Решение по дело №223/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 336
Дата: 27 юни 2024 г. (в сила от 27 юни 2024 г.)
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20241200500223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Благоевград, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска

Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско
дело № 20241200500223 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх. №
502229/09.11.2023г., подадена от К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Банско, ул. „***“ 17
чрез адв. Р. З. – К. против Решение № 500654/25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 358/2021
г. по описа на РС-Разлог, с което съдът е признал за установено, че К. И. А., ЕГН
**********, с адрес в гр. Банско, ул. „***“ № 17 , дължи на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № 17, ет. 1, офис 208,
сумата от 39,13 лева, представляваща неизплатена месечна такса по Договор за
предоставяне на мобилен достъп до интернет № АМ122704111 от 27.04.2011г. и издадена
въз основа на него фактура № **********/01.05.2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.05.2016 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,92 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 17.05.2013 г. до 13.05.2016 г., за които задължения е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3081/18.05.2016
г. по ч.гр.д. № 501/2016 г. по описа на РС – Разлог, както и е присъдил сторените разноски.
В нея се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение. Оспорват се
изводите на съда, че договора за предоставяне на мобилен достъп до интернет №
АМ122704111 от 27.04.2011г. е бил продължен, както и относно началния срок на
погасителната давност за вземанията по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Изложени са и
възражения, че съдът не е обсъдил наведените от ответника възражения и не се произнесъл
и по направените от ответника доказателствени искания и оспорвания.
1
Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 263, ал. 1
ГПК. В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва
като неоснователна. Изложени са подробни съображения относно правилността на
обжалваното решение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от упълномощен представител който поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна не се явява в откритото съдебно заседание. В нарочно
депозирана молба поддържа отговора на въззивната жалба като по същество се иска, съдът
да потвърди като правилно и законосъбразно решението на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия
закон, намира следното:
Производството по гр.д. № 358/2021 г. по описа на РС Разлог е образувано по искова
молба на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК *********, против К. И. А., ЕГН **********, с
която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 410 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията, предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3081/18.05.2016 г. по ч.
гр. д. № 501/2016 г. по описа на Районен съд-Разлог, както следва: сумата от 39,13 лева,
представляваща неизплатена месечна такса по Договор за предоставяне на мобилен достъп
до интернет № АМ122704111 от 27.04.2011г. и издадена въз основа на него фактура №
**********/01.05.2013г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 16.05.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 11,92 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода 17.05.2013г. до 13.05.2016г.
В първоинстанционното решение съдът е приел, че са налице валидно възникнали
договорни отношения по сключен договор за мобилни услуги между „Макс Телеком“ ООД и
ответника, по силата на които за ответника е възникнало задължение да заплаща
договорените месечни абонаментни такси съобразно избрания абонаментен план,
независимо от потреблението на услуги през съответния период. Приел е, че издадената
фактура установява доставката на изброените в нея услуги, като сумите по фактурите е
следвало да бъдат заплатени от ответника най-късно до 15 дни от издаването на всяка
фактура, независимо дали същите са получени от абоната. Също така съдът е приел, че
съгласно посоченото в договора същият е със срок от 12 месеца, т.е. срока на договора е
изтекъл на 27.04.2012 г. Предвид разпоредбата на чл. 14.3 от ОУ, след изтичане на срока,
договорът за услуги се подновява автоматично при същите условия и за същия срок, като
абонатът може да прекрати договора с едномесечно предизвестие. Прието е, че по делото не
са ангажирани доказателства за реализиране на тази хипотеза, поради което съдът е приел ,
че договора е продължен съобразно хипотезата на чл. 14.3 от ОУ като е взел предвид, че по
2
делото са налице доказателства за заплащане на абонаментни такси за периода 05.01.2011 г.
– 05.01.2013 г. Анализирал е приложената фактура № ********** от 01.05.2013 г., ведно с
приложение към нея от която се установява начислената такса по договора с период на
отчитане 02.04.2013 г. – 31.05.2013 г.
Първоинстанционният съд е приел, че вземанията по обсъждания договор са валидно
прехвърлени на ищеца по делото по силата на приложения от ищеца договор за продажба и
прехвъляне на вземания от 18.12.2014 г., като прехвъленото вземане е индивидуализирано в
Приложение № 1 към договора. Също така съдът е приел, че длъжника е надлежно уведомен
за извършената цесия, предвид приложеното уведомление и обратна разписка за доставянето
му.
Също така съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване
на вземането по фактура № ********** от 01.05.2013 г. по давност съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Приел, е, че вземането е за периодични плащания като давностния срок е три
години. Съгласно приложената фактура, крайният срок за плащането й е 16.05.2013 г. и от
тази дата вземането става изискуемо като към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда давностния срок не е изтекъл.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно
установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и кореспондираща с
доказателствата, поради което и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води
до следните фактически констатации:
От представения по делото Договор за услуги и данни – физическо лице №
АМ122704111 от 27.04.2011 г., се установява, че между ответника К. А. и „Макс Телеком“
ООД е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на услугата
„мобилен достъп до интернет услуги. Съгласно постигнатите договорености е уговорен срок
на действие на договора от 12 месеца, като след изтичане на посочения срок, договорът се
счита продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията посочени в
него и общите условия. В договора е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 19.90
лв.
По делото са приложени Общи условия за уреждане на взаимоотношения между
Макс Телеком и потребители на интернет услуги.
За текущите задължения на ответника за мобилни услуги, операторът е издал фактура
№ ********** от 01.05.2013 г. за отчетен период 02.04.2013 г. – 31.05.2013 г. с начислени
месечни такси в общ размер 39.13 лв. с ДДС. Във фактурата е посочен краен срок за
плащане – 16.05.2013 г.
По делото е приложено извлечение /л. 16/, от което се установява, че в периода
05.01.2011 г. – 05.01.2013 г., ответникът е заплащал абонаментите си такси по договора.
На л. 27 от делото е приложено трафик - извлечение относно потреблението на
мобилен интернет към 30.04.2013 г. и към 31.05.2013 г. с модем № 001D9316A02A.
3
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2014 г., „Макс Телеком“
ООД е прехвърлило на ищеца вземането си от ответника. В Приложение № 1 към договора
за цесия вземането е индивидуализирано по основание и размер. Налице е упълномощаване
на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземанията. По делото е приложено уведомление, ведно с обратна разписка видно от
което, е, че длъжника е уведомен за извършената цесия, като уведомлението е получено от
лице от домашните му. Препис от уведомлението е приложено и към исковата молба, чието
редовно връчване не е оспорено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Както вече се посочи по-горе, съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания. В тази връзка, въззивният съд намира за неоснователно първото релеврирано
възражение във въззивната жалба, а именно: че от доказателствата по делото не се
установява, че между страните през исковия период е било налице валидно облигационно
отношение. От представения договор се установява наличието на възникнали договорни
правоотношения между „Макс Телеком“ ООД и въззивника, по силата на които посоченото
дружество е поело задължението да предоставя интернет услуги за пренос на данни за срок
от 12 месеца срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечно такса. В договора
страните са предвидели автоматично продължаване на договора, в случай, че никоя от тях не
е отправила едномесечно предизвестие за прекратяването му. Също така с подписа си в
договора, който не е оспорен, ответницата е удостоверила, че е запозната и приема общите
условия на „Макс Телеком“ ООД, представляващи неразделна част от договора и
приложима спрямо абонати и потребители. От тях е видно, че дружеството има право да
получава месечна абонаментна цена съгласно ценова листа, осигуряваща достъп до
избрания пакет услуги, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на
всички ползвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база /т. 10.9 от
ОУ/. Поначало, за да се дължи плащане от страна на потребителя по отношение на които и
да е от двата компомента, дружеството оператор следва да докаже, че е изпълнил своите
договорни задължения, а именно: осигуряване достъп до своята мрежа (телекомуникационна
система), както и нейното поддържане в техническа изправност, ведно с предоставяне на
посочената в първоначалния договор устройство /WiFi рутер/, като е без значение дали
потребителят реално е използвал предоставените му според договора MB - мобилен
интернет. Това е така, защото съгласно т. 10.5.2 от ОУ абонамента такса се дължи
предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената той получава достъп до
услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като в цената се включват разходите
4
за поддръжка на мрежата. От друга страна по делото е представено извлечение за заплащане
от страна на абоната на интернет услуги за периода 05.01.2011 г. – 05.01.2013 г. Посоченото
опровергава възражението във въззивната жалба срещу автоматичното продължаване на
действието на договора след първоначално уговорения срок, който е изтекъл на 27.04.2012 г.
Обстоятелството, че на абоната е предоставен достъп до уговорената интернет услуга се
установява и от приложеното трафик – извлечение за ползваната услуга на л. 27.
Настоящият съдебен състав, счита за неоснователно и следващото възражение на
въззивника срещу правилността на обжалвания съдебен акт касаещи началния срок на
погасителната давност на процесните вземания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Според
разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно разясненията в
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията на доставчиците на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност, доколкото
задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая вземането по Фактура № ********** от
01.05.2013 г. със срок за плащане 16.05.2013 г. е станало изискуемо на 17.05.2013 г. /чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД/. От тази дата е започнала да тече кратката тригодишна давност. Видно от
пощенското клеймо върху пощенския плик, с което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 501/2016 г. по описа на РС Разлог е изпратено в
съда, е, че същото е изпратено по пощата на 14.05.2016 г., т.е. преди изтичане на
тригодишния давностен срок. Ето защо предявената искова претенция за установяване
съществуването на вземането по главницата в размер на 39.13 лв. е основателна и доказана.
При наличие на дължимост на главница, при изпадане в забава в плащането се дължи
и законна лихва от деня на забавата. Тъй като падежът на задължението за главница е
настъпил на 16.05.2013 г., от следващия ден се дължи и законна лихва върху сумата от 39.13
лв., която за периода от деня следващ падежа до датата, предхождаща датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 11.92 лв. Като е достигнал до същите изводи,
първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски като такива са
поискани с отговора на въззивната жалба и е приложен списък по чл. 80 от ГПК, с който се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. В откритото съдебно
заседание пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита
възражението за основателно, като определя дължимо юрисконсултско възнаграждение в
5
размер на 100.00 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
реално извършените процесуални действия. Извършените от процесуалния представител на
въззиваемата страна процесуални действия се изразяват в депозиране на отговор на въззивна
жалба и молба, с която е изразено становище по хода на делото.
Така мотивиран, ОС-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500654/25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 358/2021
г. по описа на РС-Разлог.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Банско, ул. „***“ 17 да заплати на
„МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „***” № 17, ет. 1, офис 208, представлявано от Х.Й. - управител сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция, като над уважения от съда размер до пълно претендирания от 200 лв., отхвърля
искането за присъждане на разноски като неоснователно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6