№ 7489
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110106002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, ал.1, т. 1 ЗЗДН, подадена от Е. И. Х., ЕГН
**********, срещу Ц. В. Д., ЕГН **********, с когото е била в интимна
връзка, с искане за налагане на мерки за защита, при твърдения за извършен от
ответника акт на домашно насилие. Твърди, че на 02.02.2025 г. ответникът
около 12:30 часа я чакал пред ..........., гр. София. Молителката тръгнала към
жилището на майка си в кв. ........., а ответникът вървял след нея против волята
й. Уговарял я да го прибере за няколко дни в жилището й, докато заминел за
Испания. Молителката заявила, че ответникът повече няма да идва в дома й,
че са разделени от месеци, като причината за неразбирателството е проява на
насилие. Станало скандал, като молителката многократно казвала на
ответника да се махне, но той заплашително се доближавал към нея.
Молителката стигнала до задната страна на блока, в който майка й живее,
казала му да се маха. Изтичала към предната страна на блока и извадила ключ,
за да отключи входа, а ответникът я догонил и казал, че няма да позволи да се
качи при майка си и ще направи всичко необходимо против волята й да бъдат
заедно. Ответникът я дръпнал за якето, взел ключовете и тръгнал да бяга с
1
тях. Молителката започнала да вика и тича след ответника. Чул я мъжът
Мирел, с който майка й живее. Молителката се обадила на ответника и му
казала, че ако не й върне ключовете, ще отиде в полицията. Сочи, че след 20
минути посетила РУ, за да пусне жалба. Заявява, че ответникът отнел
ключовете от двете жилища, в едното живеела майка й, а в другото
възрастната й болна баба и дъщеричката й. За молителката това означавало, че
ответникът ще има постоянен достъп до жилищата и можел по всяко време да
влезе, за да ги обере, бие и тормози. Твърди, че многократно е бита от
ответника, като в един от случаите дори държала детето, а той я биел. Сочи, че
в друг от случаите, присъствала нейна приятелка Р К. Последната присъствала
и на по-страшни скандали с Ц., случили се на Коледа 2023 г., когато Ц. й
нанесъл множество удари по главата и с цялата си тежест на тялото, седнал
върху нея и я задушавал докато почти не припадне. Ответникът няколко пъти
обирал дома й. Молителката заявява, че след смъртта на баща й ответникът
изнесъл всичките скъпи вещи, останали след смъртта на родителя й. В съдебно
заседание, лично и чрез пълномощник, поддържа молбата.
Ответникът е депозирал обяснения с вх. №102826/24.03.2025 г., в които
твърди, че на 02.02.2025 г. около 12:30 часа е посетил адрес в гр. София, Т бл.
40 с намерение да посети дъщерята на Е. Х., а именно В Х.. Сочи, че с
молителката е бил в интимна връзка и същата твърдяла, че ответникът е баща
на детето. Заявява, че твърденията на молителката за раздялата на страните от
месеци са неверни. Сочи да са били скарани от ден-два. Ответникът отишъл да
види В и молителката го пуснала в апартамента, бабата също била там.
Поседял известно време, а след това с Е. тръгнали към апартамента на майка
й, който е в съседния кв. „Иван Вазов.“. Ответникът сочи да не е причаквал Е.
пред входа на блока, а е бил в апартамента й, твърди че по пътя към кв. „Иван
Вазов“ отново се скарали. Молителката се разкрещяла истерично, започнала
да го бута и обижда и се заканила, че повече няма да му даде да вижда В.
Ответникът се ядосал от грубото й държание и заканите, в яда си дръпнал
ключовете от апартамента й, които молителката държала в ръката си и се
отдалечил с бързи крачки. Твърди, че веднага се обадил на баща си В Д., да се
посъветва какво да направи. Сочи, че твърденията на Е. да го е гонила тя и
мъжът на майка й М А, са неверни. Твърди, че след не повече от 20 минути се
срещнал с баща си пред входа на блока на Е., за да й върне ключовете.
Звънели на Е. както той, така и баща му, но тя не вдигнала телефона.
2
Ответникът й написал съобщение, че пуска ключовете в пощенската кутия,
пуснал ги и си тръгнал. Сочи, че всички посочени твърдения от Е. в
декларацията подадена до съда са неверни, неправдоподобни, клеветнически и
недоказани. Излага в обясненията подробни обстоятелства относно
противоречията на молителката в сезиращата съда молба и уточнения към
нея. Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
По допустимостта на молбата за защита:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съобразно дадената от законодателя
дефиниция актът на домашното насилие представлява специален деликт,
поради което и за него следва да са налице характеристиките на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на
деянието на извършителя.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че страните са имали интимни
отношения помежду си. С отговора на сезиращата съда молба дори сочи, че
били скарани от ден-два, а в проведеното на 26.03.2025 г. открито съдебно
заседание заявява, че са били в интимна връзка. Ето защо и предвид
изложеното дотук съдът приема за доказано наличието на интимна връзка
между страните за продължителност, повече от 60 календарни дни.
По основателността на молбата за защита:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съобразно дадената дефиниция, актът на
домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него
3
следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, в която не са в достатъчна степен индивидуализирани актове на
домашно насилие, като изобщо липсват изложени обстоятелства във връзка с
извършване на процесния акт на домашно насилие от 02.02.2025 г. В
декларацията молителката е навела общи твърдения за осъществяван от
ответника психически и физически тормоз, без да конкретизира по време,
място и начин на извършване актове на домашно насилие. В случая на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не може да бъде придадена
доказателствената сила съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и на основание само на
нея да бъде издадена заповед за защита, тъй като са налице очевидци,
присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено
насилието. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е годно писмено доказателство,
когато в нея са конкретизирани по време, място и начин на извършване актове
на домашно насилие, при липса на други събрани в производството
доказателства.
Ето защо при преценка на доказателствения материал, съдът не следва да
се позовава на презумптивната доказателствена сила на декларацията.
Относно твърдения за извършен от ответника акт на домашно насилие на
02.02.2025 г. съдът намира следното: Установи се от показанията на св. А А,
майка на молителката, че на процесната дата страните са били от задната
страна на бл. 34, находящ се на .................., гр. София. При преценката на тези
показания по реда на чл. 172 ГПК съдът намира, че същите кореспондират с
останалите доказателства и твърденията на страните. Свидетелката
разпознала гласа на дъщеря си, защото я очаквала да дойде и излязла на
балкона. Заявява, че молителката казала на ответника, че не желае да го вижда
и да идва в жилището, а последният й отвърнал, че ще отиде в жилището,
защото там живее. Свидетелката заявява, че тръгнала по стълбите да
посрещне дъщеря си, не видяла точната ситуация. Молителката се появила и й
казала, че са го изпуснали, звъняла на ответника и го молела да върне
връзката с ключовете. От свидетелските показания на М А, фактически
съжител на майката на молителката, се установява, че на 02.02.2025 г.
молителката звъннала за да си вземе колелото от техния гараж. Заявява, че
4
излязъл до гаража и след около 15 минути видял молителката и ответника да
се приближават, като Е. му викала „Остави ме, остави ме“. Минавайки от
предната страна на блока видял ответникът да натиска, удря молителката, за
да я свлече на земята, взел ключовете, които били вече на вратата и побягнал
през блоковете. Свидетелят твърди, че с двама съседи тръгнали да гонят
ответника, но последният изчезнал. Върнал се пред блока и с молителката
отишли до полицейското управление.
От показанията на свидетеля В Д., баща на ответника, се установява че
двамата с ответника на процесната дата оставили ключовете на молителката в
пощенската кутия на адреса, на който живее.
От правна страна съдът намира, че на процесната дата ответникът е
извършил акт на домашно насилие спрямо молителката, изразяващ се в
психическо насилие и принудително ограничаване на личните права, като е
искал достъп до жилището й и впоследствие отнел ключовете без нейно
съгласие. Наведените от ответника възражения, че е върнал ключовете на
молителката, поставяйки ги в пощенска кутия, водят до извод за
осъществяване на акта и постъпка по неговото преустановяване. Касае се за
реализирани конкретни активни противоправни действия от страна на
извършителя, които имат отрицателно въздействие върху психиката на
молителката и са породили у нея притеснения, че ответникът ще има достъп
до жилището й и това на нейната майка. Свидетелят А А заявява, че Е.
многократно е бита от ответника, както и че последният е обрал къщата й, но
за тези твърдени актове на домашно насилие не се събраха конкретни
доказателства за време, място и начин на извършването им.
Във връзка с мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на пострадалото лице
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия и мотивирането на самия извършител към неагресивно
поведение към пострадалото лице. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН
съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал.
1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на
ответника, както и преустановяването му, съдът намира за подходящи мерките
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и
забрана да доближава нея и жилището. За посочената мярка за защита по чл.
5
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок. Задължението на ответника
да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение
и не е ограничено във времето, тъй като съгласно Конституцията на Република
България и Наказателния кодекс, личната и телесна неприкосновеност не
може да бъде нарушавана от други физически лица. Съдът намира по
отношение на мерките по чл. 5, ал.1, т. 3 ЗЗДН, с оглед постигане на целта им
и оценка на риска, че подходящият срок е 6 месеца, т.е. до 12.08.2025 г. /след
приспадане срока на действие на мерките на издадената заповед за незабавна
защита № 50/12.02.2025 г., съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН/.
По разноските:
Съобразно чл. 16 от ТДТКССГПК размерът на държавната такса по
молбата за защита е в размер на 25,00 лв., като ответникът следва да бъде
осъден да я заплати в полза на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Е. И. Х., ЕГН **********, срещу Ц. В. Д.,
ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ц. В. Д., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на Е. И. Х., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН Ц. В. Д., ЕГН
**********, да приближава Е. И. Х., ЕГН **********, както и жилището й,
находящо се в гр. София, кв. „Стрелбище“, Т бл. 40, вх. А, ет. 5, ап. 10, на
разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган,
за срок до 12.08.2025 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц. В. Д., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Ц. В. Д., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в
6
размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7