Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 14.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІХ граждански
състав, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Калин Т.
при секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Т. гр. дело № 1458 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове за разваляне на алеаторен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
с правно основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите и
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. с чл. 55, ал. 1 във
вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, за връщане на имота в патримониума на
прехвърлителя.
В исковата молба ищцата Д.И. ***
твърди, че с нотариален акт № 142, том ІІІ-ти, рег. № 2225, нот. дело № 239 от
13.06.2014 г. на Нотариус Снежана Петкова с район на действие Районен съд
Враца, е прехвърлила на ответника И.Б.И. *** собствената си ½ /една
втора/ ид. част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.181.2.4., находящ се в гр.Враца, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 год.
на изп. директор на АК, с адрес на имота: гр. Враца, п.к 3000, ж.к. “Дъбника“, **********,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 12259.1010.181, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой на нивата на обекта: 1, с площ по документа от 76,12
кв.м., състоящ се от две стаи, хол и сервизно помещение, с прилежащи части:
избено помещение № 28 с площ от 2,70 кв.м. и 1,71 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, ниво 1, при
съседи на апартамента: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор
12259.1010.181.2.5; под апартамента: самостоятелен обект с идентификатор
12259.1010.181.2.1.; над обекта: самостоятелен обект с идентификатор
12259.1010.181.2.7. Прехвърлянето на нейната 1/2 ид. част от горепосочения
апартамент е извършила срещу поемането от страна на ответника на задължение за
гледането и издръжката й, като същият следвало да й осигурява спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до извършването на сделката. Поддържа, че е
извършила прехвърлянето, за да си осигури спокойни старини и най-вече постоянни
грижи и внимание, както с оглед на възрастта й, така и с оглед на влошеното й
здравословно състояние, налагащо постоянни грижи. Сочи, че е възрастна жена,
над 65 годишна възраст, с трайно намалена работоспособност /ТНР/ 80 %, с редица
заболявания и че почти всекидневно приема животоподържащи лекарства, което
налага ежедневни грижи за храна, хигиенно обслужване, медикаменти и лекарства и
медицинско обслужване. Изтъква, че ответника не е изпълнявал поетите по този
алеаторен договор задължения - не се интересувал от нея, не я посещавал и не й
осигурявал нито издръжка (в натура или поне парична такава), нито каквито и да
са грижи, било лично или чрез трети лица и най-вече не й осигурявал внимание и
уважение. Твърди, че почти ежедневно се налага да търси помощта на близки,
познати, роднини и най-вече на съседите си за посрещането на ежедневните си
нужди от храна, хигиенно обслужване, почистване на жилището й и при посещение
на личния й лекар. Моли съда, да развали сключения помежду им с ответника договор
за прехвърляне на недвижимия имот, поради неизпълнение от страна на ответника
на поетите с него задължения, да осъди ответника да й отстъпи собствеността и
предаде владението върху 1/2 ид. част от апартамента, предмет на същия
алеаторен договор и да й присъди разноските по водене на делото.
Ответникът И.Б.И. ***, в писмения
отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявения иск. Твърди, че двамата с
ищцата са водили делбено дело № 1083/2016 год. по описа на ВРС против сина й А.,
по което има влязло в законна сила решение. Поддържа, че в протокол за разпит
на ищцата по Досъдебно производство № 768 от 2015 год. по описа на РУ-Враца, от
05.02.2016 год. същата е заявила, че ответникът се е грижил за нея, а в
протокол за разпит на ищцата по НОХД № 380/2016 год. от 12.05.2016 год. същата
заявила, че с ответника са в приятелски отношения и че след покупката И. не е
ходил в жилището, тъй като има доживотно право на ползване; че в същото
заседание ответника, в присъствието на ищцата е заявил, че се е грижил за
последната и й е помагал във всичко, което е необходимо и че се е съгласил да й
бъде опора и че Д.Т. не е възразила против неговите думи. Сочи, че в процесното
жилище живее само ищцата, а задълженията за неплатена топла и студена вода и
парно са поети от него. Изтъква, че той е плащал адвокатските хонорари в общ
размер 5 880 на адвокат Р.Т. по всички дела, които е водила ищцата, и че е
молил адвокат Р.Т. да поема поредното й дело за защита. Твърди също, че е дал
на ищцата следните суми: 5000 лева, с които ищцата да заплати разноските по
болничното си лечение и да си посреща нуждите, докато й бъде отпусната пенсията
за прослужено време и старост от Гърция и от България и 5000 лева, с които
ищцата да заплати разноските по направата на паметник и гроб на съпруга си и
разноските по пътуването до Гърция и финансиране на прибирането на багажа си от
Гърция. Заявява също, че не е оставил ищцата без подкрепа и всеки месец й е
давал по 300 лв., за да я подпомага. Моли съда, да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан, като осъди ищцовата страна да му заплати направените
в настоящия процес разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установи се по делото и не е
спорно между страните, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт № 142, том III-ти,
рег. № 2225, нот. дело № 239 от 13.06.2014 г. на Нотариус Снежана Петкова с
район на действие Районен съд Враца, ищцата Д.И. ***, в качеството й на
прехвърлител, е прехвърлила на ответника И.Б.И. ***, в качеството му на
приемател, собствената си ½ /една втора/ идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.181.2.4.,
находящ се в гр.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 год. на изп. директор на АК, с адрес
на имота: гр. Враца, п.к 3000, ж.к. “Дъбника“, **********, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
12259.1010.181, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой на нивата на обекта: 1, с площ по документ от 76,12 кв.м., състоящ се от
две стаи, хол и сервизно помещение, с прилежащи части: избено помещение № 28 с
площ от 2,70 кв.м. и 1,71 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото, ниво 1, при съседи на апартамента:
на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор 12259.1010.181.2.5; под обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 12259.1010.181.2.1.; над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 12259.1010.181.2.7, срещу задължението на И.Б.И.
да поеме гледането и издръжката на Д.И.Т., като й осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до сега, докато е жива. С договора Д.И.Т. си е запазила
правото да ползува имота докато е жива, безвъзмездно.
Установи се също, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че в периода преди сключването на
договора прехвърлителката и синът й А.Я.Т.. са били в изключително изострени
отношения, довели до търсене на съдебна защита от прехвърлителката по реда на Закона
за защита от домашно насилие и образуване на гр.д. № 2532/2014г. на ВРС. С
решение № 312 от 25.07.2014г. по в.гр.д. № 448/2014г. Окръжен съд – Враца е приел
за установено, че на 23.04.2014 г. около 01:30 ч. в апартамент в гр. Враца,
ж.к. "Дъбника" ********, А.Я.Т.. упражнил над майка си Д.И.Т. домашно
насилие като заплашвал Д.И.Т., че ще я убие, пали и пребива и гърми, където и
да се намира, нахвърлил се върху нея и й нанесъл побой по лицето и тялото,
който акт представлява част от системни прояви на психическо и физическо
насилие с начало месец ноември
Разпитаните по делото свидетели
установяват, че именно упражненото върху прехвърлителката от нейния син насилие
е мотивирало същата да сключи договора за гледане и издръжка от 13.06.2014 г. Свидетелката
С.Д. установява, че Д.Т. й е споделяла, че сина й „няма да има нищо“, че се е
страхувала от него и че е продала апартамента си, за да се отърве от сина си.
Свидетелите И.Т. и Б.Н. също установяват с показанията си, че ответникът им е
казвал, че Д. е била в много лоши отношения със сина си, поради което е
предложила на И.И. да му продаде апартамента. Първият от тях свидетелства, че
преди продажбата на апартамента прехвърлителката многократно е идвала в
кантората на адв. Т., за да се оплаква от сина си и че уговорката между
страните по договора била И. да поема всички разходи с използването на
апартамента и да осигури на Д. сигурност и спокойствие. В тази насока са и
показанията на свидетелката Д.Т.. Според нея Д. е била зверски пребита от сина
си и я е било страх да се прибере в дома си, поради което е търсила някой да я
защити от сина й. Тогава се е запознала с И. и е поискала да му прехвърли
нейната част от апартамента, тъй като е видяла, че той е добър човек, който ще
се грижи за нея. И тази свидетелка установява, че уговорката между страните по
договора била И. да се грижи за Д., да я защитава от нейния син, за да може тя да
живее спокойно.
Мотивите за сключването на
договора за гледане и издръжка
прехвърлителката е изложила и в сведението, което е дала на 05.06.2015г.
(л. 170 по делото): „Сделката, която сключих с И.Б.И., я направих с цел да
изгоня от апартамента А., защото той ми налагаше постоянен психически и
физически тормоз.” В протокола за разпит на обвиняем от 05.02.2016г. (л.63) и в
протокола от 12.05.2016г. по н.о.х.д. № 380/2016г. на ВРС (л.69) ищцата също е
заявила, че физическото и психическото насилие упражнявано върху нея от сина й
я е принудило да търси подкрепа от ответника, тъй като не е имала други близки
(майка й, баща й и брат й са били починали).
Към момента на сключване на
договора (13.06.2014 г.) прехвърлителката е била на 62 години, а видно е от
приложените по делото епикризи от 2014г. и 2016г., че в периода 13.10.2014г. –
20.10.2014г. ищцата е била на лечение в отделение по кардиохирургия при Болница
Токуда, гр. София, където на 14.10.2014г. й е извършена оперативна интервенция:
аорто-коронарен байпас на една коронарна артерия, а в периода 23.06.2016г. –
28.06.2016г. същата е лекувана в отделението по кардиология при МБАЛ „Христо
Ботев” АД, гр. Враца. В епикризата, издадена от отделение по кардиохирургия при
Болница Токуда е отразено, че пациентката подлежи на доживотна антибиотична
профилактика на инфекциозен ендокардит. В експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ
„Христо Ботев” АД, гр. Враца от 03.02.2015г. е отразено, че ищцата е с водеща
диагноза стенокардия и придружаващи заболявания атерогенна дислипидемия и кистаденом
на надбъбречна жлеза и е определена трайно намалена работоспособност поради
общо заболяване 80 % за срок от 1 година, който срок е продължен за 3 години с
експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр. Враца от 09.02.2016г.
От представените по делото рецептурна книжка на хронично болния и карта за
лечение с антикоагулант се установява, че ищцата постоянно е приемала
лекарства.
Основният спорен въпрос от
фактическа страна, имащ отношение към предмета на доказване, е дали след
сключването на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за
гледане и издръжка, ответникът И.Б.И. е изпълнявал поетите с този договор
задължения. В тази насока по делото са събрани гласни доказателства –
показанията на две групи свидетели – ангажираните от ищцата Д.Т. – С. Петрова Д.
и С.И.С., и ангажираните от ответника И.И. – И.Т.Т., Б.А.Н. и Д.В.Т., а също са
представени от ответника писмени доказателствени средства – протокол за разпит
на обвиняем от 05.02.2016г. по ДП № 768/2015 г. по описа на РУ-Враца, протокол
от съдебно заседание, проведено на 12.05.2016г. и присъда № 43 от 14.06.2016г.
с мотиви по НОХД № 380/2016г. на ВРС, решение № 100 от 31.10.2016г. по ВНОХД №
292/2016г. на ВОС, решение № 35 от 18.01.2016г. по гр.д. № 2093/2015г. на
РС-Враца, решения № 397 от 06.07.2016г. и № 666 от 01.11.2016г. по гр.д. №
1083/2016г. на ВРС, тъжба и сведение от 04.06.2015г. от А.Я.Т.., сведение от
05.06.2015г. от Д.Т., протоколи за разпити на свидетели от 30.09.2015г. и от
01.10.2015г. по ДП № 796/2015 г. по описа на РУ-Враца, изпълнителни листа,
покани и съобщения за доброволно изпълнение, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, разписки и приходни квитанции за платени суми и
др.
Установи се по делото, от
показанията на свидетелите С.Д. и С.С. – съседки на ищцата, които съда цени
като непосредствени, непротиворечиви и достоверни, изясняващи релевантните по
делото факти, че същите никога не са виждали ответника да посещава дома на ищцата
в ж.к. „Дъбника, да й носи храна или да й помага по някакъв начин. Ищцата е
споделила пред свидетелките, че е прехвърлила на ответника жилището си срещу
задължение за гледане и издръжка, но никога не им е казвала дали същият е идвал
при нея и дали се е грижил за нея. Свидетелката С.Д. е влизала много пъти в
жилището на ищцата и твърди, че тя е живеела в „страшна мизерия”, а
свидетелката С.С. рядко е ходила в жилището на ищцата, тъй като в него не е
имало парно отопление. Съпругът на тази свидетелка е ходил в апартамента на
ищцата, за да извършва дребни ремонти, когато тя го е извиквала. И двете
свидетелки са помагали на ищцата, като са й давали в заем дребни суми, за да
изкара месеца и за да си купува лекарства за сърцето, тъй като вземала малка
пенсия. Свидетелките установиха, че ищцата не е живяла в апартамента в ж.к.
„Дъбника“, а на квартира по времето, когато й е правена сърдечната операция в
гр.София и след изписването й от болницата свидетелката С.Д. е ходила при нея
поне два пъти в седмицата, за да й занесе храна и да й напазарува. След като
ищцата се върнала отново да живее в жилището си в ж.к. „Дъбника“ свидетелката Д.
излизала с нея по-често, за да се разходят и й давала всичко, което е имала
възможност да й даде. Ищцата е споделяла със свидетелките, че никой не се
грижил за нея и никой не е идвал при нея, за да почиства жилището й, и дори
веднъж се оплакала на съседката си С.Д., че е викала ответника, той й е
обещавал, че ще дойде, но не е идвал.
От разпитите на свидетелите И.Т.
и Б.Н., приятели на ответника, и Д.Т., дъщеря на пълномощника на ответника, се
установи мотивацията на страните за сключване на договора за гледане и
издръжка: ищцата е търсила сигурност, спокойствие и закрила от ответника, тъй
като е била тормозена от нейния син А. Т., а ответника е искал да осигури на
децата си жилище. Според свидетелите И.Т. и Д.Т. още преди сключването на
договора страните са били в много добри отношения и ответника е поел всички
разходи на ищцата по погребението на съпруга й и е заплатил разноските по
поставянето на паметна плоча на гроба му. И тримата свидетели твърдят, че след
сключването на договора ответника ежемесечно е давал на ищцата на ръка по
300 лв., понякога цялата сума наведнъж,
а когато не е имал цялата сума, й е давал парите на два-три пъти. Свидетелят И.Т.
три-четири пъти лично е присъствал, когато ответника е давал парите на ищцата,
свидетелят Б.Н. няколко пъти е карал ответника до ищцата, за да й даде тези
пари, а свидетелката Д.Т. е присъствала на телефонни разговори на ищцата с
ответника, при които ищцата му е искала тези пари. Според свидетелите ответникът
не е живял в апартамента, но е поел всички разходи, свързани с използването му,
като е заплащал и продължава да заплаща суми на „Водоснабдяване и канализация”
– Враца и „Топлофикация” – Враца, които дружества са водили дела срещу него,
както и е заплащал хонорарите на адвокатите, които ищцата е ангажирала по
водените срещу сина й съдебни дела. Свидетелите И.Т. и Б.Н. установиха с
показанията си, че са посещавали заедно с ответника ищцата, когато последната е
била на лечение в кардиологичното отделение в болницата и са й носили храна, а
първият от тях твърди, че ответникът е носил храна на ищцата в жилището й
два-три пъти, но не се е грижил за хигиената на жилището. Ответникът е споделял
пред свидетеля Б.Н., че е давал на ищцата на два пъти по пет хиляди лева, но
свидетелят не е присъствал на предаването на парите, нито пък знае за какво са
били тези пари. Свидетелят твърди, че е присъствал на телефонни разговори между
страните, при които ищцата е искала пари от ответника, а свидетелят И.Т.
твърди, че когато ищцата е искала помощ от ответника, последният винаги й е
оказвал такава. Свидетелката Д.Т. установи, че ответникът е давал пари на
ищцата, за да пътува до Гърция, но не е присъствала на предаването на парите.
Според същата когато ищцата се е виждала с ответника, се е държала с него като
към неин син, когато му се е обаждала по телефона, го е наричала „сине” и
наистина ответника се е грижил за нея като син през цялото време от когато двамата
са се познавали.
Съдът възприема показанията на тези свидетели като
обективни, безпристрастни и непротиворечиви, изясняващи релевантни по делото
факти. Същите обаче следва да бъдат ценени само относно онези факти и
обстоятелства, които свидетелите непосредствено са възприели или пък, макар и
опосредени, се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Показанията на свидетелите и обясненията на
обвиняемите, респ. подсъдимите, обективирани в протоколите за разпит на
свидетел, респ. обвиняем, пред разследващите органи и в протокола от съдебното
заседание, проведено на 12.05.2016г. по НОХД № 380/2016г. на ВРС, не са събрани
по установения в закона ред (чл.163, ал.1 ГПК) – непосредствено пред състава на
съда, разглеждащ настоящото дело, поради което не могат да бъдат ценени като гласни
доказателства по делото. Посочените документи, в частта, в която материализират
изявления на страните по настоящото дело, са частни свидетелстващи и се ползват
с материална доказателствена сила, т.е. имат доказателствено значение за
стоящите вън от тях факти, до които се отнася удостоверителното изявление, само
когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти. В този смисъл изявлението
на ищцата Д.Т. в протокола за разпит на обвиняем от 05.02.2016г. по досъдебно
производство № 768/2015г. по описа на РУ- Враца, че купувачът И.И. й учредил
право на ползване и се грижил за нея, е изявление за факт, който е неизгоден за
ищцата и съдът е длъжен да го зачете при анализа на доказателствата.
Останалите документи, представени по делото от
ответната страна и изброени по-горе (съдебни решения, присъда с мотиви, тъжба,
сведения, изпълнителни листа, покани и съобщения за доброволно изпълнение,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, разписки и
приходни квитанции за платени суми и др.) според настоящия състав са неотносими
към предмета на настоящото дело, тъй като не съдържат сведения, касаещи
настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат коментирани по същество и
от тях да се правят изводи във връзка с изпълнението на задължението по
договора за издръжка и гледане от страна на ответника И.И..
От правна страна, при тези
фактически констатации, съдът намира следното:
Сключеният между страните договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
представлява по своята правна същност един алеаторен договор, при който едната
страна – прехвърлител престира своето задължение още със сключването на
договора – прехвърля собствеността върху недвижим имот, а другата страна
приобретател престира своето задължение за грижи, гледане и издръжка до смъртта
на прехвърлителя и/или на трето ползващо се лице. Конкретното съдържание на
насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за
издръжка и гледане не е определено в закона (договорът е ненаименован) и се
определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не
са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане (уговорено е
бланкетно), издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам. Последователна е както съдебната практика, така и правната теория,
че при договора за издръжка и гледане задължението на приобретателя има
продължително изпълнение. За да бъде изправен, длъжникът следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Специфичната крайна
социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър
начин на живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на
потребностите му, докогато е необходимо. Следва да се допълни, че паричната
престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което
кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и
издръжка. В този смисъл са редица решения на ВКС, постановени в производства по
чл.290 от ГПК - Р № 82 от 5.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК; Р № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о., ГК; Р № 174 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7500/2013 г., III г. о., ГК; Р № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1853/2014 г., IV г. о., ГК; Р № 284 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1892/2014 г., IV г. о., ГК; Р № 70 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010
г., III г. о., ГК.
По настоящето дело се установи
безспорно, от представената медицинска документация, че ищцата е възрастна жена
със сериозни заболявания, които несъмнено изискват постоянен прием на
лекарства, грижи, внимание в ежедневието, включително относно хранителния
режим, наблюдение и подпомагане, включително при търсене на лекарска помощ. Тежкото
здравословно състояние на прехвърлителката налага нужда от чужда помощ при
извършване на по-тежки дейности, свързани с битовото обслужване /пазаруване,
готвене, хигиенизиране на помещенията и лична хигиена/, отвеждането й на
контролни прегледи в лечебни заведения, придружаването й при престой в болнични
заведения и др. Необходимите й грижи и издръжка ищцата не е получавала от
най-близкия си човек - синът й А.Я.Т... Нещо повече, упражняваното от последния
системно психическо и физическо насилие върху ищцата е накарало същата да
потърси сигурност, спокойствие, защита и
грижи от ответника. Именно сериозната нужда на ищцата от грижи и спокойствие е
мотивирало същата да сключи алеаторния договор с ответника на 13.06.2014 г.
Установи се също, че в
нотариалния акт, в който е обективиран договора за гледане и издръжка, страните
са използвали бланкетната формулировка относно задължението на приобретателя И.Б.И.,
а именно "да поеме гледането и издръжката на Д.И.Т., като й осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива", като
не са уговорили ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, както и
ограничения във времево отношение - кога, в какъв момент и при какви
предпоставки да се осигуряват необходимите грижи. Следователно, при тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД следва да се приложи правилото
посочено по-горе, че ответника по иска, като приобретател по договора, е бил
длъжен да престира на ищцата-прехвърлител цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи, като равностойна насрещна престация на дадения му от нея имот.
От събраните по делото
доказателства се установява обаче, че приобретателят не е осъществявал в пълен
обем грижите, които състоянието на прехвърлителката е изисквало - да й се
осигурява непрекъснато помощ от друго лице в ежедневните й битови и хигиенни
нужди. Не се установява в случая приобретателят да е предоставял на
прехвърлителката ежедневно осигуряване на храна, чистота и цялостна грижа за
личността и условията за живота й в нейния дом. Същият не е поел ежедневно и
практически непрекъснато всички грижи за нея и покриването на всичките й нужди,
включително изрядно поддържане на хигиената в дома и обслужване с оглед
възрастта й и лошото й здравословно състояние.
С оглед показанията на
свидетелките С.Д. и С.С., които като съседки на ищцата имат непосредствени
впечатления относно нейното ежедневие, ответникът не е посещавал жилището на
ищцата, не се е грижил за хигиената и отоплението на същото и не е извършвал
необходимите дребни ремонти в него. Ищцата е споделяла със свидетелките, че
никой не се грижил за нея и никой не е идвал при нея, за да почиства жилището
й. И двете свидетелки са помагали на ищцата, като са й давали в заем дребни
суми, за да изкара месеца и за да си купува лекарства за сърцето, тъй като
вземала малка пенсия, а след изписването на ищцата от болницата, в която й е правена
сърдечната операция в гр.София, свидетелката С.Д. е ходила при нея поне два
пъти в седмицата, за да й занесе храна и да й напазарува. Показанията на тези
свидетелки кореспондират с показанията на свидетелите И.Т. и Б.Н., които
установяват епизодични посещения на ответника при ищцата, когато последната е
била на лечение в кардиологичното отделение в болницата и в жилището й.
Свидетелят И.Т. също установява, че ответникът не се е грижил за хигиената на
жилището на ищцата. Показанията на свидетелите И.Т., Б.Н. и Д.Т. относно
грижите, които ответникът е полагал за ищцата, са твърде общи, липсва
категоричност и детайлност у тях, поради което не може от същите да се установи
в какво конкретно се е изразявала помощта, която ответникът е предоставял на
ищцата, респ. да се направи категоричен извод за системно полагане на грижи и
гледане. Свидетелят И.Т. твърди, че И. е оказвал всякаква помощ на Д. -
финансова и каквато и да е друга; че Д. е имала сигурност след продажбата на
апартамента; че когато последната е искала помощ, винаги й е оказвана и че И.
се грижил добре за Д. и апартамента. Свидетелят Б.Н. твърди, че И. е човек,
който изпълнява ангажиментите си, и доколкото знае Д. не е имала проблеми след
като е продала апартамента. Свидетелката Д.Т. твърди, че И. многократно се е
грижил за Д. като син през цялото време от когато двамата са се познавали. С
оглед на тези показания не може да се приеме, че ответникът непрекъснато е
полагал грижи за ищцата относно пазаруване, храна, почистване, подпомагане при
здравословни проблеми, емоционална подкрепа, каквито грижи се дължат при
сключен алеаторен договор, за чието изпълнение не е достатъчно да се правят
отделни посещения.
Изявлението на ищцата Д.Т. в протокола за разпит на
обвиняем от 05.02.2016г. по досъдебно производство № 768/2015г. по описа на РУ-
Враца, че купувачът И.И. се грижил за нея, следва да се разбира в контекста на
обстоятелствата, при които е направено - като защитна теза по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление срещу сина й. Следва да се отчете също, че
това изявление е направено преди повече от година преди предявяването на иска
за развалянето на договора за гледане и издръжка и доколкото е вярно касае
времето до провеждането на разпита, а не и периода след него. За последния
ищцата е имала несъмнено възможност да прецени дали получава надлежно
изпълнение. За да бъде изправен преобретателят следва да предоставя целият обем
от грижи непрекъснато и ежедневно за целия срок на договора, т.е. докато е жива
прехвърлителката, и ако в един период от действието на договора такива грижи не
се полагат, то на практика е налице пълно неизпълнение на договора.
Не се доказа по категоричен начин
приобретателят на имота да е подпомагал и финансово прехвърлителката в обема,
определен в договора. Показанията на свидетелите И.Т., Б.Н. и Д.Т., в частта, в
която установяват, че ответникът ежемесечно е давал на ищцата на ръка по
300 лв., са опосредени, тъй като тези
свидетели не предават лични впечатления, а най-вече това което са чули от
ответника и не се подкрепят от други доказателства по делото. Доколкото
свидетелите лично са присъствали на случаи на предаването на сумата или на
телефонни разговори на ищцата с ответника, при които ищцата му е искала тези
пари, то са налице отделни епизодични плащания, които не могат да изпълнят
понятието "даване на издръжка" по смисъла на сключения договор. Заплащането
на консумативите за прехвърления апартамент от ответника (за което по делото
има представени оскъдни доказателства) също не доказва изпълнение на
задължението му за даване на издръжка, тъй като задължението за заплащане на
вода, ток и парно е задължение на ответника, като собственик на имота, към
съответните доставчици (в този смисъл е и представеното по делото решение № 35
от 18.01.2016г. по гр.д. № 2093/2015г. на РС-Враца). Не се събраха и
категорични доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че е давал на
ищцата на два пъти по пет хиляди лева - ответникът е споделял пред свидетелите Б.Н.
и Д.Т., че е давал на ищцата тези пари, но никой от двамата не е присъствал на
предаването на парите. Поемането на разноските на ищцата за пътуването й до
Гърция, за погребението на съпруга й и за поставянето на паметна плоча на гроба
му (доколкото за това се събраха гласни доказателства), касаят период преди
сключването на договора за издръжка и гледане и също не могат да се приемат, че
са в изпълнение на задължението на ответника за даване на издръжка на ищцата.
При тези обстоятелства
обосновано ищцата е преценила, че не получава от ответника грижите, средствата
и подкрепата, на които е разчитала. С оглед възрастта на ищцата и сериозните й
заболявания липсата на подкрепа от ответника закономерно е довела до загуба на
доверие у човека, когото тя е избрала за своя опора. Не се твърди, нито
установява от страна на ответника наличие на временна обективна невъзможност за
изпълнение или временно разстройство в отношенията между страните, нито пък да
е предложил трансформация на натуралното задължение за издръжка в парично
такова.
Не се установява
следователно, при доказателствена тежест на ответника, същият да е осигурил на
ищцата в периода от сключването на договора до подаване на исковата молба,
както и след това, всички необходими грижи, удобства и издръжка, в съответствие
с нуждите на прехвърлителката и както изисква характерът на поетите с
алеаторния договор задължения. Налице е неизпълнение на договорните задължения
от страна на ответника-приобретател, което обосновава извода на съда за пълно
виновно неизпълнение на договора от негова страна и е основание за развалянето
му.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 87,
ал.3 от ЗЗД е доказан и основателен и следва да се уважи, като алеаторния
договор се развали.
От страна на ищцата в исковата молба е заявена и
претенция с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 55, ал. 1 във вр. с
чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, за връщане на владението на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот в нейния патримониум. Развалянето на
алеаторния договор съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.1 от ЗЗД има обратно
действие (в тази насока - решение № 507/22.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
944/2009 г., 1 ГО, ГК), поради което с постановяването му вече не съществуват в
правния мир и последиците му относно прехвърлянето на правото на собственост. В
случая е безспорно, че след сключването на алеаторния договор ответникът не е живял
в процесния апартамент. Там е продължила да живее ищцата, която го ползва към
момента на предявяване на иска и понастоящем. С развалянето на алеаторния
договор отпадат за ответника и възможностите да владее имота и да се разпорежда
с него. При тези обстоятелства и тъй като ответникът понастоящем не упражнява
фактическата власт върху имота, то няма основания при условията на чл. 108 от
ЗС да се осъжда същия да предава владението на имота на ищцата. Следователно
искът за връщане на владението на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот в патримониума на ищцата е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи заплащане на разноски за производството на ищцата с оглед уважаването на
иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата дължи заплащане на ответника на разноски с оглед отхвърлянето на иска по
чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото
в договорите за правна помощ страните не са разграничили разноските за
адвокатско възнаграждение по двата иска, следва да се приеме, че те са
направени поравно за всеки от тях. При тези обстоятелства съдът намира, че ответникът
следва да заплати на ищцата разноските, направени по иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД - сумата 67, 44 лв. за държавна такса и сумата 341 лв. за адвокатско
възнаграждение, а ищцата следва да заплати на ответника разноските, направени
по иска с правно основание чл.108 от ЗС във вр. с чл. 55, ал. 1 във вр. с чл.
88, ал. 1 от ЗЗД - сумата 345,50 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД договор за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка, сключен на 13.06.2014 г., оформен с нотариален акт №
142, том III-ти, рег. № 2225, нот. дело № 239 от 2014 г. на Нотариус Снежана
Петкова с район на действие Районен съд Враца, рег. № 006 в регистъра на НК, по
силата на който Д.И.Т. с ЕГН ********** ***, е прехвърлила на И.Б.И. с ЕГН **********
***, собствената си 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.181.2.4.,
находящ се в гр.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-43/16.09.2005 год. на изп. директор на АК, с адрес на имота:
гр. Враца, п.к 3000, ж.к. “Дъбника“, **********, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1010.181,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата на
обекта: 1, с площ по документ от 76,12 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и
сервизно помещение, с прилежащи части: избено помещение № 28 с площ от 2,70
кв.м. и 1,71 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху мястото, ниво 1, при съседи на апартамента: на същия етаж
самостоятелен обект с идентификатор 12259.1010.181.2.5; под обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 12259.1010.181.2.1.; над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 12259.1010.181.2.7, срещу задължението на И.Б.И.
да поеме гледането и издръжката на Д.И.Т., като й осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до сега,
докато е жива и същата си е запазила правото да ползува имота докато е жива,
безвъзмездно, поради виновно неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане
от страна на И.Б.И..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.Т. с ЕГН ********** ***,
против И.Б.И. с ЕГН ********** ***, иск за връщане на владението на 1/2 ид.ч.
от описания по-горе недвижими имот в
патримониума на Д.И.Т..
ОСЪЖДА И.Б.И. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер 67, 44 лв. за държавна такса и 341 лв. за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.И.
с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер 345,50 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ДАВА възможност на Д.И.Т. в 6
месечен срок от влизане на решението в сила да впише същото, съгласно
изискванията на Закона за собствеността.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: