РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Чепеларе, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100018 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от М. А. С. с ЕГН **********, А. А. С.
с ЕГН **********, К. А. С. с ЕГН **********, С. А. С. с ЕГН ********** и С. А. Х. с ЕГН
********** всички от гр.Ч., ул. „*****“ №**, действащи чрез адв. Ж. Ч. АК – Смолян срещу Д. С.
В., ЕГН ********** с адрес: гр.Ч., ул. „*****“ №**, иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС да
бъде осъден ответника да заплати на всеки един от ищците по отделно сумата от 1200 лева или
общо 6000 лева за периода от 21.12.2021 год. до 21.12.2022 год. представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на следните съсобствени имоти: 1) самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №80371.242.****, представляващ жилище в сграда с идентификатор
80371.242.****, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, ½ ид.ч. от избения етаж – западната
половина в сграда и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 80371.242.****; и 2) сграда
/търговски обект/ с идентификатор 80371.242.**** със застроена площ 48 кв.м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор 80371.242.**** по КККР на гр.Ч.. Претендираната от всеки един
от ищците сума в размер 1200 лева, представлява сбор от следните суми: 480 лева обезщетение за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №80371.242.****; 240 лева – за ½ ид.ч. от избения
етаж – западната половина в сграда; 480 лева – за сграда /търговски обект/ с идентификатор
80371.242.****.
Фактическите твърдения, на които ищците основават предявените искове се свеждат до следното:
С решение №10022/29.08.2020 г. по гр.дело №207/2019 г. по описа на Районен съд - Чепеларе
между ищците и ответницата и А. С. М. са допуснати до делба следните недвижими имоти,
оставени им по наследство от К. С. С., починал на ***** г., индивидуализирани съгласно
одобрената кадастрална карта на гр.Чепеларе: 1) СОС с идентификатор №80371.242.****,
представляващ жилище находящ се в сграда с идентификатор №80371.242.****, ведно 1/2 ид.част
от общите части на сградата, 1/2 ид.част от избения етаж - западната половина в сградата и 1/2
ид.част от ПИ с идентификатор №80371.242.****; 2) сграда /търговски обект/ с идентификатор
80371.242.**** със застроена площ от 48 кв.м, находяща се в ПИ с идентификатор
№80371.242.****, при следните квоти: 5/15 ид.части за А. С. М., 5/15 ид.ч за ответницата Д. С. В.
и по 1/5 ид.ч за всеки от ищците. Решението на PC-Чепеларе е влязло в сила в тази част и в
1
момента е отнесено към архив в деловодството на РС - Чепеларе, тъй като всички съделители се
съгласили да се извърши доброволна делба, но поради вина на ответницата и другия съделител А.
М. такава не се постигнала. Твърди се, че ответницата еднолично ползвала горепосочените
недвижими имоти в периода 21.12.2021 год. до 21.12.2022 год., като ищците били лишени от това
им право съобразно техните квоти. В уточнителната молба се сочи, че ½ ид. част от избения етаж
се ползва от ответницата за складово помещение, жилищния етаж се ползва от нея като жилище, а
сградата /търговския обект/ се ползва за търговски цели и ищците нямат достъп и до трите обекта.
В тази връзка ищците отправили писмена покана от 17.12.2021 г. до ответницата с искане в
бъдеще да им бъде заплащано обезщетение за лишаване от ползване на горепосочените имоти.
Поканата била изпратена с обратна разписка от 21.12.2021 г. /пощенско клеймо/, която е получена
от ответницата, чрез нейния племенник М. М.. След отправената покана, ответницата не е
отговорила, нито е предложила или предоставила възможност на ищците да ползват тези имоти.
По тези съображения молят предявения иск да бъде уважен като основателен.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск като недопустим и
неоснователен. Обосновава твърдението за недопустимост с оглед разпоредбата на чл.344 ал.2 от
ГПК, съгласно която с решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват, до окончателното извършване на делбата или какви
суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Тази разпоредба от ГПК, която е в
глава двадесет и девета „съдебна делба“ е специална спрямо текста на чл.31 ал.1 от ЗС и тази
специална разпоредба намира приложение в настоящият случай, тъй като липсват данни по делото
ищците да са се възползвали от дадената им възможност по чл. 344 ал.2 от ГПК. Твърди се, че
искът е недопустим и неоснователен, тъй като производство по гр. дело № 207 по описа за 2019
година на PC Чепеларе, не е продължено и е отнесено в архив поради обстоятелството, че не е
внесено определеното от съда възнаграждение за вещо лице, което е задължение на ищците. При
внасяне на възнаграждението за вещо лице, производството по делбеното дело ще продължи и
евентуално във втората фаза на делбата може да се предявят претенции по сметки, в това число и
такива относно ползването на допуснатите до делба недвижими имоти. Твърди се, че ответницата
имала сведение и лични впечатления, че ищцата С. А. Х. не разбира свойството и значението на
действията които извършва, а по делото липсват данни за евентуалното и поставяне под
запрещение по предвиденият в закона ред и назначаването на попечител.
Ответникът твърди, че ползва единствено и само първият допуснат до делба обект, а именно
самостоятелният обект в сграда с идентификатор 80371.242.****, представляващо жилище.
Отрича да ползва 1/2 идеална част от избеният етаж - западната половина, както и 1/2 идеална част
от ПИ с идентификатор 80371.242.****. Отрича да ползва също така и сграда - търговски обект с
идентификатор 80371.242.****. Този обект е работил до смъртта на общият им наследодател К. С.,
като ответницата му помагала. След неговата смърт обекта не функционира. Дори ключа на обекта
не бил у ответницата, защото е изчезнал след като трето / дистрибутор на „****“/ изнесъл от
обекта хладилна витрина, която била дадена на наследодателя К. С.. Твърди, че ищците до
настоящият момент не са пожелали да ползват търговският обект. Сочи, че цената на иска като
цяло не е съобразена с правата на ищците, които са общо 5/15 идеални части, при което искът се
явява несъразмерно завишен. Иска се делото да бъде прекратено и претендира разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищците адв.Ж. Ч..
От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.Б. К., който оспорва осъдителния иск
като неоснователен и недоказан. Навежда, че предявеният иск е основателен само по отношение на
първия жилищен етаж, който се ползвал единствено от ищцата.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените в настоящото производство писмени доказателства се установява, че с Решение
№ 10022/29.08.2020 г. по гр.д. № 207/2019 г. на РС – Чепеларе е допусната делба между М. А. С.,
ЕГН **********, А. А. С., ЕГН **********, К. А. С. **********, С. А. С., ЕГН **********, С. А.
Х., ЕГН **********, А.С.М., ЕГН ********** и Д.С.В., ЕГН **********, всички от гр.Ч.,
2
оставените им в наследство от К. С. С. ЕГН **********, б.ж. на гр.Ч., починал на ***** год.
недвижими имоти по кадастралната карта на гр.Ч., одобрена през 2006 год.: 1) самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №80371.242.****, представляващ жилище, находящ се в сграда с
идентификатор №80371.242.****, ведно 1/2 ид.част от общите части на сградата, 1/2 ид.част от
избения етаж - западната половина в сградата и 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор
№80371.242.****; 2) сграда /търговски обект/ с идентификатор 80371.242.**** със застроена площ
от 48 кв.м, находяща се в ПИ с идентификатор №80371.242.****, при следните квоти: 5/15 ид.
части за А. С. М., 5/15 ид.ч за ответницата Д. С. В. и по 1/5 ид.ч за всеки от останалите съделители
М. А. С., А. А. С., К. А. С., С. А. С. и С. А. Х.. Решението е влязло в законна сила и е продължило
във втора фаза на делбата – по извършването й. По делото била назначена съдебно техническа
експертиза и оценителна експертиза и тъй като страните не са внесли разноските в срок, понеже
имали нагласи за спогодба, на основание чл.60, ал.2 от Правилника за администрацията в
съдилищата, делото е внесено в Архив.
С писмена покана от 17.12.2021 год. адресирана до А. С. М. и Д. С. В., получена от ответницата
чрез племенникът й М. М. на 21.12.2021 г. ищците ги поканили да им заплатят обезщетение за в
бъдеще общо в размер на 1500 лева /от тях за двете избени помещения – 500 лева, за първия етаж –
500 лева, и за търговския обект – 500 лева/, поради лишаването им от ползване, а именно: 1. Двете
избени помещения, обособени в западната реална половина в жилищна сграда с идентификатор
80371.242.****, находящи се в гр.Ч., ул. „*****“ №**; 2. Първи жилищен етаж с идентификатор
80371.242.**** със застроена площ 119,80 кв.м., находящи се в гр.Ч., ул. „*****“ №**; 3.
Едноетажна сграда /търговски обект/ с идентификатор 80371.242.**** със застроена площ от 48
кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 80371.242.**** с адрес гр.Ч., ул. „*****“ №**.
По делото не е спорно, че ответницата Д. В. ползва първи жилищен етаж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.**** със застроена площ 119,80 кв.м., находящи
се в гр.Ч., ул. „*****“ №**, който е допуснат до делба с посоченото по-горе решение, и каквото
признание е направила в отговора на исковата молба.
Към крайната дата 21.12.2022 г., към която ищците претендират обезщетение по реда на чл. 31,
ал.2 ЗС, имотите не са реално поделени с влязло в сила решение по гр.д. № 207/2019 г. по описа на
РС Чепеларе.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно икономическа
експертиза /ведно с уточнение към нея л.64/ пазарната цена на месечния наем на ½ ид.ч. от
поземления имот с идент. 80371.242.**** е 96,53 лева, а на сградата с идент. 80371.242.****
възлиза на 84,60 лева или общо за двата обекта 181,13 лева, съответно за претендирания период от
21.12.2021 год. до 21.12.2022 год. възлиза на 724,50 лева.
По делото е назначена допълнителна съдебно техническа и оценъчна експертиза, съгласно
заключението на която пазарният месечен наем на имотите, съобразно притежаваните от ищците
квоти – общо 5/15 ид.ч., е както следва: за първия жилищен етаж с идент. 80371.242.**** възлиза
на 78,33 лева /а за периода от 21.12.2021 год. – 21.12.2022 год. – 940 лева/, на ½ ид. част от
избеното помещение – 15,14 лева / а за периода от 21.12.2021 год. – 21.12.2022 год. – 182 лева/; на
търговският обект с идентификатор 80371.242.**** – 87 лева / а за периода от 21.12.2021 год. –
21.12.2022 год. – 1044 лева/; на ½ ид.част от поземления имот с идентификатор 80371.242.**** –
32,30 лева /а за периода от 21.12.2021 год. – 21.12.2022 год. – 388 лева/; или общо за всички обекти
вещото лице е посочило пазарен месечен наем в размер на 212,80 лева, който за целият
претендиран период от 21.12.2021 год. до 21.12.2022 год. възлиза на 2 554 лева.
Съдът кредитира заключенията по съдебно - икономическата експертиза и допълнителната
съдебно – техническа и оценъчна експертиза като обективни и компетентно изготвени, които не са
оспорени и от страните.
Ангажирани по делото от ищците са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. П. и Р. К.,
а от страна на ответника – на свидетелите А. М. и Т. К..
Свиделката Н. П. сочи, че познава добре страните и имота, за който се води делото. Твърди, че
ответницата живее на първия жилищен етаж заедно със сина си. Избеният етаж бил разделен на
две половини, в едната живеел А. С., а в другата - преди време се ползвала от наемателка, но в
3
момента там нямало никой. Твърди, че след смъртта на братът на ответницата търговския обект
/заведението/ се ползвал от нея известно време, но след това спряло да работи.
От показанията на св.Р. К. се установява, че след смъртта на К. С. – брат на ответницата през ****
год., търговския обект се е ползвал за кратко време от Д.В. и от тогава вече няколко години не
работи. Също сочи, че първият жилищен етаж се ползва от Д. В., а избения етаж е разделен на две
половини, едната от които се ползва от А. С., а другата преди повече от една година се ползвала от
наемател, но след това там нямало никой. Твърди, че около къщата нямало градина, а двора се
ползвал само за преминаване.
От показанията на св.Т. К. се установява, че преди да отиде вещото лице да извърши оглед в
имота, Д.В. го помолила да смени патроника на заведението, тъй като преди време дала ключовете
на дистрибутор, който искал да прибере оставени там хладилни витрини и след това този ключ
изечезнал. В присъствието на А. С. и жена му сменил патрона на вратата на заведението и дал
ключовете на В.. Твърди, че след смъртта на К. С. заведението не се е ползвало от никого.
От показанията на св.М. се установява, че Д. В. ползва само първия жилищен етаж от къщата.
Твърди, че избеният етаж е разделен на две половини. Източната се ползва от А. С., а западната
част била на починалият й брат К. С., в която няма условия за живеене, защото имало нужда от
ремонт. Тази част от избения етаж не се ползва от Д. В.. Докато още бил жив брат й в западната
част на избения етаж живеела далечна негова племеница, която имала детенце и понеже нямало
къде да живеят, брат й и предоставил тази част да я ползва временно. След неговата смърт тя
живяла известно време, без да плаща наем на В., но след това напуснала. Твърди също, че В.
ползва двора само да преминава от и до входа на къщата. В двора имало складирани дърва на
другите, които живеят в къщата. Също така имало и поставен павильон от сърпугата на единия от
ищците, който се ползвал с търговска цел. По отношение на заведението сочи, че то се
стопанисвало от брат й докато бил жив. Д. В. работела в к.к.П. и след работа ходела да му помага.
След неговата смърт за около един, два месеца В. се опитала да работи в заведението, но й било
трудно и го затворила. След това никой не е ползвал търговския обект. В заведението имало
оставена хладилна витрина, която била прибрана от дистрибутор, след което ключа изчезнал. Едва
когато се наложило вещото лице по делото да прави оглед, Т. К. отворил вратата и сменил
патрона. И към настоящия момент заведението не функционирало.
Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, същите са еднопосочни и
безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС. Същият е процесуално допустим, като
направеното от ответника възражение в тази насока за недопустимост на предявения иск е
неоснователно.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки искът по чл.31, ал.2 от ЗС да бъде предявен с
настоящата искова молба, доколкото ищците разполагат с процесуалната възможност да заявят
претенциите си с отделен иск, извън делбеното производство. В закона липсва разпоредба, която
въвежда ограничение относно момента на предявяване на този иск.
Искът е предявен от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, а разгледан
по същество е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗС всеки собственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат
с нея според правата им. Разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС предвижда, че когато общата вещ се
ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване.
В конкретния случай е налице първата предпоставка за предоставяне на защитата по чл.31, ал.2 ЗС:
между страните по дело е налице съсобственост по отношение на самостоятелен обект с
идентификатор №80371.242.****, представляващ жилище находящ се в сграда с идентификатор
№80371.242.****, ведно 1/2 ид.част от общите части на сградата, 1/2 ид.част от избения етаж -
западната половина в сградата и 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор №80371.242.****; и сграда
/търговски обект/ с идентификатор 80371.242.**** със застроена площ от 48 кв.м, находяща се в
4
ПИ с идентификатор №80371.242.****, през исковия период 21.12.2021 г. – 21.12.2022 г., при
квоти 5/15 ид. части за А. С. М., 5/15 ид.ч за ответницата Д. С. В. и по 1/5 ид.ч за всеки от
останалите съделители М. А. С., А. А. С., К. А. С., С. А. С. и С. А. Х..
За наличието на втората предпоставка, следва да се съобразят задължителните разяснения, дадени
в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, личното ползване по смисъла на чл. 31, ал.
2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
собственици да ползват общата вещ, съобразно нейното предназначение. В мотивите на
тълкувателното решение са посочени хипотезите, при които претенцията за обезщетение ще е
основателна, а именно: когато съсобственикът или член на неговото семейство продължава пряко
и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно нейното предназначение за
задоволяване на свои потребности, без да зачита конкуриращите права на друг съсобственик,
съсобственикът или член на неговото семейство не си служи пряко с веща, но не допуска друг
съсобственик да си служи с нея, и когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание трето за собствеността лице, което само или заедно с него да ползва общата вещ.
В случая следва да се направи преценка дали е налице втората предпоставка за уважаване на
претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, в
периода от 21.12.2021 г. – 21.12.2022 г., а именно: възпрепятстване чрез фактически и правни
действия ищците да ползват вещта съобразно нейното предназначение.
Настоящия съдебен състав приема, че втората предпоставка, е налице единствено по отношение на
самостоятелен обект с идентификатор №80371.242.****, представляващ първи жилищен етаж, за
който няма спор по делото, че през процесния период същият изцяло е ползван единствено и
лично от ответницата и нейният син. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите П.,
М. и К.. Възникването на задължението на съсобственика, който лично ползва съсобствената вещ
за обезщетение се предпоставя от изрично предвиденото в разпоредбата условие - писмено
поискване от съсобственика, който е лишен от ползването на вещта, съобразно правата си в
съсобствеността. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което следва да бъде получено от последния и от неговото
съдържание да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение.
То е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и от момента на получаването му
съсобственикът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение. Ищците установиха в
настоящото производство, че са отправили писмена покана до ответника за заплащане на
обезщетение за ползването на съсобственият жилищен етаж, която е получена от ответника на
21.12.2021 год., като исковият период е именно след получаване на поканата. По тези съображения
искът се явява основателен досежно обезщетението за ползване на първия жилищен етаж за
периода от 21.12.2021 год. до 21.12.2022 год. съобразно притежаваните от ищците квоти - общо
5/15 ид.ч., което съгласно изготвената по делото допълнителна съдебно – оценъчна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, възлиза на 940 лева, или за
всеки един от ищците – по 188 лева. С оглед на това, искът следва да се охвърли в частта за
обезщетението от 940 лева до претендираните общо 2400 лева.
По отношение на претендираното обезщетение за останалите имоти в съсобственост, искът е
неоснователен, тъй като съдът приема, че не е налице изискуемата втора предпоставка за неговото
уважаване. "Лишаване от ползата" по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е налице, когато един съсобственик
е ползвал имота в повече от полагащият му се дял, а другият не го е ползвал. Ответницата твърди,
че не ползва ½ ид. ч. от избения етаж, нито ½ ид. ч. от поземления имот, нито ползва тръговският
обект с идентификатор 80371.242.****. По делото не се установиха твърденията на ищците, че в
исковия период ответницата е ползвала тези имоти в обем, който надвишава нейните собствени
права. От ангажираните гласни доказателства не се установи ответницата В. лично да е ползвала
процесната половина от избения етаж.
От показанията на всички разпитани свидетели се установи, че едната половина от избения етаж се
ползва от единият от ищците А. С., а другата половина не се ползва от никого. Имало кратък
период след смъртта на К. С., през който тази част от избения етаж се ползвал от негова
племеница, но след това се изнесла. Никой от свидетелите не заяви, че западната половина на
избения етаж в процесния период се е ползвал лично от ответницата. По отношение ползването на
5
дворното място всички свидетели заявиха, че В. ползва имота само за да преминава от и до входа
на къщата, което обаче не води до извод, че го ползва в повече от полагащият й се дял, както и да е
лишила останалите съсобственици от възможността да го ползват. Не се установи ответницата да
препятства по какъвто и да било начин упражняването на правото на ищците да ползват дворното
място. Напротив, установи се, че в двора на къщата някои от ищците складират дърва и са
поставили търговски павилион. Следва да се отбележи, че искът в тази му част се явява
неоснователен и на основание липсата на писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата
досежно ½ идеална част от поземления имот. Отправената до ответницата покана, приложена по
делото, не съдържа такова искане за обезщетение за поземления имот.
Пак от показанията на свидетелите се установява, че до смъртта на общият на страните
наследодател К. С., търговският обект, представляващ сграда с идентификатор 80371.242.**** се е
стопанисвал лично от него самият, като ответницата периодично ходела да му помага. След
неговата смърт през **** год., ответницата продължила да стопанисва обекта още няколко месеца,
но след това го затворила, тъй като работела в к.к.П., за което по делото са приети като
доказателства трудов договор, допълнително споразумение и удостоверение №***/26.03.2023 год.
на „****“ АД. До извършения оглед от вещото лице по делото обекта бил заключен и дори ключа
не бил у ответницата. Т.е. не се установява ответницата да е ползвала сградата в исковия период,
както и да е създала пречки ищците да я ползват.
Поради посочените съображения, исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена.
По отношение на наведените от ответника възражения, че ищцата С. Х. не разбира свойството и
значението на извършеното, с което по същество се оспорва нейната процесуална дееспособност,
същата беше призована да се яви лично в съдебно заседание за да отговори на въпроси свързани с
подаването на настоящата искова молба и упълномощаването на адв.Ч. да я представлява, но
въпреки няколкократното й призоваване Х. не се яви в нито едно съдебно заседание. От нейно име
е постъпила молба с неясно съдържание, като съдът даде възможност да уточни искането си, но
доколкото нито тя, нито процесуалния й представител предприеха такива действия, съдът я остави
без разглеждане. По делото не бяха ангажирани никакви други доказателства във връзка с тези
възражения на ответника, поради което съдът намира същите за неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, и на двете страни се дължат
направените по делото разноски, по съразмерност. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че не дължи разноски, тъй като именно нейното поведение е станало причина за
образуване на делото, доколкото след отправената й покана не е предприела действия за заплащане
на наем на другите съсобственици, които е лишила от възможността да ползват съсобствения
имот.
Съдът констатира, че ищците са направили разноски за внесена държавна такса в размер на 240
лева, 660 лева – адвокатско възнаграждение и 520 лева – депозит за вещо лице или общо 1420
лева, от които следва им се присъдят 222,47 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски
съобразно отхвърлената част на исковата претенция, като в случая следва да му се присъдят в
размер на 843,33 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****“ №**, на основание чл. 31, ал. 2
ЗС ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С. с ЕГН **********, А. А. С. с ЕГН **********, К. А. С. с ЕГН
**********, С. А. С. с ЕГН ********** и С. А. Х. с ЕГН ********** всички от гр.Ч., ул. „*****“
№**, сумата от 188 лева /сто осемдесет и осем лева/ на всеки един от тях или общо 940 лева,
6
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от всеки от ищците по
1/15 идеална част или общо 5/15 идеални части от самостоятелен обект с идентификатор
№80371.242.****, представляващ жилище находящ се в сграда с идентификатор №80371.242.****,
ведно 1/2 ид.част от общите части на сградата, за периода от 21.12.2021 г. до 21.12.2022 г., като
отхвърля иска за сумата над 940 лева до претендираните 2400 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. С. с ЕГН **********, А. А. С. с ЕГН **********, К. А. С. с ЕГН
**********, С. А. С. с ЕГН ********** и С. А. Х. с ЕГН ********** всички от гр.Ч., ул. „*****“
№**, против Д. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****“ №**, иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на обезщетение в размер на 3600 лева, за лишаване от ползването на притежаваните от
ищците 5/15 идеални части от следните имоти: ½ ид.ч. от избения етаж – западната половина в
сграда с идентификатор 80371.242.**** и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
80371.242.**** и сграда /търговски обект/ с идентификатор 80371.242.**** със застроена площ 48
кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 80371.242.**** по КККР на гр.Ч., за периода
от 21.12.2021 г. до 21.12.2022 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****“ №**, да заплати на М. А. С. с
ЕГН **********, А. А. С. с ЕГН **********, К. А. С. с ЕГН **********, С. А. С. с ЕГН
********** и С. А. Х. с ЕГН ********** всички от гр.Ч., ул. „*****“ №**, сумата 222,47 лева
/двеста двадесет и два лева и 47 ст./ - разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА М. А. С. с ЕГН **********, А. А. С. с ЕГН **********, К. А. С. с ЕГН **********, С.
А. С. с ЕГН ********** и С. А. Х. с ЕГН ********** всички от гр.Ч., ул. „*****“ №**, да заплатят
на Д. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****“ №**, сумата 843,33 /осемстотин
четиридесет и три лева и 33 ст./ - разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
7