Номер 294530.07.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – Благоевград
На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно наказателно дело
№ 20201200600458 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК и е инициирано въз основа на въззивна
жалба вх. № 3139/16.07.2020 г., подадена от О. И. Х. , ЕГН **********, действащ чрез
адвокат Р.В., срещу Определение от 01.07.2020 г., постановено по ЧНД № 877/2020 г. по
описа на Районен съд – Благоевград. Посредством оспореното определение
първоинстанционният съдебен състав е потвърдил Постановление от 10.06.2020 г. на
Районна прокуратура – Благоевград, с което е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство по ДП № 1899 ЗМ 298/2019 г.
на 01 РУ - Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че не оспорва изложените от районния съд мотиви за
недопустимост на жалбата, подадената срещу постановлението на прокуратурата, но
уточнява, че същата е депозирана във връзка с изрични указания за възможност за
обжалване, дадени именно в постановлението от 10.06.2020 г. На следващо място се твърди,
че в хода на досъдебното производство е следвало да бъдат извършени и други процесуално-
следствени действия, включително назначаване на допълнителна или повторна експертиза,
която да установи дали датата върху частния документ, за който се твърди че е неистински,
е изписана от О.Х., както и дали е изписана със същия химикал, с който е положен и
подписа. На следващо място се заявява, че прокуратурата, при прекратяване на
наказателното производство, е кредитирала показания на някои свидетели, без да отчете
обстоятелството, че същите са зависими от своя работодател.
За да се произнесе във връзка с депозираната ваззивна жалба, Окръжен съд –
Благоевград съобрази следното:
Досъдебното производство е образувано за това, че на 11.04.2019 г. в гр. Благоевград
е съставен неистински частен документ - молба за прекратяване на трудово правоотношение
между „Б. 87“ ЕООД и О. И. Х. , който е употребен на 08.04.2019 г. пред Дирекция
„Инспекция по труда“ - Благоевград за да се докаже, че съществува право за „Б. 87“ ЕООД
да прекрати трудов договор № 213/08.03.2018 г., сключен между О. И. Х. и „Б. 87“ ЕООД -
престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК.
В хода на образуваното досъдебно производство е назначена съдебно-графологична
експертиза, заключението по която установява, че: 1) подписът, положен в оригиналния
екземпляр на молбата за прекратяване на трудово правоотношение, отправена от О.Х. до
1
управителя на дружеството "Б. 87" ЕООД, е изпълнен от О. И. Х. , 2) текстът „О.Х.“ в
частния документ е изписан от О.Х..
От разпитите на управителя на дружество Е.Л. се установява, че същото се занимава с
транспортна дейност на територията на страната, като свидетелят не дава конкретни
показания относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение с О.Х., понеже
оперативната дейност относно работниците и техния инструктаж е възложена на други
служители - Р.Р. и Р.С.. От разпита на Р.Р., търговски помощник в „Б. 87“ ЕООД, става ясно,
че Х. е започнал работа в дружеството на 08.03.2018 г., както и че след няколко месеца
работа представил болничен лист от 21.11.2018 г. до 27.12.2018 г., а на 11.01.2019 г. посетил
офиса на дружеството в село Б.П., ул. “адрес“№1 и депозирал молба за напускане, лично
положил подпис пред свидетеля и други негови колеги, като казал, че не се чувства добре и
не може да работи, но направил уговорка да се върне на работа през месец март 2019 г.
Според този свидетел през месец март 2019 г. Х. отново посетил офиса на дружеството и
разговарял с Р. за започване на работа, но не бил нает, тъй като не е имало достатъчно
работа за нов работник. От показанията на свидетелите Р.С., Е.Н. и В.Г., които са служители
на дружеството, се установява, че те са присъствали при подаване на молбата за напускане
от О.Х., което обстоятелство се е случило през месец януари 2019 г. в офиса на дружеството
в с. Б.П., общ. Благоевград, ул. адрес" № 1, където Х. се е явил, заявил е, че не може да
продължи да работи, понеже не се чувства добре и иска да напусне. При повторния си
разпит Х. отрича да е подавал молба за напускане, сочи, че през януари 2019 г. не е ходил в
офиса на дружеството, като допуска, че този документ му е бил представен за подпис още
при започване на работа, когато без внимателно да чете, е подписал множество документи.
Прокуратурата е възприела изложената по-горе фактическа обстановка, което й е
дало основание да прекрати наказателното производство по случая, поради липса на
престъпление - основание за прекратяване по чл. 243, ал. 1 т. 1, във вр.чл. 24 ал. 1 т. 1 от
НПК.
Постановление за прекратяване е връчено на О.Х., като последният е подал срещу
прокурорския акт жалба вх. № 2591/19.06.2020 г. По повод на жалбата било образувано ЧНД
№ 877/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград. В постановеното определение
районният съдебен състав е изложил подробни доводи защо приема, че О.Х. няма качеството
на пострадал от престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, с оглед на което е стигнал до извод,
че жалбата се явява недопустима. Въпреки това я е разгледал и по същество, приел е в
мотивите си, че от доказателствата по делото не може да се установи, че е извършено
престъпление, с оглед на което е потвърдил постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Срещу определението на Районен съд – Благоевград е подадена настоящата въззивна
жалба вх. № 3139/2020 г.
Предвид изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция приема, че жалба вх. №
2591/19.06.2020 г., подадена от О.Х. срещу Постановление от 10.06.2020 г. на Районна
прокуратура – Благоевград, е била недопустима, по повод на което същата е следвало да
бъде оставена без разглеждане, а производството по ЧНД № 877/2020 г. – прекратено. В
мотивите на своето определение районният съд се е обосновал подробно защо приема
жалбата за недопустима, но въпреки това я е разгледал по същество и посредством
диспозитива на акта си е потвърдил атакуваното постановлението. Макар и мотивите за
неоснователност на жалбата да са правилни и да кореспондират изцяло със събрания
доказателствен материал, Невръщайки жалбата и непрекратявайки производството
първоинстанционният съдебен състав е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи
2
на отмяна. Аргументите, в подкрепа на изложеното по-горе, са следните:
Жалбата се явява недопсутима, защото е подадена от лице, което не е легитимирано
да оспорва постановлението за прекратяване на наказателното производство. В текста на чл.
243, ал. 3 от НПК изрично е разписано, че процесуално легитимирани да обжалват
постановлението за прекратяване са обвиняемият, пострадалият от инкриминираното
деяние и неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице.
Съставът на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК се намира в глава Девета от
Особената част на Наказателния кодекс – „Документни престъпления“. Това престъпление е
резултатно, като изпълнителното деяние се свежда до това деецът да е съставил неистински
частен документ и да го е употребил за да докаже, че съществува или не или че е прекратено
или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Деянието се
осъществява при форма на вина пряк умисъл. След като правната квалификация на
престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК обхваща посочените по-горе характеристики от
обективна и субективна страна, лицето, което претендира че за него са настъпили някакви
вреди в резултата на престъпление по чл. 39, ал. 1 от НК, не се явява пострадал по смисъла
на чл. 74 от същия нормативен акт. За да има това качество, то следва да е претърпяло
конкретни имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от престъплението и да са част от състава му, тоест – вредите да имат
съставомерен характер.
Както бе отбелязано по-горе, престъплението по чл. 309 от НК се намира в главата
„Документни престъпления“, При документните престъпления се накърнява реда и правната
сигурност на документирането и се затруднява дейността на държавните и обществени
организации, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на
тези престъпления пострадал по тях не може да бъде физическо или юридическо лице.
Безспорно, наред с указания общ обект на документните престъпления, всяко едно
документно престъпление е от естество да застраши или увреди и други частни обекти.
Когато се касае до съставен и използван неистински частен документ, би могло да се
засегнат в известна степен и отделни права и интереси на физически и юридически лица.
Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления, не дава основание да се
приеме, че засегнатите граждани и организации придобиват качеството на пострадали по
смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените
отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите относно документните престъпления.
В този смисъл са Решение № 68 от 4.03.2010 г. по н. д. № 759/2009 г. на ВКС, I Н.О.,
Решение № 562/17.12.2009 г. по н.д. №639/2009 г. на ВКС, ІІІ Н.О. и Определение № 499 от
20.09.2018 г. по в. ч. н. д. № 1234/2018 г. по описа на Апелативен съд – София.
В настоящия случай Районна прокуратура - Благоевград, прекратявайки
наказателното преследване, е действала съответно на автономната за прокурорската
институция, уредена в разпоредбата на чл. 127, т. 1 от Конституцията на Република
България, а така също и в чл. 243, във вр. чл. 24 от НПК. В същото време жалбоподателят
О.Х., който обжалва постановлението, с което е прекратено наказателното преследване и
който твърди, че има качеството на пострадал от извършено престъпление по чл. 309, ал. 1
от НК, не се явява пострадало лице по смисъла на закона. От значение е и обстоятелството,
че кръгът на лицата, имащи право да сезират съда с искане за проверка по същество на
прокурорския акт по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК, не може да бъде разширяван.
Само за пълнота трябва да се отбележи, че връчването на постановлението за
прекратяване на наказателното производство на О.Х., не дава възможност на последния да
обжалва прокурорския акт, тъй като в НПК изрично е казано кои лица имат право на жалба
3
срещу него. Действията и актовете на прокуратурата не са от естество да изменят
законовите ограничения.
Предвид горното, първоначално депозираната жалба с вх. № 2591/19.06.2020 г. от
О.Х. /която е била разгледана по същество от първа инстанция/ се явява недопустима.
Поради това обстоятелство, след като първостепенният съд не я е оставил без разглеждане и
не е прекратил производството пред него, макар да е изложил подробни съображения за
нейната недопустимост, същият е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на отмяна.
Затова Определение № 5296 от 01.07.2020 г., постановено по ЧНД № 877/2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград следва да бъде отменено, подадената от О.Х. жалба с вх. №
2591/19.06.2020 г. - оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело –
прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 243,ал. 8 от НПК, Окръжен съд–Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 5296 от 01.07.2020 г., постановено по ЧНД № 877/2020 г.
по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима, жалба с вх. № 2591/19.06.2020
г., подадена от О. И. Х. , ЕГН ********** срещу Постановление от 10.06.2020 г. на Районна
прокуратура – Благоевград, с което е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство по досъдебно производство № 1899 ЗМ
298/2019 г. на 01 РУ – Благоевград и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
настоящото ВЧНД № 458/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4