№ 3613
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.А
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело №
20231110163422 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. Й. Г., с
която се иска признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
3519,94 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 389,16 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г., сумата от 42,84
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 8,42 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22461/2023 г., по описа на СРС,
126-и състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
ответникът - в качеството му на потребител на топлинна енергия,
произтичащо от притежаваното от него право на собственост върху имота, не
е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената
покупна цена, обективирана в представените поделото фактури. Поради липса
на плащане ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, във връзка, с което е образувано производство пред СРС и е
1
издадена Заповед № 15558/01.06.2023 г. по ч.гр. д. 22461/2023 г. по описа на
126 с-в при СРС.Твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в
указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът
да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в
издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че претендираните суми са погасени
по давност. Оспорва ответникът да има качеството на потребител на топлинна
енергия, тъй като към процесния период е собственик, но не и ползвател на
имота, поради учредено право на ползване в полза на прехвърлителя. Сочи, че
общите условия не са влезли в сила, тъй като няма доказателства същите да са
одобрени от КЕВР и да са публикувани, съгласно изискванията на закона.
Оспорва размера на претендираните сума, правилното отчитане на топлинна
енергия, извършеното дялово разпределение, както и годността на
измервателните уреди. Претендира разноски.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Техем сървисис“ ЕООД, което в писмено становище не оспорва предявения
иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 22461/2023 г. по описа на СРС, 126-и
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото
дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: съществуване на
облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
При установяване на горните факти ответникът следва да докаже да
докаже плащане на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
2
главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна)
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
лице, което има договор с енергийното предприятие по чл.149 ЗЕ, съответно е
собственик на процесния имот или е лице, в полза на което е учредено
ограничено вещно право на ползване.
Съгласно т.1 на ТР2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС –
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й“.
Видно от приложения по делото като писмено доказателство Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка №64,
том II, рег.№4685, дело №222/2017г. по описа на нотариус Маргарита
Иванчева, с район на действие Районен съд град София, Виктор Николов
Давидков е прехвърлил на ответника Г. Г. процесния топлоснабден недвижим
имот, а именно: апартамент № 54, намиращ се в гр. София, район Красно село,
ж.к. Красно село, квартал Борово, блок 12, вход, В, ет.6, като е запазил правото
си на пожизнено ползване спрямо имота.
Видно от приетия и приложен по делото препис-извлечение от Акт за
смърт Виктор Давидов е починал на 08.07.2022г. т.е. след процесния период,
за който се претендират незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение.
От приетата по делото справка за наследниците на лицето Виктор
Давидков, се установява, че същият има за наследник Цвете Викторова Б. –
дъщеря.
Предвид гореизложеното се установява, че за исковия период вещен
ползвател на процесния имот е Виктор Давидков, а не ответника Г. Г.. Именно
носителят на вещното право на ползване упражнява правомощието да владее
и ползва имота, съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му
/чл. 57 от ЗС/. По тези съображения съдът приема, че искът следва да бъде
3
изцяло отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване качеството потребител на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника, който е
претендирал адвокатско възнаграждение в общ размер на 950 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признавано за установено, че Г. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Красно село, ж.к. ************, дължи
на „Топлофикация - София“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите: 3519,94 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 389,16 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г., сумата от 42,84 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 8,42 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22461/2023 г., по описа на СРС, 126-
и състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация - София“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на Г. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
общ. Красно село, ж.к. ************, разноски по делото в общ размер на 950
лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4