№ 471
гр. Б.град, 16.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Съдия:Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500507 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7472/25.03.2025 г., подадена от
Община Б.град, с адрес *********, представлявана от кмета М.Б., чрез ст.
юрк. Г. С., както и въззивна жалба с вх. № 8075/31.03.2025 г., подадена от адв.
Н. Б., със служебен адрес *********, в качеството на процесуален
представител на Н. И. С., ЕГН ********** и Г. Б. С., ЕГН **********,
двамата с адрес *********, в качеството им на родители и законни
представители на ищцата Б. Г. С., ЕГН **********, насочени срещу Решение
№ 186/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1648/2024 г. по описа на РС –
Б.град. С обжалваното в настоящото производство решение
първоинстанционният съд е осъдил Община Б.град да заплати на Б. Г. С., ЕГН
**********, сумата от 1 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, възникнали за страната като резултат от
случил се на 01.05.2024 г. в град Б.град инцидент, изразен в нападане от три
бездомни кучета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.05.2024 г. до окончателното плащане. С решението съдът отхвърлил
исковата претенция за горницата до претендираните 5 000 лева като
неоснователна.
Във въззивните жалби са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, съответно в уважителната
и отхвърлителната му част, като и от двете страни по делото се иска неговата
отмяна в съответните обжалвани части. Във въззивната жалба на представител
1
на Община Б.град се настоява, че при своя доказателствен анализ съставът на
Районен съд - Б.град не е обсъдил показанията на св. В. - П. и св. Я., като от
тези доказателствени източници, преценени ведно с представените писмени
доказателства, ставало ясно, че ответникът изпълнил всички свои задължения,
свързани с овладяване на популацията на бездомни кучета, като за
конкретните животни нямало подавани сигнали за проява на агресия, а при
извършените обходи на процесния район служителите към приюта не открили
агресивни кучета. Изтъкват се противоречия между показанията на св. Г. и св.
Ю., включително по факта дали ищцата е била ухапана от кучетата. Възразява
се, че в процесния казус ищцата не доказала пълно и главно, че действително
била нападната от безстопанствени кучета, като дори в исковата молба не
било проведено описание на самите животни. Ангажираните в тази насока
свидетелски показания били с косвен характер. Евентуално се аргументира, че
дори да бъде прието за доказано, че описаният в исковата молба инцидент се е
случил, то отговорността на ответника следва да бъде изключена, защото
служителите към общинското предприятие не са бездействали противоправно.
Претендират се разноски. В отговор към тази въззивна жалба ищцовата страна
настоява, че решението в обжалваната от Община Б.град част е правилно,
законосъобразно и мотивирано, а възраженията срещу него изцяло
неоснователни, тъй като по делото били доказани по безспорен начин
причинените увреждания на Б., възникнали като резултат бездействието на
служители на Община Б.град.
Във въззивната жалба на Б. Г. С. срещу решението на Районен съд - Б.град, с
което искът с правно основание по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 1
000 лева до претендираните 5 000 лева, се възразява, че представените
множество доказателства - гласни и писмени, обосновавали уважение на
исковата претенция в пълен размер. Съдът пренебрегнал обстоятелството, че
се касаело за 12-годишно дете, което след инцидента претърпяло
изключителен стрес. Като недостатъчно е оценено определеното обезщетение,
като според тази страна то не съобразява характера на възникналите вреди.
Срещу тази жалба е представен отговор от ответника, който отново излага
доводите и съображенията, залегнали в неговата въззивна жалба, като в
допълнение посочва, че съдът все пак е отчел продължителността на
възстановителния период и смущението в психологичното състояние на
детето.
2
С въззивните жалби и отговорите към нея не са направени доказателствени
искания.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262
ГПК, намира подадените въззивни жалби за допустими като представени в
срока за обжалване, същите изхождат легитимирани страни с правен интерес
от обжалване. Въззивните жалби отговарят на изискванията по чл. 260 и чл.
261 от ГПК и са редовни. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Предвид редовността на жалбите и на тяхното администриране, съдията
докладчик на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА настоящото производство в открито съдебно заседание за
03.06.2025 г. от 10:35 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
3