РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИНА РАЙЧЕВА
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря ………… НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА ……………… и с участието на прокурора …… ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ ………………………… като разгледа докладваното от … съдията Райчева ……………………………………….. кан. дело № 130
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр.
чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Х.
Ал.Х.в, в качеството му на управител и представляващ търговско дружество с
фирма „Витте Аутомотив България“ ЕООД против Решение № 45/13.01.2020 г.,
постановено по НАХД № 1931/2019 г. по
описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №НП-ПБЗН-РС2-6/12.09.2019
г., издадено от началника на Втора РСПБЗН – Русе за налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 1 800 лв. на касационния жалбоподател поради
извършено нарушение по чл.34, ал.1, т.3 във
вр. чл.5, т.1 от Наредба №8121з-647 за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите (ПНПБЕО). Като касационни основания
жалбоподателят релевира неправилност на решението поради съществени нарушение
на процесуалните правила и при неточно приложение на закона, като изтъква много
подробни доводи в подкрепа на становището си. Прилага и писмени доказателства,
които не са били част от административно-наказателната преписка, представена
пред районния съд. Направени са три алтернативни искания – да се отмени
обжалваното решение, като се отмени НП, да се приеме случая за маловажен по см.
на чл.28 ЗАНН и се отмени НП или да се измени НП в частта за размера на
наложеното наказание, което да се определи към законовия минимум.
Ответната в производството страна счита
решението на Районен съд-Русе за правилно и законосъобразно и моли то да бъде
оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като писмените
доказателства, представени пред Административния съд не изменят приетата от
въззивната инстанция фактология. Счита, че не са налице пороци, съставляващи касационни
основания за отмяна решението на РРС.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество касационната жалба е основателна по третото направено
искане.
Въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, районният съд
приема за установена изложената в НП фактическа обстановка. При
обсъждане на данните от гласните доказателствени средства, съдът частично е
кредитирал показанията на св. С. Изключил е частта от тези показания по
отношение незабавното изпълнение на разпорежданията на органа по пожарна
безопасност поради противоречие с други доказателства по делото и противоречие
в показанията. За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт
въззивната инстанция постановява извод, че в производството по установяване на
нарушението и налагането на административно наказание, не са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила, които да опорочават АУАН и НП.
Счита, че нарушението е правилно установено и доказано. Изложени са съображения
за правилно определяне на субекта на нарушението. Изследвана е и
индивидуализацията на наказанието, като, въз основа на санкционната разпоредба
на чл.265, ал.1 ЗМВР, въззивната инстанция приема, че определянето размера на
наказание „глоба“ към максимума е законосъобразно, тъй като не се установява
нито едно обстоятелство, което да сочи на маловажност на случая, не се установява
нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство и следва да се отчете като
отегчаващо обстоятелство упоритостта при отстояване на неправомерното
поведение. За последното съдът се обосновава с данните от свидетелските
показания на актосъставителя за отправено устно предписание за премахване на
препятствията пред евакуационните изходи. Така мотивиран, районният съд изцяло
е потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав на административния
съд намира обжалваното решение за частично неправилно по следните съображения:
Към
касационната жалба са приложени и приети от съда писмени доказателства, които
следва да са част от административно-наказателната преписка, предвид
поставените печати с входящи номера на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“-Русе, но не са били представени пред въззивния съд.
Данните от тези писмени доказателства обосновават изводи, различни от
постановените в обжалваното решение особено що се отнася до правилното
приложение на закона - чл.27, ал.1-ал.3 ЗАНН, при индивидуализацията на наложеното наказание.
Преди
всичко става ясно, че разпореждане №ПР-ПБЗН-РС2-3-11 за премахване на монтирани
пет пластмасови колчета по евакуационни пътища, издадено след проверка в
предприятието на „Витте Аутомотив България“ ЕООД на 19.08.2019 г. и в предвидената
по закона форма – писмена, изискуема съгласно чл.125, ал.1, т.4 ЗМВР, е
издадено на 21.08.2019 г. – л.13 от касационното дело №130/20 г. Това
разпореждане е изпълнено незабавно, видно от уведомление до инспектор Д. (л.11
от касационното дело), като в приложения към него протокол от 20.08.2019 г. на
тричленна комисия със снимков материал за изпълнение на предписания, е записано
обстоятелство за дадени устни предписания от 19.08.2019 г. При тези данни, очевидно
показанията на св.Стойков, се подкрепят и от писмени доказателства, представени
пред актосъставителя и представляват част от преписката, оформена в
административната фаза на производството, която в нарушение на изискването по
чл.60, ал.2 ЗАНН не е била изпратена на съда в цялост.
Доказателствата
за дадени устни разпореждания по време на проверката от 25.06.2019 г. не са
безспорни, индиции за това се съдържат в само в обясненията на актосъставителя
Д., но тази проверка е била за контролиране неговата работа като инспектор от
Втора РСПБЗН-Русе и даването на устни разпореждания, в нарушение на предписана
от нормативен акт форма би означавало непознаване на основни задължения по
ЗМВР, което би било в минус при оценка на работата му. За липса на предписания
от тази проверка поддържат твърдения и наказаното лице в писменото възражение
против АУАН, и в показанията на св.С.
На
следващо място, в нарушение изискването по чл.52, ал.4 ЗАНН, липсват каквито и
да било данни, че наказващият орган е преценил възраженията на санкционирания
ръководител и събраните доказателства, независимо от подробните възражения
против акта, депозирани на 23.08.2019 г. – л.9-10 от к.а.н. дело №130/20г). В
тези възражения са изложи твърдения, че при поставяне на пластмасови колчета е
съобразен плана за евакуация и в двете обследвани помещения са налични крайни
евакуационни изхода. Нито в АУАН, нито в НП се съдържа позоваване на плана за
евакуация, включващ петте врати, свързващи производствените помещения 1 и 2 със
съответните складове и между двете производствени помещения, пред които са били
монтирани пластмасови колчета, за да се обоснове наличието на предпоставки за
затрудняване на безопасна евакуация. Този план за евакуация не е приложен и по
преписката, и при съдебните оспорвания.
В
наказателното постановление изрично е записано, че нарушението е за първи път.
Всичко
гореизложено-неизпълнение на задължението по чл.60, ал.2 ЗАНН, незабавно изпълнение на разпореждане, дадено
в предписана форма, липса на данни за извършена преценка на възражения и
събрани доказателства, неприложен план за евакуация, сочат на невъзможност
въззивната инстанция да приложи основен принцип в наказателното производство,
прокламиран в чл.13, ал.1 НПК – разкриване на обективната истина.
Доколкото
са ангажирани писмени доказателства, посочени за установяване на касационните
основания и те не оборват по несъмнен начин извършването на нарушение по чл.34,
ал.1, т.4, предл. последно от Наредба №8121з-647/2014 на МВР за период 25.06.2019
г.-20.08.2019 год.(поради непредставяне на евакуационен план на производства 1
и 2), настоящият състав намира, че административнонаказателна отговорност на
ръководителя на обекта-предприятие на търговското дружество „Витте Аутомотив България“ЕООД,
следва да бъде ангажирана. При безспорните данни за първо нарушение,
незабавното му отстраняване, липса на данни за значителна тежест на нарушението
и при съобразяване нормата на чл.27, ал.2 ЗАНН, липсва основание за определяне
размер на глобата от 1 800 лв. - към максимума по нормата на чл.265, ал.1 ЗМВР-2 000 лв. и наказанието следва да бъде определено на законовия
минимум при смекчаващите отговорността обстоятелства.
По изложените съображения относно
наведените касационни основания и предвид липсата на пороци, водещи до
нищожност и недопустимост на обжалваното решение, то като валидно и допустимо,
но постановено в нарушение на закона в частта относно потвърждаване на НП по
отношение размер на наложено наказание, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, изр.1, предл.2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 45/13.01.2020 г.,
постановено по АНД № 1931/2019 г. по описа на РРС, с което изцяло е потвърдено
НП № НП--ПБЗН-РС2-6/12.09.2019 г., издадено от началника на Втора РСПБЗН – Русе
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
в частта за размер
на наказанието наказателно постановление № НП--ПБЗН-РС2-6/12.09.2019 г.,
издадено от началника на Втора РСПБЗН – Русе, с което на Х. Александров Х.в от
гр.Русе за нарушение по чл.34, ал.1, т.3 от Наредба №8121з-647/2014 г. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв., като я НАМАЛЯВА на 200 (двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване и на
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.