О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 390 10.08.2020г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д.
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно гр.д.№442 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.248 ал.1-ал.3 от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на Пазарджишки
районен съд № 1048 от 18.05.2020г. постановено по гр.д.№4601/2018г. по описа на същия съд, с което по реда на
чл.248 ал.1 от ГПК е изменено решение №38 от 15.01.2020г. постановено по
гр.д.№4601/2018г. по описа на същия съд, в частта за разноските като е осъден „М.К.“,
с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Х. Б.“ №17, ет.1, офис 208 на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Д.Б. *** допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 441.32лв.
В частната си жалба подадена в срока по
чл.275 ал.1 от ГПК /изпратена по пощата с пощенско клеймо от 12.06.2020г./, с
вх.№10646 от 15.06.2020г., подадена от „М.К.“ ООД се поддържа, че обжалваното
определение е неправилно доколкото с него са присъдени разноски за адвокатски
хонорар за заповедното производство, при което са приложими постановките на чл.6,
т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид направеното в производството възражение за
прекомерност от дружеството, като с жалбата се иска присъдените разноски да
бъдат редуцирани до размер на 50лв на посоченото основание в наредбата. Поддържа,
че действията на процесуалния представител на длъжницата в заповедното
производство се изразяват само в депозиране на възражение по образец по чл.414 от ГПК, изразяващо се единствено в
попълване на личните данни на длъжника, в която хипотеза и при липса на изрична
норма в Наредбата за определен минимален размер на адвокатското възнаграждение
за подаване на възражението, поради което последното следва да бъде определено
по аналогия при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, в
който случай счита, че следва да се приравни по сложност на посоченото в чл.6
т.5 от НМРАВ-изготвяне на книжа и молби. Счита, че предвид характера и
естеството на упражняваната защита от страна на длъжника в заповедното производство
не може да се обуслови прилагането на чл.7 ал.2 във връзка с чл.7 от Наредбата.
Цитира се многобройна съдебна практика на различни по степен съдилища, в
подкрепа на изводите си относно приложението в случая на чл.6,т.5 от НМРАВ.
Освен редуциране размера на разноските частният жалбоподател претендира
присъждане на разноските за настоящото частно въззивно производство в размер на
15лв заплатени като адвокатско възнаграждение и адвокатско възнаграждение от
300лв.
В срок
е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна-длъжника
по заповедното производство Г.М. чрез пълномощника си адв.Б., в който частната
жалба се квалифицира като неоснователна.
Доводите на страната са в посока, че в исковото производство по чл.422 от ГПК
съдът дължи произнасяне за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство,като съобразно изхода на
спора разпределя отговорността за същите в исковото и в заповедното
производство.Отчитайки характера и развитието на заповедното производство
ответната страна счита, че не може да намери приложение Раздел ІІ от НМРАВ
доколкото, този раздел не се отнася на съдебни производства, каквото
представлява и заповедното производство.Затова поддържа, че в случая по
аналогия намира приложение разпоредбата на чл.11 от НМРАВ, уреждаща
възнагражденията за изготвяне на частни жалби, разглеждани в закрито заседание,
каквото е и заповедното производство, при която норма минималното адвокатско възнаграждение е от 200лв,
увеличено с 20% данъчна ставка.Счита, че в случая е приложима и разпоредбата на
чл.7 ал.7 от наредбата. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение
се поддържа, и отчитайки решение на
ВАС по адм.д.№ 3586/2019г., че е налице
връщане размерите на адвокатските възнаграждения в редакцията си от 2009г., която
норма следвало да се съобрази при определяне на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от Закона за адвокатурата както и предвид момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, като размерът следвало да се изчисли
според редакцията на Наредбата, действала по време на сключване на договора. Излага и довод, че няма принципна
разлика между присъждането на разноски по чл.38 ал.2 от ЗА и когато
адвокатското възнаграждение е заплатено, като
и в двата случая е меродавен момента на сключването на договора за
правна защита, а не момента на произнасяне на съдебния акт по разноските и
че с решението на ВАС не е налице
преуреждане на вече възникналите облигационни правоотношения по разноските, тъй
като същото няма обратно действие. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в
предвид следното:
С решение на
Пазарджишки районен съд №38 от 15.01.2020г. постановено по
гр.д.№4601/2018г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от заявителя в
заповедното производство „М.К.“ ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.С., против длъжника Г.Р. М., с ЕГН-********** ***, иск с правно
основание в чл.422 от ГПК за сумата от 3927.42лв -задължение по запис на
заповед за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№5093/2017г. по описа на РС-Пазарджик, като с решението в полза на пълномощника
на ответницата адв.Б. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размера на 604.97лв на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Процесуалният представител
на същата в последното открито съдебно заседание е поискал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за
исковото и за заповедното
производство.
Последващото роизводство по чл.248 ал.1 от ГПК е било
инициирано от адв.Б., пълномощник на ответницата
Г.М., с искане за присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение с 20% ДДС в размер на 441.32лв,
като поддържа, че възнаграждението за заповедното производство е в размер на
367лв на основание чл.7 ал.7 във връзка с ал.2 т.2 от НМРАВ плюс ДДС или общо
441.32лв, а в исковото производство то е в размер на 504.91лв на основание чл.7
ал.2 т.2 от НМРАВ плюс 20% ДДС или сумата от
605.89лв или общо 1046.29лв.
За да измени постановеното решение в частта за
разноските по реда на чл.248 от ГПК и да присъди допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на още 441.32лв, исковият съд е приел, че длъжникът в
заповедното производство и ответник в исковото производство е бил представляван
от пълномощник-адв.Б., поради което възнаграждението за ответника е в общ
размер на 1046.29лв като предвид присъдената сума от 604.97лв следва да се
присъди разликата до 1046.29лв или сумата от 441.32лв с включен ДДС.
Тези доводи не се споделят от въззивната инстанция.
По отношение приложението на чл.7 ал.7 от НМРАВ е налице съдебна практика
на ВКС на РБ, съгласно която процесната норма не намира приложение по
отношение минималното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, защото
същата норма касае единствено минималното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на заявителя в заповедното производство, при направено искане за
издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай приложение намира
разпоредбата на параграф 1 от ДР на НМРАВ, тоест възнаграждението да се
определи по аналогия. Определянето на възнаграждението по аналогия в конкретния
случай, а именно за извършване на процесуалното действие по подаване на
възражение по чл.414 от ГПК,както и молбата за спиране на изпълнението по
чл.420 от ГПК, следва да бъде извършено по правилата на чл.6,т.5,предл.последно
от Наредбата, а именно -подаването на
„други молби“, като по тази норма минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 50лв /петдесет лева/. От данните по делото е видно, че в
заповедното производство длъжникът Г.М. чрез пълномощника си адв.Д.Б. е подал възражение по чл.414 от ГПК, за което е
представено пълномощно от 02.08.2018г. важащо за всички съдебни инстанции, като
в договора за правна защита и съдействие, е предвидено осъществяване на
процесуално представителство в заповедното производство по ч.гр.д. №5093/2017г. по описа на РС-Пазарджик, но няма уговорен и
заплатен адвокатски хонорар, като представителството ще бъде безплатно поради
материално затруднение на представлявания, а възнаграждението ще се определи от
съда и възложено за заплащане на ответната страна на основание чл.38 ал.2 от
ЗА.В заповедното производство пълномощникът на длъжника Г.М., е извършил едно единствено процесуално
действие-подаване на възражение по чл.414 от ГПК /виж заповедното
производство/. Разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК изисква единствено подаване
на възражение, като не се изисква каквото и да било обосноваване на същото,
освен в хипотезата на чл.414а от ГПК/ частично или пълно изпълнение на
задължението си по заповедта/, какъвто не е настоящия случай. Дори да е налице
мотивиране на възражението по чл.414 от ГПК, последното е без правно значение и
правна стойност и не променя формалното изискване на закона да не се
обосновава. Касае се за типично бланкова форма на възражението по чл.414 от ГПК,
която не само се връчва лично на длъжника като приложение към издадената
заповед за изпълнение, а самото й съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и
дава възможност длъжникът лично и без особени затруднения да се ориентира и да
го попълни без всякаква помощ като в същност се попълват личните му данни,
номера на делото и посочване на чл.414 от ГПК. При тези данни се налага извода, че за процесуалното
действие по подаване на възражение по чл.414 от ГПК на пълномощника на длъжника
се дължи единствено възнаграждение в минимален размер от 50лв/петдесет лева/ на
основание чл.6,т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая е неприложима по аналогия разпоредбата на чл.11 от
НМРАВ, която има съвсем друг характер и естество и предполага множество процесуални и неформални действия,
които следва да се извършват и са
свързани по необходимост със задължително мотивиране и аргументиране на
актовете, каквото мотивиране и обосновка на възражението по чл.414 от ГПК
изобщо не се изисква по закон. Обратната теза
би дала възможност за присъждане на небосновани и в пъти по-високи
адвокатски възнаграждения без реално извършена насрещна престация от пълномощника, което е недопустимо,
доколкото прилагането по аналогия предполага съизмеримост на адвокатския
труд с конкретната правна услуга извършвана по аналогия съпоставена
с тези, регламентирани в нормата,която ще се прилага по аналогия, каквато
съпоставимост в случая категорично липсва.
Затова жалбата е основателна за цялата присъдена сума,
доколкото за приключилото производство
исковият съд е присъдил сумата от 604.97лв при дължими от длъжника за първата
инстанция 504.92лв и още 50лв за заповедното производство или общо
554.92лв.Това е така тъй като на ответника не следва да се признава данък
добавена стойност /ДДС/ от 20% върху адвокатското възнаграждение съгласно §2а
от ДР на НМРАВ, доколкото към момента на приключване на устните състезания по
делото на 17.12.2019г. липсват ангажирани и представени по делото писмени данни
от страна на пълномощника адв.Д. Б. да е регистриран по ЗДДС.Разпоредбата на
§2а от ДР на НМРАВ вменява в безусловно
задължение на съответния пълномощник който твърди, че е регистиран по ДДС, да
установи този изгоден за себе си факт с правно значение по делото и въз основа
на който да иска присъждане на процесния данък. В случая документът, установяващ този факт е
представен по делото след приключване на устите състезания, проведени на
17.12.2019г. , като е постъпил в съда заедно с писмената защита на 03.01.2020г..
Тоест, налице е настъпила преклузия за ангажиране на такива доказателства и
същите няма как да бъдат съобразени и взети в предвид при разрешаването на
спора относно дължимостта и размера на разноските.
Всъщност съдът е присъдил с решението си повече
разноски за исковото и за заповедното производство взети заедно в общ размер от 604.97лв,
отколкото действително дължимите от 554.92лв.
Затова обжалваното определение с което са присъдени
допълнително 441.32лв разноски за адвокат следва да се отмени изцяло и искането
да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение на Пазарджишки районен съд № 1048
от 18.05.2020г. постановено по гр.д.№4601/2018г. по описа на същия съд, с с което по реда на
чл.248 ал.1 от ГПК е изменено решение №38 от 15.01.2020г. постановено по
гр.д.№4601/2018г. по описа на същия съд, в частта за разноските като е осъден „М.К.“,
с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Х. Б.“ №17, ет.1, офис 208 на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Д.Б. *** допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 441.32лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на адвокат Д.Б. *** за присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 441.32лв.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.