Определение по дело №875/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 759
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20213100900875
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 759
гр. Варна, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900875 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "НБС МЕРИТАЙМ" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна против Й. К., гражданин на Румъния, от Г.К., с която са
предявени искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 и чл.92 от ЗЗД.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание
чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от него на ищеца, който е депозирали
допълнителна искова молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК. Ответникът не е
подал отговор на допълнителната искова молба.
По компетентността на съда:
С влязло в сила определение №620/27.04.2022г. настоящият състав прие за
разглеждане допустими искове на "НБС МЕРИТАЙМ" ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна против Й. К., гражданин на Румъния, от Г.К., с правно основание чл.240, ал.1,
чл.240, ал.2 и чл.92 от ЗЗД.
Сезираният български съд е международно компетентен да разгледа и се произнесе
по същество на исковете, предявени от ищеца (чл.4, ал.1, т.2 от Кодекса за международното
частно право).
Приложимият процесуален ред за разглеждането на спора е българският Граждански
процесуален кодекс - чл.29 от Кодекса за международното частно право.
Приложим за неговото разрешаване по същество материално право е Закон за
задълженията и договорите.
С оглед на това предявените искове се квалифицират правно по чл.240, ал.1, чл.240,
ал.2 и чл.92 от ЗЗД.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа, допустимостта
на предявения иск и влязлото в сила определение за международна компетентност на
българския съд да разгледа и се произнесе по същество на исковете, на основание чл. 374 от
1
ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по
делото:
Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 и чл.92 от ЗЗД от
"НБС МЕРИТАЙМ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна против Й. К., гражданин
на Румъния, от Г.К. за заплащане на следните суми:
1.1. 16000 евро (шестнадесет хиляди евро) главница, дължима по договор за заем
сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 20.04.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане;
1.2. 1972.60 евро (хиляда деветстотин седемдесет и две евро и шестдесет цента)
договорната лихва, съгласно т.1.2 от договора за заем с дата 20.04.2018г., изчислена за
периода от 25.04.2018г. до 16.12.2019г. върху сумата от 20 000 евро;
1.3. 339.29 евро (триста тридесет и девет евро и двадест и девет цента) договорна
лихва съгласно т.1.2. от договора за заем с дата 20.04.2018г, изчислена за периода от
17.12.2019г до 24.04.2020г. върху сумата от 16 000 евро;
1.4. 966.40 евро (деветстотин шестдесет и шест евро и четиридесет цента) лихва за
забава изчислена за периода от 25.04.2020г. до 20.12.2021 г., дължима съгласно т.3 по
договор за заем с дата 20.04.2018г;
2.1. 20000 евро (двадесет хиляди евро) главница, дължима по договор за заем
сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 23.04.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане;
2.2. 2400 евро (две хиляди и четиристотин евро) договорна лихва, изчислена за
периода от 25.04.2018г до 24.04.2020г, дължима съгласно т.1.2 по договор за заем с дата
23.04.2018г.;
2.3. 1208 евро (хиляда двеста и осем евро) лихва за забава, изчислена за периода от
25.04.2020г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор за заем с дата 23.04.2018г.;
3.1. 9000 евро (девет хиляди евро) главница дължима по договор за заем сключен
между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 17.12.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане;
3.2. 1080 евро (хиляда и осемдесет евро) договорна лихва, изчислена за периода от
17.12.2019г. до 16.12.2021г., дължима съгласно т.1.2 по договор за заем с дата 17.12.2019г.;
3.3. 3.60 евро (три евро и шестдесет цента) лихва за забава, изчислена за периода от
17.12.2021г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор за заем с дата 17.12.2019г.
2
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че с ответника са сключили три договора за заем. Първият договор за
заем с дата 20.04.2018г. е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро (в
румънски леи 93 032 еквивалентни към 25.04.2018г. на 20 000 евро), като сумата е била
преведена от ищеца по посоченената в договора сметка на ответника на 25.04.2018г.
Договорът за заем е бил за срок от две години, но в т.2.3 от договора е допусната техническа
грешка като в него е посочено, че срокът на заема е 3 (три) месеца, докато от т.3 от договора
е видно, че заемът е бил отпуснат за срок от две години. Съгласно т.1.2 от договора,
заемателя се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно.
В случай, че заемателя не погаси своите задължения преди изтичане на срока, за който е
отпуснат заема, то съгласно т.3 от договора за заем, той дължи на заемодателя лихва за
забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от
непогасената сума. На 17.12.2019г. ответникът е върнал на ищеца на 4 000 евро, като
посочил като основание за плащането „Заем 2018“. Тъй като през 2018г. са били отпуснати
два заема, ищецът приел че с това плащане ищецът е погасил частично по по-стария от
двата заема, а именно по заема с дата 20.04.2018г. Останалите дължими суми по този заем
не са изплатени от ответника до настоящия момент.
Вторият договор за заем е с дата 23.04.2018г. и е за предоставяне на заем на
ответника в размер на 20 000 евро. Сумата по заема (в румънски леи 93 032 еквивалентни
към 25.04.2018г. на 20000 евро) е била преведена по сметката на ответника на 25.04.2018г.
Договорът за заем е бил за срок от две години. В т.2.3 от договора е допусната техническа
грешка като в него е посочено, че срокът за заема е 3 (три) месеца, докато от точка 3 от
договора е видно, че заемът е бил отпуснат за срок от две години. Съгласно т. 1.2 от
договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на
6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения до изтичане на
двугодишния срок, за който е отпуснат заема, то съгласно т.З от договора за заем, той дължи
на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не
повече от 20% от нея. Ответникът не е погасил никаква част от този заем.
Третият договор за заем е с дата 17.12.2019г и е за предоставяне на заем в размер на 9
000 евро. Страните са постигнали договорката за отпускане на този заем на 16.12.2019г., но
са разписали самият договор па следващият ден - 17.12.2019г. Сумата по заема в размер на 9
000 евро е била преведена по сметката на ответника на 17.12.2019г. В платежното
нареждане счетоводителят на ищеца е посочил в основанието за превода „Договор за заем от
16 декември 2019г.“, но договорът е оформен и подписан от двете страни на 17.12.2019г., на
която дата е бил извършен и паричният превод в размер на 9 000 евро по сметката на
ответника. Няма друг договор за заем подписан между страните през 2019г. Този договор за
заем е бил за срок от две години, считано от датата на която заемополучателят е усвоил
заема. Съгласно т.1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница
плюс лихва в размер па 6% годишно. Съгласно т.З от договора за заем, ответникът дължи на
заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не
3
повече от 20% от непогасената сума. Ответникът не е погасил никаква част от този заем.
Ищецът излага, че и по трите договора за заем страните са се съгласили за тях да се
прилага българското право, а компетентен е съответния съд в гр. Варна. С допълнителната
искова молба поддържа изложените в исковата молба доводи и оспорва въведените от
ответника възражения и оспорвания.
С писмен отговор ответникът Й. К. оспорва исковете. В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение относно компетентността на ОС-Варна, както и на
всички съдилища в България да разгледат спора. Изложил е съображения за нищожност на
клаузата на чл.6 от договорите, определяща компетентния съд в гр. Варна да разгледа спора
между страните. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца
с изтичането на 3 (три) години от падежната дата на двата договора, сключени на 20.04.2018
г. и 23.04.2018 г., съгласно чл.110 от ЗЗД. Според ответника, не може да се подчертае, че
заемът е предоставен за срок от две години, а за срока, предвиден в т. 2.3. Излага, че
договорът трябва да се тълкува в полза на този, който се задължава, съгласно принципа in
dubio pro гео. Освен това в третия договор, сключен на 17.12.2019 г., неговата
продължителност е изрично посочена, а в точка 2.3 е посочено, че заемът се погасява за две
години.
Ответникът излага, че на 20.04.2018 г. е сключен договорът за заем между ищеца и
ответника, като предмет е сумата от 20 000 евро, равностойността в леи, за да се използва
като оборотен капитал. На 25.04.2018 г. паричната сума от 20 000 евро (равностойността в
леи 93 032 леи) е преведена от NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон
Констанца от неговата сметка, открита в банка „First Bank“ по сметката на ответника,
открита в същата банка "First Bank лист. Ответникът излага, че е получил по сметката си във
First Bank сумата от 93 032 леи и е изтеглил от сметката си сумата от 93 465,00 леи, като 465
леи е комисионна на банката. Банката, в която са имали сметки страните и първоначално се
е казвала Банка Пиреос, а по-късно е променила наименованието си на First Bank /Първа
банка/. По същия повод, на същия ден 25.04.2018 г., ответникът е върнал получените пари,
съответно 93000,00 леи по сметката на NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон
Констанца, съгласно касова бележка № 00046, издадена от Pireus Bank Констанца -
Делфинариум (понастоящем Първа банка).
На 23.04.2018г. е сключен друг договор за заем между ищеца и ответника, имащ
предмет отново сумата от 20 000 евро, с равностойност в леи, която да се използва като
оборотен. На 25.04.2018 г. ответникът получил още една сума от 20 000 евро,
равностойността на 93 032,00 леи по сметката му, от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime
SRL/ Варна клон Констанца, и изтеглил сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи е банковата
комисионна, съгласно банковото извлечение. Знаейки, че няма нужда от пари в
дружеството, ответникът внесъл сумата от 88 000 леи на същия ден 25.04.2018 г. в същата
банка по сметка в NBS Maritime SRL Варна клон Констанца, съгласно Нареждане за
събиране на приходи 00050/ 25.04.2018 г. Задържана/спряна била сумата от 5032 леи,
равностойност на приблизително 1000 (хиляда) евро, пари, използвани за плащане на
4
таксите за входовете на пристанището и зареждане на превозните средства на дружеството.
На 17.12.2019 г. се сключил нов договор за заем между двете страни в размер на 9000
евро, при същите условия, но с падеж на погасяване, след две години. Ответникът е получил
на 17.12.2019 г. в сметката си сумата от 9000 евро от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime
SRL/ Варна клон Констанца. В същия ден ответникът изтеглил от банката сумата от 4950
евро и банката взела комисионната от 49,5 евро, като общо от получената сума е 4999,5
евро. Тъй като не е имал нужда от пари към този момент, на същата дата 17.12.2019 г.
внесъл по сметката на NBS Maritime SRL Варна клон Констанца сумата от 4950 евро
съгласно инкасо нареждане № 00045/17.12.2019г. Също така, в същия ден той върнал по
банков път сумата от 4000 евро от заема. Остатъкът от 50 евро от заема от 9000 евро, бил
използван за закупуване на канцеларски материали. Както на 25.04.2018 г., така и на
17.12.2019 г., ответникът е бил придружен в банката от двама колеги, съответно Субцирика
Щефан - Клаудиу/Subtirica Stefan-Claudiu с местожителство в Констанца и Константин
Юлиан Грегориан (Constantin lulian - Gregorian), които моли да бъдат допуснати до разпит.
Ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.
По допустимостта на иска: Съобразно изложените в исковата молба твърдения
искът е допустим.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже сключването на трите договора за заем, че е изпълнил
задълженията си по тях като е предал паричните суми на заемателя.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че при условие, че
ищецът докаже изгодните за него факти, ответникът при условията на пълно и главно
доказване, дължи да установи възраженията си, вкл. възражението за погасяване на
вземанията по давност. Ответникът следва да докаже твърденията си, че е върнал взетите
заеми, ведно с уговорените лихви.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по допускане на
доказателствата. Следва да бъдат допуснати за приемане представените по делото писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора. Искането на ответника за
допускане до разпит на двама свидетели следва да бъде оставено без уважение, на
основание чл.164, ал.1, т.4 ГПК, защото погасяването на установени с писмен акт парични
задължения не може да се установява със свидетелски показания.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК
„Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 14.07.2022г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от
5
настоящото определение.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените по делото писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит на двама
свидетели - Субцирика Щефан - Клаудиу/Subtirica Stefan-Claudiu и Константин Юлиан
Грегориан (Constantin lulian - Gregorian), за установяване връщането на заемите.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца,
респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като процедурата се развива пред
трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623
362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или причините
за невъзможността от такова участие.
Съобщението за връчване на препис от настоящото определение на ответника да се
приложи към делото и същото се смята за връчено на основание чл.40, ал.2 ГПК. Препис от
определението да се изпрати и на ел. поща на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6