Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13984 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба З. „Д.Ж.И З." АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, с която са предявени обективно евентуално съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. 2
вр. чл. 42 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД; чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД; чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ; чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключените между
страните застрахователни договори, обективирани в
застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г., евентуално за тяхното унищожаване
на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД поради измама при сключването им.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са сключени застрахователни договори по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирани
в процесните
застрахователни полици, за лек автомобил марка „**, лек автомобил марка
„** и лек автомобил марка **. Посочва, че във всички застрахователни полици са
посочени румънски граждани като обичайни водачи на застрахованите автомобили, а
като техен собственик – ответното дружество. Твърди, че веднага след сключване
на съответната застрахователна полица съответното МПС е
напуснало територията на Република България. Поддържа, че ответникът
демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на
„формално“ притежаваните от него МПС, поради което можело обосновано да се
предположи, че ответникът сключва застрахователни полици по занятие и с явната
цел извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на
съответните автомобили. Твърди, че ответникът извършва забранена от закона и
заобикаляща го услуга – внасянето в „застрахован вид” в Румъния, със сключена
българска застраховка „Гражданска отговорност”, на румънски автомобили с цел
избягване на много по-високите по размер премии и еко-такси
в Румъния, посредством серия от привидни
и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителния собственик.
Счита, че договорите са нищожни поради противоречие със закона, тъй като
застрахователят при сключването им не е уведомен относно действителните
собственици и ползватели на автомобилите, като по този начин не е могъл да
направи преценка за застрахователния риск. По иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД – заобикаляне на закона се излагат следните съображения: Сочи,
че ответникът преследвал забранена цел с привидно правомерни средства. Нямало
данни, които да установят, че ответникът е действителния собственик на
застрахования автомобил. Целта на ответника била да предаде автомобила на друг
ползвател от Румъния или друга държава, който да го владее или ползва, без да е
подписан договор за продажба. Симулативното
придобиване на МПС от страна на ответника било с цел да се заобиколи
закона – да не се декларират доходи от една прикрита и незаконна търговска
дейност и по този начин да се увреди българския фиск
като не се заплащат данъци. След кат ответникът /привидно застрахован/ не бил
придобил права върху имуществото и не е негов ползвател, нито държател, то
същият нямал законен интерес от сключването на застрахователен договор.
На
следващо място ищецът отново в условията на евентуалност претендира нищожност
на процесните застрахователни договори на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие на добрите нрави. Сключването на
договор от ответника с цел извличане на облаги за себе си и трети лица, като се
спестят значителни по размер данъци и такси в Румъния, представлявало
злоупотреба с право. Последиците от това били, че автомобилът придобивал
двойствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворявал и двамата
участници в сделката. Тази практика била недопустима и криела сериозен риск от
увреждане на застрахователните дружества.
По иска
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл.
42 ЗЗД
се излагат следните съображения: Твърди, че застрахователният договор не
е сключен нито от собственика на автомобила, нито от лице, което упражнява
фактическа власт върху автомобила на законно основание, а от трето лице, което
не било валидно упълномощено от действителните правоимащи.
Упълномощаването в този случай следвало да има задължителна писмена форма,
която не била спазена. Поради това, че договорът бил сключен от лице, което
нямало представителна власт, той бил нищожен на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
По иска
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – липса на предписаната от закона
форма се излагат следните съображения: Твърди, че процесната
полица е без подпис за застрахован и застраховащ, поради което била нищожна.
По иска
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – злоупотреба с право се излагат
следните съображения: Посочва, че интересът на ответника не бил сключване на
договора с цел застрахователна закрила, а с цел постигане на противоправен резултат, което водело до липсата на кауза за
сключване на договора.
По иска
с правно основание чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ – се излагат следните съображения:
Твърди, че е налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на
ответника, тъй като неговият интерес бил единствено да подготви чрез сключване
на полицата прехвърлянето на автомобила и да създаде възможност за себе си и
трети лица да извлекат облага ответното застраховано имущество, на което е бил
формален, фиктивен собственик- сламен човек.
По иска
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – привидност на договора при
условията на персонална симулация се излагат следните съображения: Твърди, че
лицето, сключило договора, е подставено лице- привидно застрахован.
По иска
с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД се
излагат следните съображения: Твърди, че ответникът е злоупотребил с правото си
да получи застрахователна закрила като е въвел в заблуждение застрахователя,
което покривало състава на измамата по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Измамните
действия се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи
първостепенно и решаващо значение за сключването на застрахователния договор.
Такива били безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание на
множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението върху МПС на
лица, граждани на различни държави. Поради укриване на действителния собственик
на автомобила застрахователят не можел да определи коректно застрахователния
риск и да завиши размера на застрахователната премия, отчитайки, че обичайното
място на ползване ще е в Румъния.
Правният си интерес от воденето на настоящото
производство обосновава с обстоятелството, че по всяка една от
застрахователните полици е настъпило застрахователно събитие, като ищецът е
уведомен за настъпили ПТП в чужбина.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. По отношение на лек автомобил „Алфа
Ромео”, застрахован при ищеца със застрахователна
полица №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., твърди, че е сключен договор за покупко-продажба
от 28.08.2014г., по силата на който ответното дружество е продало на **–
гражданин на Румъния, описания в застрахователната полица лек автомобил. По
отношение на лек автомобил „Нисан”, застрахован при
ищеца със застрахователна полица BG/30/115002220455 от 31.08.2015г., твърди, че е сключен договор за покупко-продажба
от 10.05.2012г., по силата на който ответното дружество е продало на **–
гражданин на Румъния, описания в застрахователната полица лек автомобил. По
отношение на лек автомобил „Волво”, застрахован при
ищеца със застрахователна полица BG/30/11********** от 21.12.2016г., твърди, че е сключен договор за покупко-продажба
от 17.06.2014г., по силата на който ответното дружество е продало на **–
гражданин на Румъния, описания в застрахователната полица лек автомобил.
Оспорват се всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора на исковата молба и оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № 30115000953905 от 01.04.2015г.
се установява, че между „Далл Бог Живот и Здраве“ АД
и „Т.К.“ ЕООД е сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, по отношение
на лек автомобил марка „** със срок на действие 01.04.2015г. – 01.04.2016г.
От застрахователна полица № BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. се установява, че
между „Далл Бог Живот и Здраве“ АД и „Т.К.“ ЕООД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, по отношение на лек автомобил
марка „** със срок на действие 31.08.2015г. – 31.08.2016г.
От застрахователна полица № BG/30/116003244109 от 21.12.2016г. се установява, че
между „Далл Бог Живот и Здраве“ АД и „Т.К.“ ЕООД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, по отношение на лек
автомобил марка ** със срок на действие 21.12.2016г. – 21.12.2017г.
И в трите полици в графата „обичаен водач или държател
на МПС“ са попълнени имената и адресите на румънски граждани.
Видно от приложената от ищеца разпечатка процесните застраховки за 2016г. с „Т.К.“ ЕООД са сключени
с различни застрахователни посредници.
От ответника са представени три броя договори за
покупко-продажба на МПС, видно от които собствеността върху процесните
застраховани с горепосочените полици автомобили е прехвърлена на румънски
граждани – договор от 28.08.2014г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „**,
договор от 10.05.2015г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „** и
договор от 17.06.2014г. за покупко-продажба на лек автомобил марка **.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Сключването
на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължително
съгласно нормата на чл. 483, ал.1 КЗ, като договорът за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ може да се сключи както от собственика на
автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ. Обект на застраховане съобразно чл.477,ал.1 КЗ по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство
съгласно чл. 477 ал.2 от КЗ. Съобразно чл.480 и §1. т.6 КЗ застрахователният
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на
територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
По иска за нищожност на
застрахователния договор поради липса на съгласие с правно основание
чл.26,ал.2, пр.4 ЗЗД поради липса на представителна власт.
По този
иск се твърди, че не е налице, обективирано чрез
подпис волеизявление относно сключването, предмета правата, задълженията и
изпълнението на ответника по договора.
Според разпоредбата на чл.344, ал.1 от КЗ условие за валидност на застрахователния е писмената форма. Задължителен
реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него -
чл.345, ал.1, т.11 от КЗ. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него
намират приложение общите правила на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3
от ТЗ страната не може да се позовава на
нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. Застрахователят е сключил
договора, приел е застрахователната премия, приел е да носи застрахователния
риск в срока на договора, полицата е регистрирана в Гаранционен фонд.
Неоснователни
са и останалите развити доводи за нищожност на договорите поради сключването им
от ответника като мним пълномощник на действителният собственик–румънски
гражданин. Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при договор
сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания
и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите
лица не могат да се позовават на тази недействителност. По тези съображения
ищецът не разполага с възможност да
прави възражения, свързани с наличието
на представителна власт на представляващия другата страна по сделката. Видно от
доказателствата по делото е,че полицата е сключена чрез застрахователен брокер
и по делото не се твърди и не се установява
брокерът да не е имал представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването.“ Дори и застрахователният брокер да не е имал представителна власт, ищецът не се е противопоставил веднага след
узнаването, което се потвърждава от факта, че процесната
полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд.
Отделно
от това в закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от
лице, което не е собственик на МПС. В тази връзка необявяването на
действителния собственик не е основание
за нищожност на договора, а има
отношение евентуално към степента на риска. Ако собствеността върху застрахования
автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 КЗ тази промяна в
собствеността на застрахованото МПС няма да е основание застрахователят да
прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е уведомен за това
обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността рискът е увеличен,
то застрахователят има право да иска единствено доплащане на застрахователна
премия от приобритателя. Нещо повече изначално липсва пречка да се сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на чужд автомобил.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 КЗ изрично сочи, че по отношение на
регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от
всяко друго лице, различно от собственика на
МПС.
По
изложените съображения искът за обявяване на сделката за нищожна като сключена
без представителна власт е неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете
за нищожност на договора поради противоречие
със закона и с добрите нрави и поради заобикалянето му с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 , пр.2 и пр.3 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди,че ответника извършва
дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и
предоставянето им на румънски граждани. Законността на тази дейност няма
никакво отношение към валидността на
процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се сключва задължително по силата на закона и
затова сключването му по начало не може да нарушава закона, ако липсват
нарушения на конкретни разпоредби, регулиращи застрахователното правоотношение.
Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на
действителността на договора за застраховка. Въпросите дали упражняваната от
ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето
им на румънски граждани заобикаля закона или противоречи на добрите нрави също
нямат отношение към валидността на договора за застраховка, за който не са
налице доказателства да заобикаля закона или да противоречи на добрите нрави.
Разпоредбата на чл.480, ал.7 КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното
превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на
срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се
приеме обратното и това обстоятелство да беше премълчано от ответника и да е
оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на
вредите, то съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже
плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното
обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици
на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме,
че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се
управлява в Румъния принципно не може да съставлява основание за нищожност на
застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза
застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството,
увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска
разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално
поетия по – голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство.
Заобикалянето
на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на
автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които
ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските
фискални интереси. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би
била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на
застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено,
управлението на автомобилите в тази страна или в която и да е друга
държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение
на риска – чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би
възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че
това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Нещо повече чл.480,
ал.5 КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна
премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската
отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на
територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата
"Зелена карта”.
Ищецът
твърди, че застрахователният договор е нищожен поради противоречие на добрите
нрави, тъй като мотивът, поради който те били сключени от ответника, бил
свързан с извличане на облаги от него и от трети лица – румънските граждани, на
които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и да се
приеме твърдението за вярно, то същото по никакъв начин не се отразява на
валидността на сключения застрахователен договор, тъй като не накърнява правата
на ищеца, поради и което не разполага с възможност да се позове
в тази връзка на нищожност на договора.
По иска за прогласяване на нищожност на
застрахователния договор поради липса на
основание с правно основание чл.
26,ал.2 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 483 ал.1 КЗ сключването на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е задължително,
което обосновава изводът, че самият закон повелява и е основание такъв договор да бъде сключен.
Целта на сключването на този вид договори за застрахования е получаването на
застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и
без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната
премия. Застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ може да
се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето
лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се
получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които
управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на
лицата управляващи автомобила. По изложените съображения искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
По иска за прогласяване на нищожност
на застрахователния договор поради липса
на предвидената в закона форма с правно основание чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД.
Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за
застраховка се сключва в писмена форма и процесният договор приложен по делото
е сключен в такава форма. Застрахователния договор е абсолютна търговска сделка
и както бе посочено и по-горе по отношение на същия е приложима разпоредбата на
чл.293 ал.3 от ТЗ – „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението.“ Съдът приема, че от
поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал действителността на
договора предвид факта, че е приел плащането,
регистрирал е застрахователния договор в регистрите водени от
Гаранционния фонд съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016
г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. По изложените съображения искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По иска за прогласяване на нищожност на
застрахователния договор поради липса на
застрахователен интерес.
Съгласно
чл. 349 ал.1 КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от
защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно
призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължителна и че
може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия
нито да е собственик, нито да е водач на автомобила. Достатъчно е да е има
годно да бъде застраховано имущество, което в случая не се твърди да не е съществувало при сключване на
договора. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска
с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД – нищожност на договора поради
неговата привидност при условията на персонална симулация.
Както
вече беше изложено въпросът за
качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен
относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката
на риска. Застраховащият може да бъде самият собственик, може да действа от
името на собственика или от свое име, но
за сметка на собственика на моторното превозно средство, а също така може да
действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно
средство. И в тази връзка дали има „привидно застраховано лице“ по твърденията на ищеца, не се отразява на
валидността на сключения договор. По изложените съображения искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
иска за унищожаване на застрахователния договор поради измама.
Твърденията
в исковата молба за наличие на измамливи действия на застраховащия, изразяващи
се в безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание на множество
привидни и прикрити сделки, предоставяне на процесното
МПС на лица граждани на различни държави, без значение целите, които те
преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на
МПС не са доказани по делото, а дори и да бяха ангажирани годни
доказателства в тази връзка съгласно
чл.485,ал.2 КЗ при необявена промяна в собствеността на автомобила обстоятелство не влияе върху валидността на
договора и дори не представлява основание за отказ да се плати на увредените
лица. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 348 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** искове с правно основание чл. 26,ал.2, пр.2 ЗЗД за признаване на установено, че сключените между страните застрахователни
договори, обективирани в застрахователни полици №№
BG/30/115000953905
от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни
поради липса на съгласие и липса на представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** искове с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД за
признаване на установено, че сключените
между страните застрахователни договори, обективирани
в застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание
чл.26,ал.1, пр.2 ЗЗД за признаване на установено, че сключените между страните застрахователни договори, обективирани
в застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни поради
заобикаляне на закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание
чл.26,ал.1, пр. 3 ЗЗД за признаване на
установено, че сключените между
страните застрахователни договори, обективирани в
застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни
поради противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание
чл.26,ал.2, пр. 4 ЗЗД за признаване на установено, че сключените между страните застрахователни договори, обективирани
в застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни поради
липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание
чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД за признаване на установено, че сключените между страните застрахователни договори, обективирани
в застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни
поради липса на предвидената в закона форма.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове за признаване на
установено, че сключените между
страните застрахователни договори, обективирани в
застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни поради липса на застрахователен интерес.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл.
26,ал.2, пр.5 ЗЗД за признаване на установено, че сключените между страните застрахователни договори, обективирани
в застрахователни полици №№ BG/30/115000953905 от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. са нищожни поради привидност при условията на персонална
симулация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „**“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание
чл.29 ЗЗД за унищожаване на сключените между страните застрахователни
договори, обективирани в застрахователни полици №№
BG/30/115000953905
от 01.04.2015г., BG/30/115002220455 от 31.08.2015г. и BG/30/11********** от 21.12.2016г. поради
измама.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „**“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** да заплати „Т.К.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 348 лева, представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: