Р
Е Ш Е
Н И Е
№.........
гр. К., .............2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря............................Х. К.…………....……..........................като
разгледа докладваното от съдията .......................... гр.дело №2138 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.150 вр. с чл.262, ал.1, т.4
от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил в трудово
правоотношение с ответното дружество от 04.04.2018г. до 13.05.2019г. на длъжността
„продавач – консултант“, при пълно 8 часа /сумарно/ работно време съгласно
трудовия договор. Действителното работното време на магазина, в който работил
било от 08:00ч. до 19:00ч., при въведен сменен режим, като смените били по 11
часа през делнични дни и съботи, и по 8 часа в неделя. От сключването на
трудовия договор до прекратяването му, режимът на работа в търговския обект бил
три последователни и работни дни, следвани от два почивни дни. При въвеждане на
сумарно изчисляване на работното време, работодателят бил длъжен да съобрази,
че общия брой на изработените часове на всеки работник поотделно, не трябвало
да надвишава договореното работно време в трудовия договор. Нормалната продължителност
на работната седмица била 40часа, а месечната 160-168ч., съгласно подписано
съглашение. При така създадената от работодателя схема на работа се получавало,
че полагал по 190-200ч. труд месечно, за което нямало съставени графици и
заповеди за полагане на извънреден труд. Извънредния труд бил забранен съгласно
чл.143, ал.2 от КТ. Счита, че има право на заплащане за положения от него
извънреден труд. Съгласно последното допълнително споразумение към трудовия му договор
брутното месечно трудово възнаграждение било в размер на ***лв., като след
удръжките сумата за получаване била около 480 лв., а след разделяне на сумата на
часовете, ставката за 1час се равнявала на 3 лв. Съгласно чл.262 от КТ
положения извънреден труд при въведено сумарно изчисляване на работното време
се заплащало с***% увеличение, поради което претендира: за месец
04.2018г. - 07,08(н), 09,12,13,14,17, 18,19,22,23,24,27,28,29(н) - 15 работни
дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна била
8 часа или общо 24 часа. За месец 05.2018г. - 02,03,04,07,08,09,12,13(н), 14,17,18,19,22,23,24,27(н),
28,29 -18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна била 8 часа или общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 06.2018г. - 01,02,03(н),06,07,08,11,12,14,16,17(н),18,21,22,23,26,27,28
- 8 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна била 8 часа или общо 30 часа. За месец 07.2018г. - 01(н),
2,3,6,7,8(н), 11,12, 13,16,17,18,21,22(н), 23,26,27,28,31 - 19 работни дни, по
2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната смяна била 8 часа
или общо 29 часа. За месец 08.2018г. - 01,2,5(н), 6,7,10,11,12(н), 15,16,17,
20,21,22,25, 26(н),27,30,31- 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно,
три недели, в която работната смяна била 8 часа или общо 29 часа. За месец
09.2018г.-3,4,5,8,9(н),10,13,14,15,18,19,20,23(н), 24,25, 28, 29(н), 30 - 18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната
смяна била 8 часа или общо 27 часа. За месец 10.2018г. - 01,2,3,6,7(н),8,11,12,13,16,17,18,21(н),22,23,26,27,28(н),31
- 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която
работната смяна била 8 часа или общо 29 часа. За месец 11.2018г. - 01,02,05,06,
07,10, 11(н),12,15,16,17,20,21,22,25(н),26,27 - 18 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна била 8 часа или
общо 30 часа. За месец 12.2018г. - 1,2(н), 5,6,7,10,1112,15,16(н),17,20,
21,22,25,26,27,30(н) -18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три
недели, в която работната смяна била 8 часа или общо 27 часа. За месец
01.2019г. – 02, 03, 04, 07, 08, 09, 12, 13(н), 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27(н), 28, 29 – 18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната
смяна била 8 часа или общо 30 часа. За месец 02.2019г. - 01,02,03(н),
06,07,08,11,12/13,16,17(н), 18,21,22,23,26,27,28 - 18 работни дни,
по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна била 8
часа. Претендира сумата от ***лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен
извънреден труд. За месец 03.2019г. - 03,04,05,08,09,10(н),
13,14,15,18,19,20,23,24(н), 25,28,29,30 -18 работни дни, по 2 часа извънреден
труд дневно, две недели, в която работната смяна била 8 часа или общо 30 часа.
За месец 04.2019г. - 2,3,4,7(н), 8,9,12,13,
14(н),17,18,19,22,23,24,27,28(н),29, - 18 работни дни, по 2 часа извънреден
труд дневно, три недели, в която работната смяна била 8 часа или общо 27 часа.
За месец 05.2019г. - 8 работни дни по 2 часа дневно или общо 16 часа. Началната
дата на периода, за който се дължала лихвата за забава била 29-то число на
месеците, които били изброени преди всяка сума за лихва заа забава. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество
„Б.“ ООД, с ЕИК:*** да му
заплати общо сумата от *** лв. представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд, положен по време на трудовото
правоотношение при сумирано изчисление на работното време и ***лв. общ размер лихва за забава както
следва: -*** лв. възнаграждение за положен и незаплатен 24 часа извънреден труд
м.04.2018г. и ***лв. лихва за забава от
29.06.2018г. до 06.08.2019 г.; - ***лв. възнаграждение за положен и незаплатен
30 часа извънреден труд за м.05.2018г. и ***лв. лихва за забава от 29.06.2018г.
до 06.08.2019 г.; -***лв. възнаграждение за положен и незаплатен 30 часа
извънреден труд за м.06.2018г. и ***лв.
лихва за забава от 29.07.2018г. до 06.08.2019 г.; -***лв. възнаграждение за
положен и незаплатен 29 часа извънреден труд за м.07.2018г. и ***лв. лихва за
забава от 29.08.2018г. до 06.08.2019 г.; -***лв. възнаграждение за положен и
незаплатен 29 часа извънреден труд за
м.08.2018г. и ***лв. лихва за забава от
29.09.2018г. до 06.08.2019 г.; -***лв. възнаграждение за положен и незаплатен 27
часа извънреден труд за м.09.2018г. и ***лв.
лихва за забава от 29.10.2018г. до 06.08.2019 г. ;- ***лв.
възнаграждение за положен и незаплатен 29 часа извънреден труд за м.10.2018г. и
***лв. лихва за забава от 29.11.2018г. до 06.08.2019 г.; - ***лв.
възнаграждение за положен и незаплатен
30 часа извънреден труд за м.11.2018г. и ***лв. лихва за забава от
29.12.2019г. до 06.08.2019 г.; -***лв. възнаграждение за положен и незаплатен
27 часа извънреден труд за м.12.2018г. и ***лв. лихва за забава от 29.01.2019г.
до 06.08.2019 г.;-***лв. възнаграждение за положен и незаплатен 30 часа
извънреден труд за м.01.2019г. и 5.25 лв.лихва за забава от 28.02.2019г. до
06.08.2019 г.;-***лв. възнаграждение за положен и незаплатен 30 часа извънреден
труд за м.02.2019г. и ***лв. лихва за забава от 29.03.2019г. до 06.08.2019 г.;
-***лв. възнаграждение за положен и незаплатен 30 часа извънреден труд за
м.03.2019г. и ***лв. лихва за забава от 29.04.2019г. до 06.08.2019 г.; -***лв.
възнаграждение за положен и незаплатен
27 часа извънреден труд за м.04.2019г. и ***лв. лихва за забава от
29.05.2019г. до 06.08.2019 г. и -*** лв.
възнаграждение за положен и незаплатен 16 часа извънреден труд за м.05.2019г. Претендира съдебни разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете, както и твърдението на ищеца,
че работниците полагали по 190-200 часа труд месечно. Твърди, че за всеки
работник имало поименен график, който бил съобразен с месечната норма за
полагане на труд. Работното време в обекта се отчитало като сумарно, тъй като
търговският обект бил с работно време 7 /седем/ дни в седмицата и това налагало
на всеки три работни дни, работникът да ползва 2 дена почивка. В
дружеството се водила отчетност за присъствието на всеки работник по дни, като
се отразявало в кой ден работникът е на работа, в болничен или в отпуск. В
исковата молба невярно се твърдяло, че ищецът е полагал извънреден труд, като
на голяма част от посочените дати, той бил в платен отпуск или в почивка.
Възразява срещу претенциите за положени
часове извънреден труд, като по данни от счетоводството ищецът е положил общо
93 часа извънреден труд за 2018 год. и 2019 год., всички дни полагащ се платен отпуск
били изплатени с преводно нареждане от 18.09.2019 год. Фактическата обстановка в счетоводството по месеци била следната: За
месец Април 2018 г. -
ищецът претендирал 24 часа положен незаплатен труд. По документи в дружеството,
той имал 10 почивни дни по график, 21 часа положен извънреден труд. За месец Май 2018 г. - ищецът
претендирал 30 часа положен незаплатен труд. По документи в дружеството, имал
12 почивни дни по график, 1 ден бил в платен отпуск на 26-то число на месеца,
14 часа положен извънреден труд. За месец Юни 2018 г. - ищецът претендирал 30 часа положен незаплатен
труд. По документи в дружеството имал 12 почивни дни по график, не е полагал
извънреден труд. За месец Юли 2018 г.
- ищецът претендирал 29 часа положен незаплатен труд. По документи в
дружеството имал 12 почивни дни по график, не полагал извънреден труд. За месец
Август 2018 г. - ищецът
претендирал 29 часа положен незаплатен труд. По документи в дружеството имал 13
почивни дни по график, 3 дни бил в платен отпуск на 22,23,24-то число на месеца
и не е полагал извънреден труд. За месец Септември 2018 г. - ищецът претендирал 27 часа положен
незаплатен труд. По документи в дружеството имал 12 почивни дни по график, 1
ден бил в платен отпуск на 21-во число на месеца, 18 часа положен извънреден
труд. За месец Октомври 2018 г. -
ищецът претендирал 29 часа положен незаплатен труд. По документи в дружеството
имал 12 почивни дни по график и не е полагал извънреден труд. За месец Ноември 2018 г. - ищецът
претендирал 30 часа положен незаплатен труд. По документи в дружеството имал 12
почивни дни по график, 1 ден ползвал платен отпуск на 10-то число и не е
полагал извънреден труд. За месец Декември
2018 г. - ищецът претендирал 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството имал 13 почивни дни по график, 1 ден ползвал платен
отпуск на 31-во число, 21 часа положен извънреден труд. За месец Януари 2019 г. - ищецът
претендирал 30 часа положен незаплатен труд. По документи в
дружеството имал 13 почивни дни по график, 5 дни бил в платен отпуск на 05, 06,
07, 26 и 27-мо число и не е полагал извънреден труд. За месец Февруари 2019 г. - ищецът претендирал 30 часа положен
незаплатен труд. По документи в дружеството имал 12 почивни дни по график и не
е полагал извънреден труд. За месец Март 2019 г. - ищецът претендирал 30 часа положен незаплатен труд. По документи в
дружеството имал 12 почивни дни по график, 13 часа положен извънреден труд. За
месец Април
2019 г. - ищецът претендира
27 часа положен незаплатен труд. По документи в дружеството имал 12 почивни дни
по график, 3 дни бил в платен отпуск на 15,16 и 17-то число на месеца, 2 часа
положен извънреден труд. За месец Май 2019 г. - ищецът претендирал 16 часа положен незаплатен труд. По документи в
дружеството имал 6 почивни дни по график, 2 дни бил в платен отпуск на 07 и
10-то число на месеца, 4 часа положен извънреден труд. Считано от 13.05.2019
год. трудовото правоотношение било прекратено и ищецът не бил полагал труд в
обекта. Счита, че не следва да се уважава предявеният иск за положен и
незаплатен извънреден труд над 93 часа за периода от месец Април 2018 год. до
месец Май 2019 год., както и лихвите за забава за същия период, като счита, че
предявените искове над тези размери са неоснователни и недоказани. Прави
възражение за прихващане на изплатено в повече за 6 дни обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца, поради прекомерност. Претендира съдебни разноски.
С влязло
в сила определение производството по предявения иск по чл. 224, ал. 1 от КТ е прекратено
на основание чл.232 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от представените заверени копия на допълнително
споразумение №24/19.12.2018 г., трудов договор №594/04.04.2018 г. и заповед
№579/13.05.2019 г. се установява, че ищецът Б.В.Б. е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжност “продавач-консултант”, при пълно работно
време-8 часа, с продължителност на работния ден 8 часа при сумирано изчисляване
на работното време, при договорено ОМВ-*** лв., увеличено от 19.12.2018 г. на ***лв., прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ,
считано от 13.05.2019 г. В т.II, т.2 на трудовия договор страните уговорили
периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение- ежемесечно до 29-то
число на месеца, следващ отработения.
По делото са представени
извлечения от присъствена книга за периода 01.04.2018 г.- 12.05.2019г.вкл. и 7
бр. молби за отпуск, неоспорени.
В показанията си св.Я.С.Т. и св.Н. С.
П., сочат, че с ищеца работили при ответника като изпълнявали една и съща
длъжност „п.-к.“. Работното им време в магазина било от 08:00 часа до 19:00
часа с три регламентирани почивки- обедната половин час и две по 15
минути-сутрин и следобед. При постъпването на работа били уведомени, че ще
работят по график- 3 работни дни и 2 дни почивка, с работното време от 8:00
часа до 19:00 часа. Графиците били поставяни ежемесечно на видно място и нямало
промяна. Магазинът отварял в 8:00 часа, но те трябвало да бъдат в магазина в
8:45 часа, тъй като началникът на смяната или управителят провеждали всеки ден оперативка.
Магазинът затварял в 19:00 часа, но те оставали до 19:20 ч.-19:30 часа за да
обслужат клиентите, които са останали в него и докато началникът на смяната
затворел обекта.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано писмено
заключение, неоспорено. В заключението са предложени два варианта- вариант
първи по твърдения на ищеца и вариант втори по твърдения на ответника. Според
приетите по делото писмени доказателства и справка в счетоводството на
ответното дружество отработените от
ищеца извънредни часове са: през м.04.2018 г.-20.5 ч., през м.05.2018 г.- 14
часа, през м.06.2018 г.-0 ч., през м.07.2018 г.-0 ч., през м.08.2018 г.-0 ч.,
през м.09.2018 г.-18 ч., през м.10.2018 г.-0 ч., през м.11.2018 г.-0 ч., през
м.12.2018 г.-20.5 ч., през м.01.2019 г.-0 ч., през м.02.2019 г.-0 ч., през м.03.2019
г.-13 ч., през м.04.2019 г.-1.5 ч. и през м.05.2019 г.-1.5 ч. или общо за
претендирания период 89 часа. Според
първия вариант за положен общо 363
извънреден труд през претендирания период възнаграждението е в общ брутен
размер ***лв. или нетна сума ***лв. /посочени за всеки месец в таблици/ и общо ***лв.
лихва за забава /индивидуализирана по
главница и период в таблица/, а според втория вариант за положен общо 89 часа
извънреден труд- ***лв. или нетна сума ***лв. /посочени за всеки месец в
таблица/ и общо ***лв. лихва за забава /индивидуализирана по главница и период в таблица/. Ищецът е
ползвал 17 дни платен годишен отпуск за периода м.4.2018 г.- м.05.2019 г.
Полагаемият платен годишен отпуск за 2018 г.
са 15 дни, за 2019 г.-7 дни или общо 22 дни за времето на трудовото
правоотношение и 7 дни. Във ведомостта
за заплата за м.05.2019 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл.224 от КТ за
7 дни отпуск за 2019 г. и 4 дни за 2018 г. и му е изплатено обезщетение за 6
дни повече. При изчисляване на възнаграждението за извънреден труд, вещото лице
е взело само надбавка от***% и е изчислило лв./час за всеки месец при съобразяване с месечната основна заплата
на ищеца при отработените от него дни
през месеца и допл.стаж и проф.опит.
Представено е заверено копие на
извлечение от разплащателна ведомост за м.05.2019 г., неоспорено, според което
на ищеца Б.В.Б. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на ***лв. в
т.ч. и „обезщетение за отпуск по чл.224 от КТ, 7 дни тек.год.“-***лв., „обезщетение за отпуск по чл.224 от КТ за 4
дни за мин.год.“-***лв. От преводно нареждане от 04.09.2019 г.,
неоспорено, е видно, че по банковата сметка на Б.В.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД ответникът
е превел сумата ***лв. с основание за плащане- обезщетение по чл.224 от КТ.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от КТ
работното време се изчислява в работни дни - подневно, като в ал.2 е предвидена
възможност за работодателят да установи сумарно изчисляване на работното време
- седмично, месечно или за друг календарен период. Максималната продължителност
на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до
12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56
часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време / чл.142, ал.4 от КТ/. Когато нормата работно време
за същия период е превишена, е налице извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ. При сумарно определеното работно време работодателят следва да се
осигури задължителните почивки в работния ден, както и междинни и седмични
почивки. Съгласно чл.151, ал.1 и ал.2 от
КТ „работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко
почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене,
която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в
работното време.“. При петдневна работна седмица работникът или служителят има
право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият
е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява
най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка- чл.153, ал.1 от КТ. Работникът
има право и на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по малко
от 12 часа / чл.152 от КТ/, а при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа / чл.153, ал.2 от КТ/.
Следователно, когато нормата работно време за въведения период на сумирано
изчисляване на работното време / при месечното отчитане е 168 часа при пълно
работно време -8 часа на ден, е превишена, ще бъде налице извънреден труд.
Положеният труд в събота и неделя не се
явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да
бъде на работа през тези дни.
Съгласно чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262 от КТ. Извънредният труд при сумирано изчисляване на работното време се заплаща съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ с*** % увеличение на уговореното трудово възнаграждение. От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства съдът приема за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност "продавач - консултант", с уговорената продължителност на работното време 8 часа на ден, при сумирано изчисляване на работното време за едномесечен отчетен период. Не е спорно, а и от доказателствата се установи, че за всеки месец работодателят е изготвял график за работа и почивка, поставен на видно място, по който работниците в магазина в т.ч. ищецът били запознати. Съдът приема, че работното време на обекта, в който е работел ищецът през процесния период е било от 8:00 часа до 19:00 часа, като взе предвид събраните по делото гласни доказателства, неопровергани от ответника с писмени доказателства, и за което работно време ответникът не е навел доводи с оглед чл.131, ал.1-ал.2 от ГПК и не е представил писмените си доказателства предвид чл.131, ал.3 от ГПК в тяхна подкрепа. Няма спор между страните относно отработените от ищеца работните дни, а и от писмените доказателства се установява, че са както следва: през м.04.2018 г.- 17 работни дни; през м.05.2018 г.- 20 работни дни; през м.06.2018 г.- 21 работни дни; през м.07.2018 г.- 22 работни дни; през м.08.2018 г.- 23 работни дни; през м.09.2018 г.- 18 работни дни; през м.10.2018 г.- 23 работни дни; през м.11.2018 г.- 22 работни дни; през м.12.2018 г.- 18 работни дни; през м.01.2019 г.- 22 работни дни; през м.02.2019 г.- 20 работни дни; през м.03.2019 г.- 20 работни дни; през м.04.2019 г.- 20 работни дни и през м.05.2019 г.- 6 работни дни. Спорни са часовете извънреден труд, положен през съответния месец. Представените от работодателя извлечения от присъствена книга са частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК и като такива доказва, че изявлението в тях са на лицата, които са ги подписали. Тези частни документи не са подписани от ищеца, удостоверяват изгодни за дружеството факти, поради което следва да се преценяват с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки, че записаните в документа отработени дни да съответстват на твърденията на ищеца, съдът не възприема отразените в него часове положен извънреден труд, но който се установява от събраните по делото гласни доказателства, които не са опровергани от останалите доказателства поради което съдът ги кредитира като достоверни и отразяващи личните възприятия на свидетелите по релевантните за спора въпроси. От свидетелските показания се установява, че през работните дни ищецът е бил на работното си място 15 минути преди отварянето на магазина по нареждане на работодателя за задължителната дневна оперативка и е оставал 30 минути на работното си място след края на работното време на обекта, за да обслужи останалите в магазина клиенти поради което може да се направи извода, че ищецът е полагал труд – над осемте часа дневен труд със знанието на работодателя. Събраните по делото доказателства не установяват по безспорно категоричен начин, че ищецът е работил всеки ден през регламентираната почивка, поради което при работното време на магазина от 8:00 часа до 19:00 часа и предвид нормата на чл.151, ал.2 вр. с ал.1 от КТ следва извода, че отработените от него за деня часове са 10 часа и 45 минути, а в през неделните дни отработените часове са 8 часа съгласно признанията му. Съдът като взе предвид доказателствата и установените обстоятелства, както и заключението на ССЕ в частта относно отработените от ищеца делнични и неделни дни по график, която възприема, намира за доказано, че през процесните месеци общо отработените от ищеца часове са : за м.04.2018 г.- 182 часа и 75 минути /182.75 / ; за м.05.2018 г.- 193.5 часа ; за м.06.2018 г.-193.5 часа; през м.07.2018 г.- 204.25часа ; за м.08.2018 г.-161.25часа; за м.09.2018 г.-182.75часа; за м.10.2018 г.- 204.25часа; за м.11.2018 г.- 182.75часа; за м.12.2018 г.- 182.75часа; за м.01.2019 г.- 139.75часа; за м.02.2019 г.- 172часа ; за м.03.2019 г.- 204.25часа; за м.04.2019 г.- 161.25часа и за м.05.2019 г.-43 часа, а разликата между общо отработените часове за месеца и работните часове по уговорената продължителност на работното време 8 часа за съответния месец, която се явява извънреден труд е както следва: за м.04.2018 г.- 46.75 /182.75-136 часа /; за м.05.2018 г.- 41.5 часа /193.5 -152 часа / ; за м.06.2018 г.-25.5 часа /193.5-168 часа /; за м.07.2018 г.- 28.25 часа /204.25-176/; за м.08.2018 г.-1.25 /161.25-160/; за м.09.2018 г.-46.75 часа /182.75-136/; за м.10.2018 г.- 20.25 /204.25-184/; за м.11.2018 г.- 14.75 часа /182.75-168/; за м.12.2018 г.- 46.75 часа /182.75-136/; за м.01.2019 г.- 3.75 часа / 139.75-136/; за м.02.2019 г.-12 часа /172-160/; за м.03.2019 г.- 44.25 часа /204.25-160/; за м.04.2019 г.- 25.25 часа /161.25 -136/ и за м.05.2019 г.-11 часа /43-32/. Предвид заключението на ССЕ, в което е дадена нетната стойност на възнаграждението в лева/час и отработените от ищеца часове за месеца над осемте часа дневен труд, дължимото се възнаграждение за извънреден труд, определено от съда на основание чл.162 от ГПК по месеци в нетен размер е както следва: за м.04.2018 г.- ***лв. /46.75 х ***лв./час/; за м.05.2018 г.-***лв. /41.5 х ***лв./час/; за м.06.2018 г.-***лв. /25.5 х ***лв./час/; за м.07.2018 г.-***лв. /28.25 х ***лв./час/; за м.08.2018 г.-***лв. /1.25 х ***лв./час/; за м.09.2018 г.- 19***лв. /46.75 х ***лв./час/; за м.10.2018 г.- ***лв. /20.25 х ***лв./час/; за м.11.2018 г.-***.15 лв. /14.75 х ***лв./час/; за м.12.2018 г.-19***лв. /46.75 х ***лв./час/; за м.01.2019 г.- ***лв. /3.75 х ***лв./час/; за м.02.2019 г.-***лв. /12 х ***лв./час/; за м.03.2019 г.-*** лв. /44.25 х ***лв./час/; за м.04.2019 г.- ***лв. /25.25 х ***лв./час/ и за м.05.2019 г.-***лв. /11 х ***лв./час/. В хода на производството ответникът не представи доказателства, че е заплатил претендираните възнаграждения, поради което дължи и следва да заплати на ищеца нетно възнаграждение за положен извънреден труд както следва: за м.04.18 г.-*** лв., тъй като съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано; за м.05.18 г.-***лв., тъй като съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано; за м.06.18 г.-***лв., за м.07.18 г.-***лв., за м.08.18 г.-***лв., за м.09.18 г.-***лв., тъй като съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано; за м.10.18 г.-***лв., за м.11.18 г.-***лв., за м.12.18 г.-***лв., тъй като съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано; за м.01.2019 г.-***лв., за м.02.19 г.-***лв., за м.03.19 г.-***лв., тъй като съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано; за м.04.19 г.-***лв. и за м.05.2019 г. г.-***лв., а в частта до претендираните размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът не следва да разглежда възражението за прихващане, тъй като е заявено от ответника след изтичането на срока по чл.131 от ГПК, поради което е преклудирано съгласно чл.133 от ГПК. Освен това възражението за прихващане по настоящия ГПК следва да бъде в писмена форма по арг. на чл.131 от ГПК.
С оглед основателността на исковете за главното вземане по чл.262, ал.1, т.4 КТ, съдът намира за основателни претенциите по акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за извънреден труд, за времето от 29-то число на месеца следващ отработения, съгласно в II, т.1 на трудовия договор, до датата на подаване на исковата молба- 06.08.2019 г. С оглед преизчисления размер на възнаграждението за извънреден труд за всеки месец, следва да се установи и размерът на дължимата лихва за забава, който съда определя съгласно чл.162 от ГПК с помощта на епи калкулатор, общо в размер на ***лв., до която сума исковете следва да бъдат уважени, а в частта до предявеният пълен общ размер от ***лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на *** лв. за платено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 09.07.2019 г. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира определяне на минимално адвокатско възнаграждение за трудови дела с определен интерес -по ал.2. В настоящия случай с исковата молба са предявени искове за заплащане на възнаграждения за извънреден труд, лихви за забава и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, които са оценяеми и с материален интерес- ***лв. В първото заседание производството по отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е прекратено на основание чл.232 от ГПК поради което ирелевантни са причините довели до оттеглянето му. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за представителство и защита по иск с материален интерес от 1000 до***00 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. в настоящия случай ***лв. Преценявайки правната и фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални действия на защита, договореното възнаграждение в размер на *** лв. се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до***лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ***лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът следва на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на ***лв.
Ответникът следва на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд гр.К.*** лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Б.” ООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.В.Б., с ЕИК-********** ***,
на основание чл.262, ал.1, т.4 вр. с чл.150 от КТ следните суми:
-*** лв. нетно възнаграждение
за положен и неплатен извънреден труд за м.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 29.06.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
в частта над уважения до претендирания размер като неоснователен;
-***лв. нетно възнаграждение
за положен и неплатен извънреден труд за м.05.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за
забава за периода от 29.06.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
за забава в частта над уважения до претендирания размер като неоснователен;
-***лв. нетно възнаграждение
за положен и неплатен извънреден труд за м.06.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за
забава за периода от 29.07.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в
частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение
за положен извънреден труд за м.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода
от 29.08.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените
до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от
29.09.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените до
претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.09.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 29.10.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
в частта над уважения до претендирания размер като неоснователен;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.10.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 29.11.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над
уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 29.12.2018 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над
уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен извънреден труд за м.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от
29.01.2019 г. до 06.08.2019 г.;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.01.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 28.02.2019 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над
уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.02.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 29.03.2019 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над
уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 29.04.2019 г. до 06.08.2019 г.;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 29.05.2019 г. до 06.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение
за положен извън труд в частта над уважения до претендирания размер като
неоснователен;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за м.05.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
над уважения до претендирания размер като неоснователен.
ОСЪЖДА “Б.” ООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Б.В.Б., с ЕИК-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на
***лв.
ОСЪЖДА Б.В.Б., с ЕИК-**********
*** да заплати на “Б.” ООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на ***лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от “Б.” ООД, с ЕИК:*** по банкова сметка: ***,
BIC: *** „Б.ДСК“ ЕАД с титуляр Б.В.Б..
ОСЪЖДА “Б.” ООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка Районен съд-К.*** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: