РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Попово, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20243520200228 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Р. С., с ЕГН: **********, от с. С., община Попово, ул. „С.
П.“ №, ПРОТИВ: Наказателно постановление № 24-0321-000652/16.07.2024 г. на Началник
група в ОДМВР – Търговище, РУ-Попово, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява не изпраща
представител.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следните съображения.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че
на 18.06.2024 г. в 01:44 часа, в гр. Попово, движейки се по ул. „Панайот Хитов“ в посока ул.
„България“ и достигайки кръстовището с ул. „Фотинова“ пред магазин „Никони“, е
управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц200 Компресор“ с регистрационен номер,
собственост на А.т М. А.. При управление на автомобила, с цел промяна на посоката на
движение, водачът умишлено е подал газ, в резултат на което гумите на автомобила са
загубили сцепление и той изпаднал в съС.ие на „дрифт“, насочвайки се в посока ул. „Мара
Тасева“.
1
За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA № 1295818/18.06.2024 г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на
актосъставителя С. С. Я. и свидетеля А. А. Р. се установява, че на 18.06.2024 г. Я. и Р. –
полицейски служители при РУ Попово, сектор „Пътен контрол“, изпълнявА. служебните си
задължения в гр. Попово.
Около 01:44 часа, забелязА. лек автомобил „Мерцедес Ц200 Компресор“ с
регистрационен номер Т 4073 АМ, който извършвал рискови маневри, свързани с поднасяне
на гумите и завъртане на автомобила около кръстовището пред денонощния магазин
„Никони“. Според свидетелските показания на актосъставителя Я. и св. Р., те наблюдавА.
ситуацията от позиция на бензиностанция „Бенита“, разположена на около 30 метра от
кръстовището. Там, в рамките на нощната им смяна, пили кафе. Те видели автомобила да се
спуска от светофарите да извършва „дрифт“ с поднасяне на 360 градуса. Действията на
водача били умишлени и демонстративни.
В последствие автомобилът спрял пред магазин „Никони“, след което полицаите
веднага се отправили към него и му извършили проверка. При проверката се установило, че
водач на автомобила е именно жалбоподателят С. Р. С., като в автомобила не е имало други
пътници. Както актосъставителят Я., така и свидетелят Р. потвърждават, че нарушителят не
направил възражения при проверката.
За установеното нарушение актосъставителят Я., в присъствието на св. Р., съставил
срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 1295818/18.06.2024 г., който бил предявен и връчен
лично на нарушителя.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а
наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица.
В процесния случай актосъставителят, безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по
пътищата, а издА.ят обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на
вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по
ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
описанието на нарушенията е в достатъчен обем конкретно, точно и ясно. В същия е дадена
правна квА.фикация на установените нарушения. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се е запознал с него, посочил е, че има възражения и е удостоверил
тези обстоятелства с подписа си.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
него се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуА.зиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които
са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази, съдържаща се в АУАН, се
установява по категоричен начин от свидетелските показания на актосъставителя С. С. Я. и
2
свидетеля А. А. Р., които подробно описват обстоятелствата около извършеното нарушение,
както и от приетите писмени доказателства приобщени по надлежния процесуален ред на
чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Свидетелите С. С. Я. и А. А. Р. възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото се, като техните показания са безпротиворечиви, логично
систематизирани и изцяло кореспондират с писмените доказателства. Поради това
съдебният състав ги кредитира с пълно доверие. Служебното им качество – служители на
РУ-Попово при ОДМВР-Търговище само по себе си не обосновава заинтересованост от
тяхна страна или изопачаване на обстоятелствата от проверката и случилите се събития.
Това е така предвид липсата на каквито и да било противоречия, както вътрешни, така и
помежду им. Освен това, техните показания не се компрометират и не се опровергават от
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания се намират в пълна корелация с
фактическите обстоятелства, съдържащи се в писмените доказателства по
административнонаказателното производство. Ето защо съдът счита, че тези показания не са
насочени към прикриване на обективната истина. Те са пряко относими към фактите,
релевантни за състава на конкретното нарушение, като категорично установяват, че
жалбоподателят на процесната дата е извършил рискови маневри. Конкретно, той е подал
рязка газ, с което е предизвикал поднасяне на гумите на автомобила и завъртането му. С тези
си действия жалбоподателят преднамерено е изгубил контрол над автомобила и не е
използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с предназначението му за
превоз на хора и товари.
От събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на двамата
свидетели полицаи, безспорно се установи, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на "водач" на моторно превозно средство по смисъла на §
6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Понятието "управление" на автомобил
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането
му в движение.
В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са възприели да
управлява МПС и на него са съставили АУАН, при което той не е възразил относно това му
качество, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в жалбата си.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДВП.
При тези факти не може да бъде споделена тезата, застъпена в жалбата, че
нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП не е извършено. Свидетелите –
полицейски служители, са категорични, че жалбоподателят се е движил с процесното МПС в
населено място. Единствено поведението на жалбоподателя е станало причина автомобилът
да извърши рискова маневра, като подаването на рязка газ е довело до повишаване на
оборотите на двигателя и превъртане на гумите, в резултат на което МПС временно е
изгубило сцепление с пътя.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат съда към единствено
възможен извод – че с поведението си на процесната дата и час, като водач на моторно
превозно средство санкционираното лице е участвало в нерегламентирано ползване на път,
отворен за обществено ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и
товари, въпреки забраната за това.
От обективна страна нарушението е било довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на определен вредоносен
резултат.
Времето и мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на
свидетелите очевидци актосъставителя С. Я. и свидетеля А. Р., на които съдът изцяло даде
вяра.
Конкретното място, на което е извършено процесното деяние – улица „П. Х.“ в гр.
Попово, в района на кръстовището с ул. „Фотинова“ – подкрепя извода за неговата
съставомерност. Не е спорно, че тази улица е път, отворен за обществено ползване.
3
Противното нито се твърди, нито се установява по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 2-ро от
ЗДвП, пътят, който не е отворен за обществено ползване, трябва да бъде нарочно обозначен,
но в случая процесната улица не попада в такава категория. Това доказва, че нарушението е
извършено на място, попадащо в хипотезата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
На следващо място, доказано от обективна страна е и авторството на деянието от
страна на жалбоподателя. Този факт е несъмнено установен от показанията на свидетелите
Я. и Р., а и той не се оспорва от жалбоподателя.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината - пряк
умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал в съзнанието си
представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че
управлява МПС, че се придвижва по път, отворен за обществено ползване и че чрез
извършваните резки маневри, подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, с което
се превъртат задвижващите колела на автомобила, ще доведе до загуба на сцеплението на
гумите с пътната настилка, с което ще изведе автомобила извън контрол, но въпреки това
той е пристъпил към осъществяване на намисленото деяние.
Предвиждал е и че по този начин използва пътя за цел, различна от неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а във волево отношение е искал да постигне
именно този забранен от закона резултат.
Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна норма,
изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от
значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно
нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето- нарушител за това, за което
се подвежда под административна отговорност.
Правилно според съда АНО е приложил и съответната на нарушението санкционна
разпоредба на чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104б т. 2 от
ЗДВП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца.
Тази норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца,
каквито са наложени на нарушителя, като съдът не би могъл да ревизира размера на тези
наказания.
По изложените съображения съдът намери наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0321-000652/16.07.2024 г. на
Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ-Попово, с което на С. Р. С., с ЕГН: **********,
от село С., ул. „С. П.“ № за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лв./три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4