Решение по дело №901/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 378
Дата: 20 май 2024 г.
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20242120200901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Бургас, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120200901 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. К. А. с ЕГН ********** от **** и съдебен
адрес в **** чрез адв.Р. Д. АК-Бургас (изрично упълномощен) против
наказателно постановление №68/08.02.2024г. на директора на РДГ–Бургас, с
което за нарушение на чл.84 ал.1 предложение трето от Закона за лова и
опазване на дивеча и на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД му е наложена глоба в
размер от 150 (сто и петдесет) лева, а на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е
отнета вещта, предмет на нарушението–ловно оръжие ИЖ 27, 12 калибър,
надцевка №26583, и на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да
ловува за срок от три години.
В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като се
сочи, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата, при наличие на съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично
и с адвокат. Сочи нови гласни доказателства. Поддържа са жалбата и се
претендират разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган ЮК Стоянова
надлежно упълномощена моли съда да потвърди НП като правилно и
1
законосъобразно. Представя нови гласни и писмени доказателства. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се моли за
присъждане на ЮК възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните причини:
Атакуваното НП подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Представени
са писмени доказателства относно спазването на преклузивния 14 дневния
срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 3 и лист 7 от делото). Жалбата съдържа
изискуемите от закона реквизити и е подадена от лице, посочено в НП като
нарушител. Производството пред БРС е редовно образувано.
След преценка на събраните по делото доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелят Ю. Ш. в качеството си на главен специалист в ЮИДП –
Сливен по време на смяна получил сигнал, че в района на село Р. две лица
няколко пъти са били забелязани в горския фонд да ловуват. След сигнала
свидетелят обходил терена и видял пътища, които минават през горския фонд.
Обадил се на свои колеги за обхват на по-голям периметър. На третата
седмица след като получил сигнала на 17.12.2023г отново бил в района когато
му се обадили, че автомобилите на нарушителите били забелязани в близост
до горския фонд и му били съобщено, че последните със сигурност са в
горския фонд. Свидетелят и колегите му се разпределили през 300 метра един
от друг. Свидетелят Ш. избрал да застане на място където излизали три–
четири горски пътища. Влязъл навътре в гората на около 45-50 метра и видял,
че е в отдел №432, имало и уведомителни табели понеже се извършвала сеч в
същия отдел. След около час-два чакане чул шум и се обърнал. На около 20
метра разстояние видял две лица, които вървели с извадени от калъф ловни
оръжия в сглобено състояние. Когато стигнали до него свидетелят Ш. им се
представил и им поискал билетите за лов, както и някакъв документ.
Представили бележка за лов на пернат дивеч като в нея била описана
местност край село Р.. Свидетелят Ш. казал на двете лица, че се намират
извън указаните в билета места за лов и не е имал спор за това обстоятелство.
Свидетелят Ш. се обадил на директора на ДРГ –Р. да изпрати местния горски
служител. След това се обадил на тел.112 на полицията за да може да запише
в протокола оръжията, които носели двете лица. Двете лица се намирала на
2
30-50 метра навътре в горски я фонд Ограждението с пастир деляло горския
фонд от пасището. Други знаци или прегради нямало. Свидетелят Ш. в
присъствието на свидетеля Н. съставил констативен протокол (лист 14 от
делото). Протоколът бил изпратен в РДГ–Бургас за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Свидетелят Перът Р. в
присъствието на свидетеля Л. П. на 19.01.2024г -съставили акт за
установяване на административно нарушение (лист 9 и 10 от делото).
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя. В акта
жалбоподателят вписал, че не е извършил описаното в акта. В 3 дневния срок
, обаче не постъпили писмени възражения по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На 08.02.2024г. административнонаказващият орган като се запознал са
акта и събраните писмени доказателства, издал атакуваното наказателно
постановление №68 (лист 6 от делото) при пълна идентичност на
фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението. На
основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 150 (сто и петдесет) лева, на основание чл.94 ал.1 ЗЛОД е били
лишен от права да ловува за срок от три години, а на основание чл.95 ал.1 от
ЗЛОД му било отнето в полза на държавата ловното му оръжие.
В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетел
актосъставителя Р. и свидетеля по съставянето му Л. П.. От техните показания
явства, че описаната фактическа обстановка в акта е приета за установена въз
основа на констативен протокол изготвен от длъжностно лице, в това му
качество и в кръга на правомощията му по закон, или същият представлява
официален документ по смисъла на закона. Процедурата е в условията на
чл.40 ал.4 ЗАНН.
По молба на наказващия орган съдът разпита в качеството на свидетели
очевидците на нарушението и авторите на констативния протокол
свидетелите Ш. и Н.. По молба на жалбоподателя съдът разпита и в
качеството на свидетел и другото лице, на което е бил съставен акт –
свидетеля Ж. Г..
От показанията на свидетелите Ш. и Н. явства, че описаната в акта
фактическа обстановка е същата каквато са я установили в лично качество и
описана в констативния протокол (лист 14 от делото). Техните показания
съдът кредитира като ги счита за безпристрастни и последователни. Съдът
3
разпита по молба на жалбоподателя и другото лице, с което са били хванати в
нарушение. Описаното от свидетеля Ж. Г. е изцяло в защита на тезата на
нарушителя. Съдът не кредитира тези показания като на първо място счита за
пристрастни (св.Г. е също наказан заедно със жалбоподателя и то за същото
административно нарушение). Неговите показания са в противоречие с
показанията на свидетелите-очевидци –Ш. и Н..
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от писмените и гласните доказателства събрани в хода на съдебното
производство.
Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
По делото се представиха писмени доказателства отнасящи се до
материалната и териториалната компетентност на органите съставили акта и
издали НП (лист 23 и 30 от делото).
Производство за установяване на административни нарушения и
издаването на наказателни постановления е строго формален процес, който се
извършва в стриктно регламентирани срокове, част от които се
регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Давността в чл.34 ал.1
ЗАНН се следи служебно. Началото на тримесечната давност се обуславя от
откриването на нарушителя. Под откриване на нарушителя следва да се
разбира не момента, в който длъжностното лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя а
момента, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Другият давностен срок е едногодишният. В АУАН е изрично
посочено, че нарушението е открито на 17.12.2023г, АУАН е съставен на
19.01.2024г. НП е издадено на 08.02.2024г Следователно двата акта са в
сроковете по чл.34 ЗАНН. Направеното възражение, че актът е съставен от
лица, които не са били очевидци на нарушението, а е бил съставен въз основа
на констативен протокол серия ЮИДП-22 №000955/17.12.2023г. Това
обстоятелство е вписано както в АУАН, така и в НП. Съгласно чл.40 ал.4
ЗАНН актът може да бъде съставен и въз основа на официални документи, от
лица, които не са присъствали по време на проверката или на нарушението.
Настоящият случай е такъв. Това обстоятелство е намерило описание и в
двата акта. Възражението за незаконосъобразност съдът не приема. Съдът
4
счита, че правилно и законосъобразно е определена правната квалификация
на нарушението, както и правилно са определени
административнонаказващите норми за лишаване от право да се ловува и
отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението–ловното оръжие.
По отношение на наказанието глоба същото е в минималния предвиден в
закона размер и съдът го намира за справедливо. ЗЛОД не е предвидил
маловажност за извършени по този закон нарушения, следователно и
настоящият случай не може да бъде приет за такъв. Съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва безусловно да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в
полза на АНО, като поради липсата на правна и фактическа сложност те
следва да бъде определени в размер на 80 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №68/08.02.2024г. на
директора на РДГ–Бургас, с което на Х. К. А. с ЕГН ********** от ***** и
съдебен адрес в *****, чрез адв.Р. Д. АК-Бургас за нарушение на чл.84 ал.1
предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание
чл.84 ал.1 от ЗЛОД му е наложена глоба в размер от 150 (сто и петдесет) лева,
а на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението–
ловно оръжие ИЖ 27, 12 калибър, надцевка №26583, и на основание чл.94
ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години.
ОСЪЖДА Х. К. А. с ЕГН ********** от ***** да заплита на РДГ –
гр.Бургас възнаграждение за ЮК в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6