№ 441
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100500116 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 261268/15.12.2020 г. при ПРС, депозирана
от „ЕСТРЕЯ СТИЛ“ ЕООД против Решение № 260064/18.11.2020 г. на ПРС
по гр.д. № 544/2020 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени
предявените от „Естрея стил“ ЕООД искове против „Екофарм Венчан“ ООД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 1080 лева възнаграждение за
авторски надзор по Договор от 30.05.2014 година както и сумата от 216 лева
неустойка по чл. 5 т.1 от договора.
Твърденията по жалбата са за допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложен материален закон и поради това незаконосъобразност
на постановения съдебен акт. Поддържа се, че ПРС не е разпределил в тежест
на ищеца да доказва изпълнение по сключения договор, факт на който се е
позовал съда в решението. Отделно счита, че изпълнението е доказано с
представените писмени доказателства и събраните гласни чрез разпит на
свидетеля в първата инстанция. Оспорва извода на съда досежно
1
необходимостта от обвързаност на договора за проектиране с този за
авторски надзор по част ВиК като счита, че валидността на правоотношението
между страните е доказано безспорно.
Становището на „ЕКОФАРМ ВЕНЧАН“ ООД е за неоснователност.
Намира решението на ПРС за правилно и законосъобразно. Поддържа, че
ищецът не е доказал изпълнение по договора, а всичко дължимо е заплатено.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствената си
позиция по жалбите. Заявяват се и претенции за разноски.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и
като съобрази, че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби,
подадени от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС, по същество дава следното разрешение на спора от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките
на ограничения въззив, при преценка законосъобразността на същото, съдът е
обвързан от доводите в жалбата и следи за прилагането на императивни
правни норми.
Пред ПРС са заявени претенции от „ЕСТРЕЯ СТИЛ“ ЕООД гр. Варна
против „ЕКОФАРМ ВЕНЧАН“ ООД, с. Венчан, общ. Провадия, обл. Варна за
осъждане на ответника да заплати дължими суми по договор за авторски
надзор по част ВиК от 20.05.2014 година за обект на възложителя
„Плодохранилище“ в имот 015027, в землището на с. Венчан. Твърденията по
иска са за изпълнена работа и отказ на възложителя да извърши плащане, за
което следва да бъде осъден, включително и неустойка за забава за посочения
в ИМ период.
Според ответника претенциите са неоснователни, тъй като за
осъществения авторски надзор възложителят е извършил плащане по
договора като твърди и, че „ЕКОФАРМ ВЕНЧАН“ ООД е бил в
правоотношения по проектиране по част ВиК и авторски надзор с „КАМЮ“
ЕООД. Оспорва се и изпълнението на работата.
2
Коректната правна квалификация на правата е по чл. 266 ал.1 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД, но погрешно дадената от ПРС в конкретика не се отразява на
разпределението на доказателствената тежест между страните.
За правилното разрешаване на спора следва да се даде отговор на
следните въпроси: между кои страни е правоотношението по договора за
авторски надзор по част ВиК; от значение ли е за облигационната връзка по
договора за изработка факта кое лице е проектант по част ВиК и ако да – в
каква насока. При положителен за ищеца отговор на посочените въпроси се
налага да се изследва изпълнението по договора от страна на изпълнителя,
изправността му и размера, в който се следва възнаграждение. Последното от
своя страна налага и анализ на въведените от ответника правоизключващи и
правопогасяващи възражения по задължението за главница, респективно
мораторна неустойка.
1. По валидността на правоотношението:
В кориците на първоинстанционното дело е представен договор за
авторски надзор по част ВиК /техническа грешка е посочване на част
Електрическа с оглед упоменатото в чл. 4.5. по вида на надзора/, сключен
между страните по спора на 20.05.2014 година и предмет – авторски надзор в
обект на възложителя – Плодохранилище в землището на с. Венчан. За
изпълнител договорът е сключен чрез представляващия и едноличен
собственик на капитала на „ЕСТРЕЯ СТИЛ“ – инж. В.В..
В представената от ответната страна заповедна книга на строежа като
проектант по част ВиК е вписан управителят на „ЕСТРЕЯ СТИЛ“ ЕООД инж.
В.В..
В представения от ответната страна Акт обр. 15 от 31.03.2015 година,
съставен по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, като проектант по част ВиК фигурира същото лице – инж.
В.. Идентично в представения акт обр. 12 за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта от 03.11.2014 година като проектант по част ВиК е
посочен инж. В..
3
Съгласно чл. 160 ал.1 от ЗУТ проектантът е лице, задължителен
участник в процеса на строителство. Отношенията със същия се уреждат с
писмен договор като писмената форма по договора с характеристики на
изработка е за доказване. Според чл. 162 ал.1 от ЗУТ проектантът може да
бъде и юридическо лице, което включва в състава си физически лица със
съответната проектантска правоспособност. Според чл. 162 ал.2 от ЗУТ
авторският надзор се осъществява от проектанта, задължителен е за
строежите от първа до пета категория /настоящият е от пета според
отразеното в Акт обр. 15/. Отношенията по авторския надзор се определят в
договор между страните. Според чл. 3 ал.1 т.8 вр. чл. 2 от Закона за
авторското право и сродните му права, проектите са обект на авторско право
и това право възниква за автора му със създаването на съответния проект.
Според чл. 162 ал.3 от ЗУТ, предписанията на проектанта, свързани с
авторското му право, за точното спазване на изработения от него
инвестиционен проект се вписват в заповедната книга и са задължителни за
останалите участници в строителството.
Цитираните разпоредби сочат на следното: проектирането, в случая по
част ВиК и авторският надзор над изпълнението на проекта са самостоятелни,
но неразривно свързани дейности и поради наличието на авторски права на
проектанта, единствено и само той може да осъществява надзор, респективно
да задължава другите участници в строителството да се съобразяват с
предписанията му.
След като в представената от ответника документация без изключение –
заповедна книга и актове по Наредба № 3/2003 г. като проектант по част ВиК
фигурира инж. В., то и именно това лице може да осъществява авторски
надзор. Доколкото договорът за надзор е сключен макар не с физическото
лице, но с юридическо лице, чийто едноличен собственик на капитала и
управител е инж. В., то правоотношението по надзора е между страните по
спора.
Ответникът не доказва проектант по част ВиК да е юридическото лице,
респективно физическо от състава на „КАМЮ“ ЕООД. Представените
доказателства – оферта за технически проект, фактура за плащане към това
дружество и анекс от 09.10.2009 година към договор за изработване на
4
инвестиционен проект от 23.12.2008 година не сочат нищо различно.
Единственото видно от тях е, че представляващ „КАМЮ“ ЕООД е инж.
Камен Жейнов, но същият в Акт обр. 15 фигурира като проектант по част
архитектурна. Като проектант на архитектурния проект е вписан и в
заповедната книга. Следователно и при липса на други доказателства,
„КАМЮ“ ЕООД с оглед правата на автора по част ВиК – инж. В., не може да
осъществява авторски надзор.
2. По изпълнението на задълженията от страна на ищеца:
Според чл. 4 от договора между страните, авторският надзор се изразява
основно в посещения от проектанта на обекта с цел следене изпълненията на
предписанията му, свързани с проекта като всяко посещение, транспортните
разходи, избора на материали, участия в комисии и разходите за гориво се
калкулират по посочена стойност в цитираната разпоредба.
Доказването на дейността, по съгласие страните са приели да се
документира с формуляр, подписван от техник или бригадир на обекта при
всяко посещение на изпълнителя като във формуляра се попълва и времето,
прекарано на строителната площадка.
Ищецът е ангажирал писмено доказателство – едностранно съставен от
него констативен протокол от 04.09.2019 година, неподписан от възложителя
и гласни доказателства. От разпита на свидетелката П., към 2019 г.
представляваща дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта се
установява, че същата никога не е присъствала на подписване на документи,
които да приключат работата му /на В./, нито знае да е участвал в срещи и
разговори във връзка с дейността по надзора. Свидетелката потвърждава, че
В. е присъствал на обекта, но не знае кога, нито точен брой посещения.
Свидетелката не сочи непротиворечиво и дали е присъствала на извършените
72 часови проби за изпитване на работата, но заявява, че проектантите никога
не престояват за цялото време. Същата заявява, че лицето, осъществяващо
авторски надзор трябва да бъде на обекта, но организацията на неговото
присъствие е отговорност на техническия ръководител на обекта.
При тези данни ищецът не установява при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на ангажиментите по договора. Съставеният
5
едностранно и оспорен от ответника като съдържание протокол за извършена
дейност и липсата на впечатления у свидетелката не могат да произведат
търсената от ищеца последица – да се приеме, че е изправна страна по
договора. Както и съдът по-горе посочи, липсва дори и един съставен
формуляр по чл. 4.3. от договора, двустранно подписан, който да
удостоверява количеството посещения, времето на същите и другите
дейности, описани в констативния протокол от 04.09.2019 година. Няма и
доказателства за изготвено проектно решение, за което се претендира сумата
от 300 лева като част от цялата, а същото не е и част от предмета на договора
по надзора.
Съобразно правилно разпределената доказателствена тежест от
първостепенния съд, ищецът не е ангажирал доказателства, годни да
установят изпълнение по договора за надзор. Представените и коментирани
от съда такива не доказват претенцията.
Само за пълнота, доколкото съдът не прие приложеното към жалбата
доказателство като такова, представено при процесуална преклузия, но и
фактура № 37 от 21.05.2014 година не удостоверява плащане по договора за
надзор, обратно сочи на плащане за проекта по част ВиК, а както съдът по-
горе посочи макар неразривно свързани с оглед авторските права на
проектанта и легитимираното лице по надзора, двете дейности – проектиране
и надзор са самостоятелни и по дефиниция с различно съдържание.
По изложените съображения искът за присъждане на търсеното
възнаграждение е неоснователен, а като такава следва да се приеме и
акцесорната претенция за неустойка за забава плащането по чл. 5.1. от
договора.
Правопогасяващото възражение на ответника не се разглежда.
Поради съвпадение в крайните изводи на настоящата инстанция с
формираните от ПРС, обжалваното решение ще бъде потвърдено.
Разноски при този изход от спора се присъждат на въззиваемата страна
в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение по представения списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за извършен разход.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260064/18.11.2020 г. на ПРС по гр.д. №
544/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЕСТРЕЯ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да
заплати на „ЕКОФАРМ ВЕНЧАН“ ООД, ЕИК *********, с. Венчан, общ.
Провадия, обл. Варна сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за
процесуално представителство във въззивното производство, на осн .чл. 78
ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7