МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 3417 / 2014
г. по описа на ВРС, XXII
състав, постановена на 28.10.2014 г.
Подсъдимият
М.Е.Т. -
родена на *** ***, с българско гражданство, с основно образование, разведена, безработна,
с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „**, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН: ********** е предадена на съд с обвинение по:
чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през
периода от 07.05.2014 г. до 08.05.2014 г., в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление и чрез използване на техническо средство - секретни
ключове, отнела чужди движими вещи на обща стойност сумата от 1832,63 лв.
/хиляда осемстотин тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, както
следва:
На 07.05.2014
г., в гр. Варна, чрез използване на техническо средство -секретен ключ, отнела
чужди движими вещи - парични знаци в размер на сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лева/, от владението на Д.К.М..***, чрез използване на техническо
средство -секретен ключ, отнела чужди движими вещи - златна брачна халка с
тегло 3 гр., на стойност 210 лв., парични знаци в размер на сумата от 280 евро
на стойност 547,63 лв., парични знаци в размер на сумата от 100 лв., чифт
златни обеци - халки, с тегло 1,5 гр., на стойност 105 лв., златен пръстен със
зелен камък, с тегло 5 гр., на стойност 350 лв., две сребърни монети с номинал
10 гулдена и с тегло 20 гр. всяка, на обща стойност 120 лв., от владението на
съпрузите М.Д.М.-Д* без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на ВРП в хода по същество
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение. Счита, че извършеното от нея
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното признание по чл. 370, т. 2 от НПК. Моли съда да наложи на подс. Т. наказание лишаване от свобода около
предвидения в закона минимум, което да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимата Т. реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признала изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с
протоколно определение от 28.10.2014 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е
приел самопризнанието й, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза.
Защитникът на подс. Т., адв. В. в ход
по същество се съгласява с предложението на ВРП и счита, че така предложените
по вид и размер наказания биха постигнали целите визирани в чл. 36 от НК.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подс. М.Е.Т.,
родена на *** *** живеела от осем години, на семейни начала с Пламен Антонов
Петров, в жилище под наем в гр. Варна. От около две години и половина
поддържала интимна връзка със свидетеля Д.К.М.. Подс. Т. посещавала св. М. ***,
като за да уговори посещение подс. Т. звъняла на домашния телефон на св. М..
Св. М. плащал на подс. Т. по 20,00 лв. за всяко посещение, като се представила
на пострадалия с името „Иванка”.
Две седмици
преди 07.05.2014 г., при едно от посещенията в дома на св. М., подс. Т. взела
от антрето ключове за входа и за апартамента на св. М.. Последният не разбрал
за това, като взетите от подс.Т. ключове били резервни. През следващите две
седмици подс. Т. продължила да посещава св. М. веднъж седмично, като същият не
установил липсата на резервните ключове.
На
неустановена дата, в периода 01.05.2014 г. - 02.05.2014 г., при едно от
посещенията в дома на св. М., подс. Т. взела от жилетката на св. М. ключове за
дома на дъщерята на последния - св. М.Д.М. - Де Храул. Жилището на последната
се намирало на шестия етаж, в същия жилищен вход.
На 07.05.2014 г. около 14.00 ч. подс. Т. позвънила на
домашния телефон на св. М., за да провери дали той бил у дома. Тя знаела, че
почти всеки ден, в обедните часове, св. М. заминавал за лозето си и се прибирал
вечерта. При позвъняването, св. М. отговорил и тъй като подс. Т. не казала
нищо, той затворил. Подс. Т. почакала около час и половина и отишла до дома на
св. М., тъй като предположила, че вече бил заминал за лозето. С единия от
резервните ключове, които била взела по-рано от дома на св. М., отключила
входната врата на жилищната сграда, а с другия -апартамента на св. Д.М.. Подс. Т.
започнала да търси пари, тъй като знаела от св. М., че по това време на месеца
той получавал пенсията си. Установила, че едното от двете чекмеджета на малко
шкафче в кухнята било заключено, но видяла, че от другото чекмедже висяло
ключе. С това ключе подс. Т. отключила заключеното чекмедже и в него намерила
400,00 лв., които взела.
На следващият ден /08.05.2014г./, около 14.00 - 15.00 ч. отново отишла до
жилищния блок, в който се намирали апартаментите на св. М. и дъщеря му - св. М.
– Д**Последната
живеела в апартамента само със сина си – Да**Е. Д* Съпругът на свид. М. – Д**- свид. Е. Д** от около три години не живеел в
горепосоченото жилище. Подс. Т. отключила входната врата на блока, а след това
и входната метална врата на апартамента на св. М. - Де Храул. Достъпът до
жилището на св. М. - Де Храул се осъществявал през две последователно монтирани
врати - външна метална и вътрешна - дървена. Когато излизала от дома си,
сутринта на 08.05.2014 г. св. М. – Де**заключила
само външната метална врата. От кутийки, които намерила в хола, взела един
златен мъжки пръстен със зелен камък, с тегло 5 гр., 2 бр. сребърни монети с
номинал 10 гулдена и чифт малки златни обеци - халкички, с тегло 1,5 гр. От
спалнята взела от златиста кутийка 100 лв. /сто лева/ и 280 евро /двеста и
осемдесет евро/. Отново от спалнята, от бяла кутийка взела златна брачна халка,
с тегло 3 гр. и с надпис от вътрешната страна: „Е. 2002”.
На
горепосочената дата /08.05.2014 г./, в следобедните часове, подс. Т. отишла в
офис на „Тавекс” ЕООД, намиращ се в сградата на Гранд Мол, с адрес: гр. Варна,
ул. „А. Сахаров” № 2. Там продала едната от двете сребърни монети и двете
златни обеци. Продажбата осъществила, след като се легитимирала с личната си
карта. На следващия ден /09.05.2014 г./ подс. Т. отново посетила офиса на
„Тавекс” ЕООД. Там сменила 280-те евро и продала златната брачна халка и златния
мъжки пръстен със зелен камък.
На 08.05.2014 г., около 18.40 ч., св. М. – Д--л отключила входната врата и влязла в
жилището си. Първоначално нищо не и направило впечатление, но след около 10
минути забелязала на пода в спалнята, пред гардероба две кутийки - едната била
черна на цвят, а другата - златиста. Това я усъмнило и проверила местата,
където държала пари. Тъй като не ги открила, позвънила на съпруга си, за да
разбере дали той бил идвал в апартамента. В телефонния разговор със св. Е. Де
Храул, св. М. - Де Храул разбрала, че последният не бил посещавал апартамента,
а след негова молба, проверила и установила, че липсвали негови ценни вещи - мъжки
златен пръстен със зелен камък, две сребърни монети с номинал 10 гулдена, чифт
златни обеци с кръгла форма и грамаж около 1 гр. общо тегло. Липсвала и нейна
златна брачна халка с надпис от вътрешната страна „Е. 2002” и тегло около 3 гр.
След като констатирала горните липси, а намерила входната врата заключена, св. М.
– Д**ешила да
отиде в жилището на баща си, тъй като знаела, че той имал ключ от нейния
апартамент. Влязла в жилището на баща си, огледала апартамента, но не видяла
нищо нередно. Все пак решила да се обади на баща си - св. М., за да разбере
дали държи някъде пари. Провела разговор с баща си и разбрала, че от него също
били изчезнали 400 лв., като кражбата била станала на 07.05.2014 г., а св. М.
не казал нищо за да не тревожи дъщеря си.
На 08.05.2014
г., при извършения оглед в жилището на св. М. –Д**л, с протокол за оглед на
местопроизшествие били иззети 3 бр. дактилоскопни следи. Следите били иззети,
както следва: № 1 - от черна картонена кутия, която се намирала на земята, пред
гардероба, № 2 и № 3 - от капака на златиста кутия от парфюм с надпис „Роеше”
-която се намирала на земята пред гардероба в спалнята.
Видно от
заключението на назначената по делото дактилоскопна експертиза /л.45/,
дактилоскопна следа № 3, иззета при оглед на местопроизшествие, на 08.05.2014
г., от жилище, находящо се в гр. Варна, бул. „С**, била идентична с дактилоскопен
отпечатък на десен палец на М.Е.Т.. В златистата кутийка, от повърхността, на
която бил иззет дактилоскопен отпечатък на подс. Т., св. М. – Д** държала парите, които липсвали, а
именно: 4 бр. банкноти с номинал 50 евро, 3 бр. банкноти с номинал 20 евро,
една банкнота с номинал 10 евро и две банкноти с номинал 5 евро, както и 5 бр.
банкноти с номинал 20 лв. Св. М. - Де Храул не била давала достъп до кутията, в
която държала парите на никого, освен на св. Е. Де Храул.
Видно от изготвена справка и представена разпечатка от
св. Н** - служител в
„Тавекс” ЕООД, подс. Т. е осъществила продажба на злато и сребро, както следва:
на 08.05.2014 г. е продала злато с чистота на метала 14 карата и тегло 4 гр, на
стойност 127,55 лв., а на 09.05.2014 г. е продала злато с чистота на метала 14
карата и тегло 4,24 гр., на стойност 136,10 лв.
Видно от заключението на съдебно-оценителната
експертиза /л.37/, пазарната оценка на отнетите вещи /280 евро, 400 лв., 100
лв., златна брачна халка, с тегло 3 гр., златни обеци - халки, с тегло 1,5 гр.,
мъжки златен пръстен със зелен камък, с тегло 5 гр, 2 бр. сребърни монети с
номинал 10 гулдена, всяка с тегло 20 гр/ към момента на инкриминираното деяние
е общо в размер на 1832,63 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и
шестдесет и три стотинки/.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена като се позовава на направеното
самопризнание на подс. Т. по
чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а
именно: показанията на свидетелите М.,
Д**а, справка съдимост на подсъдимата, протоколи, както и
заключенията по назначените съдебни експертизи.
Така установената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи на съда:
По отношение
на обвинението за престъпления по чл. 195 ал. 1, т. 4 от НК:
Съдът е постановил осъдителна присъда по
отношение на подс. Т. по чл. 195, ал.
1, т. 4 от НК. Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимата, като е
отнела чужди движими вещи – златна брачна халка с тегло 3 гр., на стойност 210
лв., парични знаци в размер на сумата от 280 евро на стойност 547,63 лв.,
парични знаци в размер на сумата от 100 лв., чифт златни обеци - халки, с тегло
1,5 гр, на стойност 105 лв., златен пръстен със зелен камък, с тегло 5 гр, на
стойност 350 лв., две сребърни монети с номинал 10 гулдена и с тегло 20 гр
всяка, на обща стойност 120 лв. и сумата от 400,00 лева, всичко на обща
стойност - 1832,63 лева от владението на М., М. и Де Храул е осъществила състава на престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК. Безспорно по делото е, че Т. е прекъснала
владението върху посочените вещи, установявайки трайна фактическа власт върху
тях с възможност за разпореждане.
В хода на съдебното
следствие бяха събрани доказателства, установяващи квалифициращите елементи на
деянието извършено от подсъдимата, поради което и деятелността й е
квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Безспорен е факта, че за
реализиране на престъпните си намерения, подсъдимата е използвала техническо
средство – ключ за улесняване преодоляването на ограничения достъп до жилищата.
Съдът намира за безспорно установено
авторството на деянието на подс. Т. по така
възведеното й обвинение. Тези изводи се основават както нейното самопризнание, от
показанията на свидетелите, така и от СДЕ.
Обектът
на престъплението е собствеността на гражданите. Като причини за извършване на
престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимата на
нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и
стремежът й за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.
От субективна страна деянието е извършено с
пряко насочен умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, т.е. желала е неговото извършване, като е предвиждала настъпването на
съставомерните последици и е искал тяхното настъпване.
Относно размера на
наказанието:
При индивидуализацията на наказанието за деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК по отношение на подсъдимата Т. съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства повишената обществената опасност и деянието, като се съобразят начина и място на извършване – в светлата
част на денонощието, както стойността на
инкриминираните вещи.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете направените от Т. пълни самопризнания и дадените от нея подробни обяснения в хода на досъдебното производство, съдействащи за разкриване на обективната истина и искреното й съжаление за извършеното.
Поради изложеното съдът счете, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и съгласно императивната разпоредба на чл. 374, ал. 4 от НПК, доколкото наказанието на подс. Т. следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът счете за справедливо да наложи наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода”, което след редукцията определи
на една година „лишаване от свобода”.
Съдът като взе предвид, че в процесния случай са налице
материалноправните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно
така наложеното на подс. Т. наказание „лишаване от свобода” е за срок от една
година, подсъдимата към датата на извършване на деянието не е осъждана на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, намери, че определеното
наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде
отложено с минималния предвиден от закона изпитателен срок, а именно три
години. Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите
на генералната и специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде
възможност на Т. да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни прояви.
По отношение предявения граждански иск:
Настоящият
състав е приел, че разглеждането на гражданския иск е допустимо в
наказателния процес, доколкото правното
му основание се явява деянието предмет на обвинението. Признаването на
подсъдимaта за виновна по възведеното й
обвинение, обуславя извод, че предявените искове са доказани по своето
основание. Доказани в случая се явяват и
техните размери, с оглед заключението на вещото лице по
оценителната експертиза. В този смисъл
съдът счете, че иска е основателен в размер на предявения и осъди подс. Т. да
заплати на: Д.К.М. сумата в размер на 400.00 лв. и на
М.Д.М.-Д**и Е.Л. ** сумата в размер на 1432.63
лв., представляващи причинени от деянието имуществени вреди. Посочените суми
бяха присъдени в едно със законната лихва от датите на увреждането до
окончателното изплащане на сумите, с оглед акцесорността на иска по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Т. бе осъдена да заплати направените по
делото разноски в размер на 84,50 лв. в полза на ОД на МВР и 107,30 лева ДТ
съгласно уважените граждански искове в полза на ВРС.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
