№ 880
гр. Пазарджик, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101650 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД чрез пълномощника си
юрисконсулт К. твърди, че на 09.02.2017 г. между кредитора „4финанс“
ЕООД и кредитополучателя Т. ЕК. К. бил сключен договор за кредит № ***,
по силата на който кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя в заем сума в размер на 100 лв., а кредитополучателят се
задължил да я върне на кредитора в срок от 30 дни или до 11.03.2017 г.
Твърди, че на 17.02.2017 г. договорът за кредит бил изменен, като по искане
на кредитополучателя му била отпусната допълнително сумата от 200 лв. в
заем. Твърди, че сумите по кредита са предоставени на кредитополучателя
съответно на 09.02.2017 г. и 17.02.2017 г. чрез паричен превод в „Изипей“ АД.
Така кредитополучателят дължал на кредитора сума в общ размер 389.56 лв.,
от които главница в размер на 300 лв., договорна лихва в размер на 9.87 лв. и
такса за експресно разглеждане в размер на 79.69 лв., които суми
кредитополучателят не бил погасил и изпаднал в забава. Твърди, че на
23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД в качеството на цедент сключил с
„Кредитреформ България“ ЕООД в качеството на цесионер договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по договор за кредит № ***,
възлизащи на 677.86 лв., от които: главница в размер на 300 лв., такса за
експресно разглеждане в размер на 79.69 лв., договорна лихва в размер на
9.87 лв., неустойка (наказателна лихва) в размер на 258.30 лв. за периода от
1
19.03.2017 г. до 22.11.2018 г. и отписани такси за събиране в размер на 30 лв.
Твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента е изпратил на
длъжника уведомление за прехвърлянето на задълженията му, което се е
върнало в цялост. Уведомление за извършената цесия прилага и към исковата
молба. Тъй като до момента плащане от длъжника не е постъпило, моли да
бъде осъден ответникът Т. ЕК. К. да му заплати сумата от 300 лв.,
представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане. При условията на
евентуалност предявява иск за заплащане на сумата от 300 лв., като дадена
без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане. Претендира присъждане на разноските по делото, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. ЕК. К. не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с
оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1
и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага
мотивите си за него.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК
във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на главница по договор за
кредит.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание.
Основателността на главния иск предполага съществуване на валидно
облигационно отношение по договор за кредит между предишния кредитор и
ответника, предоставяне на кредитополучателя на заемната сума, настъпване
на срока за връщане на заема, както и съществуване на валидно облигационно
правоотношение по договор за цесия с предишния кредитор, по силата на
което са му прехвърлени вземанията по договора за кредит.
Ангажираните от ищеца писмени доказателства – договор за кредит,
ведно с общи условия и разписки за извършено плащане, установяват, че
между „4финанс“ ЕООД и ответника Т. ЕК. К. е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит, по който кредиторът е
2
изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем
сума, а от договор за прехвърляне на вземания, приложение № 1 към него,
пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземания и уведомление за
прехвърляне на вземания – че ищецът е придобил вземането по силата на
валидно сключен договор за цесия с предишния кредитор. Ответникът не
твърди, нито ангажира доказателства да е върнал предоставената му в заем
сума. При тези данни съдът прави извод за вероятна основателност на иска,
поради което и предвид наличието на предпоставките на чл. 238 и 239 от ГПК
следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените в производство разноски за заплатена държавна такса, а на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – и юрисконсултско възнаграждение в
определен от съда размер. Същото следва да бъде определено в минимален
размер, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, по същото е проведено едно съдебно заседание и са събрани
единствено писмени доказателства, при това в не голям обем.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1
от ГПК Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ЕК. К., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Е*** Д***“ №
*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, ул. „Ш*** П***“ № *** п.к. ***,
представлявано от управителя Р*** Х*** В***, сумата от 300 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за кредит № *** от
09.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. ЕК. К., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Е*** Д***“ №
*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, ул. „Ш*** П***“ № *** п.к. ***,
представлявано от управителя Р*** Х*** В***, разноски за държавна такса в
размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Банкова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми: IBAN:
BG13STSA***, BIC: STSABGSF при „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да
поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията,
посочени в чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4