Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч,…………2020
г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на пети март двехиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА В. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията П.ДАНКОВА в.гр.д.
N 150 описа
за 2020
година и за да се произнесе, съобрази :
Постъпила е въззивна жалба №№5869/30.12.2019 г. от Г.М.В., против съдебното решение от 11.12.2019 г на
ЛРС, в частта в която е уважен отрицателния установителен иск към датата на сделката - 28.12.2015 г., обективирана в нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 80,
том ІХ, рег. № 7308, дело № 1051 от
Подадена е въззивна жалба
№46/ 06.01.2020 година от Е.М.Т. против съдебното решение №129/11 декември 2019
година по гражданско дело №439/2016 година на Луковитски Районен съд, в частта
в която по отношение на нея е уважен положителния установителен иск за
собственост на поземлен имот с идентификатор 44327.502.1439 по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на
Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660,
44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442,
заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м., като са присъдени и съдебни
разноски в полза на ищците.Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно
решение като неправилно и вместо него въззивният съд да прогласи за нищожен на
основание член 26, алинея 2 от ЗЗД направения от М.М.отказ от наследство от
баща му В.М.Г.,вписан с определение 76 от 12-ти април 2011 година в особената
Книга на Районен съд Луковит, както и да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявения от ищците против Е.Т. положителен установителен иск по
член 124 , алинея първа от ГПК. Обсъжда като пропуск в съдебното решение да се
отрази описанието на процесния недвижим имот. Счита, че от събраните
доказателства се установява че недвижимия имот, находящ се в град Луковит
административен адрес- улица „А.С.” ** а именно поземлен имот идентификатор
44327.502.1439 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при
съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870,
44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с построените в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127
кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44
кв.м. без едноетажната селскостопанска сграда със застроена площ 20 квадратни
метра, са останали в наследство на двамата братя Г. М.и М.М.от смъртта на
техните родители. Твърди, че позицията на ищците за придобиване на
собствеността само от В.Г.не се доказва от доказателствата по делото.Изтъква,
че независимо от извършената обстоятелствена проверка през 1975 година в полза
на В.М.Г.поне 10 години преди издаването на нотариалния акт имотът е владян преимуществено от П.Р.Г..Твърди,
че тя е живяла в него и отглеждала двамата си сина Г. и М., докато били малки,
а В.Г.е работил далече от
Луковит.Заявява, че години след издаване на нотариалния акт е построена новата
жилищна сграда с площ 127 квадратни метра приживе на П.Р.Г. и придобивното
основание покупка е абсурдно, предвид задължителната нотариална форма за
покупка на недвижим имот. Позовава се на показанията на четиримата разпитани
свидетели относно владението на имота от П.Г. и В.Г.съвместно повече от 10
години до 1975 година. Въззивницата Е.Т.
посочва, че ако те са имали граждански брак е налице съпружеска имуществена
общност,а ако не -обикновена съсобственост, но и в двата случая към момента на
смъртта на П.Г. , тя е била собственик на една втора идеална част от имота
,наследена от своите деца Г. и Марин с равни права. Посочва се, че отказ от
наследство на майка си П.Г., сина и М.М.не е правил от откриване на това
наследство до смъртта си и този недвижим имот е владян само и единствено от П.Г..
Обсъжда придобиването на другите две сгради - двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с площ 127 квадратни метра и едноетажна селскостопанска сграда с площ 20
квадратни метра, като счита че са строени и са собственост на брата на ищеца М.М..
Позовава се на владение, което изключва придобиването на сградите само от В.Г..
Счита за безспорно установено от гласните доказателства, че след смъртта на
родителите му М.М.с конклудентни действия приема наследството, извършва ремонтни
действия като стегнал две стаи с варовикова мазилка, изградил мивка и останал
да живее до смъртта си в имота. Обсъжда показанията на А. И. и счита, че отказа
от наследство на М.М.е нищожен.Излага, че липсата на предмет е неотстраним
порок, визиран в нормата на член 26, алинея 2 от ЗЗД и води до нищожност на
отказа от наследство.
В съдебно заседание пред
въззивна инстанция, редовно призована Ем.Т. се явява лично и с адв. М.М..Заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена, като съдебното решение бъде отменено, а вместо
него се предявения спрямо нея иск се отхвърли.
Г.В., редовно призована,
в съдебно заседание не се явява лично, а чрез проц..представител Р.М.. Изтъква,
че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена при изложените в нея
обстоятелства.
Въззиваемите В.В. и П.В.,
редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват лично или чрез
проц.представител.А.В. ,редовно призована се явява лично и моли да бъде
потвърдено атакуваното съдебно решение.
От представените
писмени доказателства по гр.д. 439/2016 г. на ЛРС, от становището на
страните и техните проц.представители ,
преценени от настоящата инстанция при самостоятелен анализ на доказателствата
по делото, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Постановено е
съдебно решение №129/ 11.12.2019 година по гр.д. 439//2016 г. на ЛРС, с което е
признато за установено по отношение на В.Г.В.,
ЕГН ********** ***, П.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.В., ЕГН ********** ***, че
Г.М.В., ЕГН ********** *** към датата на сделката - 28.12.2015 г., обективирана в нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 80,
том ІХ, рег. № 7308, дело № 1051 от
Общият
наследодател на страните /с изкл. на Е.М.Т./В.М.Г.е починал на 22.08.2004 г. и
е оставил за свои законни наследници двамата си сина - Г. В. М./починал на
03.01.2019 г. с наследници- В.Г.В., П.Г.В. и А.Г.В.-въззиваеми/ и М.В.М..Г. В.
М. е представил доказателства за заплащан данък „земя и сгради” за
М.В.М. е
направил отказ от наследството В.М.Г., вписан в особената книга под №
2/12.04.2011 г. в ЛРС. М.М.е починал на 23.04.2011 г. и негови законни
наследници са- М.М. М. съпруга и Г.М.В., Й. М. П. и П. М.М.-дъщери, видно от
удостоверение за наследници № 02-4495-1/24.08.2016 г. на Община Луковит. М.М.е живеел в гр. Л., ул.”А..С.”
№**. Съдът дава вяра на св. показания на П.П., Тр.Т., А.И., К. А., които възпроизвежда непосредствени
впечатления.Доказва се, че след заболяване М.М. отишъл да живее при Г.М. в гр.
П.,който полагал грижи за него, останал около 6-7 години/св. К.А. и е направил
отказ от наследството на В.Г.
В.Г.се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 104, том І, дело № 154/1975 г. на ЛРС, издаден
по обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 от ГПК /отм/ и е признат за собственик към 11.02.1975 г. по
"покупка и давностно владение" на следния недвижим имот: дворно място с жилищна сграда в него в гр.
Луковит, дворното място от около 380 кв.м., съставляващо парцела ХVІІ-990 в
квартал 33 по плана на града при съседи: улица, И. И., С.И. и М. К..В.Г.е сключил
граждански брак с Ц.Л.Д. на 30.04.1950 година в гр. Луковит, първи и за
двамата,предвид акт за женитба №32/30.04.1950 г.. Със съдебно решение на
Ловешки съд от 29.05.1969 г. гражданския брак между тях е прекратен.В.Г.е живял
при условията на фактическо съжителство с П.Р.Г., но няма удостоверение за
граждански брак.-удостоверение №01-88/09.01.2019 г. на Община-Луковит.От
свидетелските показания се твърди,че П.Р. е живяла с В.Г., но не се уточнява
началото на съвместното съжителство, а обстоятелствата относно гражданското
състояние-брак на наследодателя В.Гергов не могат да се установяват с гласни
доказателства.В удостоверението за наследници от 09.01.2019 г. от
Община-Луковит на П.Г. се установява, че е починала на 10.01.1993 г., но
въпреки отбелязването,че В.Г. е съпруг въз основа на ЛРК и сем.регистри,липсват
конкретни данни в такава насока. Същевременно удостоверението за наследници
противоречи на данните по удостоверение №01-88/09.01.2019 г. на Община-Луковит
и съдът счита,че не се доказва по несъмнен начин кога е сключен граждански брак
между В.Г. и П.Г. и имало ли е такъв.
Г.М.В. извършила замяна на 28.12.2015
г. с имот на Е.М.Т.. Г.В. е прехвърлила недвижим имот, придобит по наследство,
находящ се в гр. Луковит, с административен адрес ул. „А.С.“ № **, а именно:
1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 44327.502.1439по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на
Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: поземлени имоти
№44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870,
44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с 1/8 ид. ч. от попадащите в имота
сгради: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със
застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м. - нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 80, том ІХ, рег. № 7308, дело № 1051 от
Процесният поземлен имот с идентификатор
44327.502.1439 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, адрес на поземления
имот гр. Л., ул. „А.С.“ № **, с площ от
357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440,
44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442 е идентичен с конкретизирания по
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 104, том І, дело №
154/1975 г. на ЛРС и по- нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 80, том
ІХ, рег. № 7308, дело № 1051 от
Съдът
е сезиран с пасивно субективно съединени искове по чл. 124 от ГПК-отрицателен
установителен иск за собственост против Г.М.В. и положителен установителен иск
за собственост против Е.М.Т. за 1/8 ид. част от процесния имот. Настоящата
инстанция счита, че предявените искове са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени. В.Г.е починал на 22.08.2004 г. и на основание чл. 5, ал.1 от ЗН
неговите законни наследници-Г. М. и М.М., са станали собственици на по ½
ид. част от процесния недвижим имот. М.М. е живеел в процесния имот с
родителите си В.Г. и П.Г., но след като се разболял се установил при своя брат Г.
М. в гр.П., който се грижел за него. Д. М.М. обитавал сградите в имота, той ги
поддържал /действия на обикновено управление/, измазвал и чистел/св.показания
П.П. и Тр.Т./, но не променил субективното си намерение като собственик на
имота. За да се счете, че е приел наследството с конклудентни действия
настоящата инстанция намира,че е следвало да извършва действия на разпореждане,
преобразуване на имота или неговото застрояване. Свидетелите са категорични, че
Г.М.застроявал сградите, докарвал материали и ги заплащал/св. Тр.Т.-„Той Г. вършеше
всичко.За новата къща, която правиха ,всичко направи Г.”/к.ц./. Гласните
доказателства относно продажба на животни –св. К.А./въззивният съд счита ,че не
съставляват такива конклуденти действия, тъй като свидетелите посочват,че М.М.
е бил животновъд /св. А.-„Разполагаше със средства.Това са около 150 животни тука
е пасъл.”и следователно не се касае до животни на неговите родители, а негова
собственост. На 12.04.2011 г. М.Маринов е депозирал отказ от наследството
останало от В.Г.на основание чл. 52 от ЗН, като е спазена формата по чл. 49, ал.1
от ЗН. Доколкото приемане на наследството не може да се предполага, а този
факт се доказва, въззивният съд намира,че в производството не са представени
надлежни доказателства в тази насока от ответниците-въззивници-решение № 64 от
24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г.Съдът счита, че след като не се
установява ,че М.М. е приел наследството, направеният отказ на 12.04.2011 г. не
е бил недействителен и е произвел правно действие. По силата на чл. 53 от ЗН
делът на наследника, който се е отрекъл от наследството уголемява дела на
другите наследници от същия ред към датата на откриване на наследството.
Следователно след отказа от наследство на М.М. е бил уголемен дела на неговия
брат Г.Г.. П.Г. е починала през
Ловешки окръжен съд
намира,че атакуваното съдебно решение №129/ 11.12.2019 година по гр.д.
439//2016 г. на ЛРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
поради идентичност на становището на двете инстанции по основателността на
исковете.-
При този изход от процеса разноски за настоящата инстанция не следва да
бъдат присъждани на въззиваемите, тъй като не са доказани.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, като
законосъобразно и правилно, съдебно
решение №129/ 11.12.2019 година по гр.д. 439//2016 г. на Луковитски районен съд
Решението е обжалваемо
в едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено, ведно с мотивите
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.