СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
5276 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 17.10.2018 г. по гр. д. № 64871/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 35 състав, Н.Й.С., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, по предявения иск, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 143,73 лв. за
периода м. 8.2014 г. до м. 04.2015 г., представляваща доставена и незаплатена
топлинна енергия, сумата от 8,08 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м. 08.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите,
като са отхвърлени искът за главница за топлинна енергия за разликата над 143,73
лв. до пълния предявен размер от 455,11 лв., искът за главница за дялово разпределение
за разликата над 8,08 лв. до пълния предявен размер от 21,30 лв., както и
предявеният иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 112,52 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2014 г. до 11.09.2017 г. и искът за лихва върху главницата за дялово разпределение
за сумата от 5,55 лв.
С решението В. Д.С., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, по предявения иск, с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 143,73 лв. за периода м. 8.2014 г. до м. 04.2015 г.,
представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 8,08 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 08.2014 г. до м.
04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени искът за главница за
топлинна енергия за разликата над 143,73 лв. до пълния предявен размер от 455,11
лв., искът за главница за дялово разпределение за разликата над 8,08 лв. до
пълния предявен размер от 21,30 лв., както и предявеният иск, с правно
основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 112,52 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г. и
искът за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 5,55 лв.
С решението Н.Й.С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 114,92 лв.,
представляваща разноски по делото.
С решението В. Д.С., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 114,92 лв.,
представляваща разноски по делото.
С решението „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да
заплати на Н.Й.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
223,39 лв., представляваща разноски по делото.
С решението „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, е осъдена да заплати на В. Д.С., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 223,39 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в
която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че
районният съд неправилно е приел, че вземанията за периода от м.05.2013 г. до
м.04.2014 г. са погасени по давност, тъй като последните са обективирани в обща
фактура № **********/м.07.2014 г., издадена със срок за плащане 15.09.2014 г., от
който момент тече давността. Поддържа, че ответникът дължи лихва за забава,
доколкото задължението за заплащане на дължимите суми става изискуемо до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Д.С., с който жалбата се оспорва. Твърди, че районният
съд правилно е приел, че част от претендираните вземания са погасени по давност.
Излага, че по делото не са представени доказателства за изпадане в забава.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Н.Й.С., с който жалбата се оспорва. Твърди, че районният
съд правилно е приел, че част от претендираните вземания са погасени по
давност. Излага, че по делото не са представени доказателства за изпадане в
забава. Претендира разноски.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени спрямо В. Д.С., е подадена насрещна въззивна
жалба от В. Д.С.. Сочи, че името му не фигурира като ответник в
подадена от ищеца уточнителна искова молба. Твърди, че наследниците на
починалия Д.Д.С. са трима, поради което ищецът неправилно претендира вземанията
си само от двамата ответници и то при квоти от по ½ част. Поддържа, че по
делото не е установено наличието на облигационно отношение между страните.
Сочи, че изискуемостта на претендираните суми за главница и лихва настъпва след
публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, за което по делото
липсват доказателства. Претендира разноски.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени спрямо Н.Й.С., е подадена насрещна въззивна
жалба от Н.Й.С.. Твърди, че наследниците на починалия Д.Д.С. са
трима, поради което ищецът неправилно претендира вземанията си само от двамата
ответници и то при квоти от по ½ част. Поддържа, че по делото не е
установено наличието на облигационно отношение между страните. Сочи, че
изискуемостта на претендираните суми за главница и лихва настъпва след
публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, за което по делото
липсват доказателства. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 35 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./
определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за доставка на ТЕ до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150,
ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е
уредено в представените Общи условия, които обвързват ответниците, дори и без
да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
По делото е установено обстоятелството, видно от
представения и приложен на л. 17 - 18 нотариален акт № 185, том XXIV, дело № 4615 от 1993 г., че Д.Д.С.
е придобил по дарение имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ет. *********за
отоплението на който е открита партида по аб. № 127570.
От удостоверение за наследници на Д.Д.С. е
видно, че след смъртта си на 10.04.2003 г. същият е оставил за свои наследници Н.Й.С.
- съпруга, Д.Д.С. - син и В. Д.С. - син.
От протокол от дата 20.08.2002 г. от ОС на
собствениците на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******и приложения към
него списък със съгласие на собствениците, се установява, че квалифицираното мнозинство
съсобственици в етажната собственост са дали съгласие за доставка на
индивидуални разпределители и за индивидуално разпределяне на топлинната
енергия, съгласно системата за индивидуално разпределяне, прилагана от „Н.И.“
ООД. По смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 27.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г.
на ОСГК на ВКС: „Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.“
Съдържанието на договора за доставка на топлинна
енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответниците, дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната
услуга.
Съгласно изложените по-горе мотиви, въззивният
съд приема, че между ответниците и ищеца е възникнало и съществува облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия
съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект
с абонатен № 127570, като ответниците имат качеството потребители на топлинна
енергия и на това основание дължат заплащането на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период. В тази връзка са назначени,
изготвени и приети в хода на производството пред първата инстанция съдебно - техническа
и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът счита за задълбочени и
компетентно изготвени от лица с необходимите познания и опит, поради което
кредитира същите с доверие.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се установява, че в конкретния случай дължимите суми за доставена в
имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява
се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач „Н.И.“ ООД
е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 177570 и същите са издавани на
името на Д.Д.С.. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се доказва и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 910,21 лв., като за услугата дялово разпределение
за процесния период е начислена такса в размер на 42,60 лв. Липсват представени
по делото доказателства от ответниците за извършено плащане на доставената за
топлоснабдения имот през процесния период топлинна енергия.
По отношение на възражението на ищеца, че
претендираните суми не са погасени по давност, настоящият състав намира, че съобразно
указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния
период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.)
са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Преди изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до тридесетия
ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на потребителите
на топлинна енергия. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е.
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец.
Доводът във
въззивната жалба, че за процесните вземания е издадена обща фактура №
********** със срок за плащане 15.09.2014 г., от който момент тече давността, поради
което сумите по тези фактури не са погасени по давност, настоящата инстанция
намира за неоснователен.
В случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че правилно
районният съд е приел за погасени по давност вземанията за периода м.05.2013 г.
- м.07.2014 г. Исковата молба е подадена в съда на 14.09.2017 г., като правилно
е прието, че искът за главница за периода м. 08.2014 г. - м. 04.2015 г.,
съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 431,20 лв.,
а искът за дължима сума за дялово разпределение възлиза на 24,24 лв.
С оглед установеното по делото, че ответниците
са наследници по закон на починалия Д.Д.С., както и че освен тях има и друг
наследник Д.Д.С. - син, съдът приема, че наследниците на починалия отговарят за
задълженията му при квоти от по 1/3. Доколкото искът е предявен само срещу
двама от наследниците, задължението на ответниците Н.Й.С. и В. Д.С. за главница за топлинна енергия възлиза на сумата от 143,73 лв., а по
отношение на таксата за дялово разпределение на сумата от 8,08 лв. Съдът не
намира за основателен довода на въззивниците ответници, че ищецът неправилно
претендира вземанията си само от двамата ответници и то при квоти от по
½ част. Ищецът има право на самостоятелна преценка срещу кого да предяви
иска си, като не е задължен да го предяви срещу всички наследници. В този
случай съдът при съобразяване на доказателствата по делото определя квотите на
наследниците.
Неоснователен
е и довода на въззивника ответник В. Д.С., че искът спрямо него следва да бъде отхвърлен, доколкото името му не
фигурира в уточнителната искова молба. В същата е посочено името и ЕГН на
ответника в качеството му на наследник на Д.Д.С., като посочването на друго име
в същата молба, съдът приема за техническа грешка.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г.,
т. е. твърди, че ответникът е в забава от 15.09.2014 г.
С оглед погасените по давност
вземания за периода от м.05.2013 г. - м.07.2014 г. погасена се явява и
претенцията за лихва за забава за този период.
По отношение на вземането за
законна лихва за периода от м. 08.2014 г. - м. 09.2017 г. съгласно действалите
към този момент Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата -
етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия. В този случай според чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема,
че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение.
Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните
от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил
поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме,
че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора
разноските, направени в хода на въззивното производство, следва да останат в
тежест на страните така, както са ги сторили, предвид неоснователността и на
двете въззивни жалби.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.10.2018 г. по гр. д. № 64871/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 35 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.