№ 33877
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110166181 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника П. С. П. за допълване на определение на
съда от 15.04.2025г. в частта за разноските. Изложени са съображения, че с посоченото
определение производството по делото е било прекратено, с оглед на което в полза на
ответника е възникнало вземане за разноски съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Отправя се
искане прекратителното определение да бъде допълнено, като в полза на ответника
бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
1 200 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, с който изразява
становище за неоснователност на искането. В случай, че искането бъде уважено прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая се иска допълване на определение, с което производството по делото е
прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо предвид липсата на
компетентност на българския съд да разгледа повдигнатия пред него правен спор.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същото е процесуално
допустимо.
Производството е образувано по искова молба на К. К. К. срещу П. П., с която се
претендира ответницата да бъда осъдена да му заплати сумата от 3 000 евро в левова
равностойност, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на действията на ответницата - обаждане от ответницата на тел.
112 на 04.07.2024г. по време на пътуване на борда на яхта „Layla“ и последвало
невръщане на платения от ищеца депозит в размер на 3 000 евро.
В срока по чл.131 ГПК от страна на ответника П. П. е постъпил писмен отговор,
в който се оспорва допустимостта на иска поради липса на условия, предпоставящи
наличие на международна компетентност за българския съд да се произнесе по спора.
Излага се становище за неоснователност на исковата претенция.
С определение от 15.04.2025 г. производството е прекратено на основание чл.
130 ГПК като недопустимо предвид липсата на компетентност на българския съд да
разгледа повдигнатия пред него правен спор.
1
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото. В случая същото е прекратено по причина извън поведението на ответника.
Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за
прекратяване е по причина, извън поведението на ответника, то искането за
присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба
след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда
на чл. 248 ГПК /в посочения смисъл – определение № 76 от 14.02.2019 г. по ч. гр. д. №
4562/2018 г. на ВКС, III ГО/. В случая искането за присъждане на разноски е
направено още с депозирания отговор на исковата молба.
Към подадената молба по чл. 248 ГПК ответникът е представил фактура от
26.02.2025г. и платежно нареждане от 26.02.2025г. за сумата от 1 200 лева, в
съдържанието на които като част от основанието за извършване на плащането е
посочено гр. д. №66181/2025г. по описа на СРС.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, договорът за адвокатска услуга
се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В
настоящия случай ответницата не е представила договор за правна защита и
съдействие въз основа, на който претендира сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което не следва да й бъдат присъждани такива.
Въз основа на така изложеното, съдът намира, че молбата за допълване на
определението в частта на разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 180931/23.05.2025 г. за допълване на определение №
17614/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 66181/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36
състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2