№ 1079
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110203784 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ВЛАЙНАСИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от Д.Й.Г.П., чрез адвокат И.Г., ШАК, против
Наказателно постановление № 23-0000959/25.06.2021 г. на Директор
Регионална дирекция ”АА”- Варна, с което на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на
основание чл.93г., ал.4 от ЗАвПр., за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-3/07.04.2009 г.на МТ, в която се сочи, че същото е
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи за
липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата на същото.
Изтъква обширни доводи в тази насока и моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят, чрез адвокат И.Г., ШАК обжалва Наказателното
постановление с молба да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото.
1
Въззиваемата страна Регионална Дирекция ”Автомобилна
администрация”- гр.Варна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и оплакванията в жалбата,
събраните по делото доказателства и изискванията на закона, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 дневен срок, в съответствие с
изискуемото от закона съдържание, от процесуално легитимирано лице с
правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следната обстановка:
През месец март 2021 г. инспекторите в РД „АА“ – Варна, Й.Й. и П.Й.
извършили проверка за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. на
въззивното дружество по спазване изискванията на законовите и
подзаконовите нормативни актове, касаещи компетенциите на РД “АА“, при
което било констатирано, че превозвачът от „ВЛАЙНАСИ БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК *********, притежаващ лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари № 4004, на 02.12.2020 г.не е
спазил законо установения срок изтичащ на 01.12.2020 г. за извличане на
данни от паметта на монтирания в МПС марка „ДАФ“, кат. N с рег. № В 12-
07 ВВ дигитален тахограф , попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 г., на всеки деветдесет дни съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
3 от 07.04.2009 г. на МТ. Съгласно периода на комплексната проверка
01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., е следвало да бъде извършено извличане на
данни от паметта на тагохрафа най-малко един път на 90 дни. Такова
извличане е било направено на 23.03.2021 г.
Проверката приключила на 31.03.2021 г. присъствието на Р.Д.Р.
/упълномощено лице/ и на същата дата бил съставен и АУАН, Серия А-2020,
№ 289540/31.03.2021 год. Същият е подписан от пълномощник и не е
написано възражение.
Писмено възражение не е подадено и в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН административно наказващият орган издал
атакуваното НП № 23-0000959/25.06.2021 год..
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
показанията на разпитания актосъставител - Й. Р. Й., в чиято подкрепа са и
приложените писмените доказателства.
Съдът намира, че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения като АНО е издал НП без да установи фактите по случая –
периода на извършеното нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, без яснота за законните разпоредби, които приема, че са били
нарушени виновно.
На първо място съдебният състав счита, че липсва посочване на периода на
извършване на нарушението. В АУАН е посочено като такъв: 01.09.2020 г. до
30.09.2020 г.. В наказателното постановление е посочен период: 01.09.2021 г.
до 30.09.2021 г., което недопустимо нарушава правото на защита на
санкционираното лице.
Административно наказателното производство е строго формално и
всяко несъответствие между АУАН и НП следва да се счита като съществено
засягане на възможността на субекта да се защити. Вярно е, че разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, но в случая се касае за съществен реквизит на АУАН, който
касае датата и мястото на извършване на нарушението, които на практика
липсват. Именно от момента, в който се твърди да е извършено нарушението,
следва да се проследи и дали действително се касае за 90-дневен период, в
който не са били свалени данни от дигиталните тахографи. Периода на
извършване на деянието е от съществено значение и за преценката, която
трябва да се направи дали АУАН е издаден в предвидените за това срокове
съгласно чл. 34 ЗАНН.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент(ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета /чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. ЗЗ от 2011 г.) (1) Превозвачите и лицата,
извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на
3
дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни
за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата
на водача. (2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2016 г.) При подновяване на карта на
водача лицата по ал. 1 извличат данните от паметта на картата преди
предаването й в съответното регионално звено на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" и получаването на нова карта. (3) Извлечените
данни по ал. 2 се предоставят на водача. "/ законодателя е предвидил
ненаказуеми интервали, като е фиксирал честота на извличане на съответните
данни/ и то различни такива за съответното оборудване респ. картата, което
допълнително "размива" датата на извършване на нарушението спрямо
вмененото/в условията на непрекъснато осъществяване на нарушението,
както е визирано-"заключено" в период време/ на нарушителя, спрямо която
същия, следва да организира своята защита, което право е ограничено в
настоящия случай с липса на индивидуализация за периода на извършване на
нарушението в който смисъл процесния санкционен акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Следва да се посочи, че нито в акта, нито в наказателното постановление
се съдържа конкретика за кой водач и за кой период не са били извлечени
данните от картата му, като и не е посочен номера на монтирания тахограф на
МПС – „ДАФ“, рег. № В 12-07 ВВ, което препятства възможността да бъде
установено и кога са изтекли сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 2 от цитираната
наредба за всеки един от водачите и от кой момент дружеството
жалбоподател, с неизпълнение на задълженията си е осъществило състава на
нарушението. Тази непълнота при описанието на нарушението, съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като освен че представлява липса на
задължителен реквизит на АУАН и НП, не дава възможност да бъде
осъществен съдебен контрол относно обстоятелството дали са спазени
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неспазването на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява съществен порок на наказателното
постановление, налагащ неговата отмяна, тъй като води до нарушение на
правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато с всички
приети за осъществили се факти от страна на административнонаказващия
орган, които факти субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат
на осъществен състава на административното нарушение, за което е
ангажирана и отговорността на нарушителя.
Липсата на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП, досежно
факти включени в предмета на доказване, очертан, чрез фактическото
описание на нарушението лишава съда от възможността да извърши
дължимата по закон преценка на фактите, които административно
наказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и да бъде даден и
отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
4
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител, а на второ място са
налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на
спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л.6 – договор
за правна защита и съдействие от 27.07.2021 г. и приложеното пълномощно –
л.5, се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат И.Г., ШАК
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 /триста/ лева,
5
като е заплатен авансово и данъкът и е заплатено в брой при подписване на
договора сумата от 330 /триста и тридесет/ лв., т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от
Директора на РД"АА"-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е
изпратена в съда. Затова съдът следва да отбележи, че минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31 Юли
2020 г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г. -31.07.2020 г.) за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 е
300 лв.. В случая е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 200.00 /двеста/ лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300.00
/триста/ лв., като е удържан авансово и данък в размер на 30.00 /тридесет/ лв.
Предвид цитираното по-горе възражението за прекомерност се явява
неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание, възз. е бил
представляван от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 330. 00 /триста и тридесет/ лева.
6
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 0000959 от 25.06.2021
г., издадено от Директор Регионална дирекция ”АА”- Варна, с което на
„ВЛАЙНАСИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
Д.Й.Г.П., ЕГН ********** на основание чл. 93г., ал. 4 от ЗАвП е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200.00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009 г. на МТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр.
Варна да заплати на „ВЛАЙНАСИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.Й.Г.П., ЕГН ********** сумата от 330, 00 /триста и
тридесет/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД № 3784/2021 г. по
описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" –гр. Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7