№ 312
гр. Плевен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430103544 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***, срещу И. Н. В. ЕГН **********, с
адрес в село *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 4256,66 лв.— главница; сумата от
490,75 лв.— възнаградителна лихва за периода от 13.03.2019г. до
10.11.2020г.; сумата от 79,33 лв. - мораторна лихва (обезщетение за забава по
чл. 9 от Договора) за периода от 13.03.2019г. до 12.03.2020г., и сумата от
94,25 лв за периода от 14.05.2020г, до 05.07.2021 г.; сумата от 215,38 лв.—
такси за периода от 13.03.2019г. до 14.08.2020г.; сумата от 114,00 лева,
представляваща обезщетение за уведомяване за период от 08.10.2020г. до
03.12.2020г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е
предявил настоящия иск. Излага се, че по силата и при условията на Договор
за потребителски кредит № *** от 24.03.2017г., сключен между страните по
делото ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 5441,00 лв. за
1
текущи нужди, като кредитополучателят се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор /чл. 1 от Договора/. Сочи се, че кредитополучателят е усвоил
предоставените от Банката парични средства в размер 5441,00 лв. от
разплащателната си сметка: ***, разкрита на името на И. Н. В., при ***.
Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, за усвоения кредит
Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се
определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 8,677 %. Излага се, че страните са се уговорили, че за
референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс : 6-месечен
***, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика,
определена съгласно чл.3, ал.2 и следващите от процесния договор. Твърди
се, че в договора подробно е изложено и какво представлява индексът „***“,
как и кога се изготвя, като е посочено и мястото, на което се публикува
ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка: www.bnb.bg.
Излага се, че към момента на сключване договора за потребителски кредит,
размерът на референтния лихвен процент 6М *** е 0,323 %. Сочи се, че
съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора приложимата лихва се определя
първоначални и след това се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6месечния ***,
публикувани на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари на 15-ти
юли всяка година от срока на кредита. Твърди се, че в случай, че на
съответната дата няма публикувана стойност, за такава ще се ползва последно
публикуваната преди тази дата стойност на 6месечния ***. Излага се ,че
Банката обявява в банковите си салони и на своя интернет сайт
/www.postbank.bg/ актуалните нови стойности на ползвания 6 месечния ***,
както и всяка последваща негова стойност. Сочи се, че съгласно ал. 3, ал. 6 от
Договора за потребителски кредит при всяко публикуване на нова стойност
на 6 месечния *** Банката извършва съответната актуализация на приложима
а годишна лихва по кредита, като новата стойност на същия е в сила и ще се
ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за
следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от
датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след
датата на публикуване на новата стойност на 6 месечния ***. Твърди се, че по
аргумент от чл. 3, ал. 8 от процесния договор, дължимите лихви се
2
начисляват от датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се
счита датата на заверяване на сметката на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от
договора. Излага се, че съгласно чл. 3, ал. 9 от процесния договор ГПР по
отпуснатия кредит е 12,09 %. Сочи се, че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за
кредит, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисиони,
във връзка с процесния кредит. Твърди се, че с подписването на Договора,
ответникът се е задължил да погасява кредита съгласно чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във
вр. с чл. 2, 3 и от Договор за потребителски кредит № *** от 24.03.2017г.
Излага се, че погасителните вноски се заплащат съгласно погасителен план до
13-то число на месеца, съгласно чл. 8 от Договора, като крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 13.03.2024 г., а
общият брой на погасителните вноски е 84, като размерът и падежът им са
описани в погасителен план, подписан от страните по Договора и
представляваш неразделна част от него, съгласно чл. 7 от Договора. Сочи се,
че съобразно договореното в чл. 4 от Договора погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на
съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния
план, като ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден,
тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа. Твърди се, че
при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи обезщетение
за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава, чийто размер се определя от МС. Навеждат се
доводи, че на 04.01.2018 г. е сключена Декларация за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк
България“ АД, като Кредитополучателят е дал изричното си писмено
съгласие с полагане на подписа си по декларацията със сред ставата по
обслужващата потребителския кредит разплащателна сметка първо да бъде
погасявана изцяло общата дължима сума но застрахователната премия. Излага
се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения по чл. 4, чл. 6, 7 и
8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от процесния Договор за потребителски кредит, като: не
е заплатил на *** всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с
размер и падеж — съгласно погасителния план към процесния договор; не е
заплатил дължимите на Банката по настоящия договор лихви (неустойки) за
3
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, съгласно чл. 9;не е заплатил дължимите на Банката по процесния
договор такси. Сочи се, че по силата на чл. 14 от Договора за банков кредит,
при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски но кредита,
Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем, без да се прекратява действието на договора. Твърди се, че
съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма
и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер
или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в
началото на договора. Излага се, че на основание чл. 14, вр. чл. 19 от
Договора за банков кредит, поради неплащане в уговорения срок на
погасителна вноска падеж 13.03.2019г.. съгласно погасителния план към
процесния договор Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита,
без да се прекратява действието на договора с нотариална покана с рег.
№6847, том 2, акт №67 на нотариус *** И. с рег. №16 на НК *** с район на
действие ПлРС, като кредитополучателя е уведомен за същата по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претендира
присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особения
представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Сочи, че предявения
иск е допустим, но неоснователен. Излага, че съгласно представения към
исковата молба договор за потребителски кредит, а именно чл. 3, ал. 11, че по
договора за кредит са приети условията по Групов застрахователен договор за
застраховка „Защита на плащанията” по потребителски кредити на ***, както
и Общите условия на застраховка „Защита на плащанията” и поддържане на
застрахователно покритие по застраховка „Защита на плащанията” за срока на
действие на настоящия договор”. Сочи, че съгласно представеното
извлечение от сметката на ответника на 24.03.2017 г. с бордеро № 626047 е
4
извършено и плащането на премията по полицата към същата кредитна сделка
- 4662867 от 24.03.2017 г., за която кредитна сделка е и договора за кредит, по
който ищецът търси плащане. Твърди, че наличието на застраховка „Защита
на плащанията” по потребителски кредити на *** е потвърдено от ищеца и в
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, чрез
твърдяното от негова страна наличие на подписана декларация от ответника
за присъединяване към застрахователната програма „Защита на плащанията”
на кредитополучатели по потребителски кредити. Излага, че по делото не са
представени доказателства за тази застраховка. Сочи, че при наличието на
сключена застраховка, която може да удовлетвори претенциите на кредитора
в настоящото производство, то кредиторът при сбъдването на съответния
риск, следва да реализира правата си. Прави възражение за погасяване на
плащанията, претендирани от кредитора с искова молба със средствата,
дължими при настъпване на застрахователно покритие, което покрива риск,
относим към настоящия спор. Твърди, че съгласно трайната съдебна
практика, за да се приеме, че претенцията на кредитора по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
за основателна по отношение на вноските с ненастъпил падеж, то освен
наличието на основание по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и твърдяното от ищеца такова по
чл. 14 от договора за банков кредит, следва да е налице и уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост като същото следва да е
извършено преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Излага, че за да се
установи уведомяването на ответника по силата на чл. 2, ал. 5 и свързаният с
него чл. 19 от представения договор за кредит страните са приели, че
изявленията следва да се извършат „по факс, чрез лично доставяне, чрез
изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или
по електронна поща” като са предвидили и фингирано условие за връчване на
книжата при неполучаване по предвидения в същата клауза начин и ред.
Счита, че представената нотариална покана не е начин, предвиден по
договора от страните за връчване на необходимите документи и като такъв не
е сред приетите от тях, в това число и от ответника по настоящото дело,
поради което не можело да се приеме, че съобщението за предсрочна
изискуемост му е връчено и е стигнало до него. Поради изложеното оспорва
факта на обявената предсрочна изискуемост на кредита, претендирана от
ищеца като счита същата за ненастъпила предвид липсата на уведомяването
на ответника за нея. Оспорва дължимостта и на посочените в исковата молба
5
претенции за възнаградителна лихва в размер на 490,75 лв. за период от
13.03.2019 - 10.11.2020 г., такси в размер на 215,38 лв. и обезщетение за
уведомяване в размер на 114 лв. Твърди, че същите са неоснователни, по
следните съображения: по отношение на възнаградителна лихва: Излага, че
съгласно чл. 3 от договора за кредит същата е уговорена като „сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
8,677%” като „за референтен лихвен процент се полза следния лихвен индекс:
за кредити в лева 6-месечен *** приложим за съответния период на
начисляване на лихвата по методика, определена съгласно ал. 2 и
следващите”. Сочи, че определянето на референтния лихвен процент спрямо
6-месечен *** е посочено и в исковата молба, подадена от кредитора, въз
основа на която е образувано производството по настоящото дело. Твърди, че
считано от 01.07.2018 г. Българска народна банка, която изчислява и
публикува в официалния сайт на БНБ индекса ***, преустановява неговото
изчисляване и публикуване. Излага, че не е видно тогава от къде, как и на
какво основание ищецът е приел и начислявала претендираните в исковата
молба възнаградителни лихви по кредита, считано до 10.11.2020г.. както и по
какъв начин кредитополучателят е получил и дал информираното си съгласие
за това. Счита, че и по отношение начина на определяне на възнаградителната
лихва по договора за кредит е налице основание за приемането на чл. 3 от
договора като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП в
хипотезите на т. 6, т. 10, т. 11, т. 12, т. 19 и т. 20 от посочената законова
разпоредба, тъй като формулираният в договора за кредит механизъм за
формиране на дължимата лихва позволява само на кредитора да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание, което може да доведе до увеличаване цената на услугата, без да е
договорена възможност за потребителя да се откаже от договора. Сочи, че в
конкретиката на процесния случай съгласно чл. 3, ал. 4 от договора за кредит
„в случай, че обявената стойност на индекса 6М *** е отрицателна, то при
определяне на годишния лихвен процент по кредита за съответния период от
срока на договора, през който това обстоятелство е налице, референтният
лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0 % (нула процента).”
Твърди, че това означавало, че ако стойността на индекса се увеличава, то за
кредитора няма праг, до който може да расте лихвеният процент, т.е. и
финансовата тежест за клиента, което я прави неограничена, но при наличие
6
на отрицателна стойност на индекса, то за банката-кредитор винаги ще има
праг, под който не може да бъде приложена определената стойност, което
влече и несъразмерна финансова тежест за клиента спрямо правата на
кредитора. Счита, че наличието на такова условие, което не задължава
банката да намалява възнаградителната лихва при всяка стойност на индекса
води до несъответствие с общото изискване за добросъвестност при
двустранния и възмезден характер на договора. Твърди, че в случая не е
налице индивидуално договаряне по смисъла на чл. 146. ал. 1 от ЗЗП , което
да оправдае кредитора при наличието на неравноправност в клаузите по
договора, тъй като характерът на лихвата като преференциална, така както е
посочено в чл. 3, ал. 12 от договора за кредит не я правило индивидуално
договорена само и единствено с конкретния кредитополучател. Поради
изложеното счита, че като неравноправни, на основание чл. 146 ЗЗП клаузите
по чл. 3 от договора за кредит са нищожни, поради което моли съда да бъдат
прогласени за такива и да не се прилагат в отношенията между ищеца и
ответника. Твърди, че не е видно на какво основание съгласно конкретно
приет от кредитополучателя ангажимент са начислени и претендирани
процесните такси. Навежда доводи, че в исковата молба бланкетно е посочено
основанието по чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора за кредит, но не са приложени
каквито и да е доказателства, които да сочат тяхната основателност и
дължимост, поради което счита че не следва да бъдат присъждани. Оспорва и
дължимостта на обезщетението за уведомяване, тъй като не са представени
документи, доказващи наличието на основание за претендирането им в
посочения размер. Излага, че посочената в нотариалната покана събрана
нотариална такса е в размер общо на 12 лв. - 6 лв. за заверката на подписа
върху документа от нотариус с рег.№ 533 на НК и 6 лв. - за удостоверяване на
представянето на поканата пред нотариус с рег. № 016 на НК. Твърди, че не са
представени доказателства, че същата е платена от ищеца, но дори и да е
платена, счита, че аргументирането й като разход, за който слепва да бъде
ангажиран ответника е неоснователно, тъй страните по договора за кредит не
са уговаряли връчването на документи, касаещи договора за кредит, да се
извършва по избрания от кредитора ред.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск. Излага, че ищецът е следвало да
претендира процесната ума от застрахователното дружество. Навежда
7
доводи, че ответникът не е уведомен надлежно за настъпилата предсрочна
изискуемост, тъй като не е уведомен по начина, уговорен в договора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4577/2020 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от *** срещу длъжника И. Н. В., с ЕГН **********, с адрес:
с.Коиловци, обл.Плевен, ул.Александър Стамболийски № 3 с искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
следните суми, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на
банката, обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски
кредит *** от 24.03.2017 г., а именно: сумата от 4256,66 лв. – главница;
възнаградителна лихва в размер на 490,75 лв., за периода от 13.03.2019 г. до
10.11.2020 г.; мораторна лихва в размер на 79,33 лв., за периода от 13.03.2019
г. до 12.03.2020 г.; мораторна лихва в размер на 94,25 лв., за периода от
14.05.2020 г. до 05.07.2021 г.; такси в размер на 215,38 лв., за периода от
13.03.2019 г. до 14.08.2020 г.; обезщетение за уведомяване в размер на 114,00
лв., за периода от 08.10.2020 г. до 03.12.2020 г., ведно със законна лихва от
14.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и 105,01 лв. – държавна такса
и 496,52 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 2736/16.07.2021 г. и изпълнителен лист,
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът в
изпълнение на указанията на съда е депозирал искова молба за установяване
на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
От приложения по делото Договор за потребителски кредит *** от
24.03.2017 г., сключен между страните по делото се установява че: ищецът е
предоставил на ответника кредит за текущи нужди в размер на 5441 лева, със
срок на издължаване до 13.03.2024година.
Установява се от процесния договор и, че: в случай, че във връзка с
договора за кредит кредитополучателят сключи застраховка по
застрахователна програма“ защита на плащанията на кредитополучатели по
потребителски кредити, предоставяни от „Юробанк България“ АД, чиято
премия е платима еднократно, страните по процесния договор се съгласяват,
8
че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка
на отпуснатия кредит и се удържа автоматично от Банката при усвояване на
кредита; че предвидените в чл.5 такси / за разглеждане на искането за кредит
и месечните такси за обслужване на разплащателната сметка/, платими към
датата на усвояване на кредита са за сметка на отпуснатия кредит и се
удържат автоматично от Банката при неговото усвояване; че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане
на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
8.677%, като за референтен лихвен процент се ползва следния лихвен индекс:
за кредити в лева 6-месечен *** за кредити в евро 6-месечен EURIBOR,
приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика; че
референтният лихвен процент по кредита се определя първоначално и в
последствие се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М ***,
публикувани на сайта на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли за всяка
година от срока на кредита, съответно стойностите на ***, публикувани на
посочените дати (15 януари и 15 юли) на интернет страницата на
Европейската Банкова Федерация; че Банката обявява в банковите си салони
и на своя интернет сайт актуалните нови стойности на ползвания 6М *** /
***, както и всяка последваща нова стойност на ползвания 6М *** / *** за
посочените дати; че къмм датата на първоначално определяне на годишния
лихвен процент по кредита, стойността на 6М ***, приложим за кредити в
лева, съответно ***, приложим за кредити в евро, публикувана на сайта на
БНБ / Reuters е в 0.323% процентни пункта; че в случай, че обявената
стойност на индекса 6М ***//*** е отрицателна, то при определяне на
годишния лихвен процент по кредита за съответния период от срока на
договора, през който това обстоятелство е налице, референтният лихвен
процент ще приема и прилага със стойност 0 %; че Годишният процент на
разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 12.09 процента, а общата сума,
дължима от Кредитополучателя, е 7847.41 BGN, изчислени към момента на
сключване на договора.
От приложения по делото погасителен план към договора за кредит е
видно, че на при плащане на първата вноска по договора за кредит на
24.03.2017 г. на ответника е начислена сума в размер на 441,00 лева като
9
плащане на застраховка.
Видно е от представената по делото нот. покана с рег. № 6847, том ІІ-п,
№67 от 15.09.2020 г. на нот. *** И. с рег. № 16 на НК *** с район на действие
ПлРС, както и разписка за уведомяване по реда на чл.47, ал.5 ГПК към нея, че
ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за
кредит по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Установява се от приложените по делото Групов застрахователен
договор за застраховка „защита на плащанията“ по потребителски кредити на
***, ОУ за застраховка „Защита на плащанията“, Сертификат, към Договора
за застраховка, Декларация за присъединяване на ответника към Договора за
застраховка че: ответникът се е присъединил към Договора за застраховка;
страните са определили какво следва да се разбира под „застрахователно
събитие, злополука, заболяване, смърт на застрахованото лице,
продължителни болнични и др.“; кои са застрахователните покрития по
сключената застраховка „Защита на плащанията“; че застрахованото лице, с
което е настъпило застрахователното събитие са задължени да уведомят
застрахователите по посочените в чл.11 начини. Приобщени като
доказателство по делото са и справки за извършените от ответника трасакции
по неговата сметка при ищеца за периода от 24.03.2017 г. до 17.05.2022 г.
По делото са изслушани заключенията по допуснатите от съда ССЕ и
допълнителна ССЕ. От същите се установява, че: на 24.03.2017 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № *** между *** и И. Н. В., съгласно който
банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 5441,00 лв.
за текущи нужди; че кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор, видно от договореното в чл. 1 от Договора; че сумата от 5441 лв. е
усвоена на 24.03.2017 г.; че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, за усвоения
кредит Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва,
която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 8,677 %. Договорено е, че за референтен
лихвен процент ще се ползва 6-месечен ***, приложим за съответния период
на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно чл.З, ал.2 и
следващите от процесния договор; че към момента на сключване на Договора
за потребителски кредит, размерът на референтния лихвен процент 6М *** е
10
0,323 %.; че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката
на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от договора; че ГПР по отпуснатия
кредит е 12,09 %, в рамките на допустимият по ЗПК; че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от
Договора за кредит са договорени и таксите и комисионни, дължими по
кредита; че погасителните вноски са определени в погасителен план, платими
са до 13-то число на месеца, а като крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е до 13.03.2024 г.; че при просрочие на
дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, Кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер
се определя от Министерски съвет; че Ккредитополучателят е заплащал
кредита редовно до 13.02.2019 г., като е погасил е дължимите вноски с
падежи от 13.04.2017 г. до 13.02.2019 г. - общо погасени вноски са 23 броя
погасителни вноски; че от проверка на счетоводните записвания,
разплащателната сметка по кредита и разчетната сметка на банката, по която
е внесена последната вноска с падеж м.02,2019 г., се установява, че
последното плащане по процесният договор е извършено на 11.02.2019 г. на
сума в размер 92 лв., с която е погасена главница и лихва с падеж 13.02.2019
г.; че след това, считано от 13,03,2019 г. кредитополучателят е изпаднал в
забава по отношение както на главницата, така и на лихвата; че към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем 09,11,2020 г., сумите които не
са били заплатени са възлизали на: Главница — 1068.05 лв.; Възнаградителна
лихва — 490.75 лв. /13.03-2019 г. -13.10.2019 г./; Мораторна лихва — 153,71
лв./13.03.2019 г. - 09.11.2020 г./;Такси — 215,38 лв.; че кредита е обявен
изцяло за предсрочно изискуем от 10.11.2020 г., като неизплатеното
задължение по проценият договор съобразно извършената проверка на
счетоводните записвания в софтуерният продукт на банката е следното: 4
256,66 лв. - главница; 490,75 лв. -възнаградителна лихва за периода от
13.03.2019г. до 10.11.2020г.; 79,33 лв. - мораторна лихва (обезщетение
за забава по чл. 9 от Договора) за периода от 13.03.2019г. до 12.03.2020г. /до
периода на извънредното положение/; 94,25 лв за периода от 14.05.2020г.
до 05.07.2021г. /след периода на изв.положение/; 215,38 лв. - такси за
периода от 13.03.2019г. до 14.08.2020г; 114,0 лв. разходи по уведомяване /18
лв. платени на 08,10,2020 г. за заверка подпис и 96 лв. връчване нот.покана,
11
платени на 03,12,2020 г./; че на 20,03,2017 г. е издаден застрахователен
сертификат № *** по сключената застраховка /застрахователен пакет Защита
на плащанията/ от застрахователно дружество Кардиф Животозастраховане,
клон България с посочено име на основен кредитополучател И. Н. В.; че няма
постъпили суми за погасяване на договора за кредит от застрахователното
дружество към банката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже че в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, както и, че искът е предявен
в едномесечния преклузивен срок. Следва да установи и възникването в
негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по
силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите,
предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и
поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за
забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и, че част от вземането
е погасено по давност.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№4577/2021 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че заповедта за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на Договор за
потребителски кредит *** от 24.03.2017 г., сключен между страните по
12
делото се установява че: ищецът е предоставил на ответника кредит за
текущи нужди в размер на 5441 лева, със срок на издължаване до
13.03.2024година.
Установява се от приобщените по делото доказателства, че ответникът
е уведомен с, чрез залепяне на уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост. Спорно по делото е на първо място дали може ответникът да
бъде уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост посредством
нот. покана. Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г.,
предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което
настъпва с волеизялвение само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Според оформилата се съдебна
практика предпоставките на чл.418 ГПК са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявлението. В този случай, съобразно чл.418, ал.3 ГПК, настъпването на това
обстоятелство следва да е удостоверено от заявителя чрез официален или
изходящ от длъжника документ. В случая е представено изпратено
уведомление до длъжника посредством нот. покана на посочения в договора
адрес. За удостоверяване на това обстоятелство към заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е приложено уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост, адресирана до длъжника и връчена му по реда на чл.47, ал.5
ГПК. За ирелевантен досежно редовното връчване на поканата за доброволно
изпълнение съдът намира факта, че уведомяването е станало по друг начин, а
не този посочен в договора, доколкото уведомяването е стигнало до
длъжника. С оглед на изложеното съдът счита, че до длъжника е достигнало
изявлението на Банката, с което обявява кредита за предсрочно изискуем.
Процесният договорът за потребителски кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
13
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
При тези съображения спорът се съсредоточава върху следните
възражения: недължимост на вземанията по договора за кредит с твърдения за
това, че плащането по договора е следвало да стане от застрахователя,
доколкото е налице договор за застраховка и, че от 01.07.2018 г. *** е
преустановил действието си и не е конкретизиран начина, по който е
променяна лихвата.
На първо място особения представител на ответника възразява за
недължимост на вземанията по договора за кредит с твърдения за това, че
Банката е следвало да претендира сумите от застрахователя по сключения
договор за застраховка. Така направените твърдения от страна на особения
представител на ответника съдът приема за неоснователни. В процесния
договор за застраховка, към който ответникът се е присъединил е договорено,
че в случай на настъпване на застрахователно събитие, покрито от настоящата
застраховка застрахованият е длъжен лично да уведоми застрахователя, за да
може последния да изпълни задължението си по сключения договор. В
настоящия случай нито се твърди да е настъпил покрит застрахователен риск,
нито че ответникът е уведомил застрахователя, за да се претендира плащане
14
от страна на последния. Поради изложеното съдът намира, че направеното
възражение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На следващо място особеният представител на ответника е оспорил
дължимостта на сумите, като е въвел твърдение, че от 01.07.2018 г. *** е
преустановил действието си и, че не става ясно как Банката е начислявала
претендираните в исковата молба лихви. По делото не се твърди, а и от
представените по делото доказателства не се установява, след
преустановяване действието на *** лихвата, дължима от длъжника да е
променяна по някакъв начин, което от своя страна да е увредило ответника.
Начинът, по който се изчислява процесната лихва и методологията за това е
публикувана на интернет страницата на Банката и общодостъпна за всички
клиенти. Поради изложеното съдът намира, че направеното възражение е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
За неоснователно съдът намира и възражението на особения
представител на ответника досежно неравноправността на клаузата на чл. 3 от
договора по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП в хипотезите на т. 6, т. 10, т. 11, т.
12, т. 19 и т. 20 По делото няма спор между страните, че ответниците са
потребители по смисъла на §13 от ДП на ЗЗП.Съгласно разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на потребителя.Хипотезата на т.10 от разпоредбата на чл.143 от ЗЗП
регламентира неравноправна клауза когато същата позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание.Съгласно решение № 86 от 17. 08. 2015 г. на
ВКС по т.д.№ 616/ 2015 г., ІІ т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК
в разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП законодателят е предвидил няколко
критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на
клауза в договор, сключен с потребител:1. Клауза, сключена във вреда на
потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя;2. Клауза , която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3. Клауза, която води до
15
значително неравовесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В случая процесната клауза на чл. 3, ал.1 не е неравноправна по
отношение на ответника.От представените по делото доказателства и
заключението на вещото лице се установява, че в договора не са уговорени
клаузи, които, при изчисляването на задължението на ответника и
формирането на това задължение, да се установява, че същото се основава на
клаузи, които да са във вреда на ответника, да е нарушена
равнопоставеността между контрагентите по договора или да е налице
неравновесие между правата е задълженията на търговеца или доставчика или
потребителя. В тази връзка следва да се посочи и че липсват данни ответника
да е възразявал пред банката – кредитор за неравноправност на клаузите в
договора като основание за нищожност на тези клаузи.
По делото не са налице и останалите твърдени хипотези за
неравноправност на клаузите на договора, а именно: позволява на търговеца
или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и
да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам
прекрати договора; налага на потребителя приемането на клаузи, с които той
не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора; поставя
други подобни условия, доколкото по делото не са налице данни в процесния
договор да има договорени такива клаузи.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи процесните
суми за главница и лихви и такси за обслужване на кредита за дължими,
поради което и предявения иск като основателен следва да бъде уважен.
Що се отнася до претендираната сума от 114,00 лева, свързана с
разходи при изискуем кредит съдът намира същата за дължима. Безспорно се
установи, че сумата е свързана с връчването на уведомление за предсрочна
изискуемост, не е включвана в главницата по кредита и не е свързана с
16
неговото обслужване.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в размер от 601.53 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и сторените в исковото производство разноски в
размер от 1964,03 лв. за заплатена държавна такса, депозит за експертизи,
депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение, отново
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Н.
В. ЕГН **********, с адрес в село *** дължи на ***, със седалище и адрес
на управление в гр. ***, следните суми: сумата от 4256,66 лв.— главница;
сумата от 490,75 лв.— възнаградителна лихва за периода от 13.03.2019г. до
10.11.2020г.; сумата от 79,33 лв. - мораторна лихва (обезщетение за забава по
чл. 9 от Договора) за периода от 13.03.2019г. до 12.03.2020г., и сумата от
94,25 лв за периода от 14.05.2020г, до 05.07.2021 г.; сумата от 215,38 лв.—
такси за периода от 13.03.2019г. до 14.08.2020г.; сумата от 114,00 лева,
представляваща обезщетение за уведомяване за период от 08.10.2020г. до
03.12.2020г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда -14.07.2021 г. до окончателното плащане на основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Н. В. ЕГН **********, с адрес в село *** да заплати на
***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, сумата от 601,53 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4577 по
описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. В. ЕГН **********, с адрес в село *** да заплати на
***, със седалище и адрес на управление в гр. *** сумата от 1964,03 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
17
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18