Р
Е Ш Е
Н И Е
N 202
Гр.Велико Търново 29.09.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, втори касационен състав, в публично заседание
на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева
при секретаря Д. С.и с участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело №
10201 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2021 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 135 / 30.06.2021г., постановено по АНД № 259 по описа на ГОРС
за 2021г., с което е отменено наказателно постановление № 76 / 25.02.2021г.,
издадено от Заместник директор на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция
Митници, с което на ЕООД „Елит 94“ са наложени 14 имуществени санкции в размер общо
на 9 059,38лв. на основание чл.112, ал.1 от ЗАДС за нарушение на чл.43,
ал.1, т.3 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Агенция „Митници”,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон,
поради неправилно приложение на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на
естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при
съхраняването и транспортирането им, пренебрегването на разпоредби от ЗАДС
относно начина на доказване на естествени фири, липсата на идентичност между
пропан-бутан и природен газ и неотносимост на факта на заплащане на акциза,
определен с ревизионен акт към състава на конкретните административни
нарушения. Моли се за отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на касационната
жалба, правилност на съдебното решение и моли за оставянето му в сила.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за основателност на жалбата и моли за отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – на дружеството
са издадени ревизионен доклад, ревизионен акт и решение, с което е потвърден
ревизионния акт, в който са констатирани задължения за акциз, заплатени преди
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В
наказателното постановление в пунктове от 1 до 14 включително за всяко едно
нарушение са описани подробно обстоятелства, от които следва извода на
наказващия орган за дължим акциз за липсваща акцизна стока, който не е
деклариран и внесен с акцизна декларация за съответния данъчен период.
Въззивният съд приема, че липсва административно нарушение, тъй
като установените липси са естествени фири, за които не се дължи акциз, поради
което и наказателното постановление е отменено.
Настоящият състав намира решението за постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закони.
Следва да се отбележи основателността на възражението на касатора
за неправилно приложение на материалния закон относно установената липса на
административни нарушения по мотиви за наличие на естествени фири. Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените
фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и
транспортирането им е приложима единствено по отношение на последното нарушение
през данъчен период м.01.2020г., тъй като от 01.01.2020г. е в сила изменение на
ЗАДС и е създадена нова ал.4 в чл.25, съгласно която за акцизните стоки,
невключени в наредбата по ал.2 /Наредба № 4 / 2006г./ се прилага именно
посочената от въззивния съд наредба. По отношение на останалите нарушения,
включващи данъчни периоди от 2019г. приложение намира единствено Наредба № 4 /
2006г., тъй като в данъчното законодателство е недопустимо прилагане на
текстове по аналогия. След като процесната стока – природен газ – макар и
акцизна стока, не е включена в обхвата на признатите от закона стоки с
естествени фири, то такива фири не се признават.
Дори
и да се приеме, че като всяка стока и природния газ има естествени фири и те
следва да бъдат признати, независимо по кой ред, то изискването на закона е те
да бъдат определени от задълженото лице за съответния данъчен период – чл.25,
ал.1, т.3 и ал.4 от ЗАДС. При липсата на активно поведение от регистрираното по
ЗАДС лице и липса на отчитане в счетоводната отчетност и посочените дневници на
наличие на естествени фири, дори и да са налице такива те не могат да бъдат
признати, поради неизпълнение на специалните изисквания на закона.
Следва
да се отбележи и факта, че изводът на
въззивния съд за идентичност на размера на установените през 12-те поредни
месеца липси и размера на признатите от закона естествени фири е голословен. Не
са посочени количествата постъпило през всеки един месец гориво, количеството
на липсата, определения от закона размер на естествената фира /който е в
проценти и за съответния сезон/ и конкретния размер на призната от съда фира за
съответния данъчен период. Така например за първия данъчен период м.02.2019г. е
установено продадено количество природен газ от 229 675 куб.м. При
прилагане на размера на естествените фири за пропан-бутан най-близък и
благоприятен за нарушителя е размера за преливане от цистерна в резервоар,
който през зимния сезон е 0,70%, то признатия размер на естествените фири е
1 607,73 куб.м. Установените от контролния орган липси са в размер на
3 726,094 куб.м. Следователно изводът на въззивния съд, че установените
липси за този данъчен период са съответни на признатите от закона естествени
фири е в противоречие с установените по делото факти.
Оспореният
съдебен акт не съдържа установените от съда факти. В конкретния случай са
налице 14 административни нарушения и наложени 14 имуществени санкции. Нито
едно административно нарушение не е описано в решението. Ако въззивния съд бе
изпълнил задължението си да установи фактите по делото, не само би установил и
приложимата правна норма, но и обстоятелството за два типа административни
нарушения – наличие на липси и неправилно определена данъчна ставка. За двата
различни вида административни нарушения са налице различни дати на извършване
на нарушенията, необходими са различни доказателства за установяването им.
По отношение на нарушението на чл.43, ал.1, т.3 от ЗАДС.
Посочената разпоредба предвижда начисляване на акциз от
регистрираното лице по чл.
57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - на датата на установяване на липсата по чл.
20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 от ЗАДС. Административно
наказващия орган приема, че дата на нарушението е 21.07.2020г. и същевременно
се твърди, че акциза е следвало да бъде начислен през съответния месец. Ако се
приеме за правилно определянето на дата на нарушението на датата, следваща
връчването на ревизионния акт, то дължимото поведение на задълженото лице
включва начисляване на всички липси, установени от ревизиращия екип през
м.07.2020г. По делото не са налични доказателства за извършени проверки за
начисления акциз от наказаното лице през м.07.2020г., поради което и следва да
се съберат тези доказателства. При правилно определена дата на нарушение
м.07.2020г. от значение за правилната квалификация и размер на наказанието е в
кой данъчен период е начислен акциза за установените липси – въпрос, който също
не е изследван от въззивния съд.
За данъчни периоди м.03.2019г.,
м.04.2019г. и м.09.2019г. установеното нарушение е на чл.43, ал.1, т.2 от ЗАДС – липса на начисляване
на акциз с издаване
на данъчен документ по чл.
84, ал. 1 по реда на чл.
84, ал. 8, 20 и 21 от ЗАДС за стоките, за които акцизът е станал дължим
съгласно чл. 20, ал. 2, т.17 от ЗАДС.
Видно от мотивите на наказателното постановление, от търговеца е начислен акциз
с акцизна ставка по чл.33, ал.1, т.6 от ЗАДС в размер на 0,60лв., а органа
приема, че за част от количеството вярната ставка е по чл.32, ал.1, т.6а от ЗАДС – 0,85лв. Разликата между начисления и дължимия акциз е приета за
неначислен акциз. Въпросът за правилната акцизна ставка изобщо не е разглеждан
от съда, поради което за тези нарушения липсва формирана воля и каквото и да
било основание за крайния извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
За данъчни периоди м.11.2019г. и
м.12.2019г. са установени и двата вида нарушения и са наложени по две
административни наказания.
Липсата на установени факти в хода на
въззивното производство, както и непълнотата на събраните доказателства, прави
невъзможна проверката за правилното приложение на материалния закон, която
касационната инстанция е длъжна да извърши. Това налага отмяна на съдебното
решение и връщане на делото на друг състав от същия съд за ново произнасяне.
При разглеждане на спора следва да се съберат доказателства за наличието на
начисляване на акциз за установените липси в счетоводството на жалбоподателя
посредством назначаване на експертиза за сметка на ответника. Следва да се
дадат отговори на следните въпроси – неначисляването на акциз при липси,
установени от контролните органи, едно нарушение ли е /предвид посочената от
органа дата на нарушение/ или няколко; налице ли е неначисляване на акциз при
липси и то установено ли е от контролните органи; коя е данъчната ставка при
начисляване на акциз от лицето по реда на чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС и налице ли
е неначисляване на акциз при неправилно определена данъчна ставка?
Водим от горното, настоящият състав намира касационната жалба за
основателна и въззивното решение като постановено в нарушение на процесуалния
закон следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 135
/ 30.06.2021г., постановено по АНД № 259 по описа на ГОРС за 2021г.,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.