Протоколно определение по дело №603/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2025 г. (в сила от 2 януари 2025 г.)
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20245000600603
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2
гр. Пловдив, 02.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Валентин Д. Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Тодор Ст. Деянов
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600603 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателите – обвиняемите Д. А. Ш., Л. М. М. и С. А. Н. се явяват
лично и със защитниците си – за тримата – адв. Д. К. и адв. Г. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Ш.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Също нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
Съдът след съвещание
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, ще моля да постановите
съответния съдебен акт, с който да отмените като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно атакуваното определение на Пловдивски окръжен съд, с
което на обвиняемите Д. Ш., Л. М. и С. Н. е наложена мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в досъдебното производство, като вместо това
наложите на тримата обвиняеми по-лека мярка за неотклонение, а именно
„Подписка“ или парична „Гаранция“.
Както вече споменах, считаме обжалваното определение на Пловдивски
окръжен съд за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Това е така,
защото окръжният съд не е извършил пълно, всестранно и обективно
изследване на всички релевантни факти и обстоятелства по делото. Не е
подложил на подробен и задълбочен анализ събраните доказателства както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, въпреки императивното законово
изискване за това. Нещо повече, недопустимо са игнорирани или пък
неоснователни подценени, установени по делото важни факти и
обстоятелства, които категорично дискредитират обвинителната теза и в този
случай това неминуемо води или дава отражение, по-точно, върху
правилността на направените от окръжния съд изводи, които той е
инкорпорирал в своя съдебен акт.
Но да премина към конкретика. За да вземе тази най-тежка мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, Пловдивският окръжен съд е приел, че
са налице предвидените в Закона предпоставки и основания за налагане на
тази най-тежка мярка, като изрично е посочил, че е налице обосновано
предположение, за това, че обвиняемите са извършили престъпленията, в
които са обвинени, че не е налице опасност същите да се укрият, но била
налице реална опасност същите да извършат друго престъпление. Този извод
на съда е дълбоко погрешен.
Не случайно законът изисква от съда, при преценка на обстоятелствата,
при преценка на предпоставките за налагане на тази най-тежка мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, да е налице обосновано
предположение, подчертавам, обосновано предположение, а не просто
съмнение или предположение. Обоснованото предположение означава да е
налице от данните по делото, да е налице възможност да бъде направен с
голяма степен на вероятност извод, че обвиняемите са съпричастни към
престъпленията, в които са обвинени. Такъв извод очевидно, вие сте запознати
с материалите по делото, няма как да бъде направен. Да, безспорно те са
обвинени в извършване на тежки умишлени престъпления, за които се
предвиждат сериозни наказания. Да, действително спрямо пострадалото лице
е нанесен побой, действително с този побой му е нанесена средна телесна
повреда, най-вероятно същият действително е бил отвлечен. Но по никакъв
начин от материалите по делото не може да се направи обосновано
2
предположение за това, че обвиняемите са извършители на тези деяния.
Онова, на което се позовава окръжният съд, са показанията на така нар.
пострадало лице и неговата съпруга. Както сме посочили в жалбите пред вас,
тези показания са противоречиви и взаимно, а и вътрешно. Да не говорим, че
те са и логически необосновани. Защо?
Първо, трябва да се има предвид и от показанията на обвиняемия М. е
видно, че между тези семейства съществува конфликт. Този конфликт е
породен - между пострадалия и семейството на М.. За това той е дал
показания пред разследващите органи. Повод за конфликта е неправомерното,
ще кажа престъпно поведение, т.е. въоръжен грабеж, извършен от така нар.
пострадал срещу семейството на М. в Г., за което се води много сериозно
производство, наказателно, но така или иначе това е предмет на разследване,
на образувано такова производство.
Забележете, самият М. и неговото семейство по никакъв начин не са
предприели действия досега, които да дават повод и основание да се мисли, че
същите могат да предприемат такива действия, свързани с престъпленията, за
които са обвинени. Напротив, те са търсели институционална подкрепа - както
в Г., така и в България. Той е уведомил органите, включително и на МВР,
говорим за М., за това че има производство срещу П.. Има ли правна и
житейска логика едно лице, което само казва за наличие на такъв конфликт,
което уведомява разследващите органи, търси такова съдействие, да отиде и
да извърши престъпление, с което очевидно сам ще влезе в полезрението, сам
ще се изложи на такова съмнение, че същият евентуално е извършител. Няма
нито правна, нито житейска логика в това нещо.
Да преминем към показанията на самия П.. Той твърди, че е бил
нападнат от много лица във входа. В същото време, че е било тъмно. Сам
твърди, че не е разпознал нападателите там 6-7 човека, които го били
нападнали. После пък изведнъж ги разпознава - тримата обвиняеми. Как става
така? – разпознава един това е С. Н.. Забележете, разпознаването се извършва
по снимки и т.н. Казва, че белезите, по които го разпознава, е, че той имал
някакви петна по лицето. Как в тъмното, във входа, когато е бил бит от 6-7
души, когато сам казва, че не може да разпознае нападателите, изведнъж по
тези белези, при положение че има много други характерни белези, същият
разпознава това лице. Тук говорим за нещо - той много добре знае, след като
предварително е преценил, приел, съмнявайки се, че нападението евентуално
е извършено от М., от хора на М., знаейки че тези три лица са близки, са в
общи линии са постоянно заедно, има едно нагаждане и едни съмнения, които
той е посочил пред разследващите органи. Нещо повече, той има и мотив за
това. Мотивът е именно да претъпи отговорността за извършеното от него
престъпление, посочвайки тези лица като извършители, без да има каквито и
да било, пак казвам, обективни данни за това.
Следва да е ясно, а и разследващите органи много добре знаят, че
именно В. П. е извършил такива деяния спрямо други лица – измами,
3
парични, включително със злата и т.н., които дават основание много други
лица да извършват спрямо него определени действия, но този факт изобщо не
се коментира. Само аз като адвокат познавам баба му и клиенти, които лично
това лице е измамило и те му търсят отговорност, включително по отношение
на злата и по отношение на парични средства.
Друго – от събраните доказателства, на които се опира окръжният съд,
няма как да бъде направена връзка за съпричастност на тримата обвиняеми
към извършването на престъпленията и това да се гради на протоколите, които
са приложени по делото – това е оглед на местопрестъплението и СМЕ. Ние не
отричаме, че най-вероятно действително спрямо това лице е било извършено
нападение.
Другото, което е, в автомобила, твърди пострадалият, че тримата били
на задната седалка и го натискали. Ами кой е карал автомобила тогава? Това
са същите лица ли са, които се твърди, че са го отвлекли и същите, както той в
твърди, че са извършили, както той твърди, нападението във входа. Кой по
какъв начин участва? Това са въпроси, на които отговор не е даден, а това е
важно, въпреки този ранен етап на разследването, защото, пак казвам, има
голяма разлика между обосновано предположение и т.нар. съмнения и
предположения, които всеки може да твърди. Но, уважаеми апелативни съдии,
дори и да беше налице това обосновано предположение, за което говорим, за
причастност на обвиняемите в извършването на престъпление, за които ги
обвинява Окръжна прокуратура, то категорично не са налице останалите
предпоставки, които приема, че са налице окръжният съд и, по-точно, за това
че има реална опасност същите да извършат друго престъпление.
Както ще забележите, самият окръжен съд беше доста затруднен да
формулира какво точно престъпление ще извършат обвиняемите – дали срещу
Републиката, дали срещу личността и прочие и прочие – дали някакво друго.
В същото време, самият окръжен съд отхвърля аргументите, които окръжният
прокурор изложи като основания, за това че била налице реална опасност
същите да извършат друго престъпление. Той обаче, странно защо, окръжният
съд извежда едно собствено основание, собствен аргумент, изразяващ се в
това, че опасността същите да извършат друго престъпление произтичала от
механизма на извършеното деяние и по-късно от етапността на деянието. Това
са несериозни твърдения. Знаем много добре и правната теория, и
константната практика, и указанията на Върховния съд, пак ще ги цитирам, за
2023 г., във връзка с анализа, който беше изложен за прилагането на тази най-
тежка мярка и за противоречията в съдилищата, за това че трябва да се
наблегне единствено и само, когато се обсъжда реалната опасност за
извършване на друго престъпление, върху обществената опасност на дееца,
подчертавам, върху обществената опасност на дееца, а не да се прехвърлят
елементи, свързани с обществената опасност на деянието, които да служат
като аргумент, за това че била налице обществена опасност на дееца.
Изрично е подчертано, че обществената опасност на дееца е свързана с
4
личността на самия деец: за това дали същият има предишни осъждания; за
това дали същият е криминално проявен; има ли регистрации, има ли
престъпни навици, трайно установени, има ли данни същият да има връзки с
криминалния контингент и организираната престъпност. Такива данни
очевидно за тези лица няма. Това са лица с чисто съдебно минало и това съдът
го е подчертал. Това са лица, които съдействат, сами са се явили, когато са
повикани, пред органите на разследването. Това са лица, които имат
семейства, които имат деца и то, непълнолетни. Каква общественоопасно в
личността на тези лица съзря, съгласно изискванията, Окръжният съд?
А това, че имало етапност. Значи, ако беше първо някой човек да бъде
бит, после – отвлечен, ако не беше станало в тази последователност, щеше ли
да има разлика? За мен няма разлика. Това е характеристика на деянието, а не
на дееца. Механизмът на извършеното деяние, самото наименование деяние
означава, че това е елемент, свързан с обществената опасност на
престъплението, а не на дееца. Критериите са ясно заложени именно с
различната практика в съдилищата и с цел уеднаквяване, но с това не се е
съобразил окръжният съд и е дал едно собствено ,субективно твърдение,
което да служи като аргумент, най-вероятно да аргументира едно
предварително прието вътрешно убеждение.
Завършвайки, само ще насоча вниманието на съда върху факта, че не е
налице ал. 2 на чл. 63 НПК, тъй като в случая, освен, че се касае за една
оборима законова презумпция, тези аргументи и предпоставки не са валидни и
за тримата обвиняеми.
Уважаеми апелативни съдии, няма да ви отегчавам повече и да влизам в
анализ на това какво представлява мярката за неотклонение - и то „Задържане
под стража“, която е най-тежка и следва изключително внимателно да се
прилага и да се преценяват всички обстоятелства относно това дали
предпоставките за налагането й са налице. Защото тя оказва трайни последици
и ограничава в много значителна степен правата и интересите на съответните
лица, които са засегнати, а нейната роля и значение е единствено и само да
осигури нормалното развитие на наказателния процес, което считам, че ще
бъде изпълнено в пълна степен и съгласно изискванията на Закона, с налагане
на мярка за неотклонение „Подписка“ или парична „Гаранция“. Моля ви за
съдебен акт в този смисъл!
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще бъда по-кратък от колегата,
като ще си позволя да не повтарям това, което той каза. Съгласен съм с него,
разбира се. Аз предлагам да постановите определение, с което да уважите
депозираните от мен частни жалби и да отмените атакуваното определение на
Пловдивския окръжен съд като незаконосъобразно и неправилно. Безспорно,
няма как да отрека, че първата предпоставка, визирана от законодателя в чл.
63, ал. 1 от НПК е налице, а именно по отношение на тримата обвиняеми са
повдигнати по две обвинения за извършени по две престъпления, за които
законодателят предвижда основно наказание лишаване от свобода.
5
Считам, че не е налице втората, визирана от законодателя предпоставка,
а именно наличие на обосновано предположение, въз основа на събраните до
този момент в хода на разследването доказателствени източници, че всеки от
тях е автор на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Аз ще ви
насоча вниманието ви на няколко основни факта. На първо място, считам, че
обвиненията, които до този момент, които Окръжна прокуратура Пловдив е
повдигната срещу тримата, защото всъщност са по две обвинения, се
основават и базират изключително много на показанията на пострадалото
лице – В. А. П.. Прави ми впечатление в неговите много подробни показания,
а той е разпитван два пъти, като единият му разпит от 21.12.2024 г. е много
подробен, в който е посочил, че категорично е казал, че е бил бит, отвлечен от
6 или 7 лица според него. Задавам риторичния въпрос: Къде са другите? Само
3 обвиняеми има тук. Очевидно тези хора няма как да отговарят на
изискването „6 или 7“, тъй като са трима. Няма доказателства за причастност
на други лица към това отвличане и към побоя, за който В. П. твърди.
Неговите показния са противоречиви. Другото, което ми прави отново
впечатление е, че когато същият се е намирал пред * в * и в него, той се е
срещнал със своята съпруга - Н. Н. П., на която изобщо не е споменал на 20
декември вечерта, че е бил отвлечен или бит от някой от тези три лица. Той си
„спомня“ за всичко това на следващия ден – на 21 декември. Логично задавам
въпроса, ако този човек знае, защото безспорно всички те са познавали, от
един етнически квартал са, познанството специално с Л., с единия обвиняем, е
от няколко години. Познава се и с другите двама, той нямаше ли да ги посочи
още в самото начало, да сподели на своята съпруга? Защо той се е сетил за
това ден по-късно.
Другото, което ми прави впечатление е, че пострадалият П. е заявил, че
с тези лица не е имал никакъв проблем до този момент. Споделя, че е имало
някакви облигационни отношения, свързани с предоставяне на някакъв заем,
с покупко-продажба и предоставяне на някакво злато и т.н. Но това касае
единият от обвиняемите – Л. М., то не касае другите двама. Няма мотив. Той
сочи, че има някаква невърната сума от 1000 лева или евро, но това не е мотив
6 - 7 лица да искат да отвлекат този човек, да го направят на място, където
могат да бъдат заварени от други хора. Пострадалият твърди, че е бил
отвлечен във входа на блока, в който живее, и то в едно време – около 21 часа
вечерта, когато е било напълно възможно обективно някой съсед да излезе от
този вход, друг – да влезе и да светне осветлението. Ако тези хора са
извършители на престъплението, каква е логиката да рискуват, да бъдат
разпознати на място от множество лица. Нямаме нито едно доказателство,
извън показанията на свидетеля П., за някаква съпричастност на тези три лица
към отвличане или побой на пострадалия. Другото, което е много важно е, че
съпругата на В. П., която също е разпитана като свидетел, твърди за някакви
заплахи, за някакви анонимни съобщения в приложението „*“. Самият П. в
показанията си не твърди, че той лично е бил заплашван от някой от тримата.
Моторното превозно средство, в което твърди, че е бил транспортиран
6
до мястото, където му е бил нанесен побой - видно от обективните находки –
огледа на входа на блока на няколко етажа, там са открити следи от червена
течност, наподобяваща кръв. Аз нямам съмнения, че това е била кръвта на
пострадалия П. и експертизата ще го докаже, но прави впечатление, че при
толкова кръв, предполага се, че би трябвало да е имало обилно кървене от
пострадалия, тъй като той твърди, че е бил бит с бухалки. Къде са тези
бухалки, защо не са открити, защо не са иззети? В транспортното средство, с
което се твърди, че е бил транспортиран, там е намерена някаква обективна
находка в багажника и в този смисъл е била взета проба. Самият пострадал
твърди, че е бил транспортиран на задната седалка на автомобила.
Видно от протокола за оглед, на задната седалка не е открита никаква
обективна находка, наподобяваща на засъхнала или на червена течност. Защо,
как да си го обясним? Това са обстоятелства, които юридически на мен ми
правят много силно впечатление и на практика аз считам, че няма до този
момент събрани доказателства, които да подкрепят обвинителната теза на
Окръжна прокуратура.
На следващо място, ми прави впечатление, че Пловдивският окръжен
съд така е игнорирал показанията на двама много важни свидетели, единият от
които е бил разпитан пред съдия, а именно свидетелят М. А. К.. Същият е
заявил, че във въпросната вечер, в която се твърди, че тримата обвиняеми са
извършили престъпленията, в които са обвинени, той казва къде са били, с
кого са били, сочи и друг свидетел по малко име – Ф., който също е разпитан
като такъв в хода на досъдебното разследване. Категорично това са гласни
доказателствени средства, и то за обстоятелства, които сочат, че тримата
обвиняеми са прекарали един много значителен период от време в сервиза на
свидетеля М.. Цитирам: „Ядохме и пихме до много късно“. Било тъмно,
когато са отишли и т.н., т.е. престъпната дейност, която е вменена в
съпричастност на тримата, изисква един значителен период от време, т.е.
тримата би следвало да са чакали въпросния пострадал да се появи във входа,
след което са го били, след което са го вкарали насилствено в някакъв
автомобил, транспортиран е, по данни на обвинението, извън територията на
гр. Пловдив, там му е извършен побой, после е оставени и са се върнали. Това
физически отнема доста време и няма как и тримата да са извършили тези
престъпни деяния.
Разследващите органи са имали достатъчно време, след като се твърди,
че инкриминираната дата е 20 декември, да направят една справка, свързана с
мониторинг на трафика на въпросния автомобил, за който се твърди, че са
използвали като транспортно средство, за да видят този автомобил откъде е
тръгнал, какъв е неговият маршрут. Това може да се проследи, става много
бързо и лесно. Нямаме такива доказателства. Най-малкото, което мога да кажа
за наличие на обосновано предположение е, че нямаме дори предположение,
още по-малко да е обосновано. Не може въз основа на едни противоречиви и
несигурни показания на пострадалия свидетел тези трима души да бъдат
7
изолирани в следствен арест, и то за немалко време. В крайна сметка и
тримата, за да извършат такива тежки престъпления, трябва да имат някакъв
мотив, а такъв очевидно няма.
Затова аз ви предлагам да постановите определение, с което да
приемете, че не е налице обосновано предположение за авторство на
престъпление за нито един от тримата обвиняеми и същите да бъдат
освободени, без каквато и да е мярка за неотклонение.
Ако под формата на евентуалност, както съм посочил в частната жалба,
вие приемете, че е налице обосновано предположение за авторство на
престъплението за всеки един от тях, то аз ви предлагам да приемете, че
последната предпоставка, визирана от законодателя, във всяка една от двете
нейни форми, а именно, че от събраните до този момент в хода на
разследването доказателства, не е налице нито едната реална опасност. Нито
има реална опасност, че всеки един от тях би се укрил, ако бъде оставен на
свобода, нито че има реална опасност всеки един от тях да извърши
престъпление, ако бъде оставен на свобода.
Колегата беше максимално изчерпателен. Приложили сме, бяха
приобщени, писмени доказателствени средства за тяхното семейно-правно
положение. Аз се присъединявам към казаното от колегата в тази връзка и под
формата на евентуалност ще ви предложа да освободите всеки един от тях с
по-лека мярка за неотклонение. Благодаря за вниманието!
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ш. (за лична защита): Също съм съгласен съм с
казаното от адвокатите ми. Няма какво друго да желая да кажа в допълнение
на изложеното от тях.
ОБВИНЯМИЯТ Л. М. (за лична защита): Съгласен съм с адвокатите ми.
Няма какво да добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. Н. (за лична защита): Съгласен съм с това, което
казаха адвокатите ми. Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Представям съдебно-медицинската експертиза с № **г.
Съдът след съвещание счита, че с оглед обективното, всестранно и
пълно изясняване на фактите по делото, следва да отмени определението, с
което беше даден ход на делото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, с което беше даден ход на делото по същество.
Съдът обяви 15 минути почивка, след която съдебното заседание
продължава в 11:36 часа със същите страни и секретар.
АДВ. Д.: Запознахме се с представената от прокурора експертиза. Не
възразявам да се приеме. Нямаме нови искания.
АДВ. К.: Запознахме се с представената от прокурора експертиза. Не
възразявам да се приеме. Нямаме нови искания.
8
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приеме представената от мен в днешното
съдебно заседание преди почивката копие на експертиза. Нямам други
доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства и
днес представеното такова от представителя на Апелативна прокуратура –
Пловдив копие на съдебномедицинска експертиза № ** г., изготвена от
вещото лице Е. Б. по досъдебно производство № ** г. по описа на * РУ на
МВР - П..
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Д.: Поддържам всичко, казано до този момент с всички онези
съображения, изложени в жалбите ни и в днешното съдебно заседание, които
обосновават неправилност и необоснованост на определението на Окръжен
съд – Пловдив, постановено по ЧНД № 2750/2024 г. на съдия същ. Нямам
какво да добавя.
АДВ. К.: Уважаеми съдии, както и колегата каза, поддържам всичко,
казано до този момент и няма какво да добавя.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ОБВИНЯЕМИЯТ Д. А. Ш. (за лична защита):
Съгласен съм с адвокатите ми. Нямам какво да добавя.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ОБВИНЯЕМИЯТ Л. М. М. (за лична защита):
Съгласен съм с адвокатите ми. Нямам какво да добавя.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ОБВИНЯЕМИЯТ С. А. Н. (за лична защита): И
аз съм съгласен с адв. Д. и адв. К.. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна. Ще се спра на първо място на това налице ли е обосновано
предположение. Правят се множество възражения от страна на защитата.
Според мен те допускат грешка, като приравняват обоснованото
предположение на доказаност на обвинението. В момента сме в производство
за мярката за неотклонение. Има разлика между обосновано предположение за
деянията, за които им е повдигнато обвинение, а тези деяния са по две за всеки
един от тях и са за тежки умишлени престъпления.
Не са единствено показанията на свидетелите В. П. и Н. П.А, с която
живее на съпружески начала. Има други данни и доказателства, както за
противозаконно отвличане, така и за изнудване. Пострадалият П. в момента, в
който е бил качен насила в такъв автомобил, е разпознал двама от тримата
извършители при последващото возене в автомобила, по отношение на Ш. и
М.. За третия разпознаването е направено по снимка. Като свидетелят е
посочил, че познава и третият – говоря за Н., но не толкова добре. По делото
са извършени много процесуално-следствени действия – работи се с
необходимия интензитет.
9
Включително и от заключението на съдебномедицинската експертиза е
установено, че на пострадалия П. са нанесени значителни телесни
увреждания. Да, говорим за средни и леки телесни увреждания, но самият
характер и видът на уврежданията сочи, че върху него е упражнен сериозен
физически натиск и контакт, оставил своите следи в заключението.
Направен е оглед на местопроизшествието. Има фотоалбум. Сега, това
което е иззето, откъде е иззето. Следи ако има, са в багажника, а не на задната
седалка на автомобила и ще се види тепърва дали има съвпадение с
биологичен материал на пострадалия П..
Има показания и на други свидетели, извън двамата, които може да
приемем, че са в някаква степен заинтересовани П. и П.А, които други
свидетели също сочат за наличието на съпричастност на тримата обвиняеми
към извършеното. Що се касае до това дали е налице реална опасност тримата
обвиняеми да се укрият или да извършат друго престъпление - аз ще споделя
становището на съдебния състав на Окръжния съд, че опасност от укриване не
би могло да се приеме, че съществува. Вярно е, че тримата обвиняеми са
твърде мобилни и едва ли стоят на постоянния си адрес през това време, но не
считам, че има такава опасност да се укрия.
Обаче по отношение опасността да извършат друго престъпление,
според мен има такава. От страна на защитата постоянно се повтаря и имало
съдебна практика в този смисъл, че обществената опасност се извлича от
личността на дееца. Да, но самото деяние също дава насоки в това
направление, защото деянието всички ние виждаме, че се отличава на първо
място с голяма степен на организираност, хладнокръвност и бруталност.
Всички тези неща в съвкупност не мисля, че са без значение за обществената
опасност.
Отделно от това, според мен съществува голяма опасност, ако
обвиняемите бъдат освободени с по-лека мярка за неотклонение, да окажат
неправомерен натиск върху пострадалия П. и неговата съпруга, по-скоро
лицето от женски пол, с което съжителства на съпружески начала.
Така че аз ви предлагам да оставите жалбата без уважение и да
потвърдите мярката за неотклонение задържане под стража спрямо тримата
обвиняеми.
АДВ. К. (реплика): Ако ми позволите една реплика, ще бъда кратък.
Сега, по отношение на казаното от представителя на Апелативна прокуратура
– Пловдив, уважаеми съдии, всички юристи в залата знаем, че за да се направи
обоснована пречка дали е налице обосновано предположение или не, базата за
това е събраният до този момент доказателствен материал и ние с колегата
това направихме и нищо повече – анализирахме доказателствения материал.
Не са събрани никакви други доказателства извън показанията на
пострадалия, които да сочат на съпричастност на тримата обвиняемите към
извършване на престъплението. Не съм съгласен с казаното от представителя
10
на прокуратурата, че на свобода обвиняемите биха могли да окажат някакъв
натиск. Това твърдение е спекулативно, защото когато се твърди, че ще окажат
натиск, ние трябва да се мотивираме от съответните доказателства и как ще
се направи такъв извод за всеки един от обвиняемите – как ще окажат натиск
върху пострадалия и неговата съпруга, като и двамата са разпитани. Първият
разпит е изключително подробен.
Ние не отричаме побоя. Ние отричаме авторството на побоя от всеки
един от тримата обвиняеми. Отричаме те да са го отвлекли и да са го
изнудвали. Това е, което исках да кажа. Благодаря!
АДВ. Д. (реплика): Уважаеми съдии, аз също не съм съгласен със
становището, което заяви пред вас представителят на държавното обвинение.
Всички знаем за голямата разлика, тоест изискванията, които законът поставя
при налагане на наказанието с присъдата и съответно – изискванията на
закона при вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Когато за постановяване на осъдителна присъда е необходимо да бъде
доказано по безспорен и несъмнен начин обвинението. А туз, при вземане на
мярката за неотклонение, се изисква обосновано предположение и ние
относно това изтъкнахме съображенията си пред вас. Само не знам
прокурорът защо наблегна на факта, че предположението е достатъчно, а не
обосновано, на този ранен етап. Това, че не са излезли проби от биологичния
материал, тоест, не са излезли съответните експертизи във връзка с този
биологичен материал, по никакъв начин не може да бъде предпоставка тези
хора да бъдат задържани. Ами ако излезе, че не е?
Другото, за което меко казано съм учуден - за еволюцията в становището
на държавното обвинение. Прокурорът от окръжна прокуратура не споена
нищо при анализиране на евентуалната опасност, свързана с това, на което
акцентира представителят на държавното обвинение днес пред вас. Това
показва един субективизъм, едно предположение, съмнение, едни волни
интерпретации, които са недопустими. Всеки прокурор може на собствено
основание да твърди нещо, без да е обосновано. Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Пловдив не направи изобщо такива заключения, не изрази
такова становище. Тук представителят на държавното обвинение изведнъж
счете, че съществува такова опасност. Кое от материалите по делото му дава
основание, освен едни голословни твърдения? Другото, което е несериозно в
становището на прокурора – че и други свидетели имало, освен П.И, които
подкрепяли обвинителната теза. Кои?
Ние твърдим точно обратното, че окръжният съд не се е съобразил с
показанията на свидетели, които са необвързани, за които по категоричен
начин не може да се твърди, че са заинтересовани, за разлика от свидетелите
П. и П.А. Кои други материали видя прокурорът, които да изтъква пред вас?
Напротив, има други свидетели, които оборват категорично обвинителната
теза. Вие сами от съдебномедицинската експертиза, която беше приложена
като доказателство пред вас. Тя, впрочем, възпроизвежда предишната
11
експертиза. Тук говорим за лека и средна телесна повреда, които си ги имаше
в първоначалната експертиза, но тук са възпроизведени показанията на
свидетеля П., от което може да си направите изводи колко същите показания
са противоречиви, как същият твърди, че не знае кои лица са му нанесли
побой във входа и не разпознава Л. М. и Д. Ш. като такива. По-късно си
спомня за тях. Направете елементарна справка колко време е нужно, за да се
извършат тези престъпления, едно лице да се организира, да се извърши това,
да се отиде там. Ако се следи елементарно хронологията на показанията като
време на пострадалото лице, ще се види, че това изисква много повече време
като период, от това, което те фиксират и то, като елементарна логика, така че
аз ще ви моля още веднъж да прецените задълбочено тези обстоятелства,
защото те касаят правата и законните интереси на нашите подзащитни, които
са лица, които имат семейства, за които трябва да се грижат, имат малолетни
деца и тяхното присъствие в семейството е необходимо за изхранване на
семействата им.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Д. Ш.: Моля за по-лека мярка
за неотклонение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Л. М.: И аз моля за по-лека
мярка за неотклонение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ С. Н.: Също моля за по-лека
мярка за неотклонение.
Съдът след тайно съвещание, приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 1940 от 24.12.2024 г. по ЧНД № 2750/2024
г. Пловдивският окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на обвиняемите Д. Ш., Л. М. и С. Н. по ДП № ** г. по
описа на * РУ на ОДМВР - П..
Недоволни от така посоченото определение са останали обвиняемите,
които чрез своите защитници са го обжалвали с искане то да бъде отменено.
Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд
много внимателно и задълбочено е обсъдил събраните до момента
доказателства. Въз основа на тях е направен напълно обоснованият и
законосъобразен извод, че от показанията на пострадалия В. П. се установява
хронологията на събитията, включително и изводът, че и за тримата
обвиняеми е налице обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност
12
към деянията, в които са обвинени. Именно в тези депозирани показания в
хода на досъдебното производство пострадалият категорично е заявил, че е
разпознал обвиняемият Д. Ш., който е посочил с турското му име, а така също
и обвиняемия Л. М.. В тази насока напълно правилно в мотивите на
атакуваното определение показанията на пострадалия са съпоставени със
справката за роднински връзки, приложени на лист 26 в хода на досъдебното
производство.
По отношение на обвиняемия С. Н., също така напълно правилно е
посочено, че е разпознат от пострадалия по съответния ред. Тъй като
пострадалият е бил в болница към въпросния момент, е нямало как по друг
начин това действие да бъде извършено, освен по снимки.
Не може да се сподели доводът на защитата, че липсва наличие на
обосновано подозрение в съпричастността на обвиняемите към деянието,
предмет на обвинението, тъй като по делото е разпитан свидетелят Д. Д., пред
когото пострадалият също е споделил, че е разпознал обвиняемия Л. М. и
обвиняемия Д. Ш.. Нещо повече, от показанията на този свидетел се
установява, че обвиняемият Л. М. се е прибрал в България на 19.12.2024 г.,
тоест предишния ден преди извършване на деянието, предмет на настоящото
обвинение. Този свидетел е участвал в огледа на автомобила „Ф.“ с ДК № **.
При огледа му е направило впечатление, че вътрешността на автомобила е
суха, а е измито само багажното отделение. Поради това и не може да псе
сподели възражението, че при огледа не са открити бухалките, за които говори
пострадалия.
Освен това свидетелят Д. Д. е разговарял със свидетеля Ф. К., който му
заявил, че е видял тримата да се насочват към гумаджийницата на свидетеля
М., където редовно се събирали. А самият свидетел М. пък споделил, че
въпросните лица дошли около 20 ч. в гаража и употребявали алкохол до около
21:30 ч.
Въпросният свидетел М. – М. М., е бил разпитан пред съдия и е
потвърдил присъствието на тримата обвиняеми при него, макар че е посочил
приблизителен по-късен час на пристигането и на тръгването им. Всички тези
обстоятелства, наред с протоколите за оглед на местопроизшествие и
показанията на свидетелката Н. П.А, които на практика потвърждават
казаното от пострадалия, включително че той е разпознал обвиняемите Д. Ш.
и Л. М., водят към настоящия момент за извод именно за наличието на
обоснованото подозрение в голяма степен на съпричастност на тримата
обвиняеми в деянието, в което са обвинени.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съществува реална
опасност и тримата обвиняеми да извършат престъпление. И настоящата
инстанция счита, че този извод се извлича от характеристиката за
обществената опасност на обвиняемите лица и от механизма на извършване на
двете тежки престъпления, които действително са свързани с бруталност и
грубо посегателство върху неприкосновеността на личността.
13
Впрочем, пред настоящата инстанция беше представено и копие от
междувременно изготвената съдебномедицинска експертиза, от която е видно,
че пострадалият В. П. е получил счупване на черепа вляво челно, малък
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка. Уврежданията са причинени от
действието на тъпи предмети, възможно с тъп ръб и отговарят изцяло да са
били причинени по време и начин, както съобщава пострадалият в
показанията си.
Поради тази причина и не може да се приеме доводът на защитата,
поддържан като алтернативна позиция, за вземане на по-лека мярка за
неотклонение.
Не може да бъде споделено и възражението на защитата, че с оглед
представените пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане и
удостоверение за граждански брак, обвиняемите полагат грижи за лицата и
семействата си. Видно от показанията на свидетеля Ф. К., същите са останали
няколко часа в гаража му, употребявайки алкохол, което не може да се приеме
за полагане на грижи за децата и семействата.
Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че целите
на мерките за неотклонение, регламентирани в чл. 57 НПК, биха се изпълнили
към настоящия момент именно с мярка за процесуална принуда „Задържане
под стража“.
Няма пречки, ако в хода на досъдебното производство се съберат други
доказателства, които да разколебават наличието на обосновано подозрение в
съпричастността на обвиняемите към деянието, въпросът за мярката за
неотклонение отново да бъде поставен на вниманието на съда.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1940 от 24.12.2024 г., постановено по
ЧНД № 2750/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:58 часа.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
Секретар: _______________________
15