№ 1093
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203828 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Л. С. И. с ЕГН: **********, против
заповед за задържане на лице № 3388зз-286/09.10.2022 г., издадена от * – мл. инспектор към
05 РУ-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради
незаконосъобразност. Посочва се, че жалбоподателят е дал кръвна проба за анализ, поради
което и неправилно е бил задържан само на база показанието на техническото средство,
което според него след даването на кръвна проба би трябвало да бъде „игнорирано“.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. С. К. – БАК. И двамата заявяват, че поддържат жалбата, като адв. К. –
БАК допълва, че жалбоподателят е направил всичко, което се изисквало от него и е дал
кръвна проба, поради което и показанията на техническото средство вече не би следвало да
се взимат предвид. Счита, че не е имало основания за ограничаване на свободното
предвижване на доверителя му, поради което и пледира за отмяна на заповедта и
присъждане на разноски по представен списък.
Жалбоподателят И. заявява, че се присъединява към казаното от адв. К. – БАК и няма
какво да добави.
Ответникът по жалбата – * - полицейски орган в 05 РУ-Бургас, редовно призован по
1
телефона, не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Изготвена е в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, макар и не изцяло по изложените в нея доводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки (л. 20 - 23) - оспореният акт е издаден от
полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се
извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично
изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на
правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира
на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на
чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Това е така,
защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на
решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се
свържат с посочените от издателя правни норми.
В случая в заповедта, като фактическо основание е посочено само: „във връзка с чл.
343б, ал. 3 НК – управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози
– амфетамин и метаамфетамин“. По мнение на настоящия състав това описание не
изпълва със съдържание минималните стандарти за фактическо описание и мотивиране на
административния акт. Както приема практиката на касационната инстанция - данни дали
едно лице е съпричастно или не към извършено престъпно деяние, могат да се установят
чрез анализиране на установени в административното производство факти и обстоятелства,
от които може да се направи обоснован извод, че такива са налице (Решение №
1151/14.09.2020 г. по к.н.а.х.д. № 1299/20 г. на АдмС-Бургас ). В оспорената заповед не се
съдържат никакви данни в тази насока, респ. не се цитират факти и обстоятелства, от които
може да се направи евентуално извод за наличието на такива. Налице е само твърдение, че
задържаното лице е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и никакви доказателства,
факти и обстоятелства, въз основа на които е направен този извод. В заповедта не е
цитирано дали е образувано досъдебно производство за така описаното престъпление, нито
2
са цитирани други документи, в които евентуално да се съдържат факти и обстоятелства,
обосноваващи извода за съпричастност на И. към извършеното престъпление, така както по-
принцип позволява закона и съдебната практика (съгласно Тълкувателно Решение № 16 от
31.03.1975 година на ОСГК на ВС е допустимо органът да се позове и на друг документ,
където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от обстоятелствената част на
заповедта - издателят й не е посочил такъв.). От така отразеното в заповедта - не става ясно
дори кога се твърди, че И. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества; къде
го е управлявал; как е установена тази употреба; какво е това МПС и т.н., за да може да се
прецени дали изводът на полицейският орган, че тези действия покриват съдържанието на
чл. 343б, ал. 3 НК, е верен или не. Органът във всички случаи следва да посочи
обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като
неговият извод, че лицето е съпричастно към евентуално извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК, без посочване на конкретните факти, които са послужили за изграждане на
този извод, е крайно недостатъчно. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС
по адм. д. № 7300/2016 г.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г.;
Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г. и много други.
На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че в процесния случай е
налице и нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.
Това е така, доколкото задържането по ЗМВР не е наказание, което административния орган
може да прецени да наложи на евентуалният извършител на престъпление. По своята правна
същност задържането представлява принудителна административна мярка по смисъла на
чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която в зависимост от конкретния случай, би могла да има
превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прецени дали
използваната административна принуда в конкретния случай е пропорционална на
ограничаването на правата на адресата, следва да се прецени дали налагането й е в
преследване на легитимна цел. По мнение на настоящия състав – в случая това не е сторено.
Не е ясно каква точно цел е преследвал административният орган, ограничавайки правото на
свободно предвижване на жалбоподателя за повече от 23 часа при положение, че И. е бил
съпроводен до УМБАЛ – Бургас и е дал кръвна проба; СУМПС му е било иззето на място;
всички свидетели са били установени (а и реално са били разпитани до 14.30 часа в деня на
задържането); от самия водач е било снето сведение. При това положение не става ясно –
какво е наложило И. да престоява в помещенията за задържане до сутринта на 10.10.2022 г.
при положение, че не е имало необходимост от извършване на действия (ОИМ или ПСД),
които евентуално да бъдат възпрепятствани или затруднени значително, ако той е на
свобода; възможността му да управлява МПС е била отнета с изземването на СУМПС и т.н.
Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в
нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането на лицето и следва да бъде отменена само на това основание.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в
3
полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай
по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 400 лева, както и 10 лева за държавна такса за образуване на делото, поради което
и същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Бургас.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3388зз-286/09.10.2022 г., издадена от * –
мл. инспектор към 05 РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
заповядано задържането за срок от 24 часа на Л. С. И. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОД на МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, бул.
„Христо Ботев“ № 46, да заплати на Л. С. И. с ЕГН: ********** сумата от 410,00
/четиристотин и десет/ лева, представляваща сторени от И. разноски в производството по
обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4