Решение по дело №12823/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 994
Дата: 26 февруари 2015 г. (в сила от 26 февруари 2015 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20143110112823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

 

 

   

                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                               994

 

                     26.02.2015г. Гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ    СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на четвърти февруари  през две хиляди и петнадесета   година, в състав:

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:Р. Х.

 

     при секретаря Г.Д. , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12823/2014 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 50 от СК ,трансформирано по този ред, в съдебно заседание проведено на 04.02.2015год. , на основание чл.321,ал.5 от ГПК.

Съпрузите претендират прекратяване на брака по взаимно съгласие. Постигнали са споразумение, което представят в съдебно заседание. Споразумението е в следния смисъл :

1. Никоя от страните няма да дължи издръжка след развода, т.е., че съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

2.  Съпрузите нямат регистрирани на свое име фирми, нямат претенции един към друг за предприятия на такива, както и нямат придобито движимо имущество.

3.  Семейното жилище, находящо се в *, представляващо полумасивна къща, състояща се от две стаи, коридор, две изби под тях, с коридор, 1/2 идеални части от клозет в двора, както и 1/4 идеални части от дворното място, цялото от 188 кв.м. остава като съпружеска имуществена  съсобственост.

4.  След развода ищцата ще носи предбрачното си фамилно име П.

5.  Направените по делото разноски остават за страните така, както са направени за всяка една от тях.

След трансформация на производството, постановена с определение от съдебно заседание , проведено на 04.02.2015год., съпрузите поддържат искането за развод по реда на чл.50 от СК и  постигнатото споразумение.

След преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че на 14.03.1967год.  в град Варна,  Г.Й.Г.  и И.Д. П  са сключи граждански брак в община Варна пред длъжностното лице по гражданското състояние. За сключеният брак е съставен акт за граждански брак №244-А. След сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното име Г..

По делото е приет нот.акт №*, том *, дело №*/1978год. съставен от нотариус при ВРС , от който се установява , че по време на брака съпрузите са придобили недвижим имот , който представлява и тяхното семейно жилище.

Постигнатото между  съпрузите  споразумение е в следния смисъл:

1. Никоя от страните няма да дължи издръжка след развода, т.е., че съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

6.  Съпрузите нямат регистрирани на свое име фирми, нямат претенции един към друг за предприятия на такива, както и нямат придобито движимо имущество.

7.  Семейното жилище, находящо се в *, представляващо полумасивна къща, състояща се от две стаи, коридор, две изби под тях, с коридор, 1/2 идеални части от клозет в двора, както и 1/4 идеални части от дворното място, цялото от 188 кв.м. остава като съпружеска имуществена  съсобственост.

8.  След развода ищцата ще носи предбрачното си фамилно име П.

9.  Направените по делото разноски остават за страните така, както са направени за всяка една от тях.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед характера на производството , изразеното и поддържано лично, сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие за  прекратяване на брака, съдът намира, че не следва да се изследват мотивите на молителите за прекратяването на брака им и той следва да бъде прекратен на осн. чл. 50 от СК.

Представеното в хода на производството споразумение между молителите,съдът намира за законосъобразно, непротиворечащо  на закона и морала.

Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 40лв., на осн. чл.6 ,т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която да бъде заплатена от молителите по равно.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                         Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Г.Й.Г. , ЕГН ********** и И.Д.Г.  , ЕГН **********, сключен  на 14.03.1967год. с акт за граждански брак № 244-А ,  съставен от длъжностно лице по гр.състояние при Община Варна, на основание чл.50 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение, като:

ОБЯВЯВА, че след развода съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

ОБЯВЯВА , че съпрузите нямат регистрирани на свое име фирми, нямат претенции един към друг за предприятия на такива, както и нямат придобито движимо имущество.

ОБЯВЯВА , че  семейното жилище, находящо се в *, представляващо полумасивна къща, състояща се от две стаи, коридор, две изби под тях, с коридор, 1/2 идеални части от клозет в двора, както и 1/4 идеални части от дворното място, цялото от 188 кв.м. остава след развода като обикновена   съсобственост на двамата съпрузи.  

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име П.

ОСЪЖДА Г.Й.Г. , ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 20лв./двадесет  лева/, на основание чл.6 ,т.3 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК и 5лв./пет лева/ за служебно издаване на изп.лист.

ОСЪЖДА И.Д.Г.  , ЕГН ********** ***  да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 20лв./двадесет  лева/, на основание чл.6 ,т.3 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК   и 5лв./пет лева/ за служебно издаване на изп.лист.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

                           

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                               /Р.Х./