Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
05.10- 2018 г., град Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевски районен съд наказателен
състав
На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Нели Стоянова
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от съдията
КОЕВА
АНДело № 325 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе взе предвид :
Производството по делото е реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К анд К” ЕООД, ЕИК :****************, със седалище и адрес на управление
: гр.Б*************, представлявано от управителя П.К.К. , ЕГН ********** чрез П.К.-*** , със съдебен адрес *** против
наказателно постановление № 716 от 05.02-2018г. на К.П. П. ************ на Териториална Дирекция на ТД на НАП
Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-1582/23.12-2015г.на Изпълнителния
директор на НАП, с което за
нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС , във
връзка с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12-2006г. на МФ за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е
наложено административно наказание –„имуществена санкция „ в размер на 500,00лв./ петстотин лева /, на
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание се поддържа чрез
процесуален представител- адвокат А.Г., вписана в АК-Бургас, от гр.*******************, надлежно преупълномощена.
Административно наказващият орган
се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител-главен юрисконсулт М.Д. С. ,която в съдебно заседание заявява,
че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Счита, че правилно е приложена санкционната
разпоредба и е определен размерът на
санкцията.
РП-Царево, редовно призована, не
изпраща представител.
Жалба е подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на
закона. Съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
При оперативна данъчна проверка на 28.08-2017г. в търговски обект по
смисъла на параграф 1 т.41 от ДР на ЗДДС-бирария „Д.”, находящ се в гр.Приморско, *************, стопанисван от „К анд К „ ЕООД,
ЕИК :***********, на 28.08-2017г., проверяващият екип
в състав : свидетел М.Н.М.
–инспектор по приходите в НАП при ТД-Бургас , в присъствието на свидетели -1.Т. К. С. и 2.Р.Г. А. относно спазването
на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство било установено, установили,
че „К енд К” ЕООД , ЕИК **********не е издаден фискален бон при
направено плащане на 25.08-2017г. за сума
в размер на 11,80лв. за 2 бр. кюфте, 1 бр. пържени картофи, 1 бр. чиста
пърленка, 2 бр. филия хляб, 1 бр. пилешка супа, 1 бр. мусака от клиент за
консумация в обекта. На клиента е
издаден служебен бон .Плащането в размер
на 11,80 лв. не е регистрирано във фискалното устройство от
разпечатан КЛЕН за 25.08-2017г..В обекта има монтиран ,въведен в експлоатация , свързан дистанционно
с НАП и работещ към момента на
проверката ЕКАФП модел DAISY expert 01-kl, с ФП №36461110.Представен е нефискален
бон от програмен продукт Сонетка №38 от 25.08-2017г. с обща стойност
11,80 лв.При разпечатан КЛЕН за
дата 25.08-2017г. се установи, че сумата не е фискализирана. Изброена е
касовата наличност и съставен Опис
на наличните парични средства.Разчетена
касова наличност от ФУ в размер на 13,25 лв. и фактическа наличност 42,50
лв..Разликата състави сумата от 29,65 лв..За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА №0266061
от 28.08-2017г. в присъствието на
управител на дружеството, като
последен бил задължен да се яви на 30.08-2017г. в 10,35 час в ТД на
НАП гр.Бургас и да представи :Договор за
наем , график за работа в търговски
обект за месец 08-2017г., за съставяне и
връчване на АУАН.
За установено
нарушение на 31.08-2017г. в присъствието на управителя на дружеството „К енд К „ ЕООД П.К.К. , ЕГН **********
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сериен AN №F 326190.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението
по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № H 18/2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е
подадено възражение против съставения
акт от актосъставителя.
Административно наказващият орган е
приел , че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно
постановление , в което възпроизвел
съдържанието на АУАН, и е наложил санкцията , като е приел ,че нарушението
следва да се квалифицира по чл.118, ал.1
от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал.1 ,т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12-2006г. на МФ.
Разпитан в качеството си на свидетел,
актосъставителят заявява, че поддържа направените от него констатации при
извършената проверка, като уточнява, че при проверка установили, че на
25.08-2018г. не е издаден фискален бон при направено плащане за сумата
от 11,80лв. , което плащане не е регистрирано във фискалното устройство.
Гореизложената фактическа обстановка
се доказа от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания свидетел.
Видно от приложената заповед процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга
на техните правомощия.
Като не е изпълнил задължението си да
издаде документ по чл. 118, ал.1 от ЗДДС-фискална касова бележка от монтираното
и въведено в експлоатация фискално касово устройство, за извършената продажба
на стока, жалбоподателят формално е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
В конкретния случай обаче, в акта,
съставен на жалбоподателя, като нарушена
е посочена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС,вр. чл. 25, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12-2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС,докато в Наказателното
постановление фигурират разпоредбите на чл.
118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12-2006г. на МФ.
Посочването на
различните законови разпоредби в акта и
наказателно постановление създава неяснота относно приетото от
административно наказващият орган за
нарушение.
Нарушаване на
правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
От друга страна, при издаване на Наказателно
Постановление наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.1,
т.1 от ЗАНН, а именно , когато установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно, ако няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН , да издаде
НП.Съгласно ТР № 1 от 12.12-20017г. на ВКС, при извършване на преценка относно
наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи „маловажните „ случаи на административни нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН.В процесния случай такава преценка изобщо не е направена.
Ето защо, в
конкретния случай за съда не съществува предмет за проверка във връзка с
разглежданата разпоредба, при което единствената възможност за настоящия състав е НП да бъде отменено.Това е
така, предвид обстоятелството, че преценката за маловажност на случая подлежи
на съдебен контрол.В този обхват се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която в
процесния случай липсва, като съдът не може да я замести със своя такава.Освен това,
„преценката” относно наличието на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН , като задължителен елемент от
съдържанието на НП, кореспондира с правото на защита.Нарушителят , освен
за какво е наказан има законното право
да узнае , както фактите, така и критериите, по които е определена
степента на неговото нарушение,
съответно защо деянието не е квалифицирано
като маловажен случай.Липсата на такава преценка означава липса на мотиви в
тази част на НП, което пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна.В конкретния
случай нарушението има обективните белези на маловажно деяние, предвид
стойността на покупката и предвид липса на данни за предходни нарушения на
законодателството от страна на търговеца, както и наличието на обстоятелствата,
че в обекта издават касови бележки от кочан , както и други.
При реализиране на административно
наказателната отговорност
административно наказващият орган следва да съблюдава
за спазването на принципа на пропорционалност , който изисква мярката
освен да бъде законово предвидена и подходяща, но и необходима и съразмерна.В тази връзка в
тежест на административно наказващият орган е да изследва, събере доказателства
и изложи мотиви в НП относно всички
обстоятелства по чл. 27 , ал.2 от ЗАНН.В тази връзка не е изследвана
обществената опасност на деянието и дееца.Съдът счита, че следва да отбележи
обстоятелството, че имотното състояние при определянето на административно наказание не е единствен
критерий по смисъла на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.Волята на законодателя е ясна в
цитираната правна норма: при определяне на наказанието следва да се вземат предвид още тежестта на нарушението/което не
е изследвано от НО/, подбудите за
неговото извършване/ за което също няма мотиви и доказателства/, и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства/ и за тях няма мотиви и доказателства/.Поради
това съдът приема, че АНО изцяло не е
съобразил нормата на чл. 27 ,ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието на
нарушителя.
Видно, че административно наказателното
производство е започнало със съставяне
на незаконосъобразен акт за
установяване на административно нарушение,т.к. ал.3 на чл. 40 от ЗАНН
постановява, че при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него.В случая се установява, че при установяване на нарушението е присъствал
свидетелят Н. И. С./не се чете /-инспектор в ТД на НАП- София, докато АУАН е съставен в присъствието само на двама
свидетели-Т. К. С. – и Р.Г.А., които
не е присъствали при извършване или
установяване на нарушението.Нарушението по чл. 40, ал.3 от ЗАНН
представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, поради което и не се налага обсъждане
на доводите на жалбоподателя относно законосъобразността на постановлението.
Освен това , при съставянето на акта е
допуснато нарушение на чл. 42, т.7 от ЗАНН, тъй като на свидетели по АУАН не са
посочени нито ЕГНомера, нито точните им адреси.Цитираната разпоредба е въвела
изискване за посочване на точни данни относно свидетелите, които са необходими,
с оглед тяхното индивидуализиране и възможността за призоваването им.
С оглед на констатираните съществени
процесуални нарушения по чл. 40,ал.3 и чл. 42,ал.7 от ЗАНН, съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна ,
разглеждането по същество е безпредметно.
Мотивиран от горното , съдът, на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №№ 716 от 05.02-2018г. на К. П. П. ********** на Териториална Дирекция на ТД на НАП
Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-1582/23.12-2015г.на Изпълнителния
директор на НАП, с което на „К анд К”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
: гр.**************** , представлявано от управителя П.К.К. , ЕГН ********** за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС , във връзка с чл.
25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12-2006г. на МФ е наложено административно
наказание –„имуществена санкция „ в
размер на 500,00лв./ петстотин лева /, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: