М О Т И В И
НОХД №303/2016г.на
СОС
Против подсъдимата Т.В.Г. е предявено
обвинение по чл.198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, и чл.63
от НК за това, че на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра,
в дом на ул.“Втора“ №13, като непълнолетна, но съзнаваща свойството и
значението на извършеното и действаща по разумни подбуди, в съучастие като съизвършител заедно с А.С.А., Д.Н.Д. и Т.Д.Т. е отнела
чужди движими вещи-1бр. мобилен телефон марка „Самсунг,
модел S3 мини“ на стойност 229 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ модел 1208 на стойност 40 лева, 1бр. мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел 2010, на неустановена стойност и
дебитна карта, всички вещи на обща стойност 269 лева от владението на Р.А.М. ,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила заплашване.
Предявено е обвинение и срещу
подсъдимият Т. по чл.198, ал.1, вр.с чл.20, ал.4 от НК за това, че на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра,
в дом на ул.“Втора“ №13, в съучастие като помагач заедно с Д.Н.Д.,
непълнолетната Т.В.Г. и А.С.А. е отнел чужди движими вещи-1бр. мобилен телефон
марка „Самсунг, модел S3 мини“ на стойност 229 лева,
1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ модел 1208 на
стойност 40 лева, 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел 2010, на неустановена стойност и дебитна карта, всички вещи на обща
стойност 269 лева от владението на Р.А.М. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребила заплашване.
Предявено е обвинение и срещу
подсъдимият Д.Н. по чл.198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра,
в дом на ул.“Втора“ №13, в съучастие като съизвършител
заедно с А.С.А., Непълнолетната Т.В.Г. и Т.Д.Т. е отнела чужди движими
вещи-1бр. мобилен телефон марка „Самсунг, модел S3
мини“ на стойност 229 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“
модел 1208 на стойност 40 лева, чифт златни обеци на стойност 322 лева, 1бр.
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 2010, на
неустановена стойност и дебитна карта, всички вещи на обща стойност 591 лева от
владението на Р.А.М. , с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребила заплашване.
Обвинение е предявено и срещу
подсъдимият А.С. по чл.199, ал.1, т.4 вр.с чл.198,
ал.1 от НК вр.с чл.29, ал.1, б.“б“, вр.с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра, в дом на ул.“Втора“ №13, в условията на
опасен рецидив и в съучастие като съизвършител заедно
с Д.Н.Д., непълнолетната Т.В.Г. и Т.Д.Т. е отнела чужди движими вещи-1бр.
мобилен телефон марка „Самсунг, модел S3 мини“ на
стойност 229 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“
модел 1208 на стойност 40 лева, 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел 2010, на неустановена стойност и дебитна карта, всички вещи на обща
стойност 269 лева от владението на Р.А.М. , с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребила заплашване.
Подсъдимите лично, и чрез своите
процесуални представители изразяват желание, съдебното производство да протече
по реда на Глава двадесет и седма от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие при
хипотезата по чл.371, т.2 НПК. Предвид на това, съдът допусна промяна в реда на
провеждане на съдебното заседание, което се проведе именно по реда на Глава
двадесет и седма, след като се установи, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за това.
В тази връзка, подсъдимите признаха
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
лично, и чрез защитниците си изразиха съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, предвид на което, с определение по реда на чл.372, ал.4 НПК,
съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от
подсъдимите самопризнания, без да се събират доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на държавното
обвинение в съдебно заседание поддържа предявените обвинения, като счита, че от
представените по делото доказателства по несъмнен начин е доказано от обективна
и субективна страна извършването на деянието от страна на подсъдимите, което
предполага постановяването на осъдителна присъда за всеки един от тях.
Прокурорът пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, като по отношение
на подсъдимите Г., Т. и Д. бъдат взети предвид степента им на участие в
деянието, и процесуалното им поведение през двете фази на процеса, като
предлага по отношение на подс.Г. бъде наложено
наказание лишаване от свобода след редукцията по чл.58а НК, в размер на около
една година и отлагане за изпитателен срок от три години, а на подсъдимите Т. и
Д. бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от по три години, с пет
годишен изпитателен срок. По отношение на подс.А.
прокурорът пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер след
редукцията по чл.58а НК от осем години, което да се изтърпи при първоначален
строг режим. Прокурорът пледира и за потвърждаване на мерките за неотклонение,
като по отношение на подс.А. бъде приспаднато
времето, през което му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Процесуалният представител на подс.Г. приема, че деянието действително е консумирано, но
настоява при определяне вида и размера на наказанието на подзащитната му да се
вземе предвид всички обстоятелства, оказали влияние за формиране на волята й за
участие в деянието, както и младата й възраст. Ето защо, адв.К.
се съгласява с предложеното от обвинението вид и размер на наказанието, което
според него задължително следва да се отложи на основание чл.66 НК. В
последната си дума, подс.Г. изразява съжаление за
постъпката си и моли за по-малка присъда.
С съдебното заседание присъства и
майката на подс.Г.-С.П.Г., която отказва да участва
при събирането на доказателства.
Процесуалният представител на подс.Т. изтъква процесуалното поведение на подзащитния му в
двете фази на процеса, като посочва, че от самото начало Т. е направил
самопризнания и е спомогнал за изясняване на фактическата обстановка. Адв.А. акцентира също така на формата на съучастие на подс.Т. и намира, че в случая по отношение на него са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което предполага приложение
на чл.55 НК. Адв.А. счита предложеното от обвинението
наказание за прекомерно тежко и несъответстващо на виновното поведение на подс.Т.. В последната си дума, подсъдимия изразява
съжаление и предоставя на съда да определи наказанието му.
Процесуалният представител на подс.Д. застъпва тезата, че прокурорът в обвинителния акт
не се е произнесъл относно субективната страна на деянието, което съставлявало
съществено процесуално нарушение. Освен това адв.Д.
твърди, че липсва доброволно изградена воля за извършване на престъплението от
страна на подсъдимите Г., Д. и Т., и те са били принудени от подс.А. посредством заплахи да участват в престъплението.
Предвид на това, адв.Д. пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подс.Д.. В
предоставеното му право на „реплика“, адв.Д. посочва,
че пледоарията му се гради на дадените в досъдебното производство показания от подс.Д.. Последният заявява обаче, че не е бил заплашван, а
в последната си дума изразява съжаление за извършеното, и иска от съда да
определи общ режим за изтърпяване на наказанието, което му се определи.
Процесуалният представител на подс.А. заявява, че с оглед признатите от подзащитният й
факти и обстоятелства посочени в обвинителния акт, се съгласяват с вида на
предложеното от обвинението наказание, но според адв.Вълкова
справедливия размер за подс.А. би бил около пет
години лишаване от свобода. Адв.Вълкова посочва, че
няма доказателства за проявена принуда от страна на подс.А.
по отношение на другите подсъдими, което се потвърждава и от изявлението на подс.Д..
Подс.А. изразява съжаления за деянието си
и признава, че е виновен. Категорично отрича да е осъществявал принудителни
действия по отношение на останалите подсъдими и изтъква, че той не е отнемал
вещи от дома на пострадалата. Подс.А. твърди, че има
здравословни проблеми, поради което иска и по-лека присъда за да има възможност
да полага грижи за семейството си. В последната си дума, подс.А.
отново изразява съжаление за постъпката си и иска възможно по-малка присъда.
Съдът разясни подробно правата на
пострадалото лице-Р.А.М., която заяви, че е ангажирала адвокат, но той
впоследствие се е отказал. М. не е депозирала писмена искова молба за
конституирането като граждански ищец, а в съдебно заседание изявленията й
по-скоро изразяват претенции, включени в правомощията на частния обвинител.
Предвид невъзможността пострадалото лице да формулира гражданските си претенции
по съответния процесуален ред, предвиден в чл.85, ал.1 и 2 НПК, съдът не
допусна разглеждането да граждански иск съвместно в наказателното производство.
Независимо от разпоредбата на чл.394, ал.2 НПК допускаща разглеждане на делото
по общия ред, в случаите когато деянието е осъществено от непълнолетно лице в
съучастие с пълнолетни, в това производство следва да се приложат и специалните
правила по чл.392 НПК и по-специално, да се призоват родителите на
непълнолетното лице и недопускането на частен обвинител. Именно поради
последното обстоятелство, св.М. не може да участва и в това процесуално качество в настоящото наказателно
производство.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №1886
ЗМ-308/2016г. по описа на РУ МВР гр.Силистра, становището на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата четиримата
подсъдими са се познавали от значително време, като дори подсъдимите Г. и Д.
живеели в едно домакинство с майката на Г..
На 27.05.2016г. вечерта след 21.00ч подс.А. позвънил на подс.Г. и я
повикал да излезе от дома си навън за да говорят. Г. и Д. излезли навън, където
ги чакал подс.А., който бил в л.а. „Форд Пума“ с ДК №
ТХ 0141 АН, управляван от подс.Т.. Всички влезли в колата и подс.А.
ги запитал искат ли да „изкарат някой лев“. Обяснил им, че има информация за
възрастна жена, която получавала големи суми от чужбина. А. им разяснил планът
по който ще се водят, а именно, той ще бъде с униформено полицейско яке с
помощта на което да проникнат в къщата, а подсъдимите Г. и Д. щели да бъдат с
маски, и да извършват претърсването за вещи и пари. Подс.Т.
е трябвало да стои в колата и да следи и сигнализира при опасност. А. показал,
че притежава и пистолет. Уговорката те извършили в областта на гробището на
гр.Тервел, където стояли до около полунощ. След това се отправили към
с.Давидово, обл.Силистра, като А. казал на подс.Т. да кара възможно по-бавно за да стигнат по-късно.
В селото стигнали в около 01.00 часа
на 28.05.2016г. при което спрели в края на селото и там А. облякъл полицейското
яке, а Г. и Д. надянали черни маски с прорези за очите и си сложили ръкавици.
След това тримата се насочили и отишли при къщата намираща се на ул.“Втора“
№13, обитавана от св.Р.А.М.. Подс.А. почукал на
прозореца на къщата и М. отговорила. Първоначално тя не искала да ги пусне, но А.
се представил за полицай, при което тя отворила вратата. При влизане в къщата, подс.А. извадил пистолета и го насочил към главата на св.М.
като й наредил да застане с лице към стената. След това той извикал на Г. и Д.:
„Господа разследващи, заповядайте да претърсите“. На пострадалата той казал, че
синът й е пратил голяма сума пари които били крадени и които тя трябвало да
предаде. Г. и Д. започнали да търсят в къщата, като от различни места взели
мобилен телефон „Самсунг S3 мини“, два стари телефона
„Нокиа“, всички със сим
карти на Глобул, дебитна карта издадена от „Експресбанк“, а без знанието на останалите, подс.Д. намерил и взел чифт златни обеци.
В този момент, привлечена от
гласовете се появила св.Я.-съседка на пострадалата, която почукала на вратата.
Когато са й отворили, св.Я. видяла св.М. с лице към стената, а до нея стояло
облечено в полицейско яке лице, което било опряло пистолет в главата на М..
Уплашена от тази картина, св.Я. започнала да вика и избягала. Веднага след това
и тримата подсъдими напуснали къщата като се отправили към колата, в която ги
чакал подс.Т.. По пътя за гр.Тервел спрели в с.Божан
при св.И. /Фаик/ където оставили полицейската униформа, пистолета и трите
телефона. По нареждане на подс.А., подсъдимите Г. и Д.
счупили сим картите на телефоните и ги изхвърлили. От
показанията на св.И. е видно, че пистолета е бил негов, и два дена преди
инкриминираната дата го е предоставил на подс.А. да
го ползва. Впоследствие св.И. предал доброволно пистолета, униформата и единия
телефон „Нокиа“. Другите два телефона той предал на
свой роднина от Турция. Счупените сим карти били
установени и иззети при извършения оглед.
След като пристигнали в гр.Тервел,
подсъдимите се опитали на два пъти да теглят пари от отнетата дебитна карта, но
при първият банкомат се отказали, тъй като имало камери, а при втория
установили, че в картата няма пари, поради което и я хвърлили. В този момент
автомобила с подсъдимите бил забелязан и от полицейски патрул, включващ
свидетелите С. и Х..
От показанията на св.Т. се
установява, че в края на м.май 2016г. е закупил от подс.Д.
чифт златни обеци за сумата от 70 лева, които впоследствие доброволно предава.
Обиците са разпознати от пострадалата М..
От показанията на св.С. се
установява, че именно той е продал на подс.А.
полицейската униформа.
При претърсване на дома на подс.А. са открити и иззети 1бр. черна плетена шапка с
прорез на устата и очите и 1бр. черна плетена шапка.
Видно от изготвената балистическа експертиза, използвания от подс.А.
пистолет е газов – „Voltran Major“
модел 88, кал.9мм и представлява неогнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.5
от ЗОБВВПИ. Годен е да произвежда изстрели. Представените 3бр. патрони са
фабрично произведени и представляват боеприпаси за газово оръжие, като двата от
тях са газови, а единия халосен с централно възпламеняване.
От ценовата експертиза е видно, че
отнетите със знанието на подсъдимите вещи-1бр. телефон „Самсунг“,
2бр.телефони „Нокиа“ и дебитна карта възлизат на
общата стойност от 269 лева. Стойността на отнетите от подс.Д.
чифт златни обеци възлиза на 322 лева.
Предвид приетия от съда ред за
разглеждане на производството, подсъдимите признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не събират
доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК. В тази
връзка съдът констатира, че направените от подсъдимите самопризнания се
подкрепят от събраните и изготвени по предвидения в НПК ред доказателства в
досъдебното производство, а това са обясненията на подсъдимите, показанията на
свидетелите, заключенията на изготвените съдебно-психиатрични експертизи, балестическа експертиза, съдебно-ценова експертиза, писмени
доказателствени средства и писмени доказателства: протоколи за оглед на
местопроизшествия и фотоалбуми, протоколи за претърсване и изземване, протоколи
за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства,
разпознаване на лица, свидетелства за съдимост, справки от банки и мобилни
оператори, данни за личността на подсъдимите.
Съдът намира, че изложената
фактическа обстановка е установена безспорно от събраните и проверени гласни и
писмени доказателства, в хода на досъдебното производство. Тези доказателства
са установени чрез съответните процесуални способи, и са в съответствие с реда на изготвяне и
проверка, поради което са допустими и съдът ги цени в тяхната съвкупност. Ето
защо, може да бъде направен категоричен извод за съвместимост и пълнота на
доказателствените средства събрани в процеса. Обясненията на подсъдимите,
показанията на св.М. и св.Я., са достатъчно обстоятелствени и изчерпателни,
допълват се взаимно и ведно с извършеното разпознаване на лица, предоставят
достатъчно обективна доказателствена информация
относно начина на осъществяване на деянието, характерните отличителни белези и
поведението на подсъдимите. От друга страна, свидетелите И. и С. удостоверяват
фактите, касаещи снабдяването на подс.А. с полицейската
униформа и газовия пистолет. Авторството на деянието се потвърждава несъмнено и
от предадените от св.И. вещи – полицейската униформа и газовия пистолет /с
които е осъществено деянието/, както и 1бр. телефон „Нокиа“
/предмет на престъплението/. В тази насока са и показанията на св.Т., закупил
от подс.Д. отнетите от пострадалата чифт златни
обеци-предадени от свидетеля доброволно на разследващият орган.
Уговарянето, разпределението на
ролите, начина на предвижване до и от местопроизшествието и последващите
действия на подсъдимите, се установява от техните обяснения и показанията на
свидетелите И., С. и Х.. Доказателствената
информация, която се съдържа в обясненията на подсъдимите относно проникването
им в дома на пострадалата, действията им по заплашването й, отнемането на
инкриминираните вещи, ролята на всеки един при осъществяване на тези действия
се потвърждава и от показанията на св.М. и св.Я..
Въз основа на тези доказателства,
безспорно се установява, че действително на инкриминираната дата, подсъдимите А.,
Г., Д. и Т. /първият при условията на опасен рецидив/ в съучастие като съизвършители за първите трима подсъдими, и Т. като
помагач, са отнели чужди движими вещи от владението на св.М. с намерение
противозаконно да ги присвоят, като са употребили заплашване. Подсъдимата Г. е
действала като непълнолетна, но разбираща свойството и значението на
извършеното и действаща по разумни подбуди.
Грабежът е сложно, съставно
престъпление и от обективна страна се характеризцира
с това, че той включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз
основа на едно решение и насочени към една и съща цел. Единият акт на
изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила или заплашване, т.е. на
физическа или психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ,
предмет на престъплението, а другият акт е отнемането на вещта-деецът прекъсва
фактическата власт върху предмета и установява своя фактическа власт.
В настоящият случай, и двата акта са
осъществени в една или друга степен и форма от
подсъдимите. От обективна страна е налице причинна връзка между тяхното
поведение и настъпилите вредни последици, тъй като е безспорно, че на инкриминираната
дата, в около 01.00 часа А., Г. и Д. противоправно са проникнали в дома на св.М.
за да отнемат парите й. Този факт не се оспорва от подсъдимите, и обясненията
им в тази насока кореспондират с останалите доказателствени източници. В
преследване на целта си, подсъдимите А., Г. и Д. са употребили заплашване по
отношение на пострадалата, заплашване, предназначено да сломи нейната съпротива
преди и по време на извършване на действията по отнемане на инкриминираните
вещи. Заплашителните действия са се изразявали в заставянето на пострадалата да
заеме определено положени /с лице към стената, а по сведение на св.Ахи, М. е била и на колене/, а подс.А.
през цялото пребиваване в дома й, е държал насочен към главата й пистолет.
Допълнително заплашително въздействие върху пострадалата е оказало
обстоятелството, че подсъдимите са били трима, а освен това Г. и Д. са били с
поставени на главите си черни качулки. Тези действия, са имали предназначението
и целта да елиминират възможността, пострадалата да се противопостави и да
възпрепятства осъществяването и на следващите действия, а именно:отнемането на
инкриминираните вещи. Налице е безспорна функционална връзка и
последователност, между упражненото заплашване и отнемането на вещите от
пострадалата. Намерението си подсъдимите са демонстрирали най-категорично, след
като са предявили претенции към предполагаеми налични суми у пострадалата М., и
последващото претърсване на дома й. След като са се
уверили, че тя не разполага с налични пари са взели тези вещи, които са
предположили че имат определена стойност. Подсъдимите А., Г. и Д. са действали
като съизвършители, тъй като всеки един от тях е
участвал в една или и във двете фази на изпълнителното деяние. Подс.А. е осъществил основните заплашителни действия,
изразяващи се в привеждането на пострадалата в определено положение и
насочването на пистолет към главата й,
като това той е вършил през цялото им пребиваване в дома й. Подсъдимите Г. и Д.
освен че с присъствието и вида си /носещи черни маски на главата/ са оказвали
допълнително заплашително въздействие, лично са отнели намиращите се в нейно
владение инкриминирани вещи.
Подс.Т. не е участвал пряко в самото
изпълнение на престъплението, а умишлено е улеснил и подпомогнал извършването
му. Т. е управлявал автомобила при предвижването на групата до и от
местопроизшествието, по време на пътуването от гр.Тервел до с.Давидово е държал
пистолета в случай, че бъдат спрени, именно той да поеме вината, а в с.Давидово
задачата му е била да следи за действията на другите, и ако възникне
необходимост веднага да запали автомобила за да могат да потеглят по-най бързия
начин. Именно поради това, че той пряко не е участвал в нито един от двата акта
на изпълнителното деяние, но с действията си е улеснил и подпомогнал
осъществяването на престъплението грабеж, съдът прие, че той е действал като
съучастник под формата на помагач.
Към инкриминираната дата, подс.Г. е с навършени шестнадесет години, т.е. тя е
осъществила деянието като непълнолетна. От изготвената съдебно-психиатрическа
експертиза е видно обаче, че подс.Г. към момента на
извършване на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното, и е
ръководила постъпките си по разумни подбуди, като действията й съдържат
типичните за възрастта й лекомислие и увлечение, но тя може да бъде привлечена
като обвиняема.
По отношение на подс.Д.
също е изготвена СПЕ, която удостоверява, че той към момента на извършване на
деянието е разбирал свойството и значението на извършеното, и е ръководил
постъпките си по разумни подбуди.
Подс.А. е осъществил деянието при опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като е осъждан шест пъти на
лишаване от свобода за извършени тежки умишлени престъпления, които е изтърпял
ефективно. На 11.09.2012г. е изтърпял последното наложено му наказание в размер
на 10г. лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, т.е. отново грабеж в условията на опасен рецидив. В случая не е изтекъл
срока по чл.30, ал.1 НК.
Съдът не констатира убедителни и
категорични доказателства, за оказано от страна на подс.А.
физическо или психическо въздействие върху останалите подсъдими, принудило ги
въпреки волята си да вземат участие в престъплението. Поведението на Г., Т. и Д.
преди, по време и след извършване на престъплението опровергава една подобна
позиция. Уговарянето между подсъдимите, относно механизма на извършване на
деянието е станало няколко часа преди това, и всеки един от „застрашените“ е
имал физическата възможност да се противопостави на това, или чрез
сигнализирането на компетентните органи да предотврати извършването му.
Подсъдимите Г. и Д. активно са участвали в претърсването на дома на
пострадалата и изземването на вещите. Дори подс.Д. си
е позволил извън знанието на останалите да отнеме най-скъпите вещи /чифта
обеци/, което не би се случило, ако той беше до такава степен обладан и зависим
от чувството на страх от подс.А.. След деянието,
подсъдимите Г. и Д. /в кориците на делото има данни, че е участвал и подс.Т./ са счупили и хвърлили сим
картите осуетявайки възможността посредством тях да бъдат локализирани, а след
това в гр.Тервел, подс.Г. е предотвратила
използването на дебитната карта, поради наличието на камери в района. Всички
тези действия удостоверяват, че подсъдимите не са действали едва ли не
механично под въздействието на страх от подс.А., а
поведението и постъпките им са последователни, обмислени и целенасочени, което
изключва по отношение на тях да е упражнявана каквато и да е психическа или
физическа принуда. Това се потвърждава категорично и от изявлението на подс.Д. в съдебно заседание, че не е бил заплашван.
Не могат да бъдат споделени и
съжденията на адв.Д., че в обвинителния акт липсва
произнасяне от прокурора по отношение на субективната страна на деянието, след
като такова е налице-л.8 от съдебното производство.
Ето защо, Окръжният съд приема, че
съвкупната преценка на всички доказателства по делото, обосновава по несъмнен
начин така установената фактическа обстановка и приетата квалификация на
деянието, осъществено от подсъдимите Г., Т.Д. и А..
О обективна страна, подсъдимата Т.В.Г. е осъществила престъпния състав на чл.198,
ал.1, вр.с чл.20, ал.2, и чл.63, ал.1, т.3 от НК тъй
като на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра, в
дом на ул.“Втора“ №13, като непълнолетна, но съзнаваща свойството и значението
на извършеното и действаща по разумни подбуди, в съучастие като съизвършител заедно с А.С.А., Д.Н.Д. и Т.Д.Т. е отнела
чужди движими вещи-1бр. мобилен телефон марка „Самсунг,
модел S3 мини“ на стойност 229 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ модел 1208 на стойност 40 лева, 1бр. мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел 2010, на неустановена стойност и
дебитна карта, всички вещи на обща стойност 269 лева от владението на Р.А.М. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила заплашване.
Подсъдимият Т.Д.Т. е осъществил
престъпния състав на чл.198, ал.1, вр.с чл.20, ал.4
от НК, тъй като на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра,
в дом на ул.“Втора“ №13, в съучастие като помагач заедно с Д.Н.Д., непълнолетната
Т.В.Г. и А.С.А. е отнел чужди движими вещи-1бр. мобилен телефон марка „Самсунг, модел S3 мини“ на стойност 229 лева, 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокиа“ модел 1208 на стойност 40 лева,
1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 2010, на
неустановена стойност и дебитна карта, всички вещи на обща стойност 269 лева от
владението на Р.А.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребила заплашване.
Подсъдимият Д.Н.Д. е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр.с
чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра,
в дом на ул.“Втора“ №13, в съучастие като съизвършител
заедно с А.С.А., Непълнолетната Т.В.Г. и Т.Д.Т. е отнела чужди движими
вещи-1бр. мобилен телефон марка „Самсунг, модел S3
мини“ на стойност 229 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“
модел 1208 на стойност 40 лева, чифт златни обеци на стойност 322 лева, 1бр.
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 2010, на
неустановена стойност и дебитна карта, всички вещи на обща стойност 591 лева от
владението на Р.А.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребила заплашване.
Подсъдимият А.С.А. е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр.с чл.198, ал.1 от НК вр.с
чл.29, ал.1, б.“б“, вр.с чл.20, ал.2 от НК, тъй като
на 28.05.2016г. в с.Давидово, обл.Силистра, в дом на
ул.“Втора“ №13, в условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител заедно с Д.Н.Д., непълнолетната Т.В.Г. и Т.Д.Т.
е отнела чужди движими вещи-1бр. мобилен телефон марка „Самсунг,
модел S3 мини“ на стойност 229 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ модел 1208 на стойност 40 лева, 1бр. мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел 2010, на неустановена стойност и
дебитна карта, всички вещи на обща стойност 269 лева от владението на Р.А.М. ,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила заплашване.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че със своите действия
отнемат от владението на пострадалата вещите, обект на престъплението, с
намерение противозаконно да ги присвоят и за това са използвали заплашване, с
цел сломяване на евентуалната й съпротива, т.е. те са имали ясната представа
относно всички обективни признаци на престъплението грабеж. Подсъдимите са
съзнавали, че поведението им е противозаконно и наказуемо, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици, целели
са тяхното настъпване, и са сторили всичко възможно да ги реализират.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимите Г., Т., Д. и А. съдът прие като отегчаващи вината
обстоятелства относително по-високата степен на обществена опасност на
деянието, предвид начина на осъществяването му, вида и начина на използваните
за това средства /полицейска униформа и газов пистолет/, упражнената заплаха в
тази част на денонощието по отношение на сама жена в дома й.
Като смекчаващи вината обстоятелства,
съда прие изразеното от подсъдимите съжаление за постъпката си, невисокия
размер на отнетото имущество, направените самопризнания.
Вън от посочените общи за всички
подсъдими смекчаващи вината обстоятелства, по отношение на подс.Г.
съдът отчете и нейната малка възраст /към инкриминираната дата тя е била с
навършени 16г./, както и факта, че проявата й е продиктувана до голяма степен
от характерните за тази възраст лекомислие и увлечение. Налице е и чисто
съдебно минало. С оглед на възрастта й, предвиденото за това престъпление
наказание следва да се редуцира на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК до три
години, поради което и приемайки въз основа на това по-ниската степен на
обществена опасност на личността на подсъдимата, съдът й определи наказание в
размер на една година лишаване от свобода. Предвид характера на производството
/съкратено съдебно следствие/, съдът редуцира така определеното наказание при
предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета и определи същото в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Освен посочените по-горе смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подс.Т., съдът
отчете и чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, процесуалното му
поведение /от първоначалния момент на досъдебното производство той е направил
най-подробни и чистосърдечни самопризнания, които са непротиворечиви и
последователни във всяка една част от процеса/, както и формата на
съучастническата му дейност-не е участвал пряко в изпълнителното деяние, а
участието му е под формата на помагач. Ето защо съдът намира, че по отношение
на подс.Т. са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание /три години
лишаване от свобода/ се оказва несъразмерно тежко, поради което и съдът
индивидуализира наказанието за подс.Т. под
определения минимум на основание чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно: две години и
три месеца лишаване от свобода. Предвид характера на производството, съдът
редуцира така определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с
една трета, и определи същото в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
С цел реализиране целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК и след преценка на установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че спрямо подсъдимите Г. и Т. са
налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 НК. В конкретния случай, Г. и Т. искрено съжаляват за извършеното,
същите са с ясното съзнание относно тежестта на извършеното инкриминирано
деяние и последиците от него. С оглед на това, съвкупната преценка на
обсъдените до тук обстоятелства налагат извода, че поради невисоката степен на
обществена опасност на подсъдимите Г. и Т., предупредителното и възпиращото
въздействие върху тях, а и върху останалите членове на обществото, с оглед
изискванията на чл.36 НК би могло да се постигне без тяхната принудителна
изолация в местата за лишаване от свобода. В противен случай съдът счита, че
едно ефективно наказание не само няма да изпълни целите си, но ще има и обратен
ефект. Ето защо, съдът отложи изтърпяването на наложените на подсъдимите Г. и Т.
наказание на осн.чл.66, ал.1 НК /за Г. във вр. и с чл.69, ал.1 НК/ за първата за срок от две години, а
за вторият за срок от три години.
По отношение на подс.Д.,
съдът отчете като допълнителни смекчаващи обстоятелства сравнително младата му
възраст и недоброто му семейно положение. Относителната тежест на смекчаващите
обстоятелства, мотивираха съда да индивидуализира наказанието в минималния
предвиден от закона размер, а именно: три години лишаване от свобода. Предвид
характера на производството, съдът редуцира така определеното наказание при
предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета и определи същото в размер на
ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Предвид данните съдържащи се по
делото, за наличието на друго наказателно производство водено срещу подс.Д. /ДП №146/2015г. по описа на РУ-Тервел, т.1, л.87/ и
информацията за съдебното му минало /осъждан и реабилитиран/, като елемент от
данните за личността му, съдът счита, че по отношение на него института на
условното осъждане не би изиграл превъзпитателна роля, и единствено изолирането
на подсъдимия в определения с наказанието срок, ще въздейства възпиращо върху
съзнанието му, а освен това ще се постигне и необходимия превантивен ефект
върху останалите членове на обществото.
На основание чл.61, т.3 във вр.с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, така определеното наказание
следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.А., съдът взе предвид като
отегчаващи вината обстоятелства и водещата му роля при организирането и
осъществяването на деянието. Именно подс.А. е набавил
средствата използвани за извършване на грабежа /полицейската униформа, газовия
пистолет, черните маски и ръкавиците/, той е съставил и запознал останалите
подсъдими с механизма на осъществяване на деянието, като е отредил ролята на
всеки един от тях. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че
престъплението подс.Атаносв
е извършил едва четири години след като е изтърпял друго такова престъпление, а
именно: грабеж при условията на опасен рецидив, за което е наказан с лишаване
от свобода за срок от десет години. Това обстоятелство, определя и високата
лична обществена опасност на подсъдимия и трайно формираното му криминално
поведение, израз на което са именно многобройните му осъждания.
Въз основа на това съдът счита, че
единствено изолирането на подсъдимия от обществото за продължителен период от
време, би оказало върху него необходимото поправително и възпиращо въздействие
и същевременно ще бъде постигната и предвидената в чл.36 НК генерална
превенция. Предвид на това, съдът определи на подс.А.
наказание лишаване от свобода в размер от дванадесет години. Предвид характера
на производството /съкратено съдебно следствие/, съдът редуцира така
определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета и
определи същото в размер на ОСЕМ ГОДИНИ. На основание чл.61, т.2, във вр.с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, така определеното наказание
следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1 НК съдът
приспадна времето през което по отношение на подс.А.
е наложено предварително задържане и мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 27.07.2016г.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимите /подс.Г. чрез
своята майка и законен представител-Соня Петрова Господинова/ следва да
заплатят солидарно в полза на ОД МВР-Силистра сумата от 545,92 лева и в полза
на Окръжен съд гр.Силистра сумата от 100 лева, представляващи направени
разноски по делото в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.
Веществените доказателства-чифт
златни обеци и телефон „Нокиа 1208“ следва да се
върнат на пострадалата М. на осн.чл.112, ал.1 НПК , а
останалите, на осн.чл.53, ал.1, б.“а“ от НК следва да
се отнемат в полза на държавата.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът
потвърди мярката за неотклонение „подписка“ по отношение на подсъдимите Т. и Д.,
мярката за неотклонение „Под надзор на инспектор ДПС“ спрямо подс.Г. и мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на подс.А..
Съдът счита, че наложените на
подсъдимите Г., Т., Д. и А. наказания в този си вид и размер, ще изиграят
своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.