№ 271
гр. *****, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя А.а
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Галя А.а Гражданско дело № 20243130100359
по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от С. А. А., ЕГН ********** с адрес гр.
*****, ул. „*******“ № 14 срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
2416,69лева, частичен иск от целия в размер на 3084лева /след допуснато изменение в
размера с протоколно определение от о.с.з от 30.09.2024г./, представляваща остатък от
дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а «Рено туинго», с рег. №
*******, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 26.02.2024г. около 16,25ч. в
промишлената зона на гр. ******, на кръстовище с крайезерния път по вина на водача на л.а
«Ауди А4» с рег. № *********, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», със срок на действие 13.07.2023г.- 12.07.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
25.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Рено туинго», с рег. № *******.
На 26.02.2024г. около 16,25ч. се движил с автомобила си в промишлената зона на гр.
******. На кръстовището с крайезерния път спрял на знак Б2, за да пропусне движещите се
посока ТЕЦ ******, когато е бил блъснат в задна част от л.а «Ауди А4» с рег. № *********.
За ПТП съставили двустранен констативен протокол, в който като виновен бил вписан
водачът на л.а «Ауди А4» с рег. № *********. Ответникът като застраховател на виновния
водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 29.02.2024г. Образувал щета №
1
********* в описа, по която след извършен оглед били описани уврежданията по
автомобила му- задна броня, врата на багажник, стоп ляв теглич, престилка задна, легенче
резервна гума и напречна греда багажник.
Твърди, че е получил застрахователно обезщетение в размер на 916лева, което счита,
че е несъответно на действително нужната стойност за отстраняване уврежданията по
автомобила му. Това обосновава заявяване правата му пред съда, като претендира и
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването
й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен по размер.
Твърди, че търсеното обезщетение е завишено спрямо средните пазарни цени на труд,
материали и резервни части, и поради това несъответно на реално претърпените вреди.
Счита, че предвид периода на експлоатация на МПС /повече от 16г./ няма пречка
отстраняването на вредите да се извърши с части втора употреба и алтернативни такива, ако
подменените не оказват влияние на сигурността, външния вид, качеството на возене и др.
основни характеристики на автомобила, а и предвид че възстановителната стойност
представлява цената, на която е възможно възстановяване имуществото с друго от същия
вид и качество.
Затова счита, че с изплатената от него на 08.03.2024г. сума от 916,22лева е изпълнил
точно задължението си за плащане на дължимото се обезщетение.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни,
когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, към датата на
събитието; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
2
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване.
Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по
договора по повод определяне и плащане на дължимото застрахователно обезщетение от
916,22лева.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- че между собственика на л.а «Ауди А4» с рег. № ********* и ответника е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност“;
- че в срока на действие на застраховката е настъпило на 26.02.2024г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен и за което е
изготвил опис по щета № *********;
- че ответникът е извършил плащане на застрахователно обезщетение от 916,22лева .
Спорният между страните въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е
нужната стойност за възстановяване на вредите, при твърдение ответникът да е изпълнил
точно задължението си като застраховател по полица Гражданска отговорност на виновния
водач с изплащане на сумата от 916,22лева.
В тази връзка, по делото бяха изслушани и приети заключения по допуснати
първоначална и повторна САТЕ.
Съобразно заключението на в.лице по първоначалната експертиза събитието е
настъпило вследствие на пряк контакт между двете МПС движещи се в една и съща посока,
след като първото спира на знак Б2 и бива ударено от движения се зад него автомобил.
Уврежданията са били описани от застрахователя и са установени в задната част на
автомобила. Нужната стойност за тяхното отстраняване по средни пазарни цени към датата
на ПТП в.л. определя на 3293,86лева, а тази при съобразяване на цените на авточастите
втора употреба и алтернативни резервни части на 2479,02лева.
Според повторното заключение, стойността на труд и материали за тяхното
отстраняване по средни пазарни цени към датата на ПТП е 3332,91лева, а тази при
съобразяване на цените на авточастите втора употреба и алтернативни резервни части на
2925,49лева.
И двамата експерти дават заключение, че липсва утвърден ценоразпис на авточастите
втора употреба, както и че ползването на такива в случая би повлияло на външния вид и
безопасност на пешеходци при инцидент /задна броня/, безопасност на пътниците в колата
/багажна врата/ и ляв стоп. Няма гаранция при резервните части, респ. не могат да се дадат
такива и за извършване на ремонта, а от там и дали това няма да окаже влияние върху
сигурността, външния вид, возене и др. характеристики на увреденото МПС.
В.л. В. е обосновало средна пазарна стойност на труд от 40лева с данни от шест
сервиза, а на материали на база данни от три сервиза. В.л. К. е обосновало средна пазарна
стойност на труда от 43,56лева, като е ползвало данни от 30 сервиза /половината със
3
сертификат за качество, другата не/, вкл. същите източници. Стойността на резервните части
при двете в.л. е еднаква, а разликата в стойностите по средни пазарни цени се получава от
дадените различни нормочасове за работа и стойност на труда и материалите дадени от
в.лица. По- значително разминаване се наблюдава само при изчисляване стойността при
ползване на данни за цена на части втора употреба и от алтернативни източници, което може
да бъде обяснено с по- големия брой източници ползвани от в.лице по повторното
заключение. При тази обосновката на в.лица по повод ползваните източници, съдът
преценява, че няма основание в тази част да даде вяра повече на коя да е от двете
експертизи, и следва да определи сам по реда на чл. 162 ГПК стойността на увреденото
имущество като средна измежду двете стойности за средните пазарни цени дадени от
експертите по двете експертизи. Или това е сумата от 3313,39лева. Няма основание при
определяне стойността да се съобразяват единствено източници за части втора употреба или
алтернативни доставчици. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на
пазара предлагащи такива резервни части и услуги, съобразявайки разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй
като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение № 60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на ВКС и др/.
От тази сума следва да се приспадне извършеното от застрахователя плащане от 916,22лева
и така исковата претенция се явява доказана до размера от 2397,17лева, като за разликата до
пълния заявен размер от 2416,69лева, следва да се отхвърли като неоснователна.
Законната лихва обаче, доколкото искът е бил заявен частичен следва да се присъди от
датата на подаване на исковата молба върху първоначално заявения размер на частичния иск
от 100лева, а върху увеличената част от вземането от датата на подаване молбата за
4
увеличението- 27.09.2024г. /така решение по т.д. № 2022/2020г. на ВКС/.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 96,67лева - платена ДТ, 200лева- депозит
на вещо лице и 650лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор
за правна защита и съдействие от 24.09.2024г. Направено е възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно, предвид обема на
предоставената правна помощ, вкл. и явяване на процесуалния представител в о.с.з. Така,
общият размер на сторените разноски е 946,67лева, а съразмерно уважената част на иска
следва да се присъдят такива от 939,02лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
такива за депозит на вещо лице и 360лева юк. възнаграждение. На основание чл. 25, ал.1 от
Наредбата за правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника от
200лева. Сторените разноски за в.л. са в размер на общо 500лева. Предвид изхода на спора и
съразмерно отхвърлената част на иска в полза на ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 5,70лева, от общо сторените от 700лева.
Съдът констатира, че с протоколно определение от 30.09.2024г. съдът е определил
окончателно възнаграждение на в.л. инж. К. в размер на 400лева, от което за 300лева е издал
РКО от внесения от ответника депозит, а за остатъка е дал указания на ответника за
довнасяне в едноседмичен срок. Понастоящем ответникът не е изпълнил задължението си, а
предоставеният му срок да стори това е изтекъл. На основание чл. 77 ГПК, за остатъка на
дължимите разноски за депозит за вещо лице в размер на 100лева, за който страната е
останала задължена, следва да бъде постановено принудително събиране на задължението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., ЕГН
********** с адрес гр. *****, ул. „*******“ № 14 сумата от 2397,17лева /след допуснато
изменение в размера на иска с протоколно определение от 30.09.2024г./, частичен иск от
целия в размер на 3084лева /след допуснато изменение в размера с протоколно определение
от о.с.з от 30.09.2024г./, представляваща остатък от дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди на л.а «Рено туинго», с рег. № *******, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 26.02.2024г. около 16,25ч. в промишлената зона на гр. ******, на
кръстовище с крайезерния път по вина на водача на л.а «Ауди А4» с рег. № *********,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на
действие 13.07.2023г.- 12.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 100лева,
считано от датата на подаване на исковата молба- 25.03.2024г. до окончателното погасяване
5
на задължението, а върху увеличения размер на главницата от 2297,17лева, считано от
датата на подаване на молбата за увеличението- 27.09.2024г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2397,17лева до пълния заявен размер
от 2416,69лева, както и искането за присъждане законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба върху увеличения размер на иска до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., ЕГН
********** с адрес гр. *****, ул. „*******“ № 14 сумата от 939,02лева, представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. „*******“ № 14 ДА
ЗАПЛАТИ на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 сумата от 5,70лева, представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд сумата от 100лева представляваща
остатък от дължими разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 77 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6