Номер 100130.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502625 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от младши съдия Л. Василев
въззивно гражданско дело № 2625 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 8398/14.07.2020г., депозирана от И. А. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 28, вх. В, ет. 6, ап. 59 – длъжник по изп. дело
№ 20178080400141 по описа ЧСИ Захари Димитров, чрез мл. адвокат Явор Стойчев от АК
Варна. С жалбата се иска отмяна на Разпореждане от 18.06.2020г., с което е отказано да бъде
вдигната възбрана върху собствените на длъжника ½ ид.ч. от Апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2562.55.2.59, със застроена площ от
39.51 кв.м. с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 28, вх. В, ет. 6, ап. 59, ведно с прилежащото му
избено помещение № 59 с полезна площ от 5.80 кв.м. и прилежащите 0.7857% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.
Жалбоподателят твърди, че има качеството на длъжник по изпълнително дело №
20178080400141 по описа ЧСИ Захари Димитров дело. Сочи, че в хода на изпълнителното
производство са наложени множество възбрани върху негови недвижими имот, като една от
тях е за горепосочения недвижим имот с идентификатор 10135.2562.55.2.59. Твърди, че на
17.03.2020г. е поискал от ЧСИ Димитров да вдигне наложената възбрана върху имота, като
на 26.06.2020г. е получил съобщение, с което е бил уведомен, че с Разпореждане от
18.06.2020г. е отказано вдигането на възбраната.
Жалбоподателят сочи, че по изпълнително дело, освен наложените възбрани върху
1
недвижимото му имущество, са наложени и запори върху банковите му сметки. Твърди, че
общата стойност на недвижимите имоти многократно надхвърля всички задължения по
изпълнителното дело, които съгласно съобщение с изх. № 5406/04.03.2020г., възлизат на 12
637.76 лв. Твърди, че налагането на възбрани върху толкова значително по обем и стойност
имущество е несъразмерно с размера на дълга по делото и не може да обслужва целите на
изпълнителния процес, а именно да бъдат удовлетворени интересите на взискателите.
Намира за злоупотреба с права неактивността на взискателите по делото, които не
предприемат действия по насочване на изпълнението към конкретен обект, чрез опис и
оценка на имуществото, като това бездействие води до утежняване на положението на
длъжника, тъй като в негова тежест се трупат лихви и разноски.
Сочи, че искането за вдигане на възбраната е насочено към имота, който има най-
ниска стойност от всички възбранени по делото имоти, поради което и вдигането на тази
възбрана би се отразило в най-малка степен на обезпечеността на вземанията, които намира
и без друго за свръхобезпечени.
Също така, жалбоподателят прави и възражение, че възбраната, която
съдебният изпълнител отказва да вдигне, е наложена върху недвижим имот, който е
несеквестируем по смисъла на чл. 444, ал. 7 от ГПК.
Предвид всичко изложено, И.Б. моли за отмяна на Разпореждане от 18.06.2020г. на
ЧСИ Захари Димитров, както и за връщане на делото на съдебния изпълнител със
задължителни указания за вдигане на възбраната върху ½ ид.ч. от Апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2562.55.2.59, със
застроена площ от 39.51 кв.м. с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 28, вх. В, ет. 6, ап. 59, ведно
с прилежащото му избено помещение № 59 с полезна площ от 5.80 кв.м. и прилежащите
0.7857% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.
Жалбоподателят моли да бъде назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото
лице по която да изпълни следните задачи – да извърши пазарна оценка на недвижимите
имоти, върху които са наложени възбраните, както и да определи актуалният размер на
задължението за главница, лихви и разноски по изпълнителното дело, като посочи по пера
вземанията на всеки от взискателите и вземанията за такси и разноски на съдебния
изпълнител. Претендира и сторените разноски по делото.
В законоустановения срок взискателите „Евролийз Ауто“ ЕАД и А. Н. П. не са взели
становище по подадената жалба.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна, както по отношение на
несъразмерността на обезпеченията, така и по отношение не несеквестируемостта на
недвижимия имот.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
2
Изпълнителното дело е било образувано по описа на ЧСИ Надежда Денчева под №
20138070400408, въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 07.10.2013г., издадени по ч.гр.д. № 13138/2013г. на РС
Варна, като задължените лица „ЛВД“ ООД и И.Б. са били осъдени солидарно да заплатят на
взискателя „Евролийз Ауто“ ЕАД изрично посочените в изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение суми.
На 05.01.2016г., ЧСИ Надежда Денчева е наложила възбрана върху собствените на
длъжника И.Б. ½ ид.ч. от Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2562.55.2.59, със застроена площ от 39.51 кв.м. с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Чайка“ № 28, вх. В, ет. 6, ап. 59, ведно с прилежащото му избено помещение № 59 с
полезна площ от 5.80 кв.м. и прилежащите 0.7857% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху поземления имот.
На същата дата е била наложена и възбрана върху ¼ ид.ч. от жилище-апартамент с
единтификатор 10335.2562.113.1.43, ноходящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл.45, вх. В, ет. 3,
ап. 7 с площ от 60 кв.м. – собственост на длъжника И.Б.. Впоследствие длъжникът е
придобил по наследство и другите ¾ ид.ч. от имота, поради което и те са били
възбранени на 04.02.2020г.
Въз основа на Удостоверения с № № 030371700588017/07.04.2017г. и
030371700589345/07.04.2017г. по делото е присъединена държавата, в качеството на
взискател за сумите от 7 112,23 лева и 18 144,82 лева.
По искане на взискателя „Евролийз Ауто“ ЕАД, производството е било прехвърлено
за продължаване по описа ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 при КЧСИ, като
изпълнителното дело е получило № 20178080400141.
По молба на взискателя от 11.05.2018г., по делото са наложени възбрани и върху
други недвижими имоти, собственост на длъжника Балтов, както и запори на трудовото
възнаграждение на длъжника и на откритите на негово име банкови сметки при няколко
търговски банки.
От наложените запори на банкови сметки по делото са постъпили суми, като след
разпределението им, размерът на дължимите към НАП суми е актуализиран и погасен до
сумата от 8 092.66 лева.
На 12.02.2020г. длъжникът Балтов е представил доказателства за внесена сума в
размер на 20% от остатъка от дълга, поради което с Разпореждане от 13.02.2020г.
производството по делото е било спряно на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК.
На 26.02.2020г. по делото е постъпила молба за присъединяване на взискателя А. Н.
П. , на основание изпълнителен лист за сумата от 5 200 лева. Задълженото лице е уведомено
за присъединяването за новия взискател със съобщение от 04.03.2020г. След така полученото
съобщение, И.Б. е подал молба до ЧСИ Димитров, с която е възразил срещу
конституирането на Ангел Петков като взискател и е поискал вдигането на възбрана върху
имот с идентификатор 10135.2562.55.2.59.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
3
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата, в частта за отмяна на отказа на ЧСИ Димитров да вдигне наложената
възбрана поради несъразмерност на обезпечителните мерки, е подадена в
законоустановения срок и изхожда от активно легитимирано лице, но същата е
недопустима, доколкото е срещу акт на съдебен изпълнител, неподлежащ на обжалване.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица, така и по отношение на
действията, които могат да се обжалват и основанията за обжалване. Разпоредбите са
императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е
недопустимо.
В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани. Такава
възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК, на която се
позовава жалбоподателят. Въпреки това, невъзможността за обжалване на отделни
изпълнителни действия, непопадащи в обхвата на чл. 435 от ГПК, не е пречка да се
извършва преценка относно тяхната законосъобразност в други производства, включително
и в производства по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител.
Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ и с приетата нова разпоредба
на чл. 442а, ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените
обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението.
Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата
незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК. С оглед на
това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното
принудително изпълнение при несъразмерност, като на същия е предоставена възможността
по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния
изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки.
Следователно, процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът
съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, е да отнесе несъразмерността чрез възражение до съдебния
изпълнител, като при евентуален отказ по така релевираното възражение, длъжникът би
могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред по
глава XXXII, раздел II от ГПК. В този смисъл са Определение № 3022/19.09.2019 г. на САС
по в. гр. д. № 4176/2019 г.; Определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на
САС, Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС; Определение №
357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС; Определение № 477/31.10.2018 г. по в.
ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС; Определение № 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. на
ОС – Шумен, Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на ОС – Русе,
Определение 77/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 25/2018 г. на ОС – Смолян, Решение
423/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2355/2017 г. на ОС – Варна, Решение 319/25.10.2018 г. по в.
гр. д. № 1357/2018 г. на ОС – Стара Загора.
Според съдебната практика, обективирана в Определение № 420 от 25.06.2019 г.
на ВнАС по в. ч. гр. д. № 297/2019 г., разпоредбата на чл. 422а от ГПК предвижда защита
на длъжника срещу несъразмерно предприети от съдебния изпълнител действия, но тази
4
защита следва да се осъществи по исков ред съобразно чл. 441, ал. 2 от ГПК. Това следва
както от систематичното място на нормата в раздел II – "Защита по исков ред", така и от
самия текст на чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, наличието на
несъразмерност на изпълнителните действия се преценява след като бъдат отчетени всички
данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността
вземането да остане неудовлетворено, а за извършването на такава преценка е необходимо
спорът да бъде решен по същество след събиране на съответните доказателства и при
съобразяване с интереса на взискателя, който е водещ в изпълнителното производство, а
това не може да стане в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
По така изложените съображения, съдът намира жалба с вх. № 8398/14.07.2020г. за
недопустима в частта , в която се претендира несъразмерност на обезпеченията. Предвид
това, същата следва да се остави без разглеждане, а производството в тази му част се
прекрати.
В частта на жалбата, в която длъжникът прави възражение за
несеквестируемост на недвижимия имот, същата е допустима на основание чл. 435, ал. 2,
т. 2 от ГПК, доколкото е налице правен интерес на длъжника да обжалва насочването на
изпълнението срещу имущество, което счита за несеквестируемо. Въпреки това, съдът
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като
изпълнителни действия не подлежат на отделно и самостоятелно обжалване. На обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане.
В конкретния случай, жалбоподателят е възразил, че възбраната, която съдебният
изпълнител отказва да вдигне, е наложена върху недвижим имот, който е несеквестируем по
смисъла на чл. 444, ал. 7 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, несеквестируемо е жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Несеквестируемостта
на жилището на длъжника отпада при наличие на "друго жилище", което принадлежи нему
или на някого от членовете на семейството му, с които живее заедно. Легално определение
за "жилище" се съдържа в § 5, т. 30 от ЗУТ и то гласи, че "Жилище" е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Видно е, че тази
разпоредба определя жилището като съвкупност от функционално и пространствено
свързани елементи, предназначени за задоволяване на жилищни нужди, без да държи сметка
за тяхното конкретно състояние или за възможността за ползването им съобразно това
предназначение. По същия начин е формулирана и разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК,
според която несеквестируемостта на жилището на длъжника отпада при наличие на друг
годен обект на собственост, който притежава характеристиките на "жилище". При това
следва да се има предвид, че обявяването на определени имущества
за несеквестируеми почива на идеята за адекватно социално и хуманно третиране на
длъжника в изпълнителното производство. Независимо от размера на дълга му, той има
5
право да запази и ползва такава част от имуществото си, която е минимално необходима за
поддържане на неговото съществуване. Елемент от тази част е и жилището му, което, за да
изпълни предназначението си по поддържане на минимален жизнен стандарт, трябва да
бъде годно за задоволяване на жилищните потребности на длъжника. Следователно, по
смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК "другото жилище" е място, в което длъжникът реално би
могъл да живее, ако му бъде отнето жилището, върху което е насочено принудителното
изпълнение.
Предвид това и предвид изложеното по-горе, съдът следва да извърши проверка и да
прецени дали действително жилището на длъжника е несеквестируемо, като в тежест на
задълженото лице е да докаже несеквестируемостта на имуществото, върху което е насочено
изпълнението.
Видно от приложеното към делото копие на изпълнително производство с №
20178080400141 по описа ЧСИ Захари Димитров, длъжникът е собственик на редица
недвижими имоти, върху които са наложени възбрани. Част от тези имот са земеделски
земи, но освен тях са възбранени и други жилищни имоти. От Удостоверение за
декларирани данни, издадено на 25.02.2020г. от Община Варна, Дирекция „МД“ (лист 452,
том 2 от изп. дело) е видно, че на 21.06.2019г. длъжникът И. А. Б. е декларирал, че е
собственик на жилище-апартамент с единтификатор 10335.2562.113.1.43, ноходящ се в гр.
Варна, ж.к. „Чайка“, бл.45, вх. В, ет. 3, ап. 7 с площ от 60 кв.м. Собствеността на жилището
се установява както от посоченото удостоверение, така и от другите документи по делото, в
това число Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ на самостоятелен обект в сграда с
единтификатор 10335.2562.113.1.43, от която е видно, че към дата 21.12.2015г. И.Б. е бил
собственик на ¼ от имота, а собственик на останалите ¾ е била неговата майка Бонка
Балтова (лист 64, Том 1 от изп. дело). Видно от Удостоверение за наследници на Бонка
Балтова (лист 436, Том 2 от изп. дело), последната е починала на 09.04.2017г. и е оставила
като единствен наследник сина си И. А. Б. . След смъртта на майка си, длъжникът е станал
изключителен собственик на горепосоченото жилище.
Съобразно установените по-горе факти по делото, несеквестируемостта на
Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2562.55.2.59, не се доказа. Напротив, установи се пълната секвестируемост на същия,
поради наличието и на други жилищни имоти в патримониума на длъжника. Предвид това,
настоящият състав на съда намира възражението на длъжника, че възбраненият недвижим
имот е несеквестируем по смисъла на чл. 444, ал. 7 от ГПК, за неоснователно и като такова
същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 8398/14.07.2020г., депозирана от И.
А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 28, вх. В, ет. 6, ап. 59 – длъжник
по изп. дело № 20178080400141 по описа ЧСИ Захари Димитров, чрез мл. адвокат Явор
Стойчев от АК Варна към РС Варна, в частта, с която се иска отмяна на Разпореждане от
18.06.2020г., с което е отказано да бъде вдигната възбрана върху собствените на длъжника ½
ид.ч. от Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2562.55.2.59, със застроена площ от 39.51 кв.м. с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 28,
6
вх. В, ет. 6, ап. 59, ведно с прилежащото му избено помещение № 59 с полезна площ от 5.80
кв.м. и прилежащите 0.7857% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2625 по описа за 2020 г. на ОС-Варна,
ГО в тази част.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част има характер на определение и като такова
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на длъжника И. А. Б. с ЕГН **********,
обективирано в жалба с вх. № 8398/14.07.2020г., срещу действията на ЧСИ Захари
Димитров по изп. дело № 20178080400141, състоящи се в насочване на принудително
изпълнение срещу имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2562.55.2.59, със застроена площ от 39.51 кв.м. с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 28,
вх. В, ет. 6, ап. 59, ведно с прилежащото му избено помещение № 59 с полезна площ от 5.80
кв.м. и прилежащите 0.7857% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот, поради несеквестируемост на същия, на основание чл. 444, ал. 7 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за сведение на
ЧСИ Захари Димитров по изпълнително дело № 20178080400141.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7