РЕШЕНИЕ
№ 1069
гр. Варна, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.
Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к..“Вл.Варненчик“ №55, ет.4, депозирана
чрез процесуален представител- адв.Цв.Б. от ВАК, против Наказателно постановление
№ 21-0819-003802 от 30.09.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна,
Сектор ПП-Варна, с което на Д. е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаването НП е незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание възз. се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото,
процесуалният представител моли за отмяна на НП, като изтъква че възз. не е знаел за
прекратяване на регистрацията на превозното средство. Акцентира върху липсата на
субективна страна на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, за чиито
плащане представя договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за
присъждане на разноски в минимален размер за насрещната срана. .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.10.2020г., по силата на договор за дарение, юридическото лице „ДЕВНЯ
РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД, с представляващ Н.Л. придобило в индивидуална
собственост специализиран автомобил-катафалка, марка „Фолксваген Вито”, с
рег. № В4718ВХ. Сделката била изповядана в гр.Девня, по изискуемия от закона
ред, в писмена форма с нотариална заверка на подписите, от нотариус с рег. №
465 на Нотариалната камера. При подписването на сделката, от страна на
надарения търговец, присъствал неговият управител Л., който подписал договора.
Информация за сделката била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна.
Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до
02.12.2020г./ новият собственик – „ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД, не
изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП по седалището си, а
именно сектор ПП-Варна, промяната в собствеността, поради което и на
03.12.2020г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно по реда на
чл. 143, ал.15 ЗДвП.
На 06.10.2020г. в гр.Девня, между „Девня Ресайклинг Груп“ ЕАД и възз. Н. Г.
Д. бил сключен трудов договор. По силата на същия, възз. бил назначен в
дружеството на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. На 07.10.2020г.
управителят на дружеството издал заповед № 018-002/07.10.2020г., съгласно която
на Д. бил предаден горепосочения автомобил за управление. Съгласно същата
заповед той бил длъжен да зарежда автомобила с гориво, да следи за срока на
действие на застраховка ГО и винетка, да съблюдава разходната норма на
автомобила.
На 04.05.2021г., около 16.13 часа жалбоподателят Д. управлявал зачислената
му катафалка в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“, посока бул. „Сливница“, където
движението на автомобила, с превишена скорост, било заснето с автоматизирано
техническо средство /АТСС/ № Cordon М-2 с № MD1194.
След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени, като на
16.06.2021г. служител при Сектор ПП-Варна установил, че управляваният от възз.
автомобил към 04.05.21г. е бил със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. За автомобила била извършена проверка за
собственост и било установено, че той е собственост на „ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ
2
ГРУП“ ЕАД. Представляващият дружеството Н.Л. попълнил декларация, че на
процесната дата автомобилът се е управлявал от възз.Д.. Пред органите на
полицията Л. дал сведения, че при изповядване на сделката по неговото
придобиване бил уведомен, че следва да пререгистрира автомобила в Сектор ПП,
но поради повреда на същия и дълъг ремонт не го сторил в предвидения срок.
Посочил, че не бил уведомен за прекратяване на регистрацията на същия.
По случая била извършена и проверка ЗМ №226/2021г. по описа на Сектор ПП
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След
приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-
Варна, където била образувана пр.пр.№8897/2021г. по описа на ВРП. С оглед
установеното при проведената проверка, прокурорът преценил, че извършеното
от Д. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй степента на обществена
опасност на обществена опасност на деянието съответства на административно
нарушение, а не на престъпление от общ характер. Поради това с постановление
от 09.07.2021г. на основание чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да
образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345,
ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на
Началника на Сектор ПП-Варна за преценка реализирането на административно
наказателната отговорност на въззивника.
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка ЗМ
№226/2021г. по описа на Сектор ПП-ОД на МВР-Варна на 30.07.21г. срещу възз. бил
съставен АУАН с бл. № 865235 , в който било посочено, че възз управлява МПС
собственост на горепосоченото дружество с прекратена регистрация, квалифицирайки
тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на възз., който
го подписал като вписал, че има възражения. В законоустановения срок били
депозирани и писмени възражения, в които възз. посочил, че не е виновен, че
катафалката не била регистрирана.
По постъпилите възражения в Сектор ПП-Варна била съставена комисия, който
излязла със становище, че акта е правомерен. Предвид становището на комисията
30.09.2021г. Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства, а именно – показанията на св.Г.,
които съдът кредитира изцяло, преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали : писмо от
нотариус В.М. ведно със заверени за вярност копия от: договор за дарение на МПС от
02.10.2020г., преводно нареждане /плащане към бюджета/ за сумата от 69.30 лева,
3
преводно нареждане /плащане към бюджета/ за сумата от 283.01 лева, справка за
актуално състояние на „БКС гр. София“ ООД, справка за актуално състояние на
„ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД, удостоверение № 214358 от 02.10.2020г.,
пълномощно от Н.Д.Д. към С.Д.Г., декларация-съгласие за заявяване на предварително
изготвяне на СРМПС по чл. 144, ал. 5 от ЗДвП, разписа за извършено плащане за
сумата от 20.00 лева и декларация по чл. 264, ал. 2 от данъчноосигурителния
процесуален кодекс, писмо от РП – Варна № 8897 от 19.11.2021г. ведно със заверени за
вярност копия от материалите по преписка № 8897/2021г. на РП – Варна, писмо от
сектор „Пътна полиция“ УРИ: 819000-61122 от 07.12.2021г. ведно със заверени за
вярност копия от: протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.21г., писмо от Български
институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“ № 33913 от 09.07.2018г., 4 броя протоколи за използване на
Автоматизирано техническо 2 средство или система № MD 1194 от 05.06.2021г. и
протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система № MD
1194 от 04.05.2021г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група
при ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на група при ОД на
МВР в сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към
делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи,
компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и
4
съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника.
При получаване на преписката АНО не е съобразил разпоредбата на чл.36, ал.2 от
ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал
да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Въпреки
отказът на ВРП да образува ДП и препращане материалите, АНО е разпоредил
съставяне на АУАН, с което е допуснал нарушение на закона.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран
кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените
конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
5
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил,
собственост на ЮЛ, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от
ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на
водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер
на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице,
което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Фолксваген
Вито”, с рег. № В4718ВХ е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от
ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път,
отворен за обществено ползване /в гр.Варна/ на датата посочена в
административното обвинение.
Жалбоподателят не оспорва и фактът, че МПС е придобита в собственост от
„ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД на 02.10.2020г. в предвидената за това
форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на
подписите/, както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост на
регистрирано пътно превозно средство собственикът не е изпълнил задължението
си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да
регистрира превозното средство на свое име в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация.
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
6
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за
предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни
средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един
месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба №
І-45 от 24.03.2000 година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, арг. чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал.
1, т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година, като администрацията не
уведомява собственика на пътното превозно средство, рer argumentum a contrario /
по аргумент на противното/ от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от
27.12.2017г./, съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията
настъпва ex lege /по силата на закона /, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират
собственика „ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД за прекратяването на
регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/. Всеки е длъжен да
познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че управителят на
дружеството Н.Л. не е бил уведомен, че автомобилът е деригистриран и че
регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на неговото
бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил
7
02.12.2020. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и
правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 03.12.2020г.
Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените
доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС, че процесният
автомобил е заснет на 04.05.2021 г. т.е. след прекратяване на регистрацията му, да
се движи в гр.Варна.
Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет процесния автомобил е
одобрен тип средство за измерване, преминало метрологичен контрол и
представляващо преносима видео-радарна система от т.н. тип „тринога“ с
вградено разпознаване на номера и комуникации.
От представените по делото доказателства- декларация от представляващия
дружеството собственик, писмени сведения на същия, трудов договор с възз.,
заповед за предоставяне на процесния автомобил, копие на пътна книжка е видно,
че на 04.05.21г. автомобилът се е управлявал от възз., като в пътната книжка възз.
е вписал, че той го е управлявал по маршрут Девня-Варна и обратно. Така, че по
делото е безспорно доказано, че на тази дата автомобилът с прекратена
регистрация се е управлявал от въззивника.
В случая, въпреки събраните множество гласни, писмени и веществени
доказателства липсват такива възз. да е знаел, че собственикът, в случая негов
работодател не е изпълнил административното си задължение, след като придобие
в собственост автомобила да го регистрира в законоустановения срок за това в
Сектор ПП . Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че възз.не е бил
уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред,
нито от Сектор ПП-Варна, нито от собственика му. Табелите са били поставени на
автомобила, видно от снимките от АТСС, автомобилът е бил дерегистриран
служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това
обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя или да му е било
станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в
който е управлявал МПС. Видно от материалите по АНП- Заповед № 018-
002/07.10.20г. на управителя на дружеството собственик, на възз. е зачислен
горепосочения автомобил. С тази заповед изрично са вменени и задълженията на
Д., сред които обаче не попада задължение да предприеме действия по
изпълнение на задължението на собственика да пререгистрира автомобила.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със
свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
8
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от
НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства. В случая такива не са налични и не са ангажирани от
АНО, не са събрани и от съда въпреки приобщените множество доказателства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивникът виновно да е управлявал служебно
дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че той изобщо не е знаел, а и
предполагал, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.
Не може да бъде споделено твърдението в придружителното писмо на
Началника на Сектор ПП-Варна, с което преписката е изпратена в съда, че
нарушението е доказано от субективна страна, тъй като същото е осъществено при
форма на вината непредпазливост под формата на небрежност, при която не е
изключена административнонаказателната отговорност и по аргумент от чл. 7, ал.
2 ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо. Съждението относно извършването
на неправомерно деяние от възз.. в условията на непредпазливост означава, че на
липсата на знание за прекратената регистрация на управлявания автомобил
противостои правното задължение за формирането на такова знание (аргумент
от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус обаче по делото
не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно
задължение. В случая е установено, че собствеността върху процесното ППС е
придобило друго лице, а не възз. и именно това друго лице, като собственик е
било длъжно да предприеме действия по пререгистрация на автомобила. При
липсата и на възложено задължение на възз, като работник на собственика да
регистрира автомобила, няма как същият да установи или предполага, че
собственикът не си е изпълнил задължението по закон. Не може да се изисква от
ползвателя на автомобила преди да започне управление да се увери, че
автомобилът е регистриран, като извърши например справка в сектор ПП, тъй
като при наличие на поставени табели на него, няма друга възможност за
установяване.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна
9
на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника
е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо
нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП
следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е депозирал писмено становище по делото, но
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144
от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
10
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител
на въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 15-гръб договор за правна
защита и съдействие от 04.11.2021 г. и приложените пълномощни се установява,
че жалбоподателят е възложил на адвокат Цв.Б. от АК-Варна оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лева, което е заплатено в брой при подписване
на договора т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От
друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния
представител на АНО, в писмените бележки. Затова съдът следва да отбележи, че
минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV
от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли
2020г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за
адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение №
5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. -
ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 е 300 лв.. В случая е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300лв.
Предвид цитираното по-горе възражението за прекомерност се явява
неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание, възз. е бил
представляван от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по настоящото
11
дело, в размер от 300,00 /триста / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-003802 от 30.09.2021г., издадено
от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на Н. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр.Варна, ж.к..“Вл.Варненчик“ №55, ет.4 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Н. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в
гр.Варна, ж.к..“Вл.Варненчик“ №55, ет.4 сумата 300,00 /триста / лева, представляваща
съдебни разноски по АНД №4693/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12