О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 260132
Гр. Пловдив, 8.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Арнаучкова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 148 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260041, постановено в закрито съдебно заседание
на 8.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.
№ 2/2021 г., с което е спряно производството
по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Жалбоподателят С.Ж.П. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 261788/19.01.2021 г.
Ответникът по частната жалба ГД“Ж.,
….“-М.В.Р-гр.С.. моли тя да бъде оставена без разглеждане като недопустима,
евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображения, изложени в
отговор с вх. № 266986/25.02.2021 г.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по в.гр.д. 2/2021 г. на ОС-Пловдив е образувано на 4.01.2021 г. по подадената
на 2.10.2020 г. от ГД“Н.п.“-М.В.Р-гр.С. въззивна жалба против решение, постановено
от РС-Пловдив, с което ГД“Н.П“-М.В.Р-гр.С.е
осъдена да заплати на С.П.Б. сумата 1 509 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 1 704,2 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с
коефициент 1,143, положен през периода 4.02.2017 г.-31.12.2019 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – 26-то число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в
който е бил полаган нощният труд, до 6.02.2020 г. в размер общо на 198,05 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 6.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по
делото в размер на 650 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС-Пловдив – 110,36 лв. ДТ и 100 лв. депозит за ССЕ. В закрито съдебно
заседание на 8.01.2021 г. окръжният съд постановява обжалваното сега
определение, с което спира производството по въззивното дело до произнасяне на
СЕС по дело С-262/20.
С
обжалваното определение от 8.01.2021 г. въззивният съд посочва, че основните
спорни въпроси по делото са правни и се концентрират върху това каква е
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М.В.Р
през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и, ако е
така, подлежат ли на преобразуване положените часове нощен труд в дневен, при
което би се стигнало до надвишаване на установената продължителност на
работното време, пораждайки правото на служителя да иска заплащане за
извънреден труд за разликата часове, получени след преобразуването. Съдът
посочва, че му е служебно известно обстоятелството, че РС-Луковит с определение
от 2.06.2020 г. по гр.д. 606/2019 г. е отправил преюдициално запитване до СЕС,
по което е било образувано Дело С-262/20. Съдът преценява, че отправените от
РС-Луковит три въпроса, конкретно посочени в определението, са от значение за
произнасянето по подадената въззивна жалба. Съдът посочва, че съгласно чл. 633
от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България,
което обуславя необходимостта от спиране на производството по делото на
основание чл. 631,ал.1 от ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване на
такова решение, което би било в противоречие с правото на Съюза и би ангажирало
отговорността на държавата за неговото нарушаване. Съдът посочва, че адресат на
задължението по чл. 631,ал.1 от ГПК е не само отправилият преюдициалното
запитване съд, но и всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от
значение за правилното разрешаване на спора. Позовава се на практиката на ВКС,
отразена в определение № 194/18.06.2020 г. по ч.т.д. № 751/2020 г., 1 ТО, ТК и
определение № 317/27.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1413/2020 г., 3 ГО, ГК. Затова
съдът спира производството по делото до приключване на дело С-262/20 на СЕС.
За
обжалваното определение ответникът по въззивната жалба С.Б. е уведомен на 18.01.2021
г. и на 19.01.2021 г. подава частната жалба до апелативния съд.
С частната жалба жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно, тъй като в действащото българско
процесуално право липсва изрична норма, която да предвижда спиране в този
случай, а основанията за спиране на производството са изрично уредени в закона
и в случая не е налице нито една от изброените в чл. 229 от ГПК хипотези, при които
спирането е допустимо. Заявява, че в изброените в чл. 229,ал.1 от ГПК
предпоставки за спиране на производството не фигурира висящо производство по
преюдициално запитване, респективно, до изваване на преюдициално заключение
пред СЕС, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631,ал.1 от ГПК, която е
относима само към производството, по което е направено искането. Твърди, че
тълкуването на нормата на чл. 229 от ГПК по аналогия е недопустимо, както е
недопустимо разширяването на кръга на лимитативно посочените в чл. 229,ал.1 от ГПК основания за спиране на производството. Заявява, че в случая определението
на окръжния съд не съдържа мотиви за обусловеността на висящото производство от
решението по преюдициалното запитване с оглед нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, нито самият състав по същото дело е направил преюдициално запитване до
СЕС. Заявява, че образуваното производство по преюдициалното запитване не
представлява преюдициално дело по смисъла на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, който
урежда конкретен гражданскоправен спор между конкретни гражданскоправни
субекти, по който със СПН ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Затова моли
определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С отговора на частната жалба
ответникът по нея ГД“Ж., …“-М.В.Р-гр. С. (с оглед изменението на чл. 38,т.3 от ЗМВР, обнародвано в ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 1.10.2020 г., и §83,ал.2 от
ПЗР на ЗИДЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) твърди,
че жалбата жалба е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува
неподлежащ на обжалване съдебен акт– определение за спиране на производството
по делото поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд
по въпроси, имащи значение за висящото пред окръжния съд въззивно производство
по в.гр.д. 2/2021 г., включително и за неговата допустимост. Заявява, че
невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631,ал.1,изр.1
от ГПК е изрично регламентирана в чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК, без разграничаване
на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг
национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка,
или запитване от съда по висящото въззивно гражданско дело по въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото
на ЕС. Позовава се на определение № 440/14.10.2019 г. по ч.т.д. 2001/2019 г. на
ВКС, 1 ТО. Евентуално, моли частната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Посочва, че е безспорно, че по преюдициално запитване от друг
съд (РС-Луковит по гр.д. 606/2019 г.) пред СЕС е образувано и висящо дело
С-262/2020 по въпроси от значение за решаване на спора по същество, конкретно
посочени. Заявява, че правно основание за спиране на производството са
разпоредбите на чл. 633 във вр. с чл. 631 от ГПК, а не разпоредбата на чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК. Заявява, че разпоредбата на чл. 628 от ГПК задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото,
като с отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл.
631,ал.1,изр.1 от ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.
631,ал.2 от ГПК). Посочва, че решението на СЕС по запитването обаче е
задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички
съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 от ГПК), което означава, че
когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и
пред друг съд на държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото
на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на
основание чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК и е безпредметно от него
да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е
ангажиран с произнасянето по релевантните и за двете дела въпроси. Позовава се
на ТР №3/12.04.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСНК, съгласно което заключението
на СЕС по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за
неговото спазване, защото в това производство СЕС не упражнява консултативна, а
решаваща функция – постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт
– решение и определение, като съгласно чл. 91 от Процедурния правилник на Съда
съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване, а
определението – от деня на неговото връчване, и нормите на правото на ЕС следва
да се прилагат от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът, а в
преюдициалното заключение се отразява постоянната практика на СЕС,
несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на
извъндоговорна отговорност на държави-членки, което е обяснимо, доколкото
неспазването на практиката на СЕС от национална юрисдикция би се превърнало от
нарушение на последната в такова, извършено от държавата-членка. Заявява, че е
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че спиране може да бъде постановено
само от съда, отправил запитването. Заявява, че адресат на задължението по чл.
631,ал.1 от ГПК е всеки съд. Заявява, че е трайна съдебната практика, приемаща,
че в хипотезата на отправено преюдициално запитване от национален съд на
държава-членка, когато по дело пред национален съд се поставят същите въпроси,
за чието правилно разрешаване е необходимо тълкуване на разпоредби от правото
на ЕС, вторият съд не е нужно да отправя ново преюдициално запитване, а следва
да спре производството пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1
от ГПК. Позовава се на определение № 452/24.10.2019 г. по ч.гр.д. 3759/2019 г.
на ВКС, 3 ГО, определение № 42/21.02.2020 г. по ч.гр.д. 94/2020 г. на ВКС, 3
ГО, определение № 138/21.03.2019 г. по ч.гр.д. 631/2019 г. на ВКС, 4 ГО и
определение № 320/23.09.2020 г. по гр.д. 2622/2020 г., 4 ГО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001
г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане на
производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В случая не е приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК,
тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта на
определение за спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост конкретно
на определението за спиране на производството по делото от съда, който е
отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно преюдициалните запитвания
съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае действията на националния съд по
отправяне на запитване по конкретно дело. Логично, когато в производството по
делото е разгледан с участието на страните и е решен от съда въпросът дали да
бъде отправено запитване и преюдициалното запитване е изготвено и отправено до
СЕС, то производството по това дело следва да бъде спряно, за да бъде изчакано
произнасянето на СЕС и затова определението за спиране не подлежи на обжалване.
Когато обаче друг съд, различен от отправилия преюдициалното запитване съд,
постановява определение за спиране на делото до произнасянето от СЕС, нормата
на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този случай подлежи на преценка както от
първоинстанционния съд, така и от последващите съдебни инстанции, въпрос,
различен от разглеждания в производството по чл. 628-630 от ГПК, именно в
рамките на което се постановява определението по чл. 631,ал.1 от ГПК. Този
въпрос е дали е налице основание за спиране на производството с оглед на това
какъв е разглежданият спор и дали произнасянето на СЕС по отправеното от друг
съд преюдициално запитване е задължително в конкретния случай за решаването на
този именно спор при условията на чл. 633 от ГПК. Затова е неоснователно
искането на ответника по частната жалба тя да бъде оставена без разглеждане. Подадената
от жалбоподателя частна въззивна жалба против определението на въззивния съд за
спиране на въззивното производство по спора е допустима и следва да бъде
разгледана от апелативния съд съгласно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл.
274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в
закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че
преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на
чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг
български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по
него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български
съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, следва да спре
разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от
друг български съд, производството пред който е спряно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този
случай е нормата на чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е
обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и
решаването на въпрос, който е поставен с преюдициалното запитване. Неоснователно
е следователно оплакването на жалбоподателя, че в случая окръжният съд няма
основания да спира производството по делото съгласно чл. 229 от ГПК.
В случая окръжният съд като
въззивна инстанция е спрял производството по делото именно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК, като в мотивната част на определението окръжният
съд изрично посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 от ГПК
и излага съображенията за наличие на това основание. Неоснователно е затова
оплакването на жалбоподателя, че определението е неправилно, защото в случая не
е налице хипотеза на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. В обжалваното определение окръжният
съд изрично е посочил въпросите, които са отправени с преюдициалното запитване,
а именно трите въпроса, които са видни и от публикацията в Официалния вестник
на ЕС от 24.08.2020 г., съгласно която е образувано Дело С-262/20 на СЕС по
преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит (България) на
15.06.2020 г. – VB/Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР (1. Ефективната защита по чл. 12, б “а“ от Директива
2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и
чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в
националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници
в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително
за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане
на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд,
изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?). Видно е, че тези въпроси се
отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива
2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време, като конкретно касаят
защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари. Несъмнено е, че
решение на СЕС по това преюдициално запитване следва да бъде съобразено в
случая съгласно чл. 633 от ГПК от постановилия спирането на производството по
въззивното дело окръжен съд, тъй като разглежданият спор е именно за дължимо на
ищеца от ответника сума за допълнително възнаграждение за положен и неизплатен
нощен труд. Неоснователно е затова и оплакването на жалбоподателя, че в случая
не е налице хипотеза на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК.
Установява се при тези
обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 260041, постановено в закрито съдебно заседание на 8.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.
№ 2/2021 г., с което е спряно производството
по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя С.П.Б. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. София
в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)