НОХД № 2244/2019г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия И.К.Т. *** е за престъпление по чл.144 ал.3
във вр. с ал.1 от НК, а именно за
това че на 19.06.2017 г. в гр. В., се е заканил с убийство на С.И.П. *** с
думите: „Ще те унищожа, запомни го това от мен. Запомни
го тʼва от мен! Ще те разсипа! Ще те разсипа тебе, твойта
мама дееба! Ти съсипа децата ми, съсипа! Ще те
ликвидирам в миг! Карай, останаха ти броени дни! Мамка
ти дееба! Ще те унищожа разбери го! Помни ми думата!
Тая ще мре като гнида ще мре!“ и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му.
Повдигнато е обвинение и против К.И.Т. *** за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това,
че на 19.06.2017 г. в гр. В., се е заканил с убийство на С.И.П. ***, с думите:
„Дееба и мама ти и баща ти дееба,
ей! Ще ви изкола! Ше…само
ми кажи къде си! Само ми кажи къде си! Само ми кажи къде си, бе! Кажиии! Ще се успокоя в момента, в който те вида в ковчег,
само ми кажи къде си! Ей сега идвам, бе. Татко, дай пушката, бе!“ и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението против двамата
подсъдими. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи
несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за което им е
повдигнато обвинение, излагайки подробни доводи в подкрепа на тезата си.
Пледира съдът да признае и двамата подсъдими за виновни и да им наложи
наказание лишаване от свобода, като приложи института на условното осъждане,
като се вземат предвид както смекчаващите така и отегчаващите вината
обстоятелства.
Подсъдимите И.Т. и К.Т. се явяват лично в съдебно заседание и със
упълномощените си защитници. Не се признават за виновни и дават обяснения.
Лично и чрез защитниците си искат от съда да бъдат оправдани, като подробни
съображения в подкрепа на искането се излагат от защитниците.
С протоколно определение на съда пострадалият С.П. бе
конституиран като частен обвинител в процеса, като чрез повереника си поддържа
обвинението против подсъдимите и иска осъдителна присъда и налагане на справедлИ.наказание и на двамата и прави искане за
присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдими И.Т. и К.Т. са баща и син. Те
живеят в гр. В.. Двамата са бивши роднини по сватовство с постр. С.П., който
бил женен за Е. П., съответно дъщеря и сестра на подсъдимите. Същевременно
подс. К.П. бил женен за св. К.П..
През 2017 г. св. К.П. (тогава с фамилия
К.-Т.) и постр. П. установили помежду си интимна
връзка, като през месец февруари същата година заживели на семейни начала. Тази
връзка влошила сериозно отношенията между пострадалия и св. П. от една страна и
семейството на подсъдимите и това на П.- от друга. В резултат на това влошаване
последвали взаимни обиди, заплахи, побои и повреждане на имущества, по повод на
които били инициирани граждански и наказателни дела. Това допълнително създало
напрежение в отношенията между св. П. и св. К.П. и подсъдимите И. и К. Т.. Последвало
и дело по Закона за домашното насилие, което приключило със съдебно решение, с
което на св. П. била наложена Заповед за защита, а именно да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на К.Т., като й се забранявало за
срок от12 месеца, считано от 21.03.2017 г., да се приближава до К.Т., жилището
му, неговата месторабота и местата за социални контакти и отдих, докато той се
намирал там, както и се въздържа от домашно насилие по отношение на децата им И.Т.
и К.Т.. По това време св. П. и подс. К.Т. все още нямали развод, но живеели
разделени, като двете им деца останали при баща си в дома им заедно с баба си и
дядо си- С.Т.и подс. И.Т.. Въпреки липсата на
привременни мерки, св. П. не можела да вижда децата си и да разговаря с тях,
като дори телефонният й номер бил блокиран в телефоните на децата.
От
момента на раздялата на св. П. с подс. К.Т., той и неговите родители системно
упражнявали върху нея и постр. П. психически тормоз, като им звънели по
телефона и изпращали съобщения, в който имало обиди и заплахи.
Поредният случай бил на 19.06.2017 г.,
когато постр. П. и св. П. *** на гости на своя приятел св. Л.Е.. Към 22,30 часа
мобилният телефон на пострадалия, който той ползвал с номер К. започнал да
звъни. Постр. П. установил, че на дисплея се изписва телефонен номер ***, който
знаел че се ползвал от подс. И.Т.. Пострадалият вдигнал телефона и включил
апарата на високоговорител, така че присъстващите на масата свидетели П. и Е.
чували разговора. Още в началото на обаждането си подс. И.Т. започнал да обижда
постр. П., наричайки го 4капут“, „скапаняк смотан, скапан“, „конска глава“,
„боклук“ и „животно“, като говорел на висок тон и му се заканвал. В един момент
заканите му прераснали в такива с убийство. Подс. И.Т. с агресивен тон заявил
последователно на постр. П. следните думи „Ще те унищожа, бе! Ще те унищожа! Запомни
го тʼва от мен! Ще те разсипа! Ще те разсипа тебе, твойта мама дееба. Ти съсипа,
децата ми съсипа! Ще те ликвидирам в миг. Карай, останаха ти броени дни! Мамка ти дееба. Ще те унищожа,
разбери го. Помни ми думата!“, като едновременно с тези закани продължил да му
отправя и обидни думи, наричайки го „животно“ и „изрод“. През това време подс. К.Т.
правел опити да се включи в разговора, като в един момент взел телефона от баща
си и започнал силно да крещи и да обижда постр. П., като му отправил и закани с
думите“ „Дееба и мама ти и баща ти дееба, ей. Ще ви изкола! Ще..само
ми кажи къде си! Само ми кажи къде си! Само ми кажи къде си, бе! Кажиии…Ще се успокоя в момента, в който те вида в ковчег,
само ми кажи къде си! Ей сега идвам, бе! Татко, дай пушката, бе!“ Разтревожен от
агресивните викове и закани на двамата подсъдими постр. П. прекратил разговора.
Целият телефонен разговор бил записан в паметта на телефона на пострадалия чрез
приложението „Call Recorder“ (записване на
обаждане). Страхувайки се за своя приятел св. Е. предложил на пострадалия и св.
П. да останат да пренощуват в дома му, но те решили да се приберат, като си
тръгнали набързо.
Заради случилото се, както и
предходните закани, които пострадалият и св. П. получили от подсъдимите, те
преустановили излизанията си навън, по-често си стояли в къщи, както
пострадалият ходел единствено на работа, след което се прибирал. Освен на него,
подсъдимите отправи закани и на св. П., която уплашена от ескалиращото
поведение на подсъдимите подала жалба в прокуратурата, по която започнала
проверка, въз основа на която било образувано и настоящето наказателно
производство.
С протокол за доброволно предаване от
03.07.2017 г св. П. предала 2 диска, на които били свалени на аудиофайлове
записи от телефонни разговори проведени на нейния телефон и този на постр. П.,
между които и тези от 19.06.2017 г., в които двамата подсъдими се заканили с
убийство на постр. П..
В хода на разследването по ДП е била
назначена фоноскопска експертиза, която е изследвала единият от двата предадени
от св. П. диска и по-конкретно съдържащият в него файл „*** 2017 06 19_22 03 59
in.mp3“. От заключението, което съдът цени като обективно и компетентно, се
установява че дискът представлява оптичен носител, като въпросният аудиофайл
представлява звукозапис, чието съдържание като текст било свалено на хартиен
носител. Извършен бил анализ на звукозаписа с цел да бъде снет сравнителен
материал от двамата подсъдими, но същите не се явили в лабораторията на НИК, за
да може да им бъде иззет сравнителен материал за изследване от експертите,
поради което не е било проведено фоноскопско изследване. Пак от заключението
става ясно, че репликите на лицето обозначено с „М3“ били негодни за
идентификация, тъй като една част са неразбираеми, а другите са изказани с
викове и крясъци или едновременно с останалите участници в разговора.
В съдебно заседание вещите лица,
изготвили експертното заключение, потвърдиха направените от тях изводи. При
извършеното предявяване на изследвания от тях диск, както и на втория предаден
от св. П. диск, експертите уточниха, че и в двата диска се съдържат аудио- и
графични файлове, като всички файлове са записани в една минута. Те посочиха
още, че файловете съдържащи се в дисковете, не носели информация за тяхното
създаване, както и че е невъзможно да се прецени дали двата диска са създадени
по едно и също време или единият е презаписан след създаване на първия, поради
което и съдържащите се в двата диска файлове имали една и съща дата на запис.
От заключението на допуснатата в
съдебната фаза на процеса техническа и фоноскопска експертиза, с предмет
изследване на аудиозапис на файл „*** 2017 06 19_22 03 59 in.mp3“, съдържащ се
и в двата предадени доброволно от св. П. диска, прието като обосновано и
компетентно в съдебно заседание без разпит на вещите лица, със съгласие на
страните, се установява, че и двата диска представляват оптични носители, като
и в двата се съдържат 21 аудиофайла и 88 графични файла. Установява се, че и
двата диска съдържат аудиофайл- звукозапис „*** 2017 06
19_22 03 59 in.mp3“. Експертите са представили в писмен вид на хартиен
носител съдържанието на посочения звукозапис. Категорични са също, че файловете
с посочено наименование и в двата диска са с идентично съдържание и че не е
извършвана манипулация по същите. Тъй като вещите лица са посочили, че поради
противоепидемичните мерки в страната заради Ковид-19 е било невъзможно
осигуряване на вземане на сравнителен материал от подсъдимите, не са изследване
и въпросите свързани с идентификацията на гласовете от звукозаписа, поради това
и експертното заключение е прието само с отговори на първите коментирани
по-горе въпроси.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на пострадалия С.П. и на свидет***е К.П.
и Л.Е., както и писмените доказателства, приети по делото, заключенията на фоноскопската и техническата експертизи и вещественото
доказателство- СД, съдържащ звукозапис на инкриминирания телефонен разговор,
предявен на страните чрез неговото възпроизвеждане.
В показанията си постр. С.П. бе
категоричен, че на процесната дата и място, подс. И.Т. е позвънил на неговия
телефон и след като той е вдигнал, включвайки на високоговорител телефонния си
апарат, подсъдимият е започнал с обиди към него, след което му се заканил с
убийство с думите „ Ще те ликвидирам! Ще те съсипя! Дееба
твойта мама, да знаеш, че дните ти са преброени! Ще
те ликвидирам, това го запомни от мен!“ Заяви също, че докато подс. И.Т. му се
е заканвал е чул също гласът на подс. К.Т., който в един момент се включил в
разговора, започнал да му крещи и да го обижда, като също му се заканил с
убийство с думите „Къде си, бе? Ще те изколя, къде си да те намеря? Татко, дай
пушката. „Ще се успокоя, когато те видя в ковчег!“ Пострадалият бе категоричен,
че именно двамата подсъдими са се обадили и са отправили заканите и че
последните са били чути от свидет***е П. и Е..
Посочи, че подс. К.Т. е бил много разгневен и крещял истерично. От показанията
на пострадалия стана ясно, че се е притеснил от заканите на подсъдимите, той и
св. П. се страхували вечер да остават до късно навън, още повече че заплахите
им по това време били постоянни, двамата спрели да ходят по заведения и
променили изцяло начина си на живот.
Вярно
е, че в показанията на постр. П. има известни разминавания с тези дадени от
него на ДП и то по отношение на точните думи, с които подсъдимите са му се
заканили и последователността на употребените от тях думи и изрази, но съдът
намира, че това е напълно нормално с оглед отдалечеността във времето, фактът
че той все още се намира под влиянието на преживяното, като е логично да
забрави конкретни подробности или пък защото желае да забрави и да се пребори с
преживяното.
Съдът изцяло дава вяра на показанията
на пострадалия, т.к. ги намери за обективни и добросъвестни. Действително той е
пострадал от едно тежко престъпно посегателство против личността, каквото е
престъплението закана с убийство и като такъв би могъл да се възприема като
заинтересован от изхода на делото. Съдът обаче отчете, че дадените от него
показания не са от стремеж да уличава подсъдимите в деяние и поведение, което
те обективно да не са извършили. Това е така, тъй като показанията му напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото- показанията на свидет***е П. и Е., както и се подкрепят от експертните
заключения и от вещественото доказателство- диск, съдържащ звукозапис на
процесния телефонен разговор, предявен на страните чрез възпроизвеждането му.
Затова съдът счита, че показанията на пострадалия са добросъвестни, а не дадени
в стремеж да отмъщава на двамата подсъдими, заради създалите се изключително обтегнати
отношения помежду им, заради взетото от него и св. П. решение да заживеят като
съпрузи.
Както се посочи вече показанията на
постр. П. напълно кореспондират с тези на свидет***е К.П.
и Л.Е., които са станали очевидци на случилото се. Тези двама свидетели
категорично заявиха, че подс. И.Т. е позвънил на телефона на пострадалия и
викайки силно му се е заканил, че ще го лиши от живот, а впоследствие и подс. К.Т.
също му се заканил с убийство. Вярно е, че не успяха дословно да възпроизведат
думите, които са изрекли двамата подсъдими, което е нормално и естествено, тъй
като е изминал голям период от време от случилото се до момента на депозиране
на показанията им пред съда, но и двамата посочиха част от тези реплики. Така
напр. св. П. заяви, че подс. И.Т. се е заканил с думите „Ще те ликвидирам, ще
те унищожа, ще те съсипя, останаха ти броени дни“, а подс. К.Т.- „Искам да те
видя в ковчег, къде си, само да дойда да те открия, татко къде е пушката“. Св. Е.
също посочи, че подс. И.Т. се е заканил с думите „Ще те унищожа, ще те
ликвидирам, остават ти броени дни“, а подс. К.Т.- „къде е пушката, къде се
намираш, да дойда да те утрепа“.
Свидет***е Е.
и П. бяха категорични и в това, че много добре познават гласовете и на двамата
подсъдими и че именно те са лицата, които в процесната вечер са се обадили на
телефона на пострадалия и са го заплашили с убийство. Те сочат също, че и
двамата подсъдими са били много изнервени, говорели са заплашително, а според
св. П. подс. К.Т. бил превъзбуден и гласът му бил
креслив.
От особена важност е да се посочи също,
че свидет***е П. и Е. са и преки очевидци на
състоянието на пострадалия, защото веднага след случая вечерта, а и в
следващите дни са добили непосредствени впечатления за състоянието на постр. П.,
виждайки психическото му състояние след случилото се, като го описват в своите
показания. Така например св. Е. сочи, че пострадалият след получените заплахи
по телефона се притеснил и уплашил и затова той му предложил да останат в дома
му и да не се прибират, за не ги засекат подсъдимите. В този смисъл са и
показанията на св. П., а именно че тя и пострадалият са изпитвали страх, че
животът им се променил, станали по-затворени, не се събирали с други хора. Св. П.
посочи, че дори и към момента изпитва страх от подсъдимите и поради тази
причина не пожела да отговори на въпроса на защитата, дали домът й се охранява
от СОТ или имали охранителни камери, тъй като не желае тази информация да бъде
разбирана от Т..
Вярно е че св. К.П. е съпруга на
пострадалия, а св. Е. е техен близък приятел, като по този начин са пряко
заинтересовани от изхода на делото, но предвид обстоятелството, че техните
показания са еднопосочни и последователни, кореспондират помежду си и не
противоречат и на показанията на пострадалия, а и се подкрепят от останалите
обективни доказателства- експертните заключения и вещественото доказателство-
възпроизведения звукозапис, както и от писмените доказателства, а от друга
страна, не бяха оборени от нито едно от останалите доказателства по делото, то
съдът няма основание да не кредитира техните показания. Освен това за съда не
остана съмнение, че тези двама свидетели бяха обективни в показанията, като
възпроизведоха само това, което сап чули и възприели, макар че нищо не им
пречеше да посочат дословно инкриминираните думи, с които двамата подсъдими са
се заканили на пострадалия, но те съвсем обективно заявиха това което помнят.
Показанията на пострадалия и свидет***е П. и Е. са преки доказателства за авторството на
деянието в лицето на подсъдимите. Като такова, което ги допълва и подкрепя е и
ВД- диск с инкриминирания звукозапис, който не бе оспорен от страните при
възпроизвеждането му, а и според експертното становище, този запис не е бил
манипулиран.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъпленията в лицето на подсъдимите И.Т. и К.Т. и за тяхната виновност.
Подс. И.Т. в обясненията си лаконично заяви, че на процесната дата не бил
провеждал никакви разговори, като преди имало много разговори по телефона ,
инициирани от пострадалия и съпругата му, като заяви, че никога не бил отправял
заплахи.
В своите кратки обяснения подс. К.Т. изложи друга версия, а именно че на
инкриминираната дата не и провеждал никакви телефонни
разговори, като нито той е звънял на някого, нито някой му е звънял, като
отрече да е отправял заплахите и заканите, в които е обвинен. Не отрече, че
имал телефонни разговори и пререкания с постр. П. и св. П., но в тях не е
отправил закани за убийство и заплахи. Твърди, че пострадалия и бившата му
съпруга са лицата, които са го провокирали и заплашвали, дразнили и
подигравали.
Съдът не даде вяра на обясненията на двамата
подсъдими, тъй като заявеното от тях се опроверга категорично от всички
останалите коментирани по-горе доказателства. Освен това, тяхното процесуално
поведение по време и в досъдебната, и в съдебната фаза на процеса, показва че
същите са изградили защитната позиция не само да отричат, че са отправили
инкриминираните закани с убийство към пострадалия, но и внушат, че единственото
противоправно поведение е това на пострадалия и св. П., които им се заканвали
многократно. Да, наистина по делото се събраха доказателства за такова
поведение от страна на пострадалия и св. П., но това не означава автоматично,
че двамата подсъдими не са имали противоправно поведение и то именно това, за
което за обвинени. Индиция за това, че те са реализирали престъпленията, за
които са предадени на съд е и фактът, че не са се явили в лабораторията на НИК
по време на разследването по назначената фоноскопска експертиза, ца да предоставят сравнителен материал от гласовете си,
както и това, че чрез своите защитници, категорично отказаха да сторят това и в
съдебната фаза на процеса. Вярно е, че това е тяхно право и то такова на
защита, но когато са имали възможността да участват в разкриването на
обективната истина и да предоставят сравнителен материал, който да послужи за
анализ на инкриминирания звукозапис и не са сторили това, то това може да бъде
взето предвид при анализа на заявеното от тях впоследствие в производството.
Индиция за авторството на извършените престъпления в лицето на двамата
подсъдими е и отказът им да отговарят на въпроси на страните и съда, както и
дадат по-подробни обяснения.
Поради всичко това, съдът не даде вяра
на обясненията на подсъдимите И.Т. и К.Т., като ги прие за тяхна защитна
позиция с цел избягване на наказателната отговорност.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подс.
И.Т. и подс. К.Т. са осъществили от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с чл.144 ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и
място, в телефонен разговор с постр. С.П. са му се заканили с убийство,
съответно подс. И.Т. с думите „Ще те унищожа,запомни го това от мен”, „Запомни
го тва от мен“, “Ще те разсипа“, “Ще те разсипа тебе,
твойта мама дееба. Ти
съсипа, децата ми съсипа“, “Ще те ликвидирам в миг. Карай, останаха ти броени
дни“, “Мамка ти дееба. Ще
те унищожа разбери го. Помни ми думата“, „Тая, ще мре като гнида ще мре“, а
подс. К.Т. с думите Дееба и мама ти и баща ти дееба, ей. Ще ви изкола. Ше…само ми кажи къде си, само ми кажи къде си, само ми кажи
къде си, бе“, „Кажиии.Ще се успокоя в момента, в
който те вида в ковчег…само ми кажи къде си“, „Ей сега идвам бе, татко, дай
пушката бе“, и това заканване и на двамата подсъдими е възбудило основателен
страх за осъществяването му.
С оглед на направения по-горе анализ на събраните по делото доказателства,
съдът не споделя възраженията на защитата, че по делото не е са събрани
достатъчно доказателства, за това че двамата подсъдими са извършили вменените
им престъпления. Не основателен се явява аргумента, че от в депозираната от св.
П. жалба, станала повод за образуване на настоящето наказателно производство
липсвали данни за деянията, за които са предадени на съд подсъдимите, като
такива липсвали и в материалите по извършените проверки по двете прокурорско
преписки, обединени впоследствие. Тези твърдения са частично верни, доколкото
действително поводът за образуване на прокурорската проверка е друг случай
между св. П. и С.Т.и доколкото писмени обяснения от всчики
съпричастни лица са били снети именно във връзка с този случай. Но и от материлаите по пр. преписка, и от събраните впоследствие
доказателства, в т.ч. и посредством показанията на полицейските служители
работели по случаите на тези две семейства- свидет***е
Д. и Л., стана ясно, че е имало множество случаи между страните, както и че в
един момент св. П. е предала два диска, в които се съдържали записи на
телефонни разговори и снимки на текстови съобщения, в които също е имало данни
за извършени престъпления. В това именно, прието като ВД доказателство по
делото се съдържа и инкриминирания телефонен разговор. В този смисъл и
разследването по образуваното вече ДП е продължило и в насока изясняване и на
този случай, което е не само право, но и задължение на прокурора, като главен
орган на ДП.
Несъстоятелно е и възражението относно това, че липсвали доказателства за
дата и място на извършване на престъпленията, тъй като не могло да се установи
кога били създадени файловете със звукозапис на двата СД-диска. Вярно е, че
последното обстоятелство не може да бъде установено, поради изложените от
вещите лица аргументи, но по делото са налице достатъчно други доказателства,
основните от които гласни- събрани посредством показанията на свидет***е П., П. и Е., от които
несъмнено се установи, че местоизвършването на
престъпленията е в гр. В., в дома на св. Е., където се е намирал постр. П.,
възприемайки отправените му закани с убийство от двата подсъдими и че те са
извършени на 19.06.2017 г., която дата бе посочена категорично и от тримата
свидетели , като всеки от тях обосновано обясни защо е запомнил тази дата.
Съдът не споделя и другото възражение, че не било налице закана с убийство,
тъй като пострадалият бил приел спокойно отправените му от подсъдимите думи, понеже
говорел със спокоен тон. На първо място, за да е налице закана с убийство е
необходимо тя да е от естество, за да възбуди основателен страх у пострадалия,
а не и реално да настъпи такъв у него. Видът на употребените изрази,
интензитета на тяхното отправяне, тонът, с който са отправени, наличието на
негативно отношение на подсъдимите към пострадалия, са достатъчни и от естество
да възбудят такъв основателен страх у П., а както се установи и от
доказателствата по делото такъв е бил налице. Фактът, че пострадалият отговаря
на заканите на подсъдимите със спокоен тон и опитвайки се да ги успокои, не
може автоматично да се приеме за липса на безпокойство и страх от негова
страна. Напротив, тази реакция е породена от желанието именно по някакъв начин
да успокои подсъдимите и да ги накара да се откажат от своите намерения.
И на последно място, съдът не възприема и за обоснован довод твърдението,
че с оглед на наслоилите се между страните влошени отношения и негативен
емоционален заряд, то подобни реакции на подсъдимите не биха могли да се
възприемат като реални закани с убийство. Напротив, именно тази обстановка към
онзи момент е предразполагала именно към заканителни действия на подсъдимите
към пострадалия, със съзнанието той да ги възприеме и с цел да изпита страх.
Подсъдимите са имали представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението иса искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл. Те са съзнавали, че отправяйки
към постр. С.П. подробно посочените по-горе думи всеки от тях отправя закана с
убийство по отношение на пострадалия. Съзнавали са, че тази закана може да
предизвика страх у пострадалия за осъществяването й и на практика всеки един от
подсъдимите е целял точно това- да изплаши С.П., за да го принудят да се
затвори в дома си и да живее в страх и безпокойство, като до известна степен са
постигнали тази си цел.
Авторството на деянията на двамата подсъдими се доказа по един несъмнен
начин от съвкупния анализ на събраните по делото писмени, гласни и веществено
доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване на деянията. Подсъдимите И.Т. и К.Т. са извършители, т.е.
участници в самото изпълнение на престъплението, осъществено от тях. Същите при
реализирането на своите прояви са осъзнавали, че отправят закана с убийство към
пострадалия и че тази закана е от такова естество, че да може да възбуди
основателен страх у пострадалия за осъществяването й, още повече, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо
заплашеният реално да е изпитал страх. Установи се още, че заканителните думи
по своето съдържание, вид, начин на отправяне, както и с оглед обстановката, в
която са отправени, не само са били от естество, че да възбудят основателен
страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв,
видно от показанията на пострадалия и свидет***е Е. и
П..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно ц***е на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете високата степен
на обществена опасност на деянието, което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК-
„Престъпления против личността”.
Конкретните деяния извършени от двамата подсъдими, също са със завишена
степен на обществена опасност, тъй като са извършени последователно, в тъмната
част на денонощието, когато се предполага, че хората са в дома си, приготвят се
за сън или дори спят (предвид късния час- около 22,30 часа), както и че всеки
от тях е употребил по няколко израза, всеки от тях представляващ закана с
убийство, които са съпроводени и с многобройни обидни думи и изрази към
пострадалия и св. П..
Подс. И.Т. е личност с ниска степен на обществена
опасност- не е осъждан, няма регистрирани други криминални и противообществени
прояви, по местоживеене се ползва с добро име, трудово ангажиран.
Подс. К.Т. също е със сравнително ниска степен на обществена опасност- не е
осъждан, няма регистрирани други криминални и противообществени прояви, по
местоживеене се ползва с добро име, трудово ангажиран.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в
желанието за саморазправа, което е една рефлексия от психологическия профил на
лицето и проявеното раздразнение от постъпката на пострадалия- да се оплаче на
органите на реда, вследствие на което те са посетили дома му.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за двамата
подсъдими съдът отчете чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни,
трудовата ангажираност, както и изминалия продължителен период от време от
извършване на деянията, което не е по вина на подсъдимите, а за подс. И.Т. и
напредналата му възраст. Като отегчаващи обстоятелства и за двамата подсъдими
съдът прецени естеството на заканите им, това че са употребени от двамата
няколко израза, като от подс. И.Т. те за значително повече и с нарастващ
интензитет, като всеки употребен израз съставлява по същността си закана с
убийство, че заканите са отправени в тъмната част на денонощието, както и
дързостта и мисълта за безнаказаност, с които са действали и липсата на
критичност по отношение на поведението им.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение и на двамата подсъдими, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 бук. „б” от НК като определи наказание „Пробация“ и за двамата
подсъдими, определяйки им двете задължителни пробационни мерки за контрол и
въздействие- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при честота на явяване
и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, като и двете мерки за подс. И.Т. за срок от една година и четири
месеца, а за подс. К.Т. за срок от една година. Така определените по вид и
размер наказания на подсъдимите, съдът намери за справедливи и обосновани, като
са от естество да изпълнят предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да
окаже своето въздействие и ефект спрямо дейците, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови веществените
доказателства- 2 бр. CD-диск, находящи се в плик на л.191 от делото, CD на л.73 от том 1-ви от ДП, както и CD на л.34 от том 2-ри от ДП, да се
унищожат след влизане на присъдата в сила, с оглед на това, че в същите се съдържат
обстоятелства от личния живот на страните по делото.
Предвид осъдителната присъда по
отношение и на двамата подсъдими и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на по 117.48 лева за всеки от тях, както
и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на по 118.04 лева за всеки от
тях, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Пазарджик.
Пак
с оглед изхода на делото подсъдимите бяха осъдени да заплатят солидарно сторените разноски на частния обвинител С.И.П. в
размер на 800 лева- за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в съдебната фаза на процеса, за което бе представено
доказателство- договор за правна защита и съдействие (л.22).
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: