№ 1233
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100502473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20198324 от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 16647/2018 г. на
СРС, ГО, 64 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Ю. В. Н., ЕГН
**********, дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 713 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2014г. - м.04.2017г. за имот на адрес: гр. София, бул. *******
аб.№ 003175, ведно със законна лихва от 27.10.2017г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 3,28 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 16.09.2017г. - 17.10.2017г. и сумата от 6,20 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м.10.2014г. – м.04.2017г., като е отхвърлен искът за цена за
топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.06.2014г., вкл., искът за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 36,63 лева и за периода на забавата 16.09.2015г. –
15.09.2017г., искът за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния
предявен размер от 7 лева и за периода м.05.2014г. – м.09.2014г., вкл. и изцяло искът за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за сумата от 0,49 лева за период на забавата 16.09.2015г. – 17.10.2017г.
Със същото решение е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Г. Н.
Д., ЕГН **********, дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 713 лева – цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2017г. за имот на адрес: гр. София, бул.
******* аб.№ 003175, ведно със законна лихва от 27.10.2017г. (дата на подаване на
1
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от
3,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 16.09.2017г. - 17.10.2017г. и сумата от 6,20 лева – цена за услуга
дялово разпределение за периода м.10.2014г. – м.04.2017г., като е отхвърлен искът за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 36,63 лева и за периода на забавата
16.09.2015г. – 15.09.2017г., искът за цена за услуга дялово разпределение за разликата
до пълния предявен размер от 7 лева и за периода м.05.2014г. – м.09.2014г. и изцяло
искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга
дялово разпределение за сумата от 0,49 лева – за период на забавата 16.09.2015г. –
17.10.2017г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявени исковете по
отношение на Ю. В. Н., е постъпила въззивна жалба от същия чрез адв. Д. Б.. Във
въззивната жалба се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е
възприел изложеното в отговора на исковата молба, че съгласно в т.3 от нотариален акт
№ 26, том I, рег. № 2042 дело № 23 от 2014г. продавачът и ответник в производството
Г. Д. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху една стая от
жилището, поради което и запазеното вещно право е върху ½ от жилището, тъй като
кухнята и сервизните помещения се явяват общи помещения за ползването на
жилището и запазеното право на ползване се разпростира върху тях. Въззивникът
сочи, че макар да е и титуляр на партидата, е „гол собственик” на имота и никога не
живял в него. Поддържа, че не е сключвал договор с ищеца, не е подавал заявление за
откриване на партида на негово име, поради което и не дължи заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия. Отделно във въззивната жалба се
твърди, че по силата на споразумение от 03.04.2015 г., сключено между Ю. Н. и Г. Д., е
договорено Д. да заплаща за своя сметка всички консумативни разходи, в това число и
за доставена топлинна енергия. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият “Т.С.” ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
2
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основен спорен момент между
страните, във връзка с който са всички заявени във въззивната жалба доводи, е дали
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение за процесния
имот през исковия период.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 51 от 01.10.2007 г.. том VI, рег. № 5071, нот.д. № 103/2007г. на
нотариус Й.Л. се установява, че процесният имот /ап.4, находящ се в гр. София, бул.
„*******/ е пордаден от С.Р.М. на Г. Д.. По силата на договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г., том I, рег. № 2042
дело № 23 от 2014г. на нотариус Р.М. Г. Д. е продала на въззивника Ю. В. Н.
процесния апартамент, като е запазила правото на ползване върху едната стая от
недвижимия имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Потребител
на топлинна енергия би могъл да бъде алтернативно както собственикът, така и
носителят на вещно право на ползване на имота. Когато обаче е налице учредено
вещно право на ползване на лице и няма подадена декларация от собственика за
откриване на партида на негово име, следва да се приеме, че потребител на топлинна
енергия е вещният ползвател, доколкото същият разполага с правомощието да ползва
имота.
В случая вещното право е било запазено по отношение само на една от стаите, а
видно от нотариалните актове апартаментът е двустаен /останалите помещение са за
общо ползване/, т.е. Ю. В. Н., в качеството си на собственик на апартамента, е
разполагал с правомощието да ползва половината от жилището. Ето защо и
доколкото няма данни Г. Д. и Ю. Н. да са сключвали договор за доставка на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие, двамата следва да отговарят за по ½ от
задълженията за потребена топлинна енергия за имота. Без значение е дали
въззивникът реално е живял в апартамента, доколкото качеството му на клиент на
топлинна енергия възниква със самото придобиване правото на собственост върху
имота. По отношение на споразумение между 03.04.2015г., в което ответниците
помежду си са постигнали съгласие Г. Д. за своя сметка да заплаща всички разходи за
процесния имот, съдът намира следното: споразумението има значение единствено
относно вътрешните отношения между страните предвид липсата на данни Г. Д. да е
сключила договор с ищеца за доставка на топлинна енергия.
По изложените съображения и съдът намира за доказано наличието на
облигационно правоотношение между въззивника Ю. В. Н. и “Т.С.” ЕАД с предмет
доставка на топлинна енергия за процесния имот, като въззивникът следва да отговаря
3
за ½ от задълженията за имота по изложените по-горе съображения.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20198324 от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. №
16647/2018 г. на СРС, ГО, 64 състав, в частта, в която е признато за установено по реда
на чл.422 ГПК, че Ю. В. Н., ЕГН **********, дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 713 лева –
цена на доставена топлинна енергия за периода м.07.2014г. - м.04.2017г. за имот на
адрес: гр. София, бул. ******* аб.№ 003175, ведно със законна лихва от 27.10.2017г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 3,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода 16.09.2017г. - 17.10.2017г. и сумата от 6,20 лева
– цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2014г. – м.04.2017г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Ю. В. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, разноски в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на
страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4