Р
Е Ш Е Н И Е
№ 51/14.3.2019
г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и
втори февруари
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 18 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на К.П. ***,
със съдебен адрес ***, *,, чрез адвокат Х.К., против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 28/06/30/01207/2/01/04/01 от 19. 12. 2018г. на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол.
В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран и
постановен в нарушение на
административно-производствените правила и материалния закон. Сочи се,
че оспорения акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка., като не става
ясно как имот № 020040 е недопустим за подпомагане. Акцентува се още, че
увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000/две хиляди евро/ измерено СПО се доказва
от оспорващата със създаване на овощна градина с площ 2.8 дка сини сливи „Стенлей“ в имот № 020040, като впоследствие е направена
теренна проверка и е установено от експерти на фонд „Земеделие“, че
инвестицията е осъществена, т.е. сините сливи са засети. В жалбата се сочи, че адм. орган не е действал съобразно разпоредбата на чл. 10
ал. 2 от Договор № 28/06/3/0/0127 от 10.05.2017г. между оспорващата и фонда.
Сочи се още, че имот № 020040 е изключен от таблицата по указания на експерт от
ДФЗ, поради което намира, че не може да се приеме за недобросъвестно
непосочване на имота от оспорващата. Намира още, че безспорно от бизнес плана,
който е представила в РИОСВ, Ст. Загора с вх. № 3932 от 26.07.2016г. се
установява, че е заявила този имот № 020040 в землището на с. Х., таблица 1,
като собствен.
Прави се искане оспорвания акт да
бъде отменен като незаконосъобразен. В
съдебно заседание оспорващата, редовно призована явява се лично и с адвокат К.,
редовно упълномощена, която поддържа
жалбата на посочените в нея основания. Не оспорва
факта, че процесния документ не е включен в А1 към
заявлението, заявява, че този имот е бил
включен в бизнес плана във връзка с
увеличение на СПО-то. Заявява, че след
като доверителката й, е отишла да входира заявлението
в Държавен фонд „Земеделие“, под давлението на експерт от ДФ „Земеделие“ И.,
същият отказва да приеме този бизнес план и заявлението, защото този имот не
трябвало да съществува в заявлението. Посочва, че по административната
преписка, в А1 го няма имот № 020040, но твърденията им са, че изпълнявайки
указанията на Държавен фонд „Земеделие“ са го махнали от бизнес плана си. Посочва
писмо до Министерството на околната
среда и водите във връзка с ОВОС-а, като там този имот е включен, което счита,
че доказва безспорно, че той е съществувал в заложения бизнес план и после е
изкаран, понеже бизнес планът е направен така, че без този имот тя не може да
си увеличи размера на стопанството, както установява и проверката на терен, че
бизнес планът е изпълнен коректно, СПО-то е увеличено и то точно върху този
имот. Според адв. К., оспорващата купува имота за да
участва по мярка 6.3, за да си увеличи размера на стопанството, с оглед
разработване на бизнес плана по мярката, Сочи се, че оспорващата е била
включила същия в изготвения първоначален бизнес план, но поради отказ на
административния орган да го приеме с този имот, е бил изключен, за да може да
се приемат документите от административния орган. Счита, че доверителката й е добросъвестна при изпълнение на ангажиментите
си по мярка 6.3. Същата е вложила средства за развитие, уголемяване на
стопанството, включително и закупуване на имот № 020040 за изпълнение на
заложените дейности по бизнес плана. Твърди още, че от административната
преписка се установява, че на доверителката й са дадени възможности в
10-дневния срок да отстрани нередности във връзка с подаденото заявление за
подпомагане по мярката, но никога административният орган не е дал възможност
да се включи имот № 020040 в землището на с. Х. в някоя от таблиците.
Ответната страна се представлявана от * Р.,
според която жалбоподателят К.П. е кандидат по мярка 6.3 и като такава е входирала заявление за подпомагане на 29.07.2016 г. Към
изискванията на подаденото заявление е да се включи цялата налична притежавана
от нея земя в стопанството в таблица 1А. Програмата дава възможност в таблица
1А да се включи земя, която кандидатът не обработва, не се включва в неговото
стопанство, но има документ за собственост или друг документ, въз основа на
който тази земя се ползва. Настоящият случай сочи, че е точно такъв. Имотът, с който
впоследствие е посочено, че се нараства и се увеличава икономическият размер на
стопанството, е придобит от кандидата на 12.01.2016 г., 6 месеца преди подаване
на заявлението за кандидатстване по мярката. В този смисъл кандидатът е имал
знанието, че този имот е негова собственост и въпреки наличната тежест върху
имота, той е имал задължението този имот да бъде посочен в таблица 1А.
Впоследствие заявлението е одобрено и е сключен договор с ДФ „Земеделие“, което
опровергава твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че е
имало констатирана някаква нередност и фондът не е съобщил на кандидата.
Нередност към входиране и към сключване на договора с
ДФ „Земеделие“ няма. Имотите са били допустими като такива, кандидатът е поел
ангажимент по мярката и едва с подаване на заявление за второ плащане се
констатира тази нередност. Тъй като към този момент стопанството трябва да
нарасне с 2000 евро с имот, който да е закупен от средствата по мярката и при
контролните листи, които са приложени към административната преписка се
установява, че вкарвайки датата на придобиване на този имот, системата го
отчита като недопустим именно поради обстоятелството, че към датата на кандидатстване
по мярката той е бил наличен, но не фигурира никъде. В този смисъл ДФ „Земеделие“ е нямал знанието, че този имот
е бил собственост на кандидата, за да може да даде каквито и да било указания
за включването му или за отстраняването му в заявлението. Поради тези
обстоятелства възразява изцяло срещу аргумента, че ДФ „Земеделие“ не е изпълнил
административни свои задължения и е нарушил процесуални правила, като е приел
заявление, което не е било правилно. Напротив, в момента, в който се е установила
тази нередност, е стартирано производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. Правата на жалбоподателя не са нарушени по никакъв
начин, даден е 14-дневен срок за възражение, възразил е и е записана изрично
причината поради която този имот не фигурира в таблиците, а именно тежестта
върху имота.
Счита, че е налице един законосъобразен
административен акт, издаден от компетентен административен орган, съобразно материалноправните и процесуалноправните правила, поради
което моли да бъде потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение поради липса на правна и фактическа
сложност. Моли за присъждане на разноски в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Заявлението за подпомагане на оспорващия по мярка 6.3“Стартова помощ за
развитие на малки стопанства“ е подадено на 29. 07. 2016г. и е с
идентификационен номер 28/06/3/0/01207. Със заповед № 03-280-РД/207 е одобрена
за финансиране по подаденото от нея заявление за подпомагане с общ размер на
финансовата помощ 29337 лева. На основание на издадената заповед е сключила
договор № 28/06/3/0/01207 от 10.05.2017г. с Държавен фонд „Земеделие“.
Със Заповед № 03-280-РД/207 от 04.05.2017г. на директора на ДФЗ
гр.Бургас е одобрено за финансиране заявление за подпомагане подадено от К.П.П. по подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони. Одобряването е извършено при следните условия:
размер на финансовата помощ -29 337лева, от които на първо плащане
19 558 лева, на второ плащане 9 779 лева и избрана крайна дата на
периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на
заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ – 01.08.2018г.
На 10. 05.2017 г. е сключен Договор № 28/06/3/0/01207
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФ „Земеделие“ гр.София и К.П.П.. По силата на същия фондът предоставя на оспорващата безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнение на одобрен проект № 28/06/3/0/01207 в
размер на не повече от 15 000 евро- 29 337 лева. Договорено е първото
плащане, съставляващо 19 558 лева да се извърши в срок от два месеца от
сключване на договора, а второто плащане
в размер на 9 779 лева в срок от три месеца след издаване на УИН на
окомплектованата с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към
Наредба № 10 от 10.06.2016г. заявка за
второ плащане. В чл. 3, ал.3 от процесния договор е
посочено , че заявката за второ плащане
се подава в срок до 01.08.2018г.
С Писмо изх.№ 01-283-6500/756 от 15.10.2018 г., Уникален номер
28/06/3/0/01207/2/01/22/01 К.П. е уведомена на основание чл.73, ал.2 от
ЗУСЕСИФ, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ. Посочено е че общия размер на наложената финансова
корекция е в размер на 19 558,00
лева, представляваща първо плащане по договор.
Производството е открито във връзка с
подадена от П. заявка за плащане № 28/06/3/0/01207/3/01 по подмярка
6.3 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., входирана във връзка с Договор № 28/06/3/0/01207 от 10.05.2017
г.
С писмото жалбоподателя е уведомен, че при
обработката на заявката за плащане и извършване на справка в регистър правни
основания е установено, че оспорващата е регистрирала правни основания за три
имота, сред които и имот № *********, с площ 9,401дка, находящ
се в землището на с. Х. община Тунджа, област Ямбол, с който участва в
увеличението на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро СПО, като имотът е закупен на
12.01.2016г. Посочено е, че към датата на кандидатстване имотът е закупен по
мярката-29.07.2016г. имотът е бил собственост на оспорващата от 12.01.2016г.,
но не е деклариран в таблица 1А. При
извършена справка в регистър за правни основания и след справка в модул
„Директни плащания „ в ИСАК е установено, че за кампания 2017г. и кампания
2018г. имот № ********* е заявен и очертан.
В резултат на горното адм. орган е направил извод, че цитирания имот се оказва
недопустим съгласно Наредба № 10от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3.На 10.08.2018г. е извършено посещение на място, в стопанството в
с. Х. и е установено, че насажденията са засети
и дейностите се изпълняват. Адм. орган е
направил извод, че не е достигнато увеличаване икономическия размер на
стопанството с минимум 2000 евро. Направен е извод, че няма право да получи
второ плащане. Посочено е още, че размерът на финансовата корекция е 19,558
лева.
В издадения и оспорен в настоящото
съдебно производство АУПДВ като мотив е
изложено, че имотът № *********, с който нараства стопанството не е отразен в
таблица 1А, независимо, че е бил собственост на заявителката към момента на
подаване на заявлението за кандидатстване по подмярка
6.3.
В оспорения АУПДВ е посочено, че с писмо изх. № 01-283-6500756 от
15.10.2018г. ДФ“Земеделие“ открива
производство по налагане на финансова корекция основание чл. 73 ал. 2 от
ЗУСЕСИФ.
Като правни основания за издаване на
оспорения АУПДВ са посочени чл. 27 ал. 3, 4 от ЗПЗП, Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор
на ДФ“Земеделие“ и чл. 162 ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. С оспорения адм. акт АУПДВ е определено и подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19558 лева, представляващо първо плащане
по договора, като е отказано и частично изплащане на финансовата помощ в размер
на 9779 лева.
Видно от представения бизнес план в
таблица 1. Налична за стопанството земя е посочен и имот № 20040/сини сливи „Стенлей“/ в с. Х., като собствена. Т.е. оспорващата в тази
таблица е посочила цялата земя налична
за стопанството.
В срока за възражения по откритото
производство за съставяне на АУПДВ пояснява, че увеличаване на икономическия
размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен
в СПО го доказва със създаването на овощна градина с площ 2.8 дка сини сливи „Стенлей“ на парцел № 020400.
Прието е, че този имот, с който П. участва в увеличението на
икономическия размер на стопанството е недопустим, поради обстоятелството, че
същият не е деклариран в таблица 1А. С оглед на горните констатации
административния орган е приел, че е налице нередност, изразяваща се в недостигане
на увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро
измерен в СПО, съгласно чл. 37 ал. 1 т.
3 от Наредба № 10/2016г., респ. чл. 9 ал. 1 т. 4 договора за финансова помощ.
Жалбата е подадена директно в Административен съд –Ямбол с вх.№
101 от 14. 01.2019г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Проверката за
законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на
всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в
жалбата му.
С Акт за установяване на публично държавно вземане №
28/06/30/01207/2/01/04/01 от 19. 12. 2018г.
на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол е отказано частично изплащане на
финансова помощ общо в размер на 9 779, 00лв, представляваща второ плащане
по договор № 28/06/3/0/01207
от 10.05.2017 г.. и е определено на К.П., подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 19 558 лева, представляващо първо плащане по
цитирания договор.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а съгласно ал.4 от същия
текст може да делегира със заповеди част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност, включително и
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане. Така, с цитираната в процесния административен акт и представена по делото
заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на
директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия,
сред които и да издават актове за установяване на публично държавно вземане по отношение
на ползватели
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Условията и
редът за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., са регламентирани в Наредба № 10 от 10.06.2016 г., издадена от министъра на земеделието и
храните./ обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г./ Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 10
от 10.06.2016 г., изплащането на помощта
по процесната подмярка
се извършва на два етапа: 1. първо плащане в размер на левовата равностойност на
10 000 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ
съгласно чл. 29;
2. второ плащане в размер на левовата
равностойност на 5000 евро – когато след извършена проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното изпълнение на бизнесплана.
Видно от разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № 10, при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта
подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и
публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална
разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение
№ 11. В ал.4 на същия текст е разписано, че
ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от
посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова
помощ срок.
В случая адм. орган се е позовал на констатираното
неизпълнение на задълженията на
оспорващия по чл. 9,
ал.1, т.4 от договора, изразяващо се в недостигане на увеличение на икономическия размер на стопанството с
минимум 2000 евро, съгласно чл. 37 ал. 1 т. 3 от Наредба № 10/2016г., съгласно
която фондът изисква връщане от ползвателя на полученото първо плащане по
договора и няма право да получи второ плащане по договора, когато не е
постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до
изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период на проверка на
неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ.
Основния довод поддържан от
административния орган, с който обосновава недостатъчния икономически размер на
стопанството с минимум 2000 евро СПО
явяващо се недопустимо за подпомагане е, че към датата на кандидатстване
по марка 6.3-29.07.2016г., имот
№ 020040 в с. Х./ с
който кандидатът обосновава нарастването на икономическия размер на
стопанството с минимум 2000 евро СПО/ не
е деклариран в таблица 1А към бизнес плана като имот, който не се
обработва, но лицето има правно основание за него.
От една страна не се спори, че имот № 020040 е
придобит преди заявлението за кандидатстване по мярката. След откриване на производството по издаване на АУПДВ,
оспорващата е депозирала възражение като е посочила, че този имот е заложен в
бизнес плана. Обстоятелството, че не е включен в таблица 1 А обосновава, че
имотът е бил с тежест. Изрично се акцентува, че имотът е бил включен в бизнес
плана към момента на подаване на първоначалното заявление за кандидатстване по
мярка 6.3. Доказателство за последното е, че действително процесния
имот № 020040 е включен в таблица 1 към бизнес плана. В този смисъл съдът
намира, че адм. орган не е изяснил обстойно фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил задълбочено възраженията и
обясненията на оспорващата.
Отказът да се направи второ плащане е
само поради причина, че имотът с който се доказва нарастването на икономическия
размер на стопанството с минимум 2000 евро СПО не е деклариран в таблица 1А към бизнес плана.
Безспорно по делото е установено, че той фигурира в таблица 1 към бизнесплана.
В този смисъл адм.
орган е следвало да вземе предвид възражението на кандидата във връзка с
откритото производство по издаване на АУПДВ. ЯАС счита,че в случай, че
непосочването на процесния имот в таблица 1А е чисто
формално, адм.
орган е следвало да обсъди има ли данни за недобросъвестно поведение или умисъл
в непосочването на този имот конкретно в таблица 1А, а не да приеме, че този
имот е недопустим за подпомагане. Още повече, че кандидатът не прикрива същия. Напротив посочил
го е в таблица 1 на бизнес плана. В този смисъл отказът да се плати останалата
сума е абсолютно несправедлив и в разрез с целта на закона да се издава процесния адм. акт.
Помощта предоставяна на малките стопанства е насочена
към осигуряване на тяхното устойчиво развитие и растеж. По мярката се
подпомагат всички дейности, които могат да гарантират това развитие, които са
включени в бизнес плана. Това включва инвестиции в малкото стопанство, свързани
с неговото развитие и модернизация, а също и текущи разходи необходими за
изпълнението на бизнес плана, като основната
цел е наистина стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на
стопанствата им, а не при осъществен бизнес план и извършване на инвестиция в
пълен размер да се лишават същите от подпомагане. В случай, че кандидатът
действително е доказал увеличение на
икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, съгласно чл. 37 ал. 1
т. 3 от Наредба № 10/2016г., заложено и като изискване в чл. 9 ал. 1 т. 4 от
договора № 28/06/3/0/01207
от 10.05.2017 г. с непопълнения в таблица 1А земеделски имот, а фигуриращ в
таблица 1 към бизнес плана, следва
изводът за незаконосъобразност на административния акт.
ЯАС счита, че следва да се има предвид, че по
делото категорично няма данни за
недобросъвестност или умисъл в непосочване на имот № 020040 в таблица 1А към
бизнес плана. Действителна причина за непосочването на имота се сочи, че същия
е закупен с тежест. От друга страна, се
посочва, че оспорващата е следвала и устни указания от служители на фонда при
попълване на заявлението. Това обстоятелство не е изследвано от адм. орган при откриване на производството по издаване на
АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че като не е обсъдил задълбочено всички
факти и обстоятелства от значение за случая, адм.
орган е издал оспорения адм. акт на формално
основание. Адм. орган не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 33 ал.
8 от Наредба № 10 от 10.06.2016г., а именно, че заявките за плащане и приложените към тях документи
могат да бъдат поправяни и коригирани по всяко време след подаването им в
случай на очевидни грешки, признати от РА
въз основа на цялостна преценка на конкретния случай, и при условие, че
ползвателят е действал добросъвестно. Не е обсъдено възражението на оспорващата
по повод писмо № 01-283-6500/756 от 15.10.2018г. „при кандидатстване
консултанта се допита до ДФЗ и беше обяснено, че имота не може да се посочи в
таблица 1А, защото нямам правно основание към юли 2016г., когато кандидатствам
по програмата.“
Тук е
мястото да се посочи още, че адм. орган следва да
прецизира процедурата по откриване на производство по издаване на АУПДВ, чиято
правна уредба се съдържа в ДОПК, а не в ЗУСЕСИФ. Видно от адм.
преписка, адм. орган открива производство по
издаване на АУПДВ на основание чл. 73
ал. 2 от ЗУСЕСИФ-определяне на финансова корекция. От друга страна за издаване
на процесния адм. акт,
подписан от Директора на ОД на ДФЗ, с оглед доказване на компетентност да
издава акт от вида на оспорения се позовава на заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ. От друга страна адм. акт е издаден 2018г.,
а в чл. 20а от ЗПЗП е създадена нова ал. 5 /ДВ бр. 2 от 2018г./, според която
Изпълнителния директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2,
при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Следва да се има предвид, че ал. 3 и 4 на чл. 20 а
от ЗПЗП също са допълнени.
Следователно
в случаите на издаване на актове за определяне на финансова корекция следва да се
съобразява има ли компетентност Директора
на ОД на ДФЗ, след промените в цитирания текст. Макар и в конкретния случай да
е издаден АУПДВ, съдът намира, че откриване на производството по издаването му
следва да е по чл. 26 ал. 1 от АПК, а не по реда за финансовите корекции - чл73
ал. 2т ЗУСЕСИФ, за да не се създава
объркване на заинтересованите лица по кой ред да защитят правата си. Както беше
посочено правната уредба на АУПДВ се съдържа в ДОПК.
Предвид изложеното ЯАС намира, че адм. орган е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е изяснил
в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, съответно е налице нарушение на материалния закон и на целта на
закона. Освен това нарушени са основни принципи на адм.
процес-чл. 6 ал. 2 от АПК, а именно адм. акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.
Поради изложеното настоящият съдебен състав
счита, че следа да се отмени оспорения административен акт- като
незаконосъобразен на основанията, посочени в чл.146, т.3, т. 4 и т. 5 от АПК.
С
оглед изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят
има право на доказаните разноски по делото, които в конкретния случай са 10
лева-внесена държавна такса и 700 лева-адвокатско
възнаграждение, като съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и счита, че следва да се уважи до размера предвиден в Наредбата. С оглед
разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по ЗПЗП, то е 500 лева.
Водим
от горното ЯАС, четвърти състав Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.П. ***, със съдебен адрес ***, *,, чрез адвокат Х.К., Акт за установяване на публично държавно
вземане № 28/06/30/01207/2/01/04/01 от 19. 12. 2018г. на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол.
ОСЪЖДА ДФ “Земеделие“, София да заплати на К.П.П. с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***,
*, сумата от 510 / петстотин и десет/лева, направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република
България.
Съдия:/п/не се чете