№ 19381
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110103181 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от В. Г. И. срещу
Фирма, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 36.91 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. за
имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******, за която сума е
издадено дебитно известие № ************ от 31.08.2020 г. към фактура №
********** от 31.07.2020 г., както и и сумата от 333.11 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
31.03.2020 г. за имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № 18, за
която сума е издадено дебитно известие № *********** от 30.06.2021 г. към
фактура № ******** от 30.06.2021 г.
Ищецът твърди, че придобил недвижим имот, находящ се в
/административен адрес/ посредством постановление за възлагане, което било
влязло в сила на 02.01.2020 г., като на 13.02.2020 г. бил осъществен въвода
във владение. Посочва, че ищцата се явявала собственик от дата 02.01.2020 г.,
от който момент се дължали суми към ответника, но не и за периода преди
това. Посочва се, че задълженията по процесните кредитни известия се
дължали от предходния собственик на имота, а не от ищцата. Посочва се, че
претенцията на ответника била неоснователна и недоказана. Оспорва се
наличието на облигационна връзка, както и качеството на потребител на
топлинна енергия на ищцата. Оспорва се количеството на доставената
топлинна енергия, които не отговаряли на реално доставената топлинна
енергия. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
ищците поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
1
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подал отговор на исковата
молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК,
като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, че ответникът е доставял топлинна енергия за
процесния период на стойностите посочени в исковата молба.
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,
като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира
отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са
действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца,
осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес, какъвто се явява и
настоящият случай.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от
13.12.2019 г. на ЧСИ Димитър Вълков, съгласно което на В. Г. И. в резултат
на публична продан е възложен недвижим имот, а именно апартамент 4,
находящ се в /административен адрес/, на постановлението е направено
отбелязване, че е влязло в сила на 02.01.2020 г. В разглеждания случай от
представените по делото доказателства се установява, че ищцата през част от
2
процесния период от за периода от 02.01.2020 г. г. до 31.03.2020 г., , е имала
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
съобразно притежаваното от нея право на собственост. Така придобитото
качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в
зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски
отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това
качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи
облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия за периода от
02.01.2020 г. г. до 31.03.2020 г.е ищцата по силата на притежаваните от нея
права върху собствеността в резултата на придобиване на имота на публична
продан. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното неоснователно се явява възражението на ищцата за липсата
на облигационна връзка.
Между страните е отделено за безспорно, че през периода 01.07.2019 г.
до 31.03.2020 г. ответникът е доставил топлинна енергия до топлоснабден
имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ****** на стойността
посочена в дебитно известие № ************ от 31.08.2020 г. към фактура №
********** от 31.07.2020 г. в размер на 36.91 лв., както и на стойността
посочена в дебитно известие № *********** от 30.06.2021 г. към фактура №
******** от 30.06.2021 г. в размер на 333.11 лв. С оглед на което дължима по
дебитно известие № ************ от 31.08.2020 г. се явява сума в размер на
12.30 изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, а дължима по дебитно известие №
*********** от 30.06.2021 г. се явява сумата от 111.03 лв. изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК, поради което исковете се явяват неоснователни в така
посочения размер.
С оглед частичната неоснователност на исковата претенция следва да се
разгледа и наведеното в исковата молба основание за недължимост на
процесната сума, а именно погасяване по давност с изтичането на тригодишен
срок. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
3
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София
вземането за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след
изтичане на четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Преди изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за който е изчислена
стойността на топлоенергията съществува право, но не и задължение за
изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия. Следователно,
задължението за м.03.2020 г. /последният месец от заявения период/ е станало
изискуемо на 15.05.2020 г. и от този ден е започнал да тече тригодишният
давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е изтекъл на 15.05.2023 г., т.е.
в хода на висящия процес, доколкото исковата молба е подадена на
20.01.2023 г., обстоятелство, което е от значение за спорното право и следва
да бъде взето предвид съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът следва
да зачете изтеклата погасителна давност в хода на процеса, тъй като същата
не е била прекъсната с депозиране на исковата молба, с която са предявени
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Според нормата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, погасителната давност се счита
прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното вземане -
кредитора /чрез осъдителен иск, в т.ч. насрещен осъдителен иск, респ.
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/. Предявяването
на отрицателен установителен иск обаче няма за последица предвиденото в
чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД действие - ищецът, който оспорва
вземанията, които се изпълняват принудително, не може сам да прекъсне
погасителната давност, на която се позовава - в този смисъл Решение № 57 от
27.06.2018 г. на ВКС по гр. дело № 591/2017 г., ІІ г. о., ГК, Решение № 99 от
23.10.2018 г. на ВКС по гр. дело № 4991/2017 г., ІІ г. о., ГК, Решение № 177
от 09.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 2803/2015 г., І г. о., ГК, Решение № 99
от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 681/2012 г., І г. о., ГК. С оглед на
гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
предявения иск, се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски, като се претендира сумата
от 50 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв., платено възнаграждение за
4
един адвокат. Настоящият състав намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения фактическата и правна сложност на делото
намалява същия на 400 лв.. При този изход на спора на ответника не следва да
се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Г. И., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/ срещу Фирма, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: /административен адрес/,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
В. Г. И. не дължи на Фирма сумата от 36.91 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. за
имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******, за която сума е
издадено дебитно известие № ************ от 31.08.2020 г. към фактура №
********** от 31.07.2020 г., както и и сумата от 333.11 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
31.03.2020 г. за имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № 18, за
която сума е издадено дебитно известие № *********** от 30.06.2021 г. към
фактура № ******** от 30.06.2021 г.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/, да заплати на В. Г. И., ЕГН **********,
с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450
лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5