Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в
публично съдебно заседание на
дванадесети май 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря Румела Михайлова
и
прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от с-я Желязкова КАНД № 673/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета
от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 231/14.02.2022г.,
постановено по АНД № 1885 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/№ 21-0819-001126/01.04.2021г. на Началник група
в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Варна,
с което:
за
нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, на основание същата разпоредба,
за
нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
за
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е
незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон,
както и че е необосновано. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията
му за допуснати от административнонаказващия орган нарушения на чл.42 от ЗАНН.
Посочва, че не е изследвано дали е имал качеството на „водач“ при установяване
на административното нарушение. Излага съображения, че не са обсъдени
действията по оспорване на АУАН и НП. Твърди, че въззивният съд превратно е
анализирал и възприел свидетелските показания по отношение датата и часа на
извършване на вмененото му нарушение. Позовава се на свидетелските показания на
Къров и Недков, като твърди, че от същите не може да се направи извод, че е
управлявал автомобила в 3 часа на 06.03.2021г. Навежда доводи, че е бил
ограничен от страна на актосъставителя да даде обяснения или възражения срещу
съставения му АУАН, като сочи, че е ирелевантно дали се дължи на организационни
или технически причини, с което му е било ограничено правото на защита, съответно
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Молбата към съда е
за отмяна на въззивното решение и за отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се явява лично.
Заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба на посочените в нея основания.
Твърди, че не е управлявал МПС, автомобилът е бил паркиран и актосъставителят е
пристигнал към 03.00 ч.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се
явява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който оспорва
жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед
на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е
установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били
представени пред него. В хода на въззивното производство е прието, че на 06.03.2021
г. в 03:00 часа в гр. Варна по ул.“Феликс Каниц“ в посока кръстовището на ул.
„Сава Радулов“ и ул. „Любен Каравелов“, С.В. управлявал лек автомобил - ФИАТ
MAPEA с peг. № В 5019 РК, собственост на Весел Петков В. ***, когато бил спрян
за проверка от полицейските служители – св.Къров и св.Недков, които по-рано
били възприели същият автомобил, в който се намирали две лица. Според възприятията
на свидетелите тези лица били употребили алкохол и същите били предупредени да
не управляват МПС. Проверяващите повикали за съдействие служители на „Пътна
полиция“. Свидетелят Василев, който дошъл на мястото, поканил В. да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство. На отправеното му предложение за
извършване на проверка с техническо средство Алкотест 7510 номер ARNA-0167. В.
отказал, а впоследствие отказал и медицинско изследване за установяване
употребата на алкохол в кръвта с талон за мед.изследване № 085578/06.03.2021г.
и вземане на кръвна проба по реда на чл.174, ад.4 от ЗДвП. Наред с посоченото
било установено и че водачът управлява МПС без СУМПС, което му било отнето на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с НП №19-0819-004477/08.08.2019г., влязло в
сила на 21.12.2019г. и към настоящия момент се намирало на съхранение в Сектор
„Пътна полиция“ Варна, тъй като не е изпълнил задължителното условие на
чл.159,ал.2 от ЗДвП. При проверката било изискано на водача и свидетелство за
регистрация на МПС (част втора), което последният не представил.
При така установеното бил съставен АУАН на В.
за нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП , на 150а, ал.1 ЗДвП, както и на чл. 100,
ал.1, т.2 ЗДвП. В срок е постъпило възражение срещу издадения АУАН, което било
обсъдено от нарочна комисия и оставено без последствия. В последствие АНО като възприел изцяло
установената в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал
оспореното НП.
Описаната фактическа обстановка ВРС е приел
за установена от събраните в хода на АНП доказателства и депозираните в хода на
съдебното производство свидетелски показания.
За да потвърди процесното НП, в решението
си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните
правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН
издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен
орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установяват деяниeята, за които са наложени
административни наказания и че нарушениеята са извършени от жалбоподателя.
По
касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се
явява неоснователна по следните съображения:
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят
от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни,
още повече, че в касационната жалба са изложени абсолютно същите възражения,
както и във въззивната.
Не се споделят възраженията на касатора за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, довели до нарушаване правото му на
защита. Видно от доказателствата по делото, В. е депозирал писмени въражения
срещу АУАН, който са били обсъдени от нарочна комисия. Дори и да се приеме, че В.
не е имал възможност да впише възраженията си в самия АУАН, то с последващото
възражение направено по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, касатора е осъществил в
пълнота защитата си.
По отношение на нарушението по чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП
Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства сочи, че при извършената проверка на касатора, той е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест 7510 номер ARNA-0167
и също е отказал медицинско изследване
за установяване употребата на алкохол в кръвта с талон за медицинско
изследване №085578/06.03.2021 г. и вземане на кръвна проба. Именно този отказ е дал основание за отпочване на
производство по ангажиране отговорността на водача по реда на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, при което
както актът, така и НП, съдържат пределно ясно описание на конкретната
простъпка и обстоятелствата по нейното извършване.
Неоснователно е възражението на касатора,
че въззивният съд не е обсъдил елемент от фактическия състав на нарушената
разпоредба – че е „управлявал“ автомобила. Безспорно от свидетелските показания
на Р.К. се
установява, че около 21.00-22.00 ч. при обход на района са забелязали касатора
да стои с друго лице в автомобила, видимо употребили алкохол. В този момент
полицаите са извършили проверка на самоличността на В. и спътника му и са го
предупредили да не управлява автомобила в нетрезво състояние. Пак от
показанията на К. се установява, че по-късно патрулният
автомобил е бил паркиран на бул. „Чаталджа“, но с видимост към мястото, където
е бил автомобила на касатора. Свидетелите са възприели автомобила да потегля и
да се насочва към ул. „Любен Каравелов“. Тогава свидетелите са препречили пътя
на автомобила управляван от В. и са поискали съдействие от служители на сектор
„ПП“ при ОД на МВР Варна, за извършване на проверка по КАТ. Показанията
на К. се потвърждават и от тези на свидетеля К.Н., който заявява, че „аз
лично видях, че автомобила се управляваше от г-н В.“. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила
до доказване на противното. Тоест в хода на съдебното производство В. е
следвало да докаже, че изложеното от проверяващите в АУАН не отговаря на истината.
Нито в хода на въззивното производство, нито в хода на настоящото съдебно дирене
касаторът е провел подобно доказване, въпреки неколкократно даваната му възможност
да ангажира гласни доказателства. Доказателствата по делото сочат, че В. е
управлявал автомобила.
Твърденията на касатора, че първата
проверка е била около 22.00 ч., съответно втората проверка е била минути след
това, са неоснователни. Както сам касаторът сочи, била му е извършена първа
проверка, когато автомобилът не е бил в движение, след това втора, при която са
установени административните нарушения. Дори и да се приеме, че В. е управлявал
автомобила малко преди полунощ на 05.03.2021 г., то по безспорен начин се
установява, че нарушенията са довършени на 06.03.2021 г., когато касатора е
отказал да бъде проверен за употреба на алкохол и когато е било установено, че
е неправоспособен водач и не носи изискуемите се от чл.100, ал.1 т.2 от ЗДП
документи.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния
съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.
При постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения
на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са
доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени
в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че полицейските служители – К. и Н. са очевидци и имат
непосредствени възприятия за нарушението, а доказателства за противното, така и
не са представени от страна на В.. Районният съд обосновано е дал вяра на тези свидетели,
за посочените обстоятелства, приемайки ги за обективни като непротиворечиви,
логични, убедителни и съответстващи на събраните по делото доказателства.
По делото не са ангажирани доказателства за
налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като
маловажно. За извършеното нарушение правилно и законосъобразно жалбоподателят е
бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер от 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като наказанието
е съобразено с извършеното от него нарушение, с тежестта на нарушението и е в
предвидените от закона граници. Следва да се отбележи и факта, че преди да
издаде оспореното наказателно постановление, служителите на Сектор „Пътна
полиция” Варна са предупредили В. да не шофира, след като е употребил алкохол.
По отношение на нарушението по чл.150А, ал.1
от ЗДвП:
Този текст, в относимите му части, изисква,
като условие за управление на МПС, водачът да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, и да не е лишен от
право да управлява такова по съдебен или административен ред. Наказаното лице е
имал издадено СУМПС, което е било отнето с НП №19-0815-004477/08.08.2019 г.,
влязло в законна сила на 21.12.2019 г., и към момента същото е на съхранение в
Сектор „Пътна полиция” Варна, тъй като В. не е изпълнил задължителното условие
на чл.159, ал.2 от ЗДвП. Това нарушение не се и оспорва от касатора.
Предвид данните за личната обществена
опасност на касатора, който, видно от приложената справка, е многократно
наказван за нарушения по ЗДвП, касационната инстанция споделя изводите на
районния съд, че наложеното в максималния размер по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание, е изцяло съобразено с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Въпреки наложените на нарушителя наказания тяхната цел по чл. 12 от ЗАНН, и преди всичко постигането на индивидуална превенция
спрямо касатора – да се предупреди и превъзпита той към спазване на установения
правен ред, очевидно не е постигната. При това положение, проявяването на
необосновано снизхождение при определяне размера на наказанието би затвърдило
създаденото у дееца усещане за безнаказаност.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП:
Касаторът не сочи възражения относно това
нарушение. Въпреки това настоящият касационен състав на Административен съд
Варна, намира за необходимо да отбележи, че правилно, с оглед установената в
хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило
състава на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Безспорно установено е, че жалбоподателя е
управлявал МПС без да носи свидетелството за регистрация на МПС, което е
управлявал. Законосъобразен е изводът на районния съд, че за така извършените
нарушения административнонаказващият орган е наложил предвиденото
административно наказание - на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. в абсолютен размер
определен от законодателя.
Твърдението за необоснованост на въззивното
решение, освен че е неоснователно, представлява касационно основание по реда на
АПК, докато настоящото производство се развива по реда на НПК.
Предвид горното съдът намира, че не са налице
твърдените в жалбата касационни основания.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да осъди В. да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 231/14.02.2022г.,
постановено по АНД № 1885 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна, с което е
потвърдено НП № 21-0819-001126/01.04.2021г. на Началник група в сектор „ПП“ при
ОД на МВР гр. Варна.
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН **********,***, да заплати в полза на
ОД на МВР Варна, ю.к.възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.