№ 1420
гр. Пазарджик, 09.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220100553 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 11:17 часа, се явиха:
Ищецът К. Л. Й., редовно призован, се явява лично и с адв. Т., редовно
упълномощена с пълномощно приложено към исковата молба.
Ответникът Б. Г. м, редовно призован, чрез назначения от съда особен
представител адв. Е. П., не се явява. За него се явява в качеството на особен
представител адв. Е. П..
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик – редовно
призовани чрез ССЕВ, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпил е Социален доклад с вх. № 16787/28.06.2024 г.
Явява се и допуснатият по делото свидетел.
АДВ. Т.: - Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не са налице
процесуални пречки за разглеждане на делото, като преди извършване на това
процесуално действие, счита, че на особения представител на ответницата
следва да бъде определено да се изплати внесения депозит от ищцовата страна
в размер на 500 лева, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ОПРЕДЕЛЯ да се изплати на адв. Е. П. назначен за особен представител
на ответницата Б. Г. м съгласно Определение №1150/22.04.2024 г.,
възнаграждение в размер на 500 лева, които да бъдат изплатени от внесения от
ищеца депозит.
С оглед липсата на процесуална пречка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора
от фактическа страна.
АДВ. Т.: – Уважаема госпожо съдия, поддържам исковата молба. Само
едно уточнение искаме да направим, тъй като сме посочили само адрес в
България, този период, в по-голямата част семейството е в г, искаме да
посочим и адрес в г, от който майката може да взема детето. Майката по наша
информация е в г, но нямат връзка, той затова и се принуди да води това дело,
защото се затруднява, не може да я намери. Адресът в България е постоянният
адрес на детето, но искаме да посочим и настоящият адрес на детето в г.
Актуалният адрес, на който детето ще пребивава, за улеснение на майката, за
да може да има контакт, макар, че моят доверител не може да я намери и
затова бяхме принудени да водим това дело.
ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): - Адресът е гр. *** , г, пощ. код **, К** на
латиница се изписва по следния начин: **-*** Str. 46, ** **
АДВ. Т.: – Водим и моля да бъде разпитана свидетелката л й Й.а. Няма
да сочим други доказателства.
АДВ. П.: – Поддържам отговора на исковата молба. Поради
процесуалното си качество не мога да соча доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК състави ДОКЛАД по делото.
Предявена е претенция с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права.
В подадената искова молба от К. Л. Й. с ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „**“ 21, като баща и законен представител на В. К. Й. с ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. Б. Т. от АК гр. Пазарджик, с адрес гр.
Пазарджик, ул.“И** против Б. Г. м с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
“** се твърди, че по време на съвместното съжителство на ищеца с
2
ответницата Б. Г. м имат родено едно дете от мъжки пол - В. К. Й. с ЕГН
**********. Твърди се, че малко след раждането на сина им всички заедно
отишли при родителите на ищеца в гр. ***, г, където, обаче, съвместното им
съжителство с ответницата не продължило много дълго. Твърди се, че основно
грижите за малкия им син поела майката на ищеца, за да им даде възможност
да се установят там по-спокойно, намирайки си хубава работа, но ответницата
междувременно се била запознала с друг мъж и отишла да живее с него, като
детето останало при тях, като твърди, че ответницата спряла да се интересува
от неговите нужди, дори не го търсела, за да го види. Ищецът твърди, че на
практика, повече от две години той бил този, който се грижел за синът им В.
К. Й., като за това имал и голямата подкрепа и помощ от страна на неговите
родители. Твърди, че грижите за детето не им натежавали по никакъв начин,
както на него, така и на неговите родители, но срещал големи трудности при
комуникацията си, както с българските общински и държавни органи, така и
със съответните институции и служби в г, където живеели през по-голямата
част от времето, във връзка с осъществяване правата на детето, като например
при записване на детето в детско заведение, получаване на детски добавки и
др., тъй като ответницата не му съдействала по никакъв начин. Твърди, че
често изпадал в затруднение, при ситуации, в които трябвало да
представлявам сина си като негов законен представител, когато било нужно
присъствието и на неговата майка и нейния подпис, за да бъдат осъществени
права на детето. Твърди, че много често се налагало да я издирва чрез нейни
близки, за да му даде пълномощно, а това често водело и до загубване на
срокове, и най-вече до нарушаване на основни права на детето. Моли съда, да
присъди малолетният му син В. К. Й. с ЕГН ********** да живее при него, на
адрес, в гр. Пазарджик, ул. „**“ 21, както и упражняването на родителските
права по отношение на детето да бъдат предоставени на него – К. Л. Й. с ЕГН
**********, като негов баща и законен представител, а по отношение на
ответницата Б. Г. м с ЕГН ********** да бъде определен подходящ режим за
лични контакти с детето. Моли също така, с решението си, съдът да осъди
ответницата Б. Г. м с ЕГН ********** да заплаща в полза на сина им В. К. Й. с
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 250,00лв., чрез него като
негов баща и законен представител, от датата на подаване на исковата молба
до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейната промяна. Претендира
осъждане на ответницата да заплати направените от ищеца съдебно-
3
деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар. Сочи доказателства. Формулира
доказателствени искания.
Съдът със свое Определение е назначил за особен представител на
ответницата Б. Г. м – адвокат Е. П. от ПзАК, като в срока по чл. 131 от ГПК
от същия е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че искът е
допустим. Твърди, че следните описани в исковата молба обстоятелства, на
които се базират претенциите на ищеца не са изяснени, а именно: не ставало
ясно къде в момента е местожителството на детето, като сочи, че това трябва
да бъде ясно. Записано било в исковата молба записано, че детето живее в г, в
адвокатското пълномощно също било записано „г-***“, а в адреса за живеене
на детето за режима на лични отношения: гр. Пазарджик, ул. „**“ 21. Твърди,
че този факт бил важен за определяне режима на лични отношения с детето и
безпроблемното му осъщестяване. Що се отнася до режима на лични
отношения с детето, е изложено, че той следва да бъде следният: Майката Б. Г.
м да има право да взема детето си при себе си, от адреса му: гр. Пазарджик, ул.
„**“ 21, всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 ч. на съботния ден до
19 ч. на неделния ден с приспиване на детето в дома й - гр. Пазарджик, ул. **;
20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, всяка четна година от 09:00 ч. на 24 декември до 16:00 ч. на 25
декември; всяка нечетна година от 09:00 ч. на 31.12. на съответната година до
18:00 ч. на 01.01. на съответната четна година всяка четна година от 09:00 до
20:00 часа на рождения ден на детето. Твърди се от особения представител, че
първите 7 години са най-съзидателните за развитието на човека, защото по
това време се поставят много стабилно и устойчиво основите на бъдещата
личност, че физическата, емоционалната и интелектуалната памет работят
изключително силно, че възприемчивостта на децата е огромна, поради което
научените в този период умения по-трудно се променят на по-късен етап.
Сочи, че затова й отговорността на майката и бащата е толкова голяма.
Твърди, че ролята на майката, когато става въпрос за момче, не бива да се
пренебрегва, че липсата на майката може да доведе до несигурност, отчаяние
и неспокойствие. Твърди още, че контактът с майката допринася за
психоемоционалното развитие на детето, но истината през призмата на
жизнения цикъл на семейството бил, че променената конфигурация и грижата
за детето била изпитание за двамата родители, че този процес е нормативен и
че не бил вечен, а бил етап, важен и разбира се посвоему критичен. Твърди, че
4
ежедневният контакт между детето и майка му, носел много емоционална,
сетивна и когнитивна полза за общото му физическо и психоемоционално
развитие, че това ставало чрез най-простите и ежедневни дейности, лично
време и посвещаване, поне в рамките на времето на лични отношения с
детето. Във връзка с гореизложеното, особеният представител сочи, че иска да
се приложи чл. 127б от СК, като съдът наложи забрана за напускане на
страната на детето В. К. Й. с ЕГН **********, тъй като бил налице явен риск
детето да бъде изведено от страната. По отношение на предложената месечна
издръжка, е изложено становище, че същата е в разумен размер от 250 лв. и
следва да бъде уважена.
Съдът УКАЗВА на всяка една от страните в настоящото производство,
че носят доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените
от нея факти и обстоятелства от които черпи претендираните си права.
Съдът, с Определение по чл. 140 от ГПК е приел приложените към
исковата молба писмени доказателства и е допуснал гласни такива. Изискал
на основание чл.15, ал. 6 от ЗЗДт изготвянето на социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, като счита, че към писмените
доказателства по делото следва да бъде приобщен и изготвеният социален
доклад така, както е постъпил в съда с вх. № 16787/26.06.2024 г.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъде разпитана като свидетел л й Й.а.
ПРИЛАГА изготвения и представен по делото социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик вх. № 16787/26.06.2024 г.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ИЩЕЦА, КАКТО СЛЕДВА:
л й Й.А: – на 40 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, майка съм на К. Л. Й..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. л Й.А: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
5
СВ. л Й.А - Обещавам да кажа истината. Познавам Б. м, от тук я
познавам, ожени се за моя син, беше на пет месеца детето и се разкара с моя
син. И баща й казва остави детето, тръгвай си в България. И ние й казахме:
„Оставай тук“ Детето е родено в България, и след като се роди заминаха за г.
На пет месеца беше детето, скараха се със сина ми к, ние не бяхме при тях
вкъщи, бяхме на разходка в парка, и млади са, скараха се. И баща й се обади по
телефона и каза на моя мъж, че праща буса да си вземе дъщеря му, обаче аз
казах, че не сме си вкъщи и да чака да отидем вкъщи да видим какво е
станало, и казах, че не можем да кажем какво е станало. Баща й пращаха буса,
събраха всичкия й багаж, който е нейният. Ние имаме роднини там, свидетели
са, и роднините всичките й казаха, и ние казахме – „Не отивай, не си оставяй
детето, не разваляй семейството“. Тя каза: „А, не, баща ми е болен, трябва да
вървя в България“. И си тръгна, остави детето, детето беше на пет месеца.
Детето е седми месец родено, януари месец го остави детето, и тръгна – след
нова година. И тръгна си, и изобщо нямаме с нея връзка. И не си търси детето
изобщо. До днеска връзка нямаме. Тя се ожени, има две деца. И моят син и
той се ожени, и има още едно дете. В. – детето, живее при нас, в г в ***, аз се
грижа за него, детето се чувства много добре, много го обичаме, и той много
ни обича – много, много. Бащата много обича детето , той е грижлив за него и
аз, и мъжът ми също се грижим за детето. В момента не ходи на детска
градина. Искаме да го дадем, той е на четири годинки и трябва да ходи. Като
отидохме на градината, искат всичко от майката – трябва всичко, подпис,
съгласие, а ние не можем да я намерим, и затова водим това дело. Опитахме
се чрез близките й да я потърсим, всяка година я търсим да ни даде някаква
информация или да ни подпише някакви документи, но тя не идва и не се
обажда. Директно аз не говоря с близките, ама пращам свекъра ми, брат ми –
говорят, обещават „ще правиме, ще правиме“, е, хич изобщо – нищо не
правят. Не търси детето изобщо. И тя е в г със семейството си, но не търси
детето и не се интересува от него, даже не се отзовава, когато я търсим нещо
документи да подпише във връзка с детето. И пълномощно нямаме, не можем
да идваме тука с детенцето. Имаме проблеми със записването на детето в
детска градина. Не получаваме социални помощи за детето. Нищо не можем
да направим без съгласие.
АДВ. Т.: - Нямам други въпроси
6
АДВ. П.: - Знаете ли, госпожо Й.а, дали б работи някъде – имате ли
някаква информация?
СВ. л Й.А: – От нея нямаме информация. Само, в тик-ток имаме, и там
гледаме, че е женена, има две деца, колко години са не знам, ама малки са. Ама
нямаме връзка и информация, само от тик-ток гледаме.
СЪДЪТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 СК, ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗСЛУШВАНЕ НА БАЩАТА К. Л. Й.:
БАЩАТА К. Й.: - Искам да се грижа аз за детето и да упражнявам
родителските права. Държа аз да си го гледам детето. Както и до сега, искам
да си го гледам аз.
АДВ. Т.: – Няма да соча други доказателства, госпожо съдия. Да се
приключи делото. Във връзка с искането на доверителя ми за присъждане на
разноски, представям договор за правна помощ и съответно списък по чл. 80
от ГПК.
АДВ. П.: – Да се приеме списъкът. Да се приключи делото.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА днес представения от процесуалния представител на ищеца
списък по чл. 80 от ГПК.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т.: – Уважаема госпожо съдия, моля със съдебния си акт да
приемете исковата молба на доверителя ми за основателна, да присъдите
малолетното дете родено по време на съвместното съжителство на ищеца с
ответницата Б. Г. м, а именно детето В. К. Й., с ЕГН – известно по делото, да
живее при своя баща с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „**“ № 21, и
настоящ адрес, така, както беше посочено днес в съдебна зала в г, в гр. ***.
Моля да присъдите упражняването на родителските права по отношение на
малолетния син на доверителя ми –на бащата, и да определите подходящ
режим за лични контакти на майката с детето, като след запознаване с
писмения отговор, считам, че предложеният личен контакт ще бъде подходящ,
за да се възстанови емоционалната връзка между сина и майката, затова
считам, че така посечен този режим е основателен. Също така, моля със
съдебния си акт да осъдите Б. Г. м да заплаща в полза на сина си В. К. Й.
7
ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. чрез неговия баща и законен
представител К. Л. Й., от датата на подаване на исковата молба до
настъпването на обстоятелства, които обуславят нейната промяна или
прекратяване, съответно. Моля да присъдите съдебно-деловодни разноски
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, сторени от доверителя ми в
това производство. Безспорно е между страните, видно е от акта за раждане,
че детето В. К. Й. е родено именно по време на съвместното съжителство
между К. Л. Й. и Б. Г. м. Малко след раждането на детето, между тях е
настъпил някакъв спор, някакво скарване е имало, явно несходство между
характерите, което не е предмет, тъй като това не е бракоразводно дело в
момента, но се доказа по безспорен начин, че с детето са жиВ. при
семейството на моя доверител в гр. *** г, и майката на малкия В. –
ответницата Б. Г. м си тръгва в България, като оставя детето при неговия баща
и баба му и дядо му по бащина линия. От този момент детето разбрахме, че е
било на пет месеца, за него непрекъснато се грижи неговият баща – моят
доверител, и неговите родители. Разбрахме, че за тях не представлява никаква
трудност, бащата иска и занапред да се грижи за детето – за неговите нужди и
възпитание, но считам, че е редно да се даде възможност на ответницата да
вижда детето и по този начин да се възстанови емоционалната връзка между
майката и детето В.. Затова, моля да уважите посочения от особения
представител режим на лични контакти. Считам, че и размерът на издръжката
поискана от бащата би могла да способства при отглеждане на детето в размер
на 250 лева. В тази връзка, моля да уважите нашите искания, като
основателни и да присъдите сторените разноски от ищеца К. Й..
АДВ. П.: - Уважаема госпожо съдия, от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че именно ищецът гледа и издържа сина си В. К. Й.
от шест месечна възраст до сега. В този смисъл е редно да постановите
решение, с което да присъдите родителските права по отношение на
малолетния му син на него, като определите режим на лични отношения на
детето с майката, така, както съм ги описал в отговора на исковата молба. А
що се отнася до определяне размера на издръжката, моля да бъде в размер на
определения в закона минимум, тъй като по делото не се представиха никакви
доказателства за това дали Б. м работи, какви доходи има и т.н. В този смисъл,
Ви моля за Вашето решение.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще постанови решение по делото в
8
установения от закона едномесечен срок, но не по-късно от 09.08.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:43
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9