№ 97
гр. Враца, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Ив. А.ова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. А.ова Административно
наказателно дело № 20231420200073 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на П. К. П. от град Враца,
ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 22-0967-000535 от
18.04.2022 г., издадено от началник група в ОД на МВР-Враца, сектор ПП-Враца, с
което за извършени нарушения по чл.6, т.1; чл.137А, ал.1; чл.104а и чл.100, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание съответно чл.183, ал.2, т.3,
пр.1; чл.183, ал.4, т.7, пр.1; чл.183, ал.4, т.6 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени четири административни наказания „глоба” в размер
съответно на 20.00 /двадесет/, 50.00 /петдесет/, 50.00 /петдесет/ и на 10.00 /десет/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, като се твърди и наличие на неправилно отразена фактическа
обстановка.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и моли да се отмени НП, за което развива доводи в
приложените писмени бележки.
Въззиваемата страна – РУ Враца при ОД на МВР-Враца, редовно призована, не
изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо наказващият орган
ангажира становище, че НП следва да бъде потвърдено.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
1
фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано на 07.04.2022 г. със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA,
бл.№ 580436, за това, че на същата дата, в 20:10 часа, в град Враца, по пътен възел,
свързващ ул.„Мито Орозов“ с ул.“Васил Кънчов“ жалбоподателят управлявал лек
автомобил “Ауди А3” рег.№**** като на кръстовището с ул.“Васил Кънчов“ извършва
маневра завиване на дясно без да спазва предписанието, въведено с пътен знак Б2 и без
да използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е
оборудван. В АУАН е отразено още, че водачът използвал мобилен телефон по време
на движение без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете и не е представил контролен талон към СУМПС.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията съответно като такива по чл.6,
т.1; 1л.137А, ал.1; чл.104а и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието
на един свидетел – очевидец и на жалбоподателя, като последният получил и подписал
препис от АУАН. В законоустановения срок жалб.П. не е подал писмено възражение
до АНО срещу така съставения му акт.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при
идентично с АУАН описание на фактическата обстановка, наказващият орган е издал
атакуваното НП № 22-0967-000535/18.04.2022 г., издадено от началник група в ОД на
МВР-Враца, сектор ПП - Враца, с което за извършено нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева; за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лева; за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00
/петдесет/ лева и за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т. ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10.00 лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни
доказателства, посредством разпит на актосъставителя и на свидетеля-очевидец, както
и на свидетел, посочен от жалбоподателя. С показанията си актосъставителят Ц. и
свидетелят Й. установяват датата и мястото на нарушенията, както и тяхното
авторство. Същите свидетели твърдят, че възприели жалбоподателя-водач на
процесния автомобил, който при извършена маневра завой на дясно не е спазил
предписанието на пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, управлявал същото МПС без поставен обезопасителен колан, говорел
по мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването
на телефона без участието на ръцете и не представил контролен талон към СУМПС по
време на проверката.
2
Съдът дава вяра на свидетелите и кредитира показанията им, като
последователни, логични и кореспондиращи с представените по делото писмени
доказателства.
От показанията на св.Д., който твърди, че е пътувал с жалбоподателя в
процесния автомобил се установява факта на извършване на проверката, за което и
страните по делото не спорят. Същият свидетел твърди, че телефонът на водача на л.а.
е бил в режим на високоговорител и е бил поставен до скоростния лост на автомобила,
което твърдение се опровергава от показанията на полицейските служители, които
заявяват, че жалбоподателят е говорел по мобилен телефон в момента на спирането му
за проверка и след това.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни към случая
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло: АУАН серия GA 580436 г. и
НП 22-0967-000535/18.04.2022 г.; три броя докладни записки; Справка за нарушител
/водач П. П. и Заповед на министъра на вътрешните работи 8121з-1632 от 02.12.2021 г.;
При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент
на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и
процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от
ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално
компетентни органи, видно от приложената по делото заповед на МВР.
Актосъставителят отговаря на т.1.3.2 от заповедта и в правомощията му е да съставя
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната
компетентност да издава наказателни постановления на началник група в ОД на МВР-
Враца, сектор ПП, действащ като административно-наказващ орган, произтича от
т.3.11. от представената заповед на министъра на МВР.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел-
очевидец на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в
3
него, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. И АУАН и НП отговарят на
изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат
всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.
Настоящата инстанция намира, с оглед изложеното и данните по делото, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание. От
описаната в АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление фактическа
обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57
ЗАНН. Констатираните от проверяващия орган административни нарушения са
надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършването им,
съдържа се изчерпателно описание на нарушенията от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, които са нарушени и съответните норми, въз основа
на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират и четирите административни нарушения, вменени във вина на
нарушителя.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
категоричен начин, че на 07.04.2022 г., около 20:10 часа, в град Враца, по пътен възел,
свързващ ул.„Мито Орозов“ с ул.“Васил Кънчов“ жалбоподателят П. е управлявал лек
автомобил “Ауди А3” рег.№**** като на кръстовището с ул.“Васил Кънчов“ е
извършил маневра завиване на дясно без да спазва предписанието, въведено с пътен
знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и без да използва
обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван.
С оглед гореизложеното се мотивира извод, че административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил
състав на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, предвид което административната му
отговорност е ангажирана основателно. Наложеното наказание глоба в размер на 20.00
(двадесет) лева, предвидено в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е
фиксирано по вид и размер, поради което отпада необходимостта да се обсъжда
въпросът за индивидуализация на наказанието. Правилно е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност и за нарушение по чл.137А, ал.1 ЗДвП
и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 му е наложена глоба в размер на петдесет лева,
като и за това нарушение санкцията е фиксирана по размер.
Извършването на нарушението на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, която
предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на ПС, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, също се доказа по
категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от писмените
4
доказателства. От гласните и писмените доказателства се установи, че на 07.04.2022 г.,
около 20:10 часа, в град Враца, по пътен възел, свързващ ул.Васил Кънчов и ул.Мито
Орозов, като водач на лек автомобил жалбоподателят П. е управлявал МПС, като
използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му.
С оглед горното, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състав на нарушението
по чл.104а от ЗДвП, предвид което административната му отговорност е ангажирана
основателно. Наложеното наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева,
предвидено в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е фиксирано по вид и размер,
поради което отпада необходимостта да се обсъжда въпросът за индивидуализацията
му. Случаят не е маловажен предвид степента на обществена опасност на деянието за
здравето и живота на участниците в движението. Ето защо, така наложеното наказание
съдът приема за справедливо, съответно на извършеното нарушение и от естеството да
съдейства за постигане целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чиято разпоредба
предвижда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него, като в случай, че не носи така определените документи, водачът се
наказва съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с глоба от 10.00 лв. От кредитираните
доказателствени материали по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е
носил КТ към СУМПС, т.е. същият е извършил посоченото в АУАН и в НП нарушение
на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следователно наказващият орган -
правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на водача, като му е наложил
съгласно чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП наказание „глоба” в размер на 10.00 (десет)
лева. И при това нарушение размерът на наказанието е фиксиран, поради което отпада
необходимостта съдът да обсъжда въпроса за индивидуализирането му.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, тъй
като извършването на посочените административни нарушения от обективна и
субективна страна от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично
установено и доказано, спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон
при издаването на АУАН и НП, поради което съдебният състав прецени, че следва да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0967-000535/18.04.2022 г.,
5
издадено от началник група в ОД на МВР Враца, сектор ПП, с което за извършено
нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП на П. К. П. от
гр.Враца, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20.00 лева; за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева; за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т. ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП му е
наложена „глоба” в размер на 10.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Враца
по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6