Р Е Ш Е Н И Е
№285
гр.
Велико Търново, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора
Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 282/2020 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна
жалба на ОД на МВР В. Търново, , представлявано от ст. Комисар М.Директор,
против Решение № 260016/12.10.2020г. постановено по НАХД 233/20г. по описа на
Районен съд Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление НП- № 2020-352-25-0045/24.6.20г. издадено от Директора на ОД на
МВР В. Търново, с което за извършено от П.Б.М. *** нарушение на
противоепидемична мярка по чл. 209а от ЗЗ, въведена с т.1, подточка 1 от
Заповед № РД-01-143/20.3.20г. на Министъра на здравеопазването , издадена на
основание чл. 63 от ЗЗ, и му е наложено административно наказание“Глоба“ в
размер на 300 лева.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложими в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се, че от събраните доказателства
безспорно се установява извършеното виновно нарушение по чл. 209а от ЗЗ.
Посочва, че в административната преписка се съдържат и двата АУАН, съставени за
нарушения на противоепидемичните мерки на 11.4.2020г. и на 15.4.2020г. както и
всички събрани доказателства, въз основа на които се е произнесъл АНО,
издавайки процесното НП . На база на същите
доказателства се е произнесъл с Постановление и наблюдаващият Прокурор п пр. пр 454/20г. Неправилно намира и съждението на съда, че НП е
следвало да бъде издадено въз основа на съставения АУАН - №
2020-352-25-0045/22.4.20г, тъй като производството по него е било прекратено и
преписката изпратена на РП Свищов. В случая се касае за административно-
наказателно производство по чл. 36, ал.2 от ЗАНН с постановяване на отказ от
страна на прокуратурата да се образува досъдебно производство и изпращане на
преписката на Директор на ОД на МВР В. Търново в качеството му на АНО по чл.
209а от ЗЗ. Съставянето на АУАН не е задължително условие както за започване на
прокурорска преписка, така и за издаване на НП в процедура по чл. 36, ал.2 от ЗАНН. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното
съдебно решение и постанови ново по съществото на спора, с което потвърди
издаденото НП.
В открито съдебно заседание,
редовно призован не се представлява, не заема допълнително становище.
Ответник касация П.М., редовно
призован се представлява от ***Д., който заема становище за неоснователност на
така подадената жалба. Аргументите, изложени от СвРС
в обжалваното решение, изцяло се споделят от него и за процесуална икономия не
ги възпроизвежда. Намира, че съставеният
АУАН на 22.4.2020г. е обременен със съществено процесуално нарушение,
неотстранимо в хода както на административно- наказателното производство, така
и в съдебната фаза. Вмененото нарушение е квалифицирано като виновно нарушение
на чл. 63 от ЗЗ, който текст единствено оправомощава
Министъра на здравеопазването да издава Заповеди за въвеждане на противопидемични мерки. Този въпрос е важен, доколкото е
спорен въпрос по делото, в кой момент е образувана административно-
наказателната преписка, от кой момент е възникнало правото на защита на
нарушителя, както и какво е административното обвинение и в какъв момент същото
е обективирано.
Счита, че в НП се цитира Постановление на СвРП,
което не му е връчено, и ако хипотетично с него се поставя началото на
административно- наказателната преписка, то е очевидно, че доверителят му е бил
лишен от правото си да участва в тази фаза на процеса. Спорна е правната
природа на издадената Заповед на Министъра на здравеопазването, която се
твърди, че е нарушена. Същата въвежда противоепидемични мерки и е от
категорията на нормативен акт. Намира опора за това в нормите на чл. 75, ал2 и
ал. 5 от АПК. След като същата не е публикувана в ДВ, не е достигнала до
знанието на нито един от адресатите, включително и нарушителя. СвРС изрично е посочил, че предмет на Постановлението на
прокуратурата е деяние от 15.4.20г. , а предмет на отмененото НП е деяние от
11.4.20г. Моли да се потвърди решението на СвРС.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново, заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че правилно съдът е приел, че в административно- наказателното
производство са допуснати съществени нарушения довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Тъй като производството по АУАН , за който се
твърди, че е начало на настоящото производство е прекратено, то същият не може
да бъде годно основание за ангажиране на отговорността на нарушителя. Доколкото
в жалбата се твърди, че основание за това са доказателствата в преписката на
прокуратурата, счита това за несъстоятелно, тъй като НП може да се позовава
единствено на факти и обстоятелства, които са били предмет на разглеждане от
прокуратурата и счетени за безспорно установени в мотивите на постановлението.
По тези съображения предлага решението
да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото
производство е Решение №
260016/12.10.2020г. постановено по НАХД 233/20г. по описа на Районен съд
Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП-
№ 2020-352-25-0045/24.6.20г. издадено от Директора на ОД на МВР В. Търново, с
което за извършено от П.Б.М. *** нарушение на противоепидемична мярка по чл.
209а от ЗЗ, въведена с т.1, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.3.20г. на
Министъра на здравеопазването , издадена на основание чл. 63 от ЗЗ, и му е
наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 300 лева.
За да постанови такъв резултата СвРС е приел за установена следната фактическа обстановка:
В НП изрично е посочено, че се издава въз основа на Постановление от
20.5.2020г. на Прокурор от РП свищов, за отказ да се
образува досъдебно производство по материалите по преписка № 454/20г. на РП
Свищов, преписка ЗМ 197/20г. по описа на РУ Свищов при условията на чл. 36,
ал.2 от ЗАНН. Съдът е приел, че видно от мотивите на това Постановление, по
сигнал полицейски служители Ц., Г. и А.са посетили стадиона в с. Морава, общ.
Свищов на 15.4.2020г. около 18,00 часа, и са установили там определени лица
сред които и П.М., които след като са се разделили на два отбора за започнали
да играят футбол. Същото е определено като нарушение на Заповед № РД –
01-143/20.3.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.
63, ал.1 вр. с чл. 7 от ЗЗ, която в т.1 постановява,
че се преустановяват посещенията в парковете , градски градини, спортни и
детски площадки, открити и закрити обществени места във връзка с въведеното на
територията на страната извънредно положение. За това нарушение е съставен АУАН
№
2020-352-25-0045/22.4.20г, връчен и подписан без възражения от нарушителя. Въз основа на него МЛ ПИ ТП
Ц.е предложил да бъде прекратено производството по този АУАН на основание чл.
33, ал.2 от ЗАНН и делото да бъде изпратено на РП Свищов с оглед данни за
престъпление по чл. 355 от НК, което е одобрено от Директор на ОД на МВР В.
Търново. След като преписката е била изпратена са били снети обяснения от
нарушителя и други свидетели и с Постановление от 454/19.05.20г. Прокурор в РП
Свищов е отказал да образува досъдебно производство за деяние, извършено на
15.4.2020г. около 18,00 часа и е изпратил преписката на Директор на ОД на МВР
В. Търново, който е издал и процесното пред въззивния съд НП за деяние на 11.4.2020г. около 18,00 часа.
Няма данни по делото Постановлението на СвРП да е
било връчено на нарушителя. Не са били снемани допълнителни обяснения, не са
правени възражения от страна на М.. Тази фактическа обстановка съдът е
установил на база изпратената от ответника преписка, съдържаща и преписката пр.
пр. 454/20г. по описа на СвРП, както и на
свидетелските показания на актосъставителя Г., св. П.и
Б..
При така установените факти, СвРС
е направил извод за незаконосъобразност на НП, тъй като в производството по чл.
36, ал.2 от ЗАНН е необходимо да съществува идентичност между субектите и
предмета на наказателното и административно- наказателното производство.
Посоченото в Постановлението на СвРП неправилно цитирано в НП от 20.5.20г. се
касае за извършено нарушение на 15.4.20г., а а в НП е
посочено 11.4.2020г. като дата на нарушението. От което следва , че не е налице
обективна и субективна идентичност между престъплението ,за което е отказано да
се образува ДП и нарушението, за което лицето е било санкционирано с НП въз
основа на него, без съставен АУАН. В конкретната хипотеза това привило на чл.
36, ал.2 от ЗАНН е неприложимо, тъй като макар да се касае за идентични
нарушения, същите са извършени на две различни дати-11.4.20г. и 15,4.20г
като за последното има издадено друго
НП. Следователно не се касае за производство по чл. 36, ал.2 от ЗАНН, поради
което е необходимо наличие на АУАН,
какъвто се съдържа в преписката, но същият не е посочен като годно основание за
издаване на НП.
При така установеното съдът прави
следните изводи: При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал
изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени
протоколи.
Така
постановеното решение е правилно като краен резултат, а касационната жалба с
оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Настоящият съдебен
състав възприема като вярна установената
от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване
не е допуснато нарушение на материалния
закон. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен
и се споделя от касационната инстанция. За пълнота
следва да се уточни следното:
Първото възражение на касатора е, че се касае за очевидна фактическа грешка между
цитираното Постановление на СвРП и НП, в които е
налице пълна обективна и субективна идентичност, разликата е единствено в
посочване датата на нарушението. Съдът намира, че въвеждането на
института „очевидна фактическа грешка“ в наказателно-процесуалното право,
приложимо по силата на чл. 11 от ЗАНН касае такива грешки в обвинителния акт,
които не са пряко свързани с грешки по отношение на съставомерните
факти по делото и обвинението, чието нарушаване би довело до съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правата на лицето. Тези очевидни фактически грешки представляват
такива, каквито са свързани с допълнителни данни в обвинението и които следва
да бъдат отстранявани в посочените от закона и съда срок. Съобразявайки
задължителната съдебна практика, ТР №
2/2002г. по т.н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС,
в обстоятелствената част на обвинението задължително трябва да се посочат
фактите, които обуславят съставомерността на деянието
и участието на лицето в осъществяването му. Непосочването в обстоятелствената
част на съставомерни елементи от състава на деянията
винаги съставлява съществено процесуално нарушение, поради което издаденото НП
е незаконосъобразно, какъвто извод е направил и СвРС. Разсъжденията на касатора
по принцип са правилни досежно приложението на чл.
36, ал.2 от ЗАНН, при което не се съставя АУАН ,ако беше налице горепосочената
идентичност между описаното в отказа на СвРП за
образуване Постановление и НП, какъвто в случая няма, тъй като датата на
нарушението е съществен елемент от деянието. На следващо място, верни са
изводите на съда, че след като не е изпълнена хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, следва да се приложи общия ред, чрез издаване на АУАН, какъвто макар да е
издаден, не е годно основание за развитие на административно- наказателното
производство.
Единствено за
пълнота на изложението, доколкото са направени в тази насока възражения от
пълномощника на доверителя съдът излага съображения относно бланкетната
норма на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ и характера на Заповедта на Министъра на
здравеопазването, както и дали същата може да запълни бланкетното
съдържание на посочената санакционна норма.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ предвижда
административно наказание /глоба/ за нарушаване или неизпълнение на въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от с. з.
За да е обосновано вменено на конкретно лице нарушение, следва да е посочена
конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена, както.
Когато с един акт са въведени няколко противоепидемични мерки, посочването на
акта не е достатъчно, а следва да е посочена конкретната част от акта, с който
е въведена претендираната като нарушена мярка, като
се съблюдава и срокът, за който е въведена мярката, когато има такъв.
Ha пъpвo мяcтo, cлeдвa
дa ce изяcни
ĸaĸъв пo xapaĸтep aдминиcтpaтивeн aĸт e цитираната Заповед на Миниcтъpa
нa здpaвeoпaзвaнeтo и
изпълва ли тя съдържанието на горепосочената бланкетна
санкционна норма.
Поддържаното от
администрацията становище, че горепосочената Заповед се явява общ адмнистративен акт не е състоятелно. Общитe aдминиcтpaтивни aĸтoвe нocят xapaĸтepнитe бeлeзи нa aдминиcтpaтивнитe
aĸтoвe въoбщe, oтpaзявaт cъщeвpeмeннo и oтличитeлни чepти в cъдъpжaниeтo нa изпълнитeлнo- paзпopeдитeлнaтa дeйнocт нa aдминиcтpaтивнитe
opгaни. Πpaвнaтa тeopия ĸoнcтaнтнo ги xapaĸтepизиpa ĸaтo влacтничecĸo вoлeизявлeниe нa opгaн нa
дъpжaвнo yпpaвлeниe или нa дpyг oвлacтeн
зa тoвa opгaн
или opгaнизaция, издaдeнo
въз ocнoвa, в изпълнeниe и
в paмĸитe нa зaĸoнa, ĸoeтo eднocтpaннo пpeдизвиĸвa пpaвни пocлeдици в cфepaтa нa изпълнитeлнaтa
дeйнocт и пpи нeoбxoдимocт мoжe дa бъдe пpивeдeнo
в изпълнeниe c пoмoщтa нa дъpжaвнaтa пpинyдa.
Специфичните xapaĸтepиcтиĸи
на този вид актове са ca eднoĸpaтнoтo пpaвнo дeйcтвиe по отношение на нeoпpeдeлeн бpoй лицa, ĸъм
ĸoитo e нacoчeн. Πpaвилaтa зa пoвeдeниe, ĸoитo ce cъдъpжaт в oбщитe
aдминиcтpaтивни aĸтoвe
нe ca пpaвни
нopми, имeннo защото им липcвa съответната cтeпeн нa aбcтpaĸция
в ypeждaнeто нa oбщecтвeни oтнoшeния. Heoпpeдeлeнocттa нa бpoя aдpecaти e ĸpитepий, ĸoйтo лecнo paзгpaничaвa oбщитe oт индивидyaлнитe
aдминиcтpaтивни aĸтoвe.
Cъщият е идентичен както за общите , така и за
нормативните административни актове. Cъщecтвeнoтo пpи oпpeдeлянeтo нa oбщитe aдминиcтpaтивни
aĸтoвe е eднoĸpaтнo пpaвнo дeйcтвие, т.e те eднoĸpaтнo пopaждaт пpaвни пocлeдици, каквато определено не е цитираната Заповед.
Същата изпълнява лeгaлнaтa дeфициния
зa нopмaтивeн aдминиcтpaтивeн aĸт в чл. 75
oт AΠK,- пoдзaĸoнoви
aдминиcтpaтивни aĸтoвe,
ĸoитo cъдъpжaт aдминиcтpaтивнoпpaвни нopми, oтнacят ce зa
нeoпpeдeлeн и нeoгpaничeн бpoй aдpecaти и имaт мнoгoĸpaтнo пpaвнo дeйcтвиe. Тaзи зaпoвeд e пoдзaĸoнoв нopмaтивeн aĸт, зaщoтo ce издaвa нa
бaзaтa нa зaĸoнoвa paзпopeдбa и във вpъзĸa c пpилoжeниeтo нa пocлeднaтa, a имeннo нopмaтa нa чл. 63, aл. 4 и 11 и чл. 63в oт Зaĸoнa зa здpaвeтo. Разпоредбите на зaпoвeдта cъздaвaт пpaвилo зa пoвeдeниe
зa aдpecaтитe нa издaдeнaтa зaпoвeд,
които са неогpaничeн и нeoпpeдeлeн
ĸpъг cyбeĸти, зaщoтo c нeя ce
въвeждaт пpoтивoeпидeмични мepĸи пo oтнoшeниe
нa вcичĸи члeнoвe нa oбщecтвoтo,
a aĸтът дeйcтвa нa тepитopиятa нa цялaтa cтpaнa,
бeз oгpaничeниe пo мяcтo и oтнocнo
ĸpъгa нa лицaтa, cpeщy ĸoитo
ce пpилaгa. Тези paзпopeдби нa зaпoвeдтa имaт
мнoгoĸpaтнo пpaвнo дeйcтвиe, зaщoтo ca ypeдeни oтнoшeния,
ĸoитo макар да дeйcтвaт
зa oгpaничeн пepиoд от вpeмe т. нар. извънpeднoтo пoлoжeниe, те cъздaвaт зaдължeниe зa вcичĸи
cyбeĸти нeпpeĸъcнaтo
дa cпaзвaт пpoтивoeпидeмичнитe изиcĸвaния
и мepĸи. Cъдът нaмиpa, чe тoзи
нopмaтивeн aĸт нe e пopoдил cвoeтo
пpaвнo дeйcтвиe, зaщoтo нe e oбнapoдвaн
в Дъpжaвeн вecтниĸ, тaĸa ĸaĸтo изиcĸвa нopмaтa нa чл. 78, aл. 2 oт AΠK и нopмaтa нa чл. 5, aл. 5 oт Koнcтитyциятa нa Peпyблиĸa Бългapия. С оглед незавършеният фaĸтичecĸият
cъcтaв пo пpиeмaнeтo нa тoзи
нopмaтивeн aĸт, същият
не се е превърнал в зaдължитeлeн
зa вcичĸи правни cyбeĸти нa тepитopиятa нa cтpaнaтa. Следователно нe мoжe дa ce
пpилaгa oт пpaвopaздaвaтeлнитe opгaни и нeгoвитe paзпopeдби нe мoгaт дa
cлyжaт зa въвeждaнe нa пpaвa
и зaдължeния зa гpaждaнитe, респ. за попълване съдържанието на
горепосочената бланкетна норма.
Или в обобщение:Нopмa oт oбщ
aдминиcтpaтивeн aĸт нe мoжe дa
пoпълвa блaнĸeтнa paзпopeдбa нa санкционна норма, c
ĸoйтo ce caнĸциoниpa пoвeдeниeтo нa дaдeн cyбeĸт
пo нaĸaзaтeлeн или aдминиcтpaтивнo-нaĸaзaтeлeн път, зaщoтo
блaнĸeтнa зaĸoнoвa
нopмa мoжe дa бъдe пoпълнeнa
caмo c paзпopeдбa, ĸoятo имa нopмaтивeн xapaĸтep и ĸoятo въвeждa зaдължитeлнo пpaвилo зa пoвeдeниe пo
oтнoшeниe нeoгpaничeн и нeoпpeдeлeн ĸpъг cyбeĸти.
Предвид изложенотоq настоящият състав намира, че обжалваното решение
не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
От ответник касация не се
преви искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260016/12.10.2020г.
постановено по НАХД 233/20г. по описа на Районен съд Свищов, с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление НП- №
2020-352-25-0045/24.6.20г. издадено от Директора на ОД на МВР В. Търново, с
което за извършено от П.Б.М. *** нарушение на противоепидемична мярка по чл.
209а от ЗЗ, въведена с т.1, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.3.20г. на
Министъра на здравеопазването , издадена на основание чл. 63 от ЗЗ, и му е
наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.