РЕШЕНИЕ
№38
гр. Габрово, 27.05.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет
и седмиаприл, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 3 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-64 от 18.01.2022 г., подадена от Е.Д.Д. ***,
с ЕГН: **********, против Мълчалив отказ по искане с вх. № 2200-2115 от 21.12.2021г.
за издаване на Заповед по чл. 160, ал. 6, предл. второ от ЗУТ.
Към жалбата е приложено
въпросното искане, което е входирано в Община Дряново на 21.12.2021 г., видно
от поставения вх. номер от деловодния регистър на общината. С него Д. иска
издаване на заповед по чл. 160, ал. 6, предл. второ от ЗУТ за прокарване на
временен път с широчина 3,5 м поради липса на постигнато съгласие между
заинтересованите лица – собственици на поземлени имоти. Иска се този временен
път да следва трасето на уличната регулация на второстепенна улица, която е с
широчина от 4 м, съгласно ЧПУП-ПУР– чрез разширяване в западна посока на
съществуващата на място задънена улица до ширината на временния път от 3,5 м.
Сочи се, че задънената улица е единствената обслужваща ПИ № 20660.501.71 по
действащата КК на с. Денчевци, Община Дряново. Жалбоподателката твърди, че след
влизане в сила на ПУП тя предложила на собственика на засегнатия от искането й
имот– Д.С.И., да сключат договор по реда на чл. 190 от ЗУТ за прокарване на път
по трасето на одобрената улична регулация, но до момента не са постигнали
съгласие за това. В подкрепа на това свое твърдение прилага писмото до И. и
обратна разписка. С оглед на това с настоящото заявление Д. моли да бъде издадена
заповед за прокарване на временен път с ширина от 3,5 м, която е минималната
законоустановена със ЗУТ, съгл. нормата на чл. 81, ал. 1 от този закон.
Основанието за това искане е липсата на нормален транспортен достъп за нея до
имота й, което е пречка за нормалното му ползване, вкл. и посредством автомобил
на Спешна помощ, пожарна безопасност и т.н. Освен това се е появила и реална
опасност от преливане на наличната септична яма в имота й, като спешно е
необходимо осигуряването на транспортен достъп на специализиран товарен
автомобил за събирането на отпадни води и източването им от тази яма.
Необходимо е и спешното осигуряване на транспортен достъп до имота за товарен
автомобил за доставяне на дърва за огрев, т.к. те са единствен източник за
отопление на жалбоподателката. Съществуващата на място задънена улица няма
необходимата широчина за преминаване на транспортни средства. Тя е тупик и
поради размера й там не може да се обръща. Невъзможността за постигане на
съгласие и за сключване на договор със засегнатия собственик за прокарването на
временен път налага намесата на административния орган – кмета на Община
Дряново, за издаването на заповед по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Сочи се, че
с прокарването на искания временен път не се засягат заварени сгради и
постройки, дълготрайни декоративни дървета.
В подадената жалба се сочи, че са
налице всички необходими условия за издаването на исканата заповед.
При направената служебна проверка
относно редовността и допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е редовна
и допустима. Органът, към когото е отправено искането, е компетентен, съгласно
приложимата норма на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Поради липса на посочен друг срок
за произнасяне и нужда от вземане на становища и/или разрешения на други
органи, срокът за произнасяне е по общата норма на чл. 57, ал. 1 от АПК – 14
дни от подаване на заявлението. В случая той изтича на 4.01.2022г. и на
следващия ден следва да се счита, че е сформиран мълчалив отказ, съгласно чл.
58, ал. 1 от АПК, който подлежи на обжалване при липса на специален ред за това
по общите правила на АПК – чл. 149, ал. 2 от Кодекса, като жалбата се подава в
едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. В случая жалбата е подадена на 18.01.2022 г. и срокът е спазен. Същата е
подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно обжалване ИАА
/мълчалив отказ на кмета на Община Дряново/ и като редовна и допустима подлежи
на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
В проведено
по делото о.с.з. жалбоподателката Д. не се явява и не изпраща представител, депозира писмени
становища.
Ответникът
– кметът на Община Дряново, се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата.
Заинтересованата
страна – Д.С.И., се явява лично и с адв. Ж., като оспорва жалбата.
Съдът
направи проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния
ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал.
1 от АПК.
От
фактическа и правна страна се установява следното:
С искане
от 22.12.2020 г., отправено до ответника, жалбоподателката Д. е помолила за
издаването на заповед на основание чл.190, ал. 6, предл. второ от ЗУТ за
прокарване на временен път с широчина 4 м., който да влиза изцяло по трасето на
уличната регулация на второстепенната улица по влязъл в сила ПУП – чрез
разширени до 4 м. на съществуващата на място улица без изход /тупик/, изцяло по
трасето и до размера на проектираната такава улица. Имотът на жалбоподателката
е в с. Денчевци, общ. Дряново и той има лице само по тази проектирана улица. С
Определение № 1120 от 8.12.2020 г. АС – Габрово е прекратил производството по
нейна жалба, подадена срещу мълчалив отказ на същия административен орган, като
съдът е приел, че жалбата е просрочена. Това определение е влязло в сила като
необжалвано пред по-горна инстанция и е влязло в сила на 21.12.2021 г.
Съдът е
изискал и приложил по делото в цялост адм. д. № 283 от 2021 г. по описа на
АСГ, в което се съдържа и така цитираното Определение.
На
21.12.2021 г. Д. отправя ново искане до кмета на Община Дряново да бъде
издадена заповед на основание чл. 190, ал. 6, предл. второ от ЗУТ, с която да
се предвиди прокарването на временен път с широчина от 3,5 метра поради липса
на съгласие между нея и заинтересованата страна – Д.И., чийто имот реално би
бил засегнат от това прокарване на пътя. В него се иска прокарване на по-тясна
с половин метър улица, в сравнение с направеното предходно нейно искане от
2020г., на
същото място въз основа на заповед, на ответната страна. Към момента е налична по-тясна от исканата улица, която не може да послужи за пълноценно
обслужване имота на жалбоподателката. През лятото на 2020 г. ОбС Дряново е
одобрил частичен ПУП за ПИ 20660.501.105, отреден за тази второстепенна улица,
находяща се в урбанизираната територия по КК на с. Денчевци, като е образуван
нов ПИ с идентификатор № 20660.501.120 по КК – задънена улица с ширина от 4 м.,
за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателката. След влизане в сила на
този ЧПУП, Д. предложила на собственичката на съседния имот, който ще се
засегне от разширяването на наличната улица на запад, да сключат договор по
реда на чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път по трасето на одобрената
улична регулация, но до момента на подаването на искането съгласие между тях не
е постигнато. По предходното искане от 2020 г. е влязъл в сила мълчалив отказ
на кмета на Община Дряново по искането за прокарване на такава временна улица с
ширина от 4 м., поради което Д. отправя новото си такова, но за ширина на улица
от 3,5 м., която е минимално позволената по чл. 81, ал. 1 от ЗУТ като ширина на
задънена улица. Искането е мотивирано с липсата на нормален транспортен достъп
до имота, което я препятства да го ползва. Тя има здравословни проблеми и до
него не може, например, да достигне автомобил на Спешна помощ, на пожарна
безопасност и т.н. Също така е налице опасност от преливане на наличната
септична яма, до която също не може да се подсигури транспортен достъп от
специализиран товарен автомобил. Невъзможен е и достъп на товарен автомобил за
доставка на дърва за огрев, които са единствен източник за отопление в имота.
Невъзможността за постигане на споразумение със собственика на другия засегнат
имот дава основание на заявителката да иска издаването на процесната заповед на
така посоченото правно основание, като се твърди, че с прокарването на
временния път не се засягат налични постройки и дълготрайни декоративни дървета
в засегнатия имот. Д. декларира, че прокарването на този временен път ще бъде
финансирано от самата нея и че тя ще обезщети засегнатия друг собственик.
Съдът вече се е произнесъл, че двете заявления не са
идентични и постановеният и влязъл в сила мълчалив отказ по искането от 2020 г.
не е пречка за подаване на ново такова, т.к. са налице нови факти и второто
искане е с по-различно съдържание – потърсено е съгласието на заинтересованата
страна Д. И. за сключване на договор за прокарване на временния път и се иска
прокарване на такъв с по-малка широчина от този, поискан през 2020 година. Мотиви,
изложени вече от съда по този въпрос, се подкрепят и към настоящия момент.
От НА за
покупко-продажба от 1.08.2014 г. на нотариус Ангел Ангелов е видно, че жалбоподателката
Д. е закупила ПИ с
идентификатор № 20660.501.71 по КК на с. Денчевци, общ. Дряново, обл. Габрово с
площ от 839 кв. м с описани граници по същата КК, в едно с находящи се в него
жилищна сграда и още две второстепенни постройки с описани площи. Имотът на
заинтересованата страна – Д.И., е с № ******, намиращ се в съседство, от към южната страна, на имота на Д., видно от
извадката от тази КК – скица на ПИ /л. 8/. От
източната страна на двата имота е налична улица с №
20660.501.105, собственост на Община Дряново. По делото няма спор, че
имотите се намират в урбанизирана територия, предвидена за ниско застрояване до
10 м.
Още след
закупуването на имота Д. е предприела действия по разширяване на улицата като
единствен достъп до имота й, видно от приложено Решение № 24 от 25.03.2015 г.
на АС – Габрово по адм. д. № 199 от 2014 г. по описа на същия съд. Тогава съдът
е указал, въз основа на изслушана
експертиза, че преди да се уважи искане за прокарване на
временен път е необходимо да се приеме ЧПУП за улична регулация, което условие
вече е налице.
Жалбоподателката е
изпратила писмена покана до заинтересованата страна – Д.И., за сключване на
договор по реда на чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път по одобрен и
влязъл в сила ЧПУП-ПУР и заплащане на обезщетение за 44 кв. м., попадащи в
трасето на разширената част на същата улица. И. е поканена за сключване на
писмен договор с нотариална заверка на подписите за прокарването на въпросния
временен път по трасето на улицата тупик съгласно влезлия в сила ПУП и за
определяне на размер на обезщетението за частта от нейния имот, която ще
попадне в разширението на тази улица. Поканата е получена на 24.02.2021 г. от
Стефка С., майка на И., видно от приложено известие за доставка, на адреса на
жалбоподателката в гр. Каварна. Този адрес е посочен като такъв за
кореспонденция с И. и от ответната страна в списъка по ч. 152 от АПК
/л.14/. На този адрес е призована
страната и за настоящото дело. Не са оспорени както поканата, така и известието
за доставка и получаването на
пратката от посоченото в него лице, а нормата на чл. 46
от ГПК предвижда, че е редовно връчено съобщение на пълнолетно лице от семейството на адреса
на страната. Безспорно И. не е отговорила на тази покана. Тя изразява
несъгласието си непоколебимо и последователно включително и с участието и позицията си в
настоящото съдебно производство. АСГ намира, че предпоставката липса на
постигнато съгласие между заинтересованите страни е налице в случая. Такова не
е постигнато както към подаването на искането за издаване на процесната
заповед, така и до момента.
За съда е
безспорно, че действително към
подаване на искането, подаването на жалбата против мълчаливия отказ и към края
на съдебните прения е налице влязъл в сила ЧПУП – план за улична
регулация за имот № ******/за второстепенна улица/ в урбанизирана територия на
с. Денчевци, общ. Дряново, като
новопроектираната такава осигурява достъп до ПИ на Д. и тя е с ширина от 4 м., като
завършва накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна
посока, съгласно текстовата и графичната част на представения в тази връзка
проект. В свое писмо от 28.01.2022 г. /л. 30/ ответникът сам сочи, че е
налице действащ ПУП за второстепенната улица. Това е потвърдено и от вещото лице. Планът е
изготвен и приет въз основа на подадено заявление от Д. при спазване
разпоредбите на чл. 81 и чл. 110 от ЗУТ, като с ПУП се проектира улица с О.Т.,
за която в КК ще бъде образуван нов ПИ с този идентификатор. Новопроектираната
улица е тупик, завършваща с уширение, осигуряващо обръщане на автомобили в
обратна посока и се предвижда отчуждаване на част от имот ******, като за
частта от него, предвидена за отчуждаване, е формиран проектен имот с
идентификатор ******с площ от 44 кв. м. Проектът с текстова и графична част е
представен през 2018 г. Вещото лице потвърждава, че този ЧПУП е приет и влязъл
в сила. В момента тече и
процедура по изготвяне на проект за ОУП на Община Дряново, включващ и с.
Денчевци, като в официалния сайт на общината е налице съобщение в тази насока,
като предстои обсъждане на доклад за екологична оценка на проекта.
Жалбоподателката е приложила и разпечатка от сайта и този факт не е спорен.
Както вече съдът
се е произнесъл с определение по искане на ответната и на заинтересованата
страна в о.с.з., приемането на този ЧПУП не подлежи на проверка за допустимост
и законосъобразност в настоящото съдебно производство. Съдът следва да се
съобрази, че той е приет и актът, с който е станало това, е влязъл в законна
сила. Налице е предвиждане за прокарване на въпросната улица с ширина от 4
метра, поради което и Д. е отправила първото си искане от 2020 г. до ответника именно за
прокарване на временен път с такива параметри. Към второто си искане за
прокарване на временен път с по-малка ширина тя е приложила скица /л. 12/, от която се вижда, а и
това не е спорно по делото, че с прокарването му се засяга имотът на Д. И. от източната му страна,
като улицата навлиза в него. Това съответства също на вече направеното
предвиждане с влезлия в сила ЧПУП.
Според
неоспореното в тази част заключение на вещото лице за село Денчевци няма
одобрен ПУП-ПЗР, но е изработена и одобрена КК през 2005 г. След направена
справка в Община Дряново се установява, че по искане на Д. е изготвен такъв за
уличката с предвиждане за ширина от 4 м. Решението на ОбС е обявено на
заинтересованите собственици, по него не са постъпили възражения и е влязло в
сила.
Изработката на ПУР
е допустимо, съгласно чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за да може при липса на
цялостен ПУП за даденото населено място, какъвто е случаят, да се осигури
транспортен достъп чрез улица или разширение на съществуваща такава до
определени имоти, до които не е налице друга възможност за такъв. Одобреният
ЧРП е основание за отчуждаване на част от имота на заинтересованото лице за
прокарването на тази улица, но това са условия за друго производство. Процедура
по отчуждаване в случая не е стартирала, т.к.
това не е в правомощията на жалбоподателката и не зависи от нея, започнала
е обаче такава
за прокарване на временен път по чл. 190 от ЗУТ. Според вещото лице исканото от
Д. разширение на улицата не засяга налични сгради и постройки, засяга се
единствено наличната суха каменна зидария по оградата, която е строеж, но не
сграда или постройка по смисъла на §.5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Постройките и сградите са видове строежи, обособени
отделно от укрепителните работи и оградите, мрежите, съоръженията на техническата
инфраструктура, изброени като
отделни видове строежи в тази тълкувателна разпоредба. В трасето
на улицата не са налице и дълготрайни декоративни дървета. На приложение № 2
към заключението вещото лице е посочило налични на място две големи плодни
дървета, отстоящи на 3.2 м. и на 2.40 м. от оградата, които не биха били засегнати от разширението на
улицата, която би се увеличила максимум с 1,5 м. при навлизането й в имот 72.
Съществуват и редица малки прорасли в оградата дръвчета, които са също плодни – сливи и дрян. В о.с.з. вещото лице заявява, че това не са декоративни дълготрайни дървета, а
саморасли овошки. Само те биха попаднали в трасето на разширението на улицата. Те,
според експерта, всъщност са създали условия за събаряне на оградата от суха зидария. На 2.30 м. от оградата са засадени много
скоро 3 малки борчета, с височина от около половин метър. Те са дълготрайна
иглолистна растителност, но те също не попадат в
разширението от максимум 1,5 м. на улицата към имот 72. Според вещото лице дръвчетата са малки и дори кореновата
им система не попада в трасето, за самите дървета – те категорично не се
засягат от него. Нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че кметът на
общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените
площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо
значение в общината и за такива се съставя паспорт
за картотекиране, а в случая не се доказва
от ответната или заинтересованата страна, че ще бъдат засегнати такива дървета
с исканото прокарване на временен път. В заключение експертът
намира, че в трасето на исканата за разширение уличка не попадат дълготрайни
декоративни дървета. В случай, че се прокара исканият път на посоченото място
за имот 72 следва да се изгради малка подпорна стена като част от бъдещата нова
негова ограда. Според вещото лице е
възможно новата ограда да е с по-малка височина и част от нея, където е
подпорната стена, може да се направи шкарпа /подравняване/ на терена. „Когато
има отчуждаване на имота, защото тази регулация, която е направена, е частична,
предполага отчуждаване, но общината не е пристъпила към такова, а имаме искане
за прокарване на временен път, наличният. При отчуждаването всички подобрения в
отчуждената част от имота следва да се заплатят от общината и тогава тази
каменна ограда се заплаща по пазарни цени… При наличието на одобрена регулация
е възможно прокарването на временния път.“ /заявление на вещото лице в о.с.з./.
Безспорно е по
делото, че имотът на Д. се обслужва единствено от процесната улица, която
реално в момента варира в ширина от 2.30 м. до 3.10 м. Тя е изпълнена на място
от стара напълно износена и буренясала макадамова настилка. Дясната й страна е
с ограда от добре поддържана суха каменна зидария с мрежа над нея по дължината
на имоти 74 и 75 /от изток на улицата – б.м./, а по границата с имот 73 /отново
от изток/ има застроени постройки на допълващо застрояване. Лявата /западна/
страна на улицата към имот 72 /на И./ е с ограда от суха каменна зидария, която
е в много лошо, по думите на експерта, състояние – много от камъните са
съборени и се намират пред оградата, на самата уличка и в дворното място, а
височината й варира от 0.8 м. до 1.40 м. и на едно място само достига 1.60 м.
Откъм това дворно място оградата се явява и подпорна стена, като дворното място
е по-високо от улицата и там оградата е височина спрямо терена на имота между
0.4 м. до 1.00 м. и само на едно място - 1.10 м. Денивелацията е от 0.20 м. до
0.50 м.
Според експертизата камъните
по оградата са неравномерно наредени, подреждани от неспециалист след
събаряния. Поради това, че част от тях са паднали на задънената уличка и около
и над тях се е натрупала пръст, ширината на последната е станала по-малка с времето.
Сегашното й състояние осигурява пешеходен достъп до имота на жалбоподателката,
както и достъп с колело и мотор, но не и достъп на по-голям автомобил, вкл. на
специализиран такъв за Спешна помощ или пожарна. Вещото лице е приложило скица,
на която е отразило ширината на уличката в отделните й части.
От събраните в хода на
делото доказателства е видно, че единственият вариант за достъп до имота на
жалбоподателката е въпросната улица, видно от скиците и снимките, приложени по
делото. От срещуположната й страна са налице сгради, разположени по границата с
улицата, което прави невъзможно разширяването й в тази посока. Кметът на Община Дряново обаче
не е обследвал въпроса дали има по-икономични и изгодни варианти, дали се
засягат постройки, сгради и дълготрайни декоративни дървета с исканото
разширение на пътя, той не се е занимал въобще с повдигнатия пред него
въпрос.
Съдът приема
заключението на вещото лице, т.к. същото е мотивирано, подкрепено със снимков
материал и нужни приложения и не е оборено с други доказателства, за
представянето на които съдът е предоставил възможност на страните в о.с.з. От
снимката на л. 99,
например, е видно, че дори лек автомобил преминава трудно през най-тесните
части от уличката и действително преминаването на по-широко МПС е невъзможно.
Следприключване на съдебните прения и обявяване делото
зарешаване, на 26.05.2022 г. ответната страна депозира молба за отмяна на
постановения ход по същество и връщане наделото в о.с.з.поради наличието на
нови релевантни за правния спор факти, а именно – издаване на Заповед № 210 от
27.04.2022 г. на кмета на Община Дряново, с която е одобрен проект за частично
изменение на ПУП – план за улична регулация за задънена улица с о.т. 1-2-3,
която попада в част от ПИ с идентификатор 20660.501.105, предвиден за
второстепенна улица и в част от имот с идентификатор ****** по КК с площ от 44
кв. м.Предвидено е заличаване напроектираната задънена улица в участъка,
попадащ в ПИ с идентификатор ******и в част от имот с идентификатор ******,
като уличната регулационна линия се премества по източната кадастрална граница
на ПИ на заинтересованата страна. Сочи се, че заповедта е влязла в сила на
12.05.2022 г., но не са представени доказателства в тази насока. Поставено е
само отбелязване, направено от страната по настоящия спор, сно то не съставлява
доказателство нито за връчване на заинтересовани страни, нито за липса на
обжалване в законния срок. Дори и да е налице влязло в сила ново изменение на
ПУП, то по отношение на процесната улица и към момента е налице регулация, с
представената нова заповед наличният вече такъв план е изменен, а не отменен
или оттеглен. Производството по чл. 190 от ЗУТ не изисква прокарваният временен
път да съответства изцяло на предвидения по регулационен план. Както вече бе
отразено нееднократно, това е различно производство от производството по
одобрение изменение на ПУП.
Освен това съдът следва
да вземе предвид, че съгласно нормата на чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, а установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. В случая устните състезания са приключили на 27.04.2022 г., като към този
момент по делото не е постъпило уведомление за издаването на тази заповед, нито
че е стартирало въобще такова производство. Въпросната нова заповед е влязла в
сила, според твърденията на ответника, на 12.05.2022 г., от когато най-рано
може да породи правен ефект, т.е. след срока по чл. 142, ал. 2 от Кодекса и не
съставлява нов факт, който подлежи на установяване в рамките на настоящото
производство. Опитите на ответната страна да промени релевантната фактическа
обстановка за целите на настоящото производство не следва да се толерират то
съда. В случая при подаване на искането от жалбоподателката и до края на
устните прения не са представяни нови факти и дори и новоприложената заповед да
бе основание за оставяне на жалбата без уважение, то не биследвало само по тази
причина да се възложат разноските по делото в тежест на жалбоподателката, т.к.
не по нейна вина на този доста по-късен етап е допуснато изменение в ПУП и тя
не би могла да съобрази това обстоятелство при подаването на жалбата си. Съдът
обаче не приема, че с издаването на заповедта от 27.04.2022 г. от ответника
жалбата става недопустима, нито че този нов ИАА я прави неоснователна.
Мълчаливият отказ е бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към
изричният такъв, тъй като не липсва както волеизявление
от страна на компетентния орган, така и отказ
да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален
административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва
да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и
правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на
органа да не уважи искането. В разглежданата хипотеза - предвид липсата на произнасяне
в срока, визиран в чл. 57, ал. 1 от АПК вр. с чл. 190 от ЗУТ, следва да се
приеме, че е налице мълчалив отказ на Кмета на община Дряново по подаденото
искане.
Относно прокарването на
временен път с исканите от заявителката параметри следва да се има предвид, че
според чл. 190 от ЗУТ такава възможност е налице, когато съгласно подробен
устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по
проектирани нови улици и преди тези улици да са открити, общината може да
прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. В
случая тази предпоставка е била налице. Съгласно ал. 2 при нужда временни
пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни
образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове,
както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Съгласно ал.
3 временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно - улиците по проектоплана или по извършените
проучвания, което заявителката е съобразила при подаване на молбата си.
Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради
и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, което, видно от
заключението на вещото лице, е изпълнено като условие.Според ал. 4 собствеността
върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва и
заявителката не предлага нещо различно от това.
На практика нормата на чл.
190 от ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен сервитут за временен
път през чужд/и имот/и, при определени предпоставки, които в случая са налице.
Целта е чрез временен път да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които
не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно - до момента, в
който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още неоткрити
нови улици, проектирани съгласно ПУП. Основната хипотеза на прокарването на
временни пътища е регламентирана в ал. 1 на чл. 190 от ЗУТ, тъй като съгласно
общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените
имоти /чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ/ поземлените имоти се урегулират с улични
регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица /лице на
имота/ и /чл. 14, ал. 4 от ЗУТ/ урегулираните поземлени имоти имат задължително
лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк. Хипотезата,
предвидена в ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ следва да се разбира като допусната
възможност временни пътища да се прокарват при въведените от закона условия и в
случаите, когато части от населени места са урегулирани, но за тях ще бъдат
създадени нови подробни устройствени планове, или тези части са включени в общ
устройствен план, но са "още" неурегулирани, т. е. за тях предстои
урегулиране чрез осигуряване изход към улица. Съдържащият се в ал. 2 на чл. 190
от ЗУТ текст "при нужда" не означава възможност в още неурегулирани
части на населени места да се прокарват временни пътища на основание всякаква
произволна и неопределена от закона нужда. Алинеята следва да се тълкува във
взаимовръзка с ал. 1, в която нуждата е регламентирана именно като липса на
осигурен достъп до съответен имот. Взаимната обусловеност на разпоредбите на
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ е имплицирана и от първото изречение на
ал. 3, в което са посочени освен "новите улици по подробния устройствен
план" /т. е. хипотезата на ал. 1/, също така и съответно "улиците по
проектоплана или по извършените проучвания", каквито биха били тези в
условията на ал. 2. Тоест законодателната воля по чл. 190 от ЗУТ е в смисъл
временни пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди
тези улици да са открити, при нужда – при нов план по улиците по проектоплана и
при неурегулирани имоти – по улиците съобразно извършените проучвания. Ал. 2 на
чл. 190 от ЗУТ не представлява отделно, самостоятелно и независимо правно
основание за издаване на заповед по ал. 6, а законова предпоставка за
прокарване на временен път. Задължително заповедта на кмета на общината по чл.
190, ал. 6 от ЗУТ се издава при установена нужда от изграждане на временен път,
поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота. Този достъп следва да
предоставя възможност и за такъв посредством автомобил, поради което нормата
начл. 81 от ЗУТ предвижда задънени улици, като процесната, за
осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти /в случая – само един – този, на жалбоподателката/ трябва
да имат широчина най-малко 3,5 м, като тя
е поискала прокарване на разширението в съответствие поне с този законово
предвиден минимум.
Текстът "по
възможност" в ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ не означава незадължителност, а
въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на
възможността временният път да следва новите улици по подробния устройствен
план, съответно улиците по проектоплана, и само при установяване на обективна
невъзможност за това временният път да се прокарва по различно трасе. В случая
самата заявителка е поискала тази предвидена в закона възможност да се
реализира на терена, но административнияторган не е правил такава преценка.
Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, несъмнено кметът на общината е задължен субект по посочените разпоредби, поради
което в случаите, в които не се произнесе в срок по подаденото до него искане.
Единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект
е да постанови писмен акт, с който да се осигури достъп до имота на
жалбоподателя, след преценка дали и коя от разпоредбите следва да намери
приложение като се осигурили или откаже да се осигури такъв достъп, за което да
бъде уведомен заявителя. С оглед характера на уредените обществени отношения и
целта на приложимия материален закон и предвид разпоредбите на чл. 190, съдът
приема, че компетентното длъжностно лице е било длъжно да се произнесе с
изричен акт в законоустановения срок, по подаденото до него заявление за
осигуряване на достъп до имота. В случая липсва каквото и да било произнасяне,
а предпоставките за това са били налице. По тези съображения съдът следва да
отмени процесният мълчалив отказ за произнасяне на административния орган, във
връзка с искането за прокарване на временен път по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ и да
изпрати делото до Кмета на община Дряново за издаване на индивидуален
административен акт при преценка на наличието на всички факти и обстоятелства
във връзка с възможността за прокарването на временен път или да откаже
издаването на такъв акт, отново при преценка на всички обстоятелства като
съобрази изводите по приетата по делото експертиза относно възможността за
прокарване на този път с исканите параметри. Административният орган следва да
се произнесе дали има осигурен достъп до имота на жалбоподателя, вкл. с
автомобил, съответства ли този достъп на нормативно защитения минимум и по
какъв начин се осъществява той.
Поради така изложеното обжалваният
в настоящото производство мълчалив отказ следва да бъде отменен, а преписката -
върната на задължения субект за произнасяне по подаденото до него искане с
надлежен акт в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, като ако е необходимо, е налице
възможност, както за уточняване на молбата, така и за удължаването на срока по
реда на чл. 57, ал. 5 - 7 от АПК, за което, в случай че бъде направено, следва
да бъде уведомен молителят за удължаването на срока, съобразно ал. 8 на същата
разпоредба.
С оглед изхода на правния
спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателката за
присъждане на разноски в нейна полза, направено с молба от 31.01.2022 г. /л.38/,
се явява основателно. Същите се равняват на 10.00 лв. заплатена ДТ и 300.00 лв.
заплатено възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово, шести административен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен
мълчалив отказ на Кмета на Община Дряново по
подадено от Е.Д.Д. ***, ЕГН: ********** искане
с вх. № 2200-2115/21.12.2021 г. за издаване на заповед по
чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временен път за достъп на
собствения на жалбоподателя имот с кад. № 20660.501.71 по кадастралната карта на с. Денчевци, общ. Дряново, обл.
Габрово, с широчина до 3.5 м.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на
административния орган - Кмет на
Община Дряново за
произнасяне по подаденото искане в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното
решение, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Община Дряново, обл. Габрово, представлявана от кмет на
община, да заплати на Е.Д.Д. ***, ЕГН: **********, сума в
размер на 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща
сторени разноски по делото, от
които 10.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, подадена чрез Административен съд Габрово пред Върховния
административен съд.
Препис от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА/