РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Свиленград, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200411 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш №********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „ТРАНС ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-
гр.Пловдив,общ.Пловдив,обл.Пловдив, район Южен, ул.Чорлу 6 ,
представлявано от управителя Силвия Вартан Димитрова, с който за
извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 лв., както и съответна ТАКСА по
чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното
от дружеството пътно превозно средство в размер на 133лева.
Дружеството -жалбоподател, моли за отмяна на обжалвания акт, който
счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения.В жалбата се
излагат доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на ЕФ,като се твърди,че следвало да се спази процедурата
предвидена в ЗАНН,а именно съставяне на АУАН,а не както е сторил
АНО.Сочат се и други допуснати процесуални нарушения,а именно липса на
1
посочено място на нарушението, липса на посочен издател на акта, липса на
словесно описание на нарушението , липса на посочване на дата на издаване
на ЕФ,което нарушение водело до невъзможност да се извърши проверка за
спазване на сроковете предвидени в ЗАНН и в тази връзка счита че е изтекла
давността предвидена в ЗАНН. Твърди се още,че не бил обсъден въпросът
относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради гореизложеното моли съда
да отмени обжалвания ЕФ.
Претендира присъждане на адв.възнаграждение.
В съдебната фаза, дружеството жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител. От пълномощника му е постъпило писмено
становище,в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи .
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството , редовно призовани, изпращат
представител, който оспорва жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение.Отправя възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Атакуван е Електронен Фиш №********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, издаден за това, че на 09.06.2021г. в 19:51 часа е
установено нарушение № С52CE58D7E4E7D55E053021F160AFD63 с ППС -
товарен автомобил влекач "МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС АКТРОС ", регистрационен
номер ********, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
техническа допустима максимална маса на състава 0, се е движел в община
Любимец по път А-4 км 83+554, с посока нарастващ километър,включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС , изцяло не е
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването му.
2
Нарушението е установено с устройство № 20351, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км 83+554.
Страните не спорят,че собственик, на когото е регистрирано ППС е
дружеството жалбоподател,а и се установява от приобщеното по делото
свидетелство за регистрация на МПС.
Създаден е доклад за пътно нарушение по чл. 179, ал. 3 от Закон за
движение по пътищата от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Към доклада са приложени статични изображения във вид на снимков
материал,от които се установява,че е заснето процесното МПС,
представляващо влекач/товарен автомобил/в състав с ремарке с общ брой на
оси-5.
От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018
г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
От Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн.,
ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. се установява в т. 27,
че за ползване на платената пътна инфраструктура от пътни превозни
средства се заплаща такса за изминато разстояние – тол такса, както следва-
за декларираната категория ППС, Товарен автомобил над 12 т. с 2 оси- ЕВРО
III- 0,08лв/км.
За действителната категория на ППС -товарен автомобил над 12 тона, но
с 5 оси , се дължи - 0, 16 лв/км.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата на ЮЛ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2500,00 лв. както и дължимостта на съответна
ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на
притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 133лева
Електронният фиш е връчен на 13.07.2023 г. и е обжалван пред АНО с
жалба от 24.07.2023г.
По АНПр са приложени Протокол№28765/21 на УС на А“ПИ“ и Заповед
№РД-11-983/13.09.2021г. на И.Д. Председател на управителния съвет на
А“ПИ“,съгласно която се утвърждават образци на електронни фишове,ведно
с четири приложения на същите.
Приети като доказателство по делото е и становище от отдел
3
„Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ,както и
Разрешение за строеж №РС-32/15.05.2015г. на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, таблица с данните за движение
на процесното ППС ,съдържащо сегмени за които има получени и платени
тол декларации за датата на нарушението и Протокол №24400/20 от заседание
на УС на АПИ,ведно със Заповед №РД -11-4/23.01.2020г. на Председателя на
УС на АПИ, за утвърждаване на образец на ЕФ,ведно с приложен екземпляр
от последния, извлечение от разпечатка по процесното нарушение издадено
от KAPSCH,както и Свидетелство за регистрация на МПС, Договор с
национален доставчик на услугата,анекс към него и дневна разписка за
извършени плащания на ТОЛ такси за 09.06.2021г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното
лице.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
На първо място, съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП "собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него". С
нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са
изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по
нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП "ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
4
следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв. ". Съгласно цитираната
санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението
на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване
размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т. е.
нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага
имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б ЗДвП "собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв. ". Съгласно цитираната
разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС
при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – изцяло или
частично, вкл. и когато това е последица от невярно декларирани данни.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
административно наказание.
Не се установява безспорно дали въззивникът е наказан заради това, че
е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал движението на
ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване
размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради
това, че не е заплатил дължимата пътна такса.
Безспорно е, че в ЕФ е посочено като описание на деянието - за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването, т. е. изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е
установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и
лица правна норма. Несъответствието на фактите, които са установени, с
посочените като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се
регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за
отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се
изразява обвининението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на
защита.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е
нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството въззивник.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП "при изпълнение на функциите
5
си по този закон определените от председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на
административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл.
189ж, както съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 ЗДвП "Агенция "Пътна инфраструктура" създава
и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват
докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Правилата за изграждане и функциониране на информационната система се
приемат с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". В информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в,
ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис".
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изр. Първо ЗДвП "при установяване
на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз основа на
първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение
не се издава наказателно постановление и административнонаказателното
производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се
анулира".
Съгласно чл. 189е, ал. 1-5, ал. 12 и ал. 13 ЗДвП "актовете за установяване
на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл.
167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата.
Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на
6
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с
връчването на акта. Таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да
бъде заплатена по банков път или чрез картово плащане, а пред органите по
чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането може да бъде осъществено при
извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за
установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б.
В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се
заплаща след връчване на акта за установяване на административно
нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи номера на
акта за установяване на административното нарушение.
При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при
условията на ал. 3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на Агенция
"Пътна инфраструктура", нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено в акта за установяване на административно
нарушение.
В тези случаи се освобождават от административнонаказателна
отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното
пътно превозно средство за съответния случай на движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Наказателните постановления за
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя
на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или
оправомощени от него длъжностни лица. За съставените актове за
установяване на административни нарушения и издадените наказателни
постановления по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 - 3 и ал.
13 – 16".
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. Първо и ал. 7 ЗДвП "при нарушение по чл.
179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. По отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10".
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на наказателно постановление въз
основа на акт за установяване на административно нарушение.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на дружеството-жалбоподател е ангажирана
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при
условията на чл. 189ж ЗДвП.
Съгласно ал. 1 на чл. 189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде
/правна възможност за наказващия орган/, когато се установи нарушение на
7
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се
издава.
Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП
имат различно съдържание.
С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за
собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б,
ал. 1 от ЗП.
Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените
със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията,
за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса
чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично
незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Предвид това се формира извод, че за извършеното от дружеството
жалбоподател по чл. 179, ал. 3б ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт
при установено административно нарушение и издаването на наказателно
постановление при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се
ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения.
Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не могат да бъдат
санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. /така
и Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 758/2022
г./
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя в общ размер на 780лева –адв.възнаграждение с изплатено
ДДС.
8
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено ,но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 е 400
лв.+10% за горницата над 1000 лв. или в случая 550,00лева+110лева / ДДС/
или общо -660лева. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на адвоката по това дело се състои в явяване в написване на
Жалба,написване на молби по делото, т.е. е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се
претендира над минималния такъв,към момента на подписване на договора за
правна защита ,а именно размера следва да бъде редуциран до минимално
предвидения,а именно 660лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен Фиш
№********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден
от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството , с който на „ТРАНС ГРУП
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление- гр.Пловдив,общ.Пловдив,обл.Пловдив, район Южен, ул.Чорлу 6
, представлявано от управителя Силвия Вартан Димитрова, с който за
извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 лв., както и съответна ТАКСА по
чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното
от дружеството пътно превозно средство в размер на 133лева.
9
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНС ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-
гр.Пловдив,общ.Пловдив,обл.Пловдив, район Южен, ул.Чорлу 6 ,
представлявано от управителя Силвия Вартан Димитрова, сумата от 660 лв.,
представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 411/2023 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10