О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,
03.04.2019г.
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Валентина Генжова
ЧЛЕНОВЕ: Полина Пенкова
Кремена Големанова
Като изслуша докладваното от съдия
Големанова в.ч.гр.д.№117 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Въззивното производство е образувано по
частна жалба подадена от А.Г.М. против Определение №1353/07.03.2019г.
постановено по гр.д.№178/2019г. на РС Габрово, с което е прекратено
производството по делото и на ищеца-жалбоподател е върната подадената от него
искова молба против ОД МВР Габрово.
В жалбата се излага, че с исковата
молба ищецът бил приложил всички документи, с които разполага. Твърди, че за
претендирания период не бил водил дневник с датите, на които е дал дежурство.
Тези дежурства били положени на база изготвени от ответника графици и заповеди,
които се намирали у работодателя и ищецът не разполагал с тях, поради което не
можел да изпълни указанията на съда. Освен това ищецът и процесуалният му
представител нямали специални знания в областта на счетоводството за да
отговорят на въпроса - какви възнаграждения се претендират за всяко от тези дежурства.
Останалите поставени от съда въпроси били свързани с отговора на първия, като
освен тона допълнително било уточнено, че положения извънреден труд се отчита
ежемесечно, а заплащането на трудово възнаграждение на дати 22-23 число на
месеца, като жалбоподателя, счита, че с изплащане на месечното трудово
възнаграждение следвало да бъде заплатен и извънредния труд за месеца, като от
тази дата ответната страна дължала и лихва.
С подадената искова молба жалбоподателя
е предявил иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1174,32лв.-
възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.януари 2016
г.
-
м.
декември
2018 г., които не са компенсирани чрез заплащане по съответния
ред, сумата от 204 лв.- лихва за забава за периода от възникване на задължението
за изплащане на трудовите възнаграждения
и законна лихва от подаване на исковата молба до изпащане на
задължението. В исковата молба ищецът твърди, че не му е изплатен извънреден
труд за положен извънреден труд в почивни и празнични дни за 12 дни по 9 часа
за всяко дежурство, което било непрекъснато и не било предвидено време за
почивка.
С Разпореждане №731/01.03.2019
г.
районният съд е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да посочи на кои дати е осъществил 12 дежурства в празнични и почивни дни, които не са му били заплатени, както и
дължимото за всяко от тях възнаграждение. Да посочи датата на „възникване"
на всяко едно от задълженията върху което се претендира заплащане на лихва за
забава, размерът му, от коя до която дата се претендира лихвата за забава /м.
декември има 31 дни/, каква лихва за забава се
претендира и на каква стойност за всяко от задълженията. Да уточни върху кое от
вземанията /за възнаграждение за извънреден труд или за лихва за забава/ се претендира законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащане на задължението и да посочи банкова сметка или друг начин за
плащане на претендираните суми.
Във връзка с дадените му указания
ищецът е депозирал молба вх.№1389821.02.2019 г., в която е заявил,
че не може да посочи конкретните дати на които е осъществил 12 дежурства, тъй
като цялата документация, заедно със заповеди, графици за дежурства и др. се
намира в деловодството на ответника. Заплащането на трудово възнаграждение на
дати 22-23 число на месеца, като жалбоподателя, счита, че с изплащане на месечното
трудово възнаграждение следвало да бъде заплатен и извънредния труд за месеца,
като от тази дата ответната страна дължала и лихва. Заявява, че претендира
законна лихва само върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд.
Първоинстанционният съд счел, че
указанията не са изпълнени, поради което върнал исковата молба и прекратил
производството по делото.
Въззивният съд намира следното :
Още в исковата молба ищецът е посочил,
че моли ответника да бъде задължен да представи документи във връзка с полагане
и заплащане на извънреден труд за процесния период и да бъде допусната
счетоводна експертиза в тази връзка. Изрично е заявил, че не е запознат какви
протоколи за отчитане на месечния му труд са представяни.
Тъй като ищецът е работник, който
твърди, че е полагал извънреден труд, въз основа на издадени от ответника
заповеди, който не му е заплащан и предвид спецификата на полагания труд и
организацията на работа при ответника, въззивният съд намира, че за ищеца е
невъзможно да посочи дните, през които е положил извънреден труд през почивни и
празнични дни, който не му е заплатен, още по-малко е в състояние да посочи и
сумата, която не му е заплатена за всеки от тези дни. В исковата молба е
посочен период, за който се претендира и обща цена на иска, т.е. предмета на
спора е достатъчно ясно очертан. Като съобрази изложеното по-горе въззивният
съд намира, че неправилно районният съд е оставил исковата молба без движение и
е дал указания, след което поради неизпълнението им (изпълнението на дадените
указания не е било възможно за ищеца) е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде
отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №1353/07.03.2019г.
постановено по гр.д.№178/2019г. на РС Габрово.
ВРЪЩА делото на РС Габрово за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3,
т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: