Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 10. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на тридесети юни през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8139 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 403 от ГПК.
Постъпила е искова молба от М.М.Н. от ***, чрез нейния
баща и законен представител ***, против М.Д.М. ***. В молбата се твърди, че
ищцата е собственик на ***с
изложение „***“, находящ се в гр. П. в сграда на ***, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и адрес на имота: гр. П., ***, по силата на нотариален
акт № ***, рег. № ***, дело № *** год. на нотариус
*** с рег. № ***при НК и район
на действие П.ския районен съд,
вписан в Служба по вписванията гр. П. във вх. рег. № *** от *** год.,
вписан като акт ***, дело № *** год.
Твърди се, че поради факта, че лицето, което е продало процесния имот на ищцата
не й е осигурило достъп до него,
въпреки поетия ангажимент това да стане в срок до 15. 04. 2018 год.,
ищцата е била принудена да си извади изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д
№ ***/ 18 год. по описа на П.ския районен съд, с
който при ***с рег. № ***и район
на действие П.ския окръжен съд по
молба на ищцата е било образувано изп. д.
№ ***. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство при насрочването на
въвод се е оказало, че имота се обитава от ответника и поради това първият въвод насрочен за 10. 07. 2018 год.
е бил отложен. Твърди се, че ответникът по настоящото
дело след като е узнал за насрочването на въвода на 03. 07. 2018 год.
на основание чл. 390 ал. IV
във вр. с чл. 389 ал. I
от ГПК е подал молба, по която е образувано ч. гр. д. № ***/ 2018 год.
по описа на П.ския районен съд. Твърди се, че искането е било да бъде спряно
изпълнението по изп. д. № *** на *** с рег.№*** на КЧСИ, което искане с определение №
2544/ 04. 07. 2018 год.
съдът е отказал да уважи. Твърди се, че впоследствие след подадена частна жалба
пред П.ския окръжен съд е било образувано в. ч. гр. д. № ***/ 2018 год.,
по което с определение от 10. 07. 2018 год.
исканата обезпечителна мярка е била допусната на основание чл. 390 ал. IV във вр. чл. 397 ал. I т. 3 от ГПК, като при хипотезата на чл.
390 ал. IV от
ГПК молителят е бил задължен да представи парична
гаранция в размер на 1 000 лева по сметка на П.ския окръжен съд по реда на чл.
180 и чл. 181 от ЗЗД. Твърди се, че вследствие на допуснатата обезпечителна
мярка изп. д. № *** на ***с рег. № ***на КЧСИ с район
на действие П.ски окръжен съд в края на месец юли 2018 год. е било спряно. Твърди се,
междувременно определението на П.ския окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № ***/ 2018 год.
е било обжалвано от страна на ищеца по настоящото дело и ВКС IV гр. отделение с
определение № 547 от 26. 11. 2018
год., постановено по ч. гр. д. № ***/ 2018 год.
е отменил допуснатото
обезпечение, което е позволило по изп.д. № *** на ***с рег. № ***на КЧСИ с
район на действие П.ски окръжен съд на 18. 01. 2019 год.
да бъде извършен реален въвод. Твърди
се, че в резултат на описаните по-горе правни действия в периода края на юли
2018 год.
до 18. 01. 2019 год.
ищцата е била лишена от възможността да обитава имота, предмет на спрения
въвод. Твърди се, че поради факта, че същата живее в ***, а в същото време е
ученичка в СУ „***“ в гр. П.,
е принудена ежедневно да пътува от дома си до гр. П.и след края на учебния ден
да се връща. Твърди се, че за времето на спирането на изпълнителното дело до
датата на въвода, т. е. през първия учебен срок на 2018/ 2019 година ищцата е била 64 пъти в
гр.П.за участие в учебния процес. Твърди се, че това са ежедневни разходи от 50
лева или общо за периода 3 200
лв. Твърди се, че след придобиване на
собствеността на ***,
находящ се в гр. П.,
в сграда на ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и адрес на имота: гр. П., ***,
по предвидения в закона ред е било
подадено заявление пред „Т. - П.“ ЕАД гр. П., вследствие на което е била
открита самостоятелна
партида. Твърди се, че поради факта, че имота в периода на спирането на изп. д. № *** на ***с рег. № ***на КЧСИ с район
на действие П.ски окръжен съд, е бил ползван от ответника, то той е длъжен да
покрие дължимата сума от 800 лв. към „Т. - П.“ ЕАД гр. П.. Твърди се, че предявеният бъдещ иск от страна на ответника, по
който е било допуснато описаното по- горе
обезпечение пред П.ския районен съд,
е бил отхвърлен с решение, постановено по гр. д. № ***/ 2018 год.,
което като необжалвано е влязло в сила. Твърди се, че описаните вреди в размер
на 4 000 лв. съгласно чл. 403 ал. 1 от ГПК следва да бъдат покрити от ответника
поради факта, че предявеният
бъдещ иск е бил отхвърлен, което обосновава правния интерес от предявяването на
настоящия иск. В заключение ищцата моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 4 000 лв., представляваща причинени вреди в резултат на
допуснато обезпечение по ч. гр. дело № ***/ 2018 год. по описа на П.ския
районен съд, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
С определение от 30. 06. 2020 год. е допуснато изменение
на предявения иск, като размерът на същия намален от 4 000 лв. на
1 461, 90 лв.
Ответникът не е взел
становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на ищцата, намира
за установено следното:
Налице са предпоставките на
чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е
явил в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен
с оглед приложените по делото писмени доказателства и заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в
настоящото производство ищцата следва да докаже наличието на вземане спрямо
ответника за сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по надлежния
ред, като ищцата е провела пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният осъдителен иск по чл. 403 от ГПК
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата
направените деловодни разноски в размер на 612 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския районен съд
държавна такса върху цената на иска в размер на 58, 48 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.М. ***, ЕГН **********, да заплати на М.М.Н. ***, ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител ***, ЕГН **********, сумата от 1 461, 90 лв.,
представляваща причинени вреди в резултат на допуснато обезпечение по ч.
гр. дело № ***/ 2018 год. по описа на П.ския районен съд, ведно със законната лихва,
считано от 20. 12. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Д.М. ***, ЕГН **********,
да заплати на М.М.Н. ***, ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител ***, ЕГН **********, сумата
от 612, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.Д.М. ***, ЕГН **********,
да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса върху цената на иска
в размер на 58, 48 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: