№ 889
гр. Ловеч, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500526 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните
директори Н. Г. С. и А.Ч.Д.,чрез юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 599 от 05.09.2022г.,
пост.по ч.гр.д.№577/2022г. по описа на РС-Троян. Счита, че е неправилно в мотивите съдът
приема,че застраховките по договора са недължими. Сочи,че в чл.7 от договора в графата „Общ
размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно е посочено, че размерът на предоставения
финансов ресурс включва и застрахователните премии-т.е. главницата включва предоставената по
кредита сума-6000лв. и избраните застраховки- „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на
1576.78лв. и „Bank пакет 3 сметка“ в размер на 359.65лв,или общо 7936.43лв. (съгл.чл.7.1 „Общ
размер на кредита“. Развива,че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга и
цената й се дължи от застрахованото лица(длъжник). В искането за откриване на договорни
отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора си на допълнителна услуга-
застраховка,а в чл.7.2.2 е възложил на кредитора да преведе частта от средствата от кредита,
отнасяща се до застрахователната премия, на съответния застраховател. Съгласно чл.19 от
договора сключването на застраховка не е задължително условие. Позовава се на чл.9 от ЗЗД и
договорната свобода на страните да определят съдържанието на договореностите помежду им.
Пояснява ,че договорната лихва се формира съгласно чл.9.1 от договора и се изчислява върху
размера на отпуснатия кредит. Мораторната лихва е регламенитрана в чл.9.4 от договора и се
начислява върху непогасените в срок суми,съгласно погасителния план в чл.11.Посочената в
извлечението от счетоводните книги сума е общо дължимата по договора при сключването на
договора и заплащането на падеж на всяка погасителна вноска,съгл.чл.10 от договора и е в размер
на 13 927.70лв. В нея са включени размерът на отпуснатия кредит и уговореното възнаграждение,с
което се олихвява,изразено като годишен лихвен процент от 41.09%(чл.9,ал.1 и ал.2 от договора).
Размерът на задължението се формира съгласно договора, където ясно са посочени отпуснатият
1
финансов ресурс(чл.7.1), годишният лихвен процент(чл.9.1), годишният процент на разходите и
общата дължима суча(чл.10),както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение( чл.15.1).
Сочи,че не са били изплатени вноските с падежи на 15.01.2022г., 15.02.2022г. и 15.03.2022г.,като е
изпратено уведомление за предсрочната изискуемост,получено лично от майката на длъжника, на
27.06.2022г. Така към датата на изготвяне на извлечението са останали непогасени: 7821.30лв.-
главница, договорна лихва-1621.09лв.,за периода от 15.01.2022г. до 27.06.2022г. обезщетение за
забава от 140.62лв. за периода от 15.01.2022г. до 19.07.2022г. Заявява,че претенцията е изложена и
заявена изцяло при съобразяване на законовите изисквания и практиката на ВКС. С допълнителна
молба вземането е индивидуализирано като основание и размер,забава,погасени и дължими
вноски. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 21.09.2022г., а жалбата е
подадена на 29.09.2022г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва
лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 577/2022г.по описа на РС-Троян писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
На 01.08.2022г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№
577/2022г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу К. Г. Ц. от
гр.Троян, за следните вземания- главница от 7821.3лв., договорна лихва от 1621.09лв. за периода
от 15.01.2022г. до 27.06.2022г., обезщетение за забава от 140.62лв. за периода от 15.01.2022г. до
19.07.2022г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането
произтича от сключен Договор за потребителски кредит №********** от 12.11.2021г. и
Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието
на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 191.66лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.
Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката,
Договор за потребителски кредит №********** от 12.11.2021г., Рамков договор за платежни
услуги на физически лица, Уведомление за предсрочна изискуемост, връчено с обратна разписка
на 27.06.2022г., доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за
внесена държавна такса.
С Разпореждане № 521/02.08.2022г. РС-Троян е оставил заявлението без движение с
указания за уточняване заявените вземания-как са формирани-размер на отпуснатия кредит,каква
част е платена,кога е направена последната погасителна вноска,размер на просрочени вноски,как е
формирана неиздължената част от дълга. Съдът е пояснил,че от изложеното в извлечението от
счетоводните книги на банката не може да се установи механизмът на формиране на тези вземания
и да се направи извод налице ли е подлежащо на изпълнение вземане.
В срок от „Ти Би Ай Банк“ЕАД е представена уточняваща молба,в която е посочено, че
съгласно чл.7 от договора в общия размер на кредита, формиращ главницата, са включени и
застрахователните премии. Главницата е в общ размер на 7936.43лв.,от която 6000лв.-преведената
сума и избраните застраховки- „Bank пакет кредит 3+сметка“ в размер на 1576.78лв. и „Bank пакет
3 сметка“ в размер на 359.65лв. Отново са изложени аргументите за необходимостта от сключване
2
на такъв вид застраховки,което съгласно чл.19 от договора не е задължително.Пояснено е, че
начинът на формиране на договорната лихва е уговорен в чл.9.1 от договора, мораторната лихва-в
чл.9.4,ГПР- в чл.9,ал.1 и ал.2.Съгласно чл.11 страните са се уговорили погасяването да е на 11
месечни вноски. Просрочени са вноските с падеж 15.01.2022г., 15.02.2022г. и 15.03.2022г., като е
изпратено уведомление за предсрочната изискуемост,получено лично от майката на длъжника,на
27.06.2022г. Към датата на изготвяне на извлечението са останали непогасени: 7821.30лв.-
главница, договорна лихва-1621.09лв.,за периода от 15.01.2022г. до 27.06.2022г., обезщетение за
забава от 140.62лв. за периода от 15.01.2022г.до 19.07.2022г
С обжалваното Разпореждане № 599/05.09.2022г., пост.по ч.гр.д. № 577/2022г. РС-
Троян е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че не са отстранени нередовностите и не
отговоря на изискванията на чл.410 от ГПК. По реда на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съдът е извършил и
служебна проверка на заявлението,като е приел,че клаузата за дължими застраховки са
неравноправни,тъй като водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните
по договора за кредит, както и че с включването им към месечната погасителна вноска,на практика
се цели заобикаляне на чл.19,ал.4 от ЗПК,касаеща размера на годишния процент на разходите по
кредита.С оглед направените погасявания и на суми за застраховки, съдът е приел,че не може да
определи каква част от главницата е погасена,поради което е приел да отхвърли заявлението
изцяло.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на
заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3
от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното
заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
формиране, изискуемост.
Съставът намира,че в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране
на претенциите в съответствие с горните законови разпоредби и разясненията, дадени в т.2б от
ТРеш. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки дадените от съда конкретни указания в какъв вид следва да се представи
претенцията, заявителят е направил само частични уточнения, с които отново не е ясно каква част
е погасена и какъв е реалният дълг по отделните му елементи. Не е уточнено как са отнесени
сумите от погасяванията към главницата, договорната и мораторната лихва и каква част е
погасяването на премиите по застраховките. Макар да е посочено,че в размера на главницата са
включени и двете застраховки, не става ясно как е разпределяна сумата и какво е реалното
погасяване на отделните договорни ангажименти. Не е ясно защо при сочена дата на обявяване на
предсрочната изискуемост на 27.06.2022г., се търси лихва за забава и до 19.07.2022г. Тази дата не
може да се отнесе към никой определящ договорните ангажименти момент. Не на последно място-
не са представени договорите за застраховка, които са част от изискваните документи по
чл.410,ал.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че в този вид заявлението не изпълва изискванията за редовност.
Съставът споделя и мотивите на първоинстанционния съд от проверката по
3
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК за наличие на неравноправна клауза,а именно сключените застраховки. С
предвиждането им да са част от месечната погасителна вноска, тези суми реално следва да бъдат
включени в разходите по кредита,съотв.в стойността на годишния процент на разходите,който
съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК е с лимит от пет пъти размера на законната лихва-т.е.50%. Видно в
настоящия договор ГПР е 49.45% и ако се добавят и тези месечни задължения, стойността ще
надмине императивно установения максимум.
На следващо място съставът намира,че по отношение на застраховките банката е трето
правоимащо лице и като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената
застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на
застрахователните вноски е застрахователят (който тук дори не се сочи), не банката.
Обстоятелството,че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с
тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.
По изложените съображения,с оглед посоченото частично погасяване и по вземанията
по нищожна клауза и при липсата на разграничение на претенциите по главното и по акцесорното
вземания, не може да се установи какъв е точният размер на погасена,съотв.на дължима
главница.Не може да се провери и върху кой размер са начислявани лихвите.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че правилно РС-Троян е отхвърлил
изцяло заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД,срещу К. Г. Ц. от гр.Троян, произтичащо от сключен
Договор за потребителски кредит №********** от 12.11.2021г. Обжалваното Разпореждане
№599/05.09.2022г., пост.по ч.гр.д. №577/2022г., като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди изцяло.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №599/05.09.2022г., пост.по ч.гр.д. №577/2022г.на
РС-Троян, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от
изпълнителните директори Н. Г. С. и А.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й. Т. Т., заявление по чл.417 от
ГПК срещу К. Г. Ц. от гр.Троян, за следните вземания от Договор за потребителски кредит
№********** от 12.11.2021г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4