РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Бургас , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20202100502268 по описа за 2020 година
С Решение № 107 от 24.04.2020г., постановено по гр. дело №
386/2018г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен иска на Д. Д. Г.
против С. Г. Д., Г. Х. Д. и А.Д. Х. – тримата от гр. А., Община П., ул. „И.“ № *
за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № */30.05.2016г., нот. дело № */2016г.
по описа на Нотариус Красимир Петков с район на действие – Районен съд –
Поморие поради противоречието му със закона, като прикриващ
предварително съглашение за удовлетворяване на кредиторовото вземане по
прикрит договор за заем.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д.
Д. Г. чрез своя процесуален представител – адвокат Живко Харизанов, с която
се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него
да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат
уважени претенциите на ищцовата страна. В жалбата се посочва, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния
закон на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД. В жалбата се
посочва, че решаващият мотив на районния съд, въз основа на който се
отхвърля предявения иск е, че по делото не се съдържат никакви писмени
доказателства, подкрепящи показанията на изслушаните свидетели, водени от
1
ищцата и установяващи дори и косвено твърдяните от ищцата отношения
между страните, но този извод на съда е неправилен и противоречи на
съдебната практика. В жалбата се посочва, че показанията на свидетелите са
ясни и категорични, не съдържат противоречия и по никакъв начин не са
опровергани от ответниците. Посочва се, че от значение за предмета на
доказване е и обстоятелството, че ответницата С.Г. и нейният син – Г.Д. не са
правили оглед на жилищната сграда, която „купува“ първата от тях. Посочва
се, че за установяване на това обстоятелство е отправено доказателствено
искане в исковата молба, а именно – ищцата да се яви лично в съдебно
заседание, за да даде обяснения относно този въпрос, но в нарушение на
съдопроизводствените правила, съдът не го е уважил. Посочва се, че
релевантен за спора е и факта, че тази триетажна жилищна сграда с тавански
етаж е ново строителство в пълна степен на завършеност, чиято пазарна
стойност надвишава значително сумата от 30 000 лева, която е посочена като
продажна цена в процесния договор за покупко-продажба и в тази връзка,
съдът неправилно е посочил в своите мотиви, че нееквивалентността на
престациите по сделката е неотносима към предмета на делото и че
уговорената и платена цена надвишавала почти трикратно данъчната оценка
на имота, посочена в нотариалния акт, а именно – 11 230, 80 лева. Посочва се,
че очевидната нееквивалентност на уговорените престации по договора
потвърждава неговия обезпечителен характер по отношение на заемното
между страните правоотношение и заобикалянето и противоречието му със
закона.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа своята жалба, представя нови доказателства пред
настоящата инстанция и счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на
С. Г. Д., в който се посочва, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва се,
че решението не страда от посочените в жалбата пороци, а е правилно и
съобразено с доказателствата по делото. Посочва се, че правилно искът по чл.
26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД е отхвърлен като недоказан, тъй
като по делото се установява, че между ищцата и С.Д. е сключен Договор за
покупко-продажба на недвижим имот на 30.05.2016г., по силата на който
ищцата е продала на С.Д. собствения си недвижим имот, но не е установява
при условията на пълно и главно доказване съществуването помежду им на
заемно правоотношение, с посочените в исковата молба и уточнителни молби
параметри и условия. В депозирания пред съда отговор на въззивната жалба
се прави подробен анализ на събраните пред първоинстанционния съд гласни
доказателства и се сочи, че изрично пред нотариуса и двете страни са
заявили, че имотът не служи за обезпечение и че няма каквито и да е
облигационни или вещни права за имота в полза на трети лица. Претендира се
2
да бъде прието, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и процесната сделка е сключена в съответствие със закона и
не е налице симулация – абсолютна или относителна.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В отговора на въззивната жалба, депозиран от С. Г. Д., А. Х. Д. и Г.
Х. Д. чрез техния процесуален представител – адвокат Петър Атанасов се
посочва, че изцяло се поддържа становището за недоказаност и
неоснователност на исковата претенция. Посочва се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че от съвкупния анализ
на доказателствата не може да се направи извод за симулативността на
покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт № * от 30.05.2016г.,
том *, нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на действие –
Районен съд – Поморие. Посочва се, че правилно съдът е приел, че
единствените доказателства, подкрепящи тезата на ищцата, са показанията на
водените от нея свидетели, и то при положение, че нито един от тях не е
очевидец на договорености между ищцата и някой от ответниците за
сключване на договор за заем и съответното му обезпечение. Посочва се, че
правилно е прието, че по делото липсва начало на писмено доказателство,
което да направи вероятно твърдението на ищцата за симулативността на
сделката и да обуслови допустимостта на свидетелските показания.
В съдебно заседание – ответниците по въззивната жалба чрез своя
процесуален представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде
уважена. Претендират постановеното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д. Д. Г. против С. Г. Д., с който се претендира да
бъде прието за установено, че сключеният Договор за покупко-продажба на
недвижим имот с Нотариален акт № *, том *, нот. дело */2016г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД, тъй като е симулативен,
противоречи на закона и го заобикаля. В исковата молба се посочва, че
ищцата е сключила Договор за заем през 2016г. за сума в размер от 5 000 лева
с месечна лихва в размер на 6% със сина на ответната страна – Г.Д., който
заем тя се е задължила да върне в срок до една година. В исковата молба се
посочва, че като обезпечение на сключения Договор за заем е следвало
ищцата да прехвърли на майката на Г.Д. – ответната страна – С. Г. Д. правото
на собственост по отношение на триетажна жилищна сграда с идентификатор
00833.501.205.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А.,
3
заедно с ½ ид.ч. от дворно място с идентификатор 00833.501.205 по
кадастралната карга и кадастралните регистри на гр. А., в което е построена
сградата. В исковата молба се посочва, че въпреки, че този имот е на стойност
приблизително от 250 000 лева – многократно по-висока от предоставения на
ищцата заем, тя се е съгласила да сключи Договор за покупко-продажба на
недвижим имот с надеждата, че като върне парите ще й бъде върнат и
недвижимия имот. В исковата молба се посочва, че през есента на 2016г.
ищцата се е свързала със сина на ответната страна и му е казала, че е готова и
желае да върне цялата сума по заема, а ответната страна да й прехвърли имота
обратно и той й е отговорил, че скоро ще й прехвърлят имота обратно, но
впоследствие никой не я е потърсил повече. В исковата молба се посочва, че
през месец март – 2017г. с ищцата се е свързал другия син на ответната страна
и й е казал, че е намерен купувач за къщата и тя трябва да се изнесе от имота
в тридневен срок.
С исковата молба е представено и Удостоверение за данъчна
оценка на процесния имот.
По делото е депозиран отговор на исковата молба, в който се
посочва, че процесният недвижим имот е придобит от ответната страна по
възмезден начин по време на брака й с Х. А. Д., който е починал на
05.09.2016г. и по правилата на наследственото правоприемство правото на
собственост по отношение на този имот е преминало в патримониума и на
неговите наследници – А. Х. Д. и Г. Х. Д.. В отговора се посочва, че по
същество предявения иск е неоснователен и недоказан, оспорва се
направеното твърдения за симулативност на договора за покупко-продажба,
така и направеното твърдение, че между ищцата и ответната страна
съществува заемно правоотношение. В отговора на исковата молба се
посочва, че се счита за неоснователно искането за явяване на ответната
страна лично в съдебно заседание, за да отговори на поставени в исковата
молба въпроси, тъй като те са правно ирелевантни за спора или
обстоятелствата, за които се отнасят следва да се установят с други
доказателствени средства. Посочва се обстоятелството, че пазарната стойност
на процесния имот е правно ирелевантно обстоятелство.
В хода на производството ищцовата страна е насочила своята
претенция и против ответните страни – А.Д. и Г.Д., след което от тяхна
страна също е депозиран отговор на исковата молба.
С Разпореждане от 27.02.2019г., производството по делото е
оставено без движение и в съответствие с дадените указания ищцата на
02.04.2019г. е посочила, че е сключила Договор за заем с ответната страна –
С.Г. и третия ответник – Г.Д. през пролетта на 2016г. преди сключване на
процесния Договор за покупко-продажба, а за обезпечение на вземанията по
същия е прехвърлила с процесния договор за покупко-продажба на неговата
майка – С.Г. собствения си недвижим имот, като се е договорила с тези
4
ответници след като върне заемната сума, ответната страна да й прехвърли
обратно недвижимия имот.
В хода на производството – с Молба с вх. № 2887/19.06.2019г. е
направено уточнение на исковата молба, в която се посочва, че заемното
правоотношение е договорено на 04.05.2016г., като преди това е проведен
телефонен разговор, а след това е проведена и лична среща в гр. А.. Посочва
се, че заемната сума е в размер от 30 000 лева е преведена на ищцата чрез
банков превод по сметката й в ОББ на 30.05.2016г. под формата на продажна
цена по симулативно сключеният Договор за покупко-продажба с Нотариален
акт № * от 30.05.2016г., нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Поморие.
За да отхвърли така заявената претенция, първоинстанционният
съд е приел, че по делото не се съдържат каквито и да е писмени
доказателства, подкрепящи показанията на свидетелите и установяващи дори
и косвено твърдяните от ищцата отношения между страните, преди и след
сключването на процесната прехвърлителна сделка, в това число твърдяното
заемно правоотношение.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо и следва да бъдат
разгледани, наведените възражения във въззивната жалба относно неговата
неправилност.
По делото е представен Нотариален акт № * от 30.05.2016г., том *,
нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд
– Поморие, от който е видно, че Д. Д. Г. е продала на С. Г. Д. следния свой
недвижим имот (придобит по наследство от баща й Д. Г. П., починал през
1997г.), а именно – сграда с идентификатор 00833.501.205.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. А., със застроена площ от 54 кв.м., бр.
ет. 3..заедно с припадащата се към сградата ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 00833.501.205 Видно от представения нотариален акт се
установява, че купувачът е закупил описания недвижим имот за сума в размер
на 30 000 лева, която сума е изплатена напълно и по банков път по сметката
на купувача в ОББ АД.
По делото е представено Удостоверение за наследници, изд. от
Община Поморие, от което е видно, че Х. А. Д. е починал на 05.09.2016г. и е
оставил за свои законни наследници – С. Г. Д. – негова съпруга, А. Х. Д. и Г.
Х. Д. – негови синове.
По делото не се спори, а и от представеното копие от Вносна
бележка от 30.05.2016г. се установява, че в полза на Д. Д. Г. е внесена сума в
5
размер от 30 000 лева от страна на С. Г. Д., като основание за внасяне на
сумата е посочено покупка на имот с идентификатор 00833.501.205.1 и ½
ид.ч. от поземлен имот.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М. Т. Т., от
показанията на която се установява, че познава ищцата от десет години и
знае, че живее в гр. А. в триетажна къща с двор и сочи, че й е поискала заем
от 5 000 лева в началото на 2016г. – месец февруари. Свидетелката посочва,
че не е могла веднага да й даде исканатата сума, а след това тя е споделила, че
е намерила парите – звъннала е на Г.Х. и му е поискала 5 000 лева, а той я е
попитал за гаранция, след което тя му е отговорила, че няма. Свидетелката
посочва, че тогава той е попитал дали тя има имот и след като тя е казала, че
има имот той й е предложил 30 000 лева с 6% месечна лихва, а условията му
са били да заложи къщата, като я прехвърли на неговата майка и след като се
издължи той ще й върне къщата. Свидетелката посочва, че е присъствала
когато тя му е дала документите за къщата и помни, че срещата е била на 04.
05, след което през месец май тя му е прехвърлила имота и е започнала да му
изплаща заема на вноски и изрично посочва, че е виждала когато тя му дава
пари. Свидетелката сочи, че Д. се е принудила да отвори магазин, за да има
доходи и да върне парите. Свидетелката посочва, че Д. е намерила пари, за да
ги върне, но при позвъняване Г. не й е вдигал, а неговият брат й е казал да
освободи къщата, защото ще я продава.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М. И. Г., от
показанията на която се установява, че познава ищцата от седем години и
знае, че тя живее в гр. А. в триетажна къща с дворно място, заедно с майка си
и двете си деца. Свидетелката посочва, че е имало време когато Д. е искала
пари на заем и даже тя е теглила кредит, за да й помогне, а впоследствие от
нея е чула, че Г. ще й услужи с голяма сума, но е искал гарант, за да знае, че
ще му се върнат парите. Свидетелката посочва, че Г. е казал на Д., че ще й
даде пари, но иска нещо в замяна и тя му е казала, че освен къщата няма
друго. Свидетелката посочва, че си спомня, че сделката е била през месец май
и тогава е видяла Г. и неговата майка. Свидетелката посочва, че е присъствала
на разговор между С. и Д. след сделката когато са останали трите заедно и
тогава С. е попитала Д. за колко време е самата сделка за къщата и за колко
време ще върне парите, а Д. й е казала – за една година. Свидетелката
посочва, че Д. е следвало да върне заема, като са се уговорили за месец
декември, но не знае коя година. Свидетелката посочва, че не знае Г. и майка
му да са влизали в къщата и да са правили оглед. Свидетелката посочва, че
след сделката Д. е отворила магазин в с. Равда, който е работил само лятото, а
парите са й трябвали, защото е била финансово нестабилна. Свидетелката
посочва, че тя е разбрала, че Д. трябва да подпише договор за заем и като
гарант да бъде къщата, и като върне парите, той да й върне къщата.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Т. И. М., от
6
показанията на когото се установява, че се занимава с ел. инсталации,
подмяна и ремонт на съществуващи такива и е имало случаи, в които А. е
прибягвал до неговите услуги. Свидетелят в своите показания сочи, че А. през
зимата на 2016г. му е казал, че е закупил стара къща, на която иска да
подмени инсталацията и той е видял къщата отвън – стара къща на четири
етажа, но не е влизал вътре, защото няма достъп до имота. Сочи, че А. му е
казал, че през пролетта ще се освободи къщата и той може да влезе да работи.
Свидетелят посочва, че познава Г. – братът на А. и не му е известно да дава
заеми.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Е. Т. Д., от
показанията на когото се установява, че познава ответниците по делото, както
и познава Д. от много време. Свидетелят посочва в своите показания, че е
разбрал, че къщата на Д. е продадена. Свидетелят посочва, че Д. е искала да
развива бизнес, поради което са й трябвали спешно пари и го е попитала дали
не познава някого, който да разполага с пари. Свидетелят посочва, че след
този разговор той се е обадил на А. и го е попитал дали разполага с пари, след
което е свързал Г. и Д. и тя е казала, че е готова да продаде къщата и земята,
за да може да развие бизнес и впоследствие е разбрал, че тя е продала къщата.
Свидетелят посочва, че е присъствал на телефонен разговор между Д. и Г., в
който разговор тя му е казала, че има къща в гр. А. и къща в А., която е готова
да продаде, за да започне бизнес, а впоследствие той е разбрал, че е продала
ахелойската къща. Свидетелят посочва, че не е чувал Г. и неговия брат А. да
дават пари назаем. Свидетелят посочва, че не знае какво се е случило след
продажбата. Посочва, че знае, че семейството на А. са купили къщата за 30
000 лева понеже толкова е искала Д., а той се е сетил за А., защото знае, че са
продали земи и са разполагали с пари. Свидетелят посочва, че не знае, че
майката на А. е закупила къщата.
Пред настоящата инстанция е допусната и извършена съдебно-
техническа експертиза от 07.06.2021г., от неоспореното заключение на която
се посочва, че пазарната стойност на процесния имот възлиза на обща
стойност от 136 318 лева, като стойността на сградата е в размер на 106 178
лева, а стойността на земята възлиза на сума в размер от 30 140 лева.
Пред настоящата инстанция на основание чл. 176 от ГПК
ответната страна – С.Д. е дала своите обяснения, по силата на които посочва,
че не познава Д.Г., а от своя съпруг е разбрала, че се продава имот на тази
цена от 30 000 лева и двамата са решили да закупят имота, но тя не е имала
никакви преговори с Д.Г.. Ответната страна посочва, че при покупката на
къщата не е правен оглед вътре в жилището, но отвън са ходили да разгледат
къщата и тъй като съпругът й се е занимавал със строителство са преценили и
са взели решението да закупят къщата.
На основание чл. 152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря
предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане
7
собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този,
който е предвиден в закона, е недействително.
С оглед трайната и непротиворечива практика, изразена и в
Решение № 461 от 16.01.2012г., постановено по гр. дело № 1206/2010г. по
описа на ВКС на РБ се приема, че съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК,
страната не може да доказва със свидетелски показания симулативност на
сделка, в която е участвала. Структурно близка до симулативната е
фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде
обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят
прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел - заобикаляне на
забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на
кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до
нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. За
установяване на заобикалянето на закона са допустими всички
доказателствени средства, предвид което ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6
ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение. В цитираното
решение изрично се посочва, че когато страната твърди, че сделката за
прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение
на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение.
В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради
което неприложима е и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Доказването
на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на
съглашението да се обезпечи връщането на получен заем; да се заобиколи
забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е
сключена в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са допустими всички
доказателствени средства.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
Д. Д. Г. и С. Г. Д. на дата – 30.05.2016г. са сключили Договор за покупко-
продажба на недвижим имот с Нотариален акт № * от 30.05.2016г., том *, нот.
дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд –
Поморие, по силата на който Д. Д. Г. е продала на С. Г. Д. следния свой
недвижим имот, а именно – сграда с идентификатор 00833.501.205.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., Община Поморие, с
адрес на сградата – гр. А., ул. И. № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00833.501.205, със застроена площ от 54 кв.м., бр. ет. 3, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, заедно с припадащата се
към сградата ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 00833.501.205 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., Община Поморие, на
площ от 811 кв.м., ведно с правото на строеж върху несобствената идеална
част от поземления имот, върху който е построена гореописаната сграда. По
делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че в деня на сключване на сделката –30.05.2016г. в полза на Д. Д.
8
Г. е внесена сума в размер от 30 000 лева от страна на С. Г. Д., като основание
за внасяне на сумата е посочено покупка на имот с идентификатор
00833.501.205.1 и ½ ид.ч. от поземлен имот.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че към момента
на сключване на сделката – С. Г. Д. е придобила имота при условията на
съпружеска имуществена общност със своя съпруг – Х. А. Д. и правото на
собственост по отношение на този имот по правилата на съпружеската
имуществена общност е възникнало и в патримониума на нейния съпруг, а
след неговата смърт през месец септември – 2016г. е преминало в
патримониума на неговите законни наследници - С. Г. Д. – негова съпруга, А.
Х. Д. и Г. Х. Д. – негови синове – всички конституирани в качеството им на
ответници в настоящото производство.
От събраните по делото доказателства се установява
обстоятелството, Д.Г. е търсила пари, които да вземе на заем и се е свързала с
Г.Х., като първоначално му е поискала 5 000 лева, а той я е попитал за
гаранция, след което е разбрал, че тя притежава недвижим имот и й е
предложил да й даде заем в размер на 30 000 лева с 6% месечна лихва, а
условията му са били да заложи къщата, като я прехвърли на неговата майка и
след като се издължи той ще й върне къщата. Тези обстоятелства се
установяват от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели
– М. Т. Т. и М. И. Г.. Дадените свидетелски показания са пълни,
последователни и непротиворечиви, по делото няма данни свидетелите да са
заинтересовани от изхода на производството, поради което и настоящата
инстанция намира, че същите следва да бъдат кредитирани. Обстоятелството,
че Д.Г. е имала нужда от финансови средства се установява и от дадените
показания от страна на свидетеля Е. Д., от които се установява, че именно той
е свързал Д.Г. със семейството на Г. и А.Х., защото е знаел, че те могат да й
помогнат с финансови средства.
От представеното по делото заключение относно пазарната
стойност на имота се установява и обстоятелството, че продажната цена на
имота в размер на 30 000 лева е повече от четири пъти под пазарната стойност
на имота в размер от 136 318 лева. От събраните по делото доказателства се
установява и обстоятелството, че при покупко-продажбата на имота
купувачите не са направили оглед на къщата, след изповядването на сделката
не са имали достъп до имота, не са уговорили начин на предаване на
владението в нотариалния акт, а и до настоящия момент (изминали са пет
години от сключването на договора) купувачите не са осъществили правото
си да обитават имота като пълноправни собственици, нещо повече – по
делото няма данни да са правени опити да се влезе в имота от тяхна страна,
да са искали ключ от ищцата или въвод във владение на имота на основание
съставения нотариален акт. Тези обстоятелства се потвърждават от
свидетелските показания на двамата свидетели, водени от ответната страна –
9
свидетеля М. и свидетеля Д., като и от обясненията на ответната страна –
С.Д., дадени пред въззивното производство.
При това положение и като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, настоящата инстанция намира, че макар и косвени
доказателства всички събрани в тяхната съвкупност водят до единствено
възможния извод, че между Д.Г. и синът на С.Д. – Г.Д. е съществувало заемно
правоотношение, като заетата сума е получена от Д.Г., предоставена й от Г.Д.
чрез неговата майка С.Д. като продажна цена на недвижимия имот, а Д.Г. е
продала на заемодателя своя недвижим имот като обезпечение на дълга – заем
в размер на 30 000 лева с уговорка заемът с уговорената лихва в размер на 6 %
месечна лихва да бъде върнат в рамките на една година, след което имотът да
се върне обратно на Д.Г.. При това положение, настоящата инстанция намира,
че хипотезата на чл. 152 от ЗЗД е осъществена и Договорът за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № * от 30.05.2016г.,
том *, нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на действие –
Районен съд – Поморие е нищожен. В този смисъл и Решение № 377 от
16.02.2016г., постановено по гр. дело № 1160/2015г. по описа на ВКС на РБ.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
анализа на доказателствата сочи, че действителната воля на страните по
сключения договор за покупко-продажба на недвижимия имот е било чрез
обещанието прехвърлянето на собствеността да обезпечи връщане на заетата
от ищцата сума в нарушение на забраната по чл. 152 от ЗЗД, поради което и
сключеният между страните договор се явява нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД и предвид действителното предназначение на сделката, правните
последици не могат да бъдат зачетени.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено, че сключеният между страните договор за покупко-продажба на
недвижим имот с Нотариален акт № * от 30.05.2016г., том *, нот. дело №
*/2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона, а
именно - поради противоречие със забраната на чл. 152 от ЗЗД. С оглед
обстоятелството, че настоящата инстанция достига до различни правни и
фактически изводи от първоинстанционния съд, следва първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, настоящата инстанция намира,
че следва да бъде уважена претенцията на ищцата и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски – сума в размер на 727, 23 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство и сума в
размер на 462, 50 лева, представляваща направените по делото разноски за
въззивното производство.
10
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде уважено искането
на адвокат Х. и да му бъде определено и присъдено възнаграждение в размер
на 960, 20 лева съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
обстоятелството, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е в
размер на 14 340 лева видно от представеното Удостоверение от Община
Поморие от 30.04.2018г.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 107 от 24.04.2020г., постановено по гр.
дело № 386/2018г. по описа на Районен съд – Поморие и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО (по предявения иск от Д. Д. Г.
против С.Д., Г.Д. и А.Д. ) по отношение на С. Г. Д., ЕГН **********, Г. Х. Д.,
ЕГН ********** и А. Х. Д., ЕГН ********** – тримата от гр. А., Община П.,
ул. „И.“ № *, че сключеният между Д. Д. Г. – от една страна и С. Г. Д. – от
друга страна Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт № * от 30.05.2016г., том *, нот. дело № */2016г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие, по силата на който Д.
Д. Г. е продала на С. Г. Д. следния свой недвижим имот (при условията на
съпружеска имуществена общност със своя съпруг – Х. А. Д. – починал през
2016г.), а именно – сграда с идентификатор 00833.501.205.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. А., Община Поморие, с адрес на
сградата – гр. А., ул. И. № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
00833.501.205, със застроена площ от 54 кв.м., бр. ет. 3, с предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, която сграда съгласно документ за
собственост и одобрени строителни проекти представлява западния близнак
на площ от 60 кв.м. от два етажа и приземен такъв, заедно с припадащата се
към сградата ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 00833.501.205 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., Община Поморие, на
площ от 811 кв.м., номер по предходен план 178, кв. 10, парцел ХХІ,, ведно с
правото на строеж върху несобствената идеална част от поземления имот,
върху който е построена гореописаната сграда е нищожен на основание
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона, а именно -
поради противоречие със забраната на чл. 152 от ЗЗД, като прикриващ
съглашение за обезпечаване изпълнението на договор от 30.05.2016г., по
силата на който Г.Д. чрез своята майка С.Д. е предоставил на Д.Г. в заем 30
000 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, Г. Х. Д., ЕГН ********** и
А. Х. Д., ЕГН ********** – тримата от гр. А., Община П., ул. „И.“ № * да
11
заплатят на Д. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. Поморие, ул.
„Васил Левски“ № 11 – адвокат Живко Харизанов сума в размер на 727, 23
(седемстотин двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното
производство, както и сума в размер на 462, 50 (четиристотин шестдесет и два
лева и петдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, Г. Х. Д., ЕГН ********** и
А. Х. Д., ЕГН ********** – тримата от гр. А., Община П., ул. „И.“ № * да
заплатят на адвокат Живко Харизанов – АК - Бургас в качеството му на
процесуален представител на ищцата Д. Д. Г. сума в размер на 960, 20
(деветстотин и шестдесет лева и двадесет стотинки) лева, представляваща
възнаграждение за адвокат на основание чл. 38 от ЗА за оказване на безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните за запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12