РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220102502 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция,
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. –
зам.управител , чрез юрисконсулт Н.М., срещу И. Б. К., ЕГН-********** от
гр. Пазарджик, ул. „***********“№*, обл.Пазарджик, с цена на иска – 12
469.67 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
на ответника И. Б. К., ЕГН-********** е бил отпуснат потребителски заем в
размер 10 000.00 лв. С Договор за потребителски заем №PLUS-15281399 от
03.10.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България е
отпуснало паричен кредит в размер на 10 000 лв. на кредитополучателя.
Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на
посочената сума И. Б. К. е удостоверил с полагането на подписа си в поле
1
"Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 3 от същия, за ответника
възниква задължението да погаси заема на 30 месечни вноски - всяка по
391.74 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно
с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че
длъжникът И. Б. К. е преустановила плащането на вноските по кредит номер
PLUS-15281399 на 05.01.2018 г., като към тази дата са погасени 2 месечни
вноски. На основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 10 856.72 лв.,
представляващ оставащите 28.00 броя погасителни вноски към 05.02.2018,
към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за
доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо
и го е поканил да го погаси. Поканата е изпратена на адреса, който е
деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на
кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора. При условие, че установителният иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, се моли съдът да приеме, че при условие на евентуалност,
предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис
от същия на ответната страна. Твърди се, че И. Б. К. дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 1612.95 лв. за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита - 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г.
Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството
следните суми: Главница - 9434.75 лв., Възнаградителна лихва - 1421.97 лв.,
Законна лихва за забава - 1612.95 лв., общо: 12 469.67 лв. Сочи се, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България е подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр.
Пловдив. По гражданско дело № 17490/2019г. е издадена Заповед за
2
изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането
си. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,,,БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България предявява иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Моли се съдът, в случай че е налице хипотезата на чл.238
от ГПК да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Моли се
съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България от И. Б. К. в
размер на: 9434.75 лв., представляваща главница по кредита, 1421.97 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора, 1612.95 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.02.2018 до
11.10.2019, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане
надължимите суми. При условие на евентуално разглеждане на осъдителния
иск, се моли съдът да осъди ответника И. Б. К. да заплати на ищцовото
дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендират се съдебните разноски по заповедното производство в
размер на 249.39 лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. Моли се съдът да осъди И. Б. К. да
заплати на ищцовото дружество и държавната такса за завеждане на иск в
размер на 249.40 лв., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв. по настоящото производство. Посочена е банкова сметка,
по която може да се плати присъдената сума. Моли се съдът да има предвид,
че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., peг. № ********* - Търговски и
фирмен регистър на Париж, дружество съществуващо по законите на
Френската република, със седалище и адрес на управление: бул. Осман №1,
75009 Париж, Франция (универсален правоприемник на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *********) , упражняващо дейност в
Република България, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник
управител. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Впоследствие с молба вх. № 40964/15.07.2020 г. ищцовото дружество е
3
заявило, че не поддържа предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника, с който счита предявеният иск
за допустим. Оспорва предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
искове по основание и размер. Твърди, че в настоящия случай след
изследване на съдържанието на договора следва, че договора за
потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 16,98% /. В този порядък следва да се посочи,
че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай,
в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема 12.84% /който е фиксиран /, но не
се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да
се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК
и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата
към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране
4
на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари
в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. От така
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. В договора
от 03.10.2017 год. е включена и такса ангажимент , която не е ясно как е
формирана и какво включва. Сочи, че в исковата молба се твърди, че на
ответницата е изпратено уведомително писмо покана от страна на
дружеството, с което е приканена доброволно да изпълни задължението си, но
няма данни същата да е получена от ответницата. Сочи се, че не са
представени доказателства за надлежно обявена предсрочна изискуемост и
това обявяване да е стигнало до знанието на ответницата. Твърди, че не става
ясно и по какъв начин са изчислени извършените плащания от страна на
ответницата и как е формиран остатъка от дълга. Твърди, че липсват
доказателства, както и данни как точно е усвоен кредита от страна на
ответницата. По отношение на предявения осъдителен иск при условията на
евентуалност, особеният представител на ответницата счита, че същият също
трябва да бъде отхвърлен, въз основа на гореизложеното. Заявява, че няма
доказателствени искания. Моли да се приемат представените с исковата
молба писмени доказателства. Във връзка с горните съображения счита, че
предявеният иск, /както е предявен за установяване дължимостта на суми по
договор за кредит, която претенция първоначално е заявена със заявление за
издаване на заповед за изпълнение/ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен от съда.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за
потребителски заем №PLUS-15281399 от 03.10.2017г., на посочената дата е
бил сключен същият между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, - в
качеството на Кредитор, и ответника И. Б. К., ЕГН-********** от гр.
Пазарджик, ул. „***********“№*, обл.Пазарджик , в качеството му на
Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор,
5
ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски цели на
ответника в размер на 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/. Сумата, предмет на
горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в
договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е изпълнил
задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът К. е
удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения
между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси
заема на 30 месечни анюитетни вноски - всяка по 391,74 лв., които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите - 16.98 % и годишния лихвен
процент - 12.84 %, посочени в параметрите по договора.
От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът К. е
преустановил плащането на вноските по кредита, след като е погасил част от
дължимите месечни вноски /2 месечни вноски са били погасени/. След като е
преустановила плащанията си, е останало непогасено задължение по кредита
в размер на 10 856,72лв. (десет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки).
Съгласно чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца станало
изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска.
Ищцовото дружество е изпратило на ответника Покана за доброволно
изпълнение , в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил
длъжника да го погаси. Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена
на 15.06.2018г. на постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с
този, посочен в договора / гр.Пловдив, ул.“********“№*, ет.*,ап.*, обл.
Пловдив/, но не са налице данни поканата да е била получена от ответницата.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на
съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която, на
кредитополучателят е бил предоставен паричен кредит в размер на 10
000.00лв. Съгласно договора, , ответницата дължи застрахователна премия в
размер на 1680.00лв. и такса ангажимент – 350.00лв. Кредитът е бил отпуснат
при годишен лихвен процент от 12.84 %. Общата стойност на плащанията по
6
договора е 13 432.20лв. Кредитът е следвало да бъде погасен на 30 месечни
вноски по 447.74лв. всяка , за периода от 05.11.2017г. до 05.04.2020г.
съгласно погасителния план. Установено е , че с Платежно нареждане за
кредитен превод от 03.10.2017г. ищцовото дружество е превело в полза
ответника К. сумата от 9650.00лв. с основание „съгласно Договор №PLUS-
15281399 от 03.10.2017г.“ По договора са били извършени плащания- на
04.11.2017г. – 447.74лв. и на 05.12.2017г. – 447.74лв. След приспадане на
извършените плащания и анулиране на застрахователната премия, са
останали непогасени следните задължения: общо непогасена главница в
размер на 9434.75лв. и общо непогасена договорна лихва в размер на
1421.97лв., както и общо законна лихва от 652.14лв. Размерът на
задълженията на кредитополучателя към 13.05.2002г. са 9434.75лв. –
главница; 1421.97лв. – непогасена договорна лихва и 2080.80лв. – законна
лихва.
Заключението на вещото лице е прието по делото като неоспорено от
страните, съдът кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и
правилно.
Тъй като ответникът К. не е изпълнила задълженията си по сключения
договор за кредит, ищцовото дружество /видно от приложените по делото
материали по частно гражданско дело №17490/2019г. по описа на Районен съд
Пловдив/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пловдив за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско
дело №17490/2019г. по описа на Районен съд Пловдив. По цитираното дело е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9464 от
28.10.2019г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл.47,ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество
била указана възможността на осн. чл.415,ал.1,т.2 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
7
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на
парично задължение., издадена по ч.гр.д. №17490/2019г. по описа на РС-
Пловдив, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в
законоустановения срок, но е частично основателен, по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните. В тази насока са
всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото
заверени преписи от Договора за отпускане на потребителски паричен
кредит №PLUS-15281399 от 03.10.2017г. и погасителния план към него;
както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№17490/2019г. по описа на Районен съд Пловдив. От приетите по делото
доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа
обстановка, от която е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
отпуснало на ответницата потребителски паричен кредит в размер на
10 000.00лв. която сума кредитополучателят е усвоил. Това обстоятелство се
установява от самите клаузи на сключеният между страните договор за
8
отпускане на кредит, където изрично е посочено, че усвояването на
посочената сума се удостоверява от кредитополучателя с полагането на
подпис в поле “Удостоверение на изпълнението“, което ответницата К. е
направила /подписите на кредитополучателя не са били оспорени от
ответната страна/. Горното обстоятелство се установява и от приетото по
делото експертно заключение /също неоспорено от страните/, съгласно което
на кредитополучателят е бил предоставен паричен кредит в размер на 10
000.00лв. по посочена лично от К. банкова сметка. При това положение,
съдът приема, че на ответника К. й е била предоставена заемната сума, а
направеното от процесуалния представител на ответницата възражение в тази
насока се явява неоснователно.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
9
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски
кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му
води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР –
16.98 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в
Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на
общи условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната
лихва, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на
всеки един от формиращите ГПР компоненти. Така например в договора за
кредит е уговорено заплащане на застрахователна премия в размер на 1680.00
лв.,като заплащането й представлява разход за кредитополучателя и е била
известна на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.
Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и да е посочване
дали застрахователната премия е включена в размера на ГПР и какъв процент
от размера на кредита представлява тя на годишна база. Това, освен че
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава кредитополучателя, а и
съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
10
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е
установено посредством заключението на съдебноикономическата
експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 10 000.00 лв. Тази
сума представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и
се дължи на кредитора. От размера на чистата стойност на кредита следва да
бъдат приспаднати направените до момента плащания от ответника, чийто
общ размер съгласно заключението на вещото лице е 895.48 лв. / по договора
са били извършени плащания- на 04.11.2017г. – 447.74лв. и на 05.12.2017г. –
447.74лв/. Следователно в полза на ищеца следва да бъде признато вземане в
размер на разликата от 9104.52 лв. Като недължими по силата на чл. 23 от
ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за възнаградителна и мораторна
лихва.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва
да бъде уважен до размера от 9104.52 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
25.10.2019 г., до окончателното плащане, а за разликата над 9104.52 лв. до
предявения размер от 9434.75 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на 1421.97 лв. за
периода от 05.01.2018 г. до 05.04.2020 г. и за мораторна лихва в размер на
1612.95 лв. за периода от 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни с оглед установената по делото
недействителност на договора за кредит.
Макар акцесорните искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са
отхвърлени съдът намира, че не дължи произнасяне по заявените под
евентуалност осъдителни искове за тези вземания, доколкото същите са
предявени под условие, че не се установи надлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен по смисъла на
чл. 22 от ЗПК, не е породил желаните от страните правни последици и
обявяването на предсрочна изискуемост е без правно значение. Следва да се
има и предвид, че с Молба вх. № 40964/15.07.2020 г. ищцовото дружество е
заявило, че не поддържа предявените при условията на евентуалност
11
осъдителни искове.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските в исковото и заповедното производство, включително
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част от исковете.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това
не е направено, а и няма данни да е сторил такива.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.
Б. К., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул. „***********“№*,
обл.Пазарджик, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж,
Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
14, представлявано от законния представител Д. Т. Д., сумата от 9104.52 лв.
/девет хиляди сто и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
чистата стойност на кредита по Договор за потребителски заем №PLUS-
15281399 от 03.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –25.10.2019 г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №17490/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 9104.52 лв. до
предявения размер от 9434.75 лв., както и исковете за съществуване на
вземане за възнаградителна лихва в размер на 1421.97 лв. за периода от
05.01.2018 г. до 05.04.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 1612.95 лв. за
периода от 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17490/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.
„***********“№*, обл.Пазарджик, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
12
Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република
България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от законния представител Д.
Т. Д., сумата в общ размер на 1057.81 лв. /хиляда и петдесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки/- сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело
№17490/2019г. по описа на РС-Пловдив и по гр.дело №2502/2020г. по описа
на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13