РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Търговище, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101292 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД
и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.Варна, чрез
юрисконсулт М. Й. М., твърди в исковата си молба, че между него и ответника В. П. А. с
ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. ******** е налице договор за продажба на
електрическа енергия, като ответницата е абонат с клиентски № ******, аб.№**********, за
имот в гр.Търговище, ул. ******** и същата не изпълнила задължението си да заплаща
доставяната електроенергия, за което са издадени фактури за периода от 08.10.2020г. –
18.02.2021г., а именно-за сумата от общо 548.53лв. главница и лихва за забава от 15,83лв. за
периода от падежа на всяка фактура до 14.05.2021г., за които суми ищецът се снабдил със
заповед по чл. 410 от ГПК № 350/27.05.2021г. по ч.гр.д. № 722/2021г. по описа на РСТ,
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за
него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;
претендира разноските в заповедното и в настоящото производство;въвежда възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание
исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца юрисконсулт Е.М., която
пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. М.П.-ТАК,
назначен от съда особен процесуален представител на ответницата, предявените искове се
1
оспорват, като неоснователни и недоказани. Сочи се, че липсват данни ответникът да е бил
уведомяван за дължимите суми по издадените фактури; иска се даване на възможност за
излагане на допълнителни съображения след събиране на доказателствата по делото; излагат
се доводи за неоснователност на възражението на ищеца по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно
заседание адв. П. излага, че доколкото е налице договорно отношение, ищецът не е
уведомил ответницата за задълженията и не й е дал срок за изпълнение; излага още, че не е
изпълнено и задължението на ищеца в исковата молба да представи ОУ към договора с
шрифт 14, като представените такива не дават възможност на ответната страна да се
запознае с тях и препятстват защитата й; сочи също, че адв. й възнаграждение е определено
от съда и в минимален размер по НМРАВ, при което счита възражението на ищцовата
страна в тази връзка за неоснователно; пледира за отхвърлянето на исковете, като
неоснователни.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че е ответницата е потребител на електроенергия за битови нужди
при ОУ, като от приложените по делото Заповед № 17-Р/28.06.2017г. за настаняване в
общинско жилище на В. ПЛ. АНГ. и Заповед № 3-01-655/30.08.2017г., неразделна част от
първата, двете издадени от Кмета на Община Търговище се установява, че ответницата е
настанена в общинско жилище в гр.Търговище, ул. ********, а от Заявление
№4992958/27.11.2018г., подадено от ответницата до ищцовото дружество се установява, че
същата е заявила желание за снабдяване с електроенергия при общи условия. От
приложените по делото копия на публикуваните ОУ и Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на
ДКЕВР се установява, че посочените ОУ са одобрени и публикувани по надлежния ред и са
влезли в сила по отношение на потребителите, като в чл. 26,ал.1, от ОУ е уговорено, че
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и
дължимите суми за извършен пренос до разпределителната мрежа веднъж месечно по
утвърден график, като съгл. чл. 18а от ОУ дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача чрез фактура, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от
клиента, и във фактурата е посочен и срока за плащане-чл. 18а,ал.2 от ОУ. От представените
доказателства по делото относно консумираната ел енергия, а именно- шест фактури,
справка за потреблението на ответника и извлечението за фактури и плащания на
ответницата, както и от заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставените задачи, се установява, че за
процесния период ответницата не е заплатила дължимите суми в определения срок за това в
размер на 548,53лв. главница, а обезщетението за забава е в размер на 15,83лв. за периода от
падежа на всяка фактура до 14.05.2021г.От приложеното по делото ч.гр.д.№ 722/2021г. по
описа на РС Търговище се установява, че в полза на настоящия ищец против ответницата е
издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 350/27.05.2021г. по ч.гр.д. № 722/2021г. по описа на
РСТ за сумата от общо 548.53лв. главница, ведно със законната лихва от 26.05.2021г. до
изплащане на задължението и лихва за забава от 15,83лв. за периода от падежа на всяка
2
фактура до 14.05.2021г., дължими за потребената ел. енергия от ответницата в имота в
гр.Търговище, ул. ********, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК,
обусловило и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни
искове.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
От събраните писмени доказателства по делото и заключението по СИЕ, съдът
приема за безспорно установено наличието на договорно правоотношение между страните
по продажба на електрическа енергия за битови нужди, възникнало въз основа на писмено
искане на самата ответница, както и обстоятелството, че ответницата не е изплатила
дължимите суми за консумираното електричество на стойност общо 548.53лв. главница,
като дължи и лихва за забава от 15,83лв. за периода от падежа на всяка фактура до
14.05.2021г.,съобразно разпоредбата на чл. 86,ал.1 от ЗЗД.Що се отнася до възражението на
особения процесуален представител на ответника адв.П. -ТАК за липса на уведомление,
респ. определен срок за изпълнение, съдът приема, че същото е неоснователно, доколкото,
видно от разпоредбите на чл.18а и чл. 26 от ОУ срокът за плащане е посочен във всяка
фактура, а съгл. чл. 84,ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. в случая „срокът кани” и не е
необходима каквато и да е покана или друго действие от страна на кредитора.Що се отнася
до възраженията на адв.П.-ТАК относно шрифта на ОУ, приложени в копие по делото,
същите са въведени в хода на устните състезания и поради това –преклудирани, но дори и
надлежно въведени в процеса, биха били неоснователни, доколкото разпоредбите на ГПК не
поставят изискване за определен шрифт на приложените доказателства, а същите са
представени единствено с оглед разпределената доказателствена тежест за установяване, че
ОУ са влезли в сила и обвързват страните, т.е. като доказателство по делото.Ако адв.П. е
проявила желание да се запознае със съдържанието на ОУ, тя е можела да направи това
както от представените такива по делото, които са достатъчно четливи, а също и на
електронния сайт на ищцовото дружество. С оглед на изложеното, съдът приема, че
ответницата не е изпълнила задълженията си да заплаща дължимите суми за консумирана
електрическа енергия, поради което предявените установителни искове за съществуване на
вземания за неплатена електроенергия за сумата от общо 548.53лв. главница, ведно със
законната лихва от 26.05.2021г. до изплащане на задължението и лихва за забава от 15,83лв.
за периода от падежа на всяка фактура до 14.05.2021г., за които суми ищецът се снабдил със
заповед по чл. 410 от ГПК № 350/27.05.2021г. по ч.гр.д. № 722/2021г. по описа на РСТ, са
основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени, на осн. чл. 422,ал.1 във
вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ответницата следва да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 75лв., както и
разноските в настоящото производство, които съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК са в размер на 75лв. внесена държавна такса, 300лв. внесен депозит за особен
3
представител на ответника и депозит за вещо лице в размер на 150лв., като съдът следва да
определи и юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в настоящото производство,
на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК, което , съгл. разпоредбата на чл. 37,ал.1 от ЗПП вр. чл. 25,ал.1
от НЗПП следва да се определи в размер на 100лв., или общо разноските в исковото
производство в размер на 625лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ******,
представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., против В. П. А. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.
******** за сумата от 548.53лв. главница, представляваща стойността на доставена
електроенергия, за което са издадени фактури, ведно със законната лихва от 26.05.2021г. до
изплащане на задължението и лихва за забава от 15,83лв. за периода от падежа на всяка
фактура до 14.05.2021г., за които суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК №
350/27.05.2021г. по ч.гр.д. № 722/2021г. по описа на РСТ, на осн.чл. 422,ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. П. А. с ЕГН ********** от гр.Т., ул. ******** да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.В., *************, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., разноските в заповедното
производство в размер на 75лв. и разноските в исковото производство в размер на 625лв.,
на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4