РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Трявна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100096 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„ИЗИ ФИНАНС“ЕООД против Н. В. С..
В исковата молба се излага, че се предявява във връзка със заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. №53/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна.
Твърди се, че на 23.11.2023 г. между ищеца (като кредитодател) и ответника
(като кредитополучател) е сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние №463126, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 800,00
лв. Посочената сума била преведена на кредитополучателя на 24.11.2023 г.,
като същият се задължил да я върне на осем вноски, със срок на погасяване –
20.07.2024 г. От дължимата главница била погасена сума в размер на 258,40
лв. С договора кредитополучателят са задължил да преведе, освен дължимата
главница, и договорна лихва. От уговорената договорна лихва била погасена
дължимата за периода 24.11.2023 г. – 22.01.2023 г., като останала непогасена
договорна лихва за периода 24.11.2023 г. – 22.01.2023 г. в размер на 69,30 лв.
Освен тези суми, кредитополучателят дължал и законна лихва в размер на
29,94 лв., за периода 20.07.2024 г. – 12.12.2024 г. Посочените суми не били
заплатени от ответника.
Претендира се в исковата молба да се признае за установено, че
1
ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми, представляващи
главница, договорна лихва и законна лихва. Претендира се да бъдат
присъдени направените разноски в заповедното и настоящото производство,
включително заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. В отговора се ОСПОРВА предявения иск. В отговора се ТВЪРДИ, че
договорът за кредит е нищожен, поради неспазване на изискванията на закона.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
пълномощника си юрисконсулт А. Г., поддържа предявения иск. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
упълномощения от ответника адвокат.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез писмено становище на
адв. Д. М. като пълномощник, поддържа направеното в писмения отговор
оспорване на предявения иск. Прави искане да се приспаднат заплатените от
ответника суми по процесния недействителен договор.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Въз основа на депозирано пред Районен съд - Пловдив заявление вх.
№2494/09.01.2025 г. е образувано заповедно производство, изпратено по
подсъдност на настоящия Районен съд – Трявна, по което е издадена заповед
№26/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №53/2025 г. по описа на Районен съд - Трявна, с която е разпоредено
ответникът (като длъжник) да заплати на ищеца (като кредитор) следните
суми: СУМАТА от 541,60 лв. (петстотин четиридесет и един лева и 60 ст.) -
непогасена главница по договор за предоставяне на кредит № 463126 от
24.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;
СУМАТА от 69,30 лв. (шестдесет и девет лева и 30 ст.) - договорна лихва за
периода 22.01.2024 г. – 20.07.2024 г.; СУМАТА от 29,94 лв. (двадесет и девет
лева и 94 ст.) - лихва за забава за периода 20.07.2024 г. – 12.12.2024 г.;
СУМАТА от 25,00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото,
включващи ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50,00 лв. (петдесет лева и 00
2
ст.) - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника в
заповедното производство Н. В. С., чрез пълномощник адв. Д. М., в което е
посочено, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение – поради нищожност на сключения между страните договор.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява
следното относно вземанията по процесната заповед за изпълнение:
На 23.11.2023 г. между „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД (като кредитор) и Н. В.
С. (като потребител) е сключен във вид на електронен документ договор за
предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г., по силата на който кредиторът
се е задължил да предостави в собственост на потребителя сумата от 800,00
лв., а потребителят се е задължил да върне сумата, при следните условия: срок
на кредита – 240 дни; заплащане на възнаградителна лихва върху главницата
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%; общо дължима
сума – 918,80 лв.; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение по
чл. 3 (1) – 1285,10 лв.; ГПР – 48,44%. В чл.3 от договора, потребителят се е
задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата от 918,80 лв. със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2. Две физически
лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят
служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение,
като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по
трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по
друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“; да
подпишат договор за поръчителство. В чл.3 ал.2 от договора страните са се
съгласили, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение ще причини вреди на кредитора, за чието обезщетяване се дължи
неустойка в размер на 366,30 лв. Неустойката по чл.3 ал.2 от договора в
3
размер на общо 366,30 лв. е разделена и включена в размера на месечните
вноски, дължими от потребителя – общо 8 на брой и е посочена като дължима
заедно с останалите суми, включени в месечните вноски, а те са – главница и
лихва.
Неразделна част от договор за предоставяне на кредит
№463126/23.11.2023 г. са Общи условия към договорите за предоставяне на
кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД.
Съобразно платежно нареждане от 24.11.2025 г., на посочената дата е
преведена сумата от 800,00 лв. в полза на ответника Н. В. С., по договор за
заем №463126.
Видно от приложено към исковата молба копие от електронно изпратено
съобщение от 24.03.2023 г., с него ищецът е посочил, че е превел сумата от
800,00 лв. въз основа на сключения договор за заем №463126 по банкова
сметка, както е и посочил, че общата сума за връщане по договора е 1285,10
лв., т.е. сума с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл.3
(1).
Съобразно представено по делото писмо от Комисия за защита на
потребителите до „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, със същото ищецът е уведомен, че
по силата на решение на КЗП т.36 от протокол №37/04.11.2024 г. клаузата на
чл.3 ал.2 от договор за потребителски кредит, с който е уговорено
заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, е
неравноправна, като е даден 14-дневен срок от получаване на писмото ищецът
да отстрани горепосочените неравноправни клаузи от съдържанието на всички
договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за
направените промени и да предостави в КЗП екземпляри от коригираните
договори.
Ищецът не оспорва, че във връзка с дадената от Комисията за защита на
потребителите препоръка, клаузата на чл.3 ал.2 от договорите за
потребителски кредити е счетена за неравноправна, като твърди, че е
премахната от договорите. Като доказателство представя снимка от
обявлението на сайта на дружеството на адрес: www.minizaem.bg.
По искане на ответника и на основание чл.190 ал.3 ГПК ищецът е
задължен да представи по делото справка за извършените плащания от
ответника по договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г., но
4
въпреки дадените от съда изрични указания за последиците по чл.190 ал.2
ГПК за непредставянето й, такава не е представена от ищеца.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД. Същият
касае установяване съществуване на вземания по договор за предоставяне на
кредит №463126/23.11.2023 г., сключен между ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД
и ответника Н. В. С..
В писмения отговор е направено възражение за нищожност на договора,
което е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради
което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията,
както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
5
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая, в договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г. е
посочен ГПР от 48,44 %, като формално е разписана методиката на
формирането на годишния процент на разходите по кредита, но в него като
разход не е посочено да е включена и не е включена неустойката по чл.3 ал.2
от договора, като съдът счита, че същата следва да се включи в размера на
ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Касае се за
уговорена между страните неустойка за неизпълнение на непарично
задължение, поради което от неизпълнението му не произтича пряка вреда за
кредитора. Неблагоприятните последици от него са свързани с евентуални
затруднения при събиране на вземането, които могат да настъпят след падежа
на главното задължение. С оглед на това, поставянето на срок за предоставяне
на обезпечението и то твърде кратък – пет дни след сключване на договора, е
нелогично и икономически необосновано. Самата неустойка е в размер на
около 45% от стойността на предоставената като кредит сума (при кредит в
размер на 800,00 лв. неустойката за непредоставяне на обезпечение е 366,30
лв.), а заплащането й е уговорено със заплащането на месечната погасителна
вноска съобразно погасителния план на договора. Всичко това показва, че
целта на тази неустойка е не да обезпечи изпълнението на основното
задължение и да обезщети и санкционира неизпълнението му, а да породи
допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това да
върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително
възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за
кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита. То няма
характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като размерът му не е
обусловен от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но
неминуемо води до възникване на косвени разходи, които съобразно
разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК следва да бъдат включени в годишния процент
на разходите по договора. Невключването на неустойката в ГПР води до
несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв,
6
определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се
приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод
следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на
Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според
СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че
поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на
основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което и възражението на ответника с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД е основателно.
На осн. чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на
кредита е предоставената като кредит сума, от която следва да се приспаднат
всички заплатени суми за погасяване на задължения за възнаградителна
лихва, неустойка, такси и обезщетения за забава. По делото не се спори от
кредитора, че по процесния договор за кредит потребителят е извършил
частично погасяване (в исковата молба същият твърди, че е погасена главница
в размер на 258,40 лв., както и че е погасена част от дължима договорна
лихва), като е възможно да е извършено и погасяване на задължение за
неустойка – въпреки твърдението, че клаузата за неустойка е била премахната
със задна дата, но без да са представени доказателства по какъв начин това се
е отразило на задълженията на потребителя по договора и дали ако са
заплатени суми за неустойка същите са били приспаднати от останалите
дължими по договора суми. За установяване размера на извършените
7
плащания от длъжника по договора, по делото е уважено направено от
процесуалния представител на ответника искане за задължаване на ищеца-
кредитор да представи, на основание чл.190 ал.1 ЗЗД справка за извършените
плащания, като е указано на същия, че при непредставянето й съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събирането на допуснатите доказателства. Въпреки това ищецът-кредитор не
представи такъв документ, поради което и на основание чл.190 ал.2 ГПК
съдът приема за доказано, че с извършените плащания ответникът е погасил
изцяло задължението за главница по процесния договор за кредит.
Що се отнася до обяснението на процесуалния представител на ищеца
защо не представя изискания документ, а именно – че длъжникът е могъл да
се снабди с доказателства за извършените от него плащания по договора,
съдът счита, че това не може да се счете като основателна причина за
непредставянето на документа. В ГПК са уредени различни способи за
доказване на твърдени от страната факти и един от тях е регламентираната в
чл.190 ал.1 ГПК възможност за задължаване на другата страна да представи
намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. Именно нея е
избрал ответникът като начин да оспори изцяло предявения срещу него иск. С
уважаването на искането, за ищеца е възникнало задължение за представяне
на посоченото писмено доказателства, което не е сторено от него и то без
уважителна причина, поради което и съдът приложи разпоредбата на чл.190
ал.2 ГПК, като прие за доказано, че ответникът е погасил и претендираната в
исковата молба сума за главница в размер на 541,60 лв. На основание чл.23
ЗПК, ответникът не дължи претендираните в исковата молба суми като
договорна/възнаградителна лихва и лихва за забава.
Без правно значение за делото са доводите на ищеца, че клаузата на чл.3
ал.2 от процесния договор за кредит е премахната със задна дата, с оглед
установената по делото изначална липса на договорно правоотношение между
страните поради недействителността на договора за кредит.
По изложените съображения съдът намери за изцяло неоснователен
предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: СУМАТА от
541,60 лв. - непогасена главница по договор за предоставяне на кредит №
463126 от 24.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
8
подаване на заявлението 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 69,30 лв. - договорна лихва за периода 22.01.2024
г. – 20.07.2024 г.; СУМАТА от 29,94 лв. - лихва за забава за периода 20.07.2024
г. – 12.12.2024 г., за което е издадена заповед №26/11.02.2025 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по по ч.гр.д. №53/2025 г. по описа на
Районен съд – Трявна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право да му бъдат присъдени направените
разноски принадлежи на ответника. Същият не е направил такива. От страна
на процесуалният му представител е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, за
заповедното и исковото производство.
Съобразно данните по делото, възражение по чл.414 ал.2 ГПК в
заповедното производство ответникът е депозирал чрез адв. Д. М. като
пълномощник, а според представения договор за правна защита и съдействие
от 25.02.2025 г. процесуалното представителство и защита е безплатно, на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Такова процесуално представителство е
осъществено от пълномощника на ответника – адв. М. и в настоящото исково
производство, видно от договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена
безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се
съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. С решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е установено, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията. Националната юрисдикция е длъжна
да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено
според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна
сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа.
9
Съобразно гореизложеното и като съобрази фактическата и правна
сложност на заповедното производство и обема на извършената от адв. Д. М.
работа (изчерпваща се с попълване и депозиране на възражение по чл.414
ГПК) съдът определя адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно
адвокатска помощ в производството по ч.гр.д. №53/2025 г. по описа на
Районен съд - Трявна в размер на 100,00 лв. с ДДС. Тази сума ищецът следва
да бъде осъден да заплати директно на осъществилия безплатна адвокатска
помощ адвокат, доколкото не представлява направени от страната разноски по
делото, а се присъжда от съда.
Съобразно гореизложеното и като съобрази фактическата и правна
сложност на настоящото производство и обема на извършената от адв. Д. М.
работа (включваща подаване на писмен отговор, както и на 1 брой писмено
становище и 1 брой молба във връзка с провеждане на първото и единствено
о.с.з. по делото) съдът определя адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатно адвокатска помощ в настоящото исково производство размер на
400,00 лв. с ДДС. Тази сума ищецът следва да бъде осъден да заплати
директно на осъществилия безплатна адвокатска помощ адвокат, доколкото не
представлява направени от страната разноски по делото, а се присъжда от
съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ №17 ап.1, представлявано Б. И. Н., против Н. В.
С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. ****** № ** (със съдебен
адрес: гр. П., ул. ******** № **, ет. *, ап. *, чрез адв Д. М.) иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на
следните вземания, за които е издадена заповед №26/11.02.2025 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №53/2025 г. по
описа на Районен съд – Трявна, а именно: СУМАТА от 541,60 лв. (петстотин
четиридесет и един лева и 60 ст.) - непогасена главница по договор за
предоставяне на кредит № 463126 от 24.11.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 09.01.2025 г. до окончателното
10
изплащане на задължението; СУМАТА от 69,30 лв. (шестдесет и девет лева и
30 ст.) - договорна лихва за периода 22.01.2024 г. – 20.07.2024 г.; СУМАТА от
29,94 лв. (двадесет и девет лева и 94 ст.) - лихва за забава за периода
20.07.2024 г. – 12.12.2024 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“
№17 ап.1, представлявано Б. И. Н., да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска
колегия – Пловдив, сумата от 100,00 лв. (сто лева) с ДДС - адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ в
производството по ч.гр.д. №53/2025 г. по описа на Районен съд - Трявна, на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“
№17 ап.1, представлявано Б. И. Н., да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска
колегия – Пловдив, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева) с ДДС -
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ в
настоящото исково производство, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
11