Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1621 25.04.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І
граждански състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12330 описа на съда за 2018г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на "ЕВН Б. Топлофикация" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Христо
Г. Данов" № 37 чрез процесуалния представител - *Н.против П.И.П., ЕГН ********** ***, представляван
от особения представител адв. М.М.
по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК,
за признаване за установено в отношенията помежду им, че ответникът
дължи на ищеца следните суми за начислена
топлинна енергия: главница в размер на 263,81 лв., представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2016
г. – 30.04.2017
г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 28,06 лв.,
за периода 02.12.2016 г. – 21.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.03.2018г. -
датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.
410 от ГПК, до
пълното му изплащане, както и осъждане за направените
разноски по производството по реда на чл.
410 от ГПК, както
и в настоящото производство.
Ищецът
твърди,
че е енергийно предприятие по смисъла на Закона
за енергетиката, което притежава лиценз за производство
и пренос на топлинна енергия за обособената територията на град Пловдив, като
продажбата на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от ищеца
и одобрени от ДКЕВР.
Твърди
се, че приетите общи
условия
са публикувани и на сайта на дружеството и влизат
в сила в тридесетдневен срок след публикуването
им в един централен и местен всекидневник като
имат силата на договор между
страните, без да е необходимо излишно писменото им приемане
от клиентите.
Твърди
се също така, че ответникът
се легитимира като собственик
на топлоснабден имот, находящ се
в град *,
бул. „Б.“ № *, ап. *, и има качеството
на клиент на топлинна енергия,
който съгласно публикуваните и влезли в сила общи условия
е длъжен да заплаща месечните си дължими суми
за доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок, след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно тези общи условия при неизпълнение
в срок на задълженията си за плащане на
топлинна енергия, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на
забавата.
Ищецът
твърди, че е доставял на ответника
топлинна енергия, която е била разпределяна
от търговеца за дялово разпределение
„Нелбо“ ЕАД, за която са били
издадени описаните в исковата молба фактури. За събирането
на тези суми
е било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
реда на чл.
410 от ГПК, като
била издадена заповед за изпълнение,
срещу която има постъпило възражение
от ответника и затова бил предявен
настоящия установителен иск. Претендира
направените разноски.
От
особения представител на ответника
е
постъпил отговор, с който искът се оспорва по основание
и размер. Сочи че твърдението на ищеца за това, че ответникът е
собственик или ползвател е недоказано, както и че представените от ищеца справки-извлечение и фактури не установяват доставянето на
ТЕ по количество и стойност. Освен това претендираното
обезщетение за забава се явявало недължимо, понеже ответникът не бил поканен от
кредитора да плати задълженията си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От представения нот. акт за
дарение на недв. имот № *, том *, рег.
№ **, нот. дело № * от **. на нот.
*** се установява, че ответникът е носител на вещното право на ползване върху
апартамент, находящ се в град *, бул. „Б.“ № *, ап. *.
Видно от Препис - извлечение
от сметка, размерът на задълженията за консумирана ТЕ за процесния период, след изготвяне на изравнителната сметка
за съответната година е в размер на 263,81 лева
главница и обезщетение за забавено
плащане в размер на 28,06 лв.
За събирането на така посочените
в извлечението суми е образувано ч.гр.д.
№ 4689/2018 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр. с-в. и е издадена
Заповед № за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГП, като в
дадения от заповедния съд срок е предявен настоящият установителен иск.
Според представеното и прието по делото
основно и допълнително заключение
на съдебно- техническа експертиза с вещото лице инж. В.Ш.
за имота е начислявана топлоенергия само за отопление, като АС за БГВ е спряна. В имота са
монтирани 3 броя отоплителни тела със съответните ИРУ, които са с нулеви показания поради липса
на консумация, като през имота на ответника премиават
2 броя щранг лири с мощности 400W и 421W,
като на тези лири не са монтирани ИРУ и
консумацията на ТЕ за отоплени е за тях се начислява по максимална нормативна
мощност на отоплителното тяло. Вещото лице е определило ТЕ за отдадената ТЕ от
сградна инсталация, за отопление от щранг-лири, като
не е констатирало разминавания между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца,
както и е установило прилагането на изискванията, заложени в методиката за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост.
От приетото заключение по назначената съдебно-счетоводната
експертиза с вещото
лице З.М. се установява, че дължимата
сума за топлоенергия
за сградна инсталация, отопление и услуга дялово разпределение
възлиза на 263,81 лева, а лихвата
за забавено плащане за целия период
възлиза на 28,06 лева.
При така установените фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката дава общо определение,
според което по смисъла на
този закон потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или
пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според член 153, ал. 1 от ЗЕ всички съсобственици и титуляри на вещно
право на ползване на сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена на топлинната
енергия. Не е необходимо сключване
на индивидуални договори с всеки потребител на топлинна
енергия, съгласно чл. 150 от ЗЕ, който
гласи, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителя на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия.
Правоотношението между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата
на самия нормативен акт и Общите условия и обвързват
потребителя с въведените в тях права и задължения. В случая е установено по
безспорен начин това, че ответникът е ползвател на недв. имот, който присъединен
към абонатната станция, намираща се в гр.
Пловдив, бул. „Б.“ № *,
ап. *, както и е установено това, че общите условия са били оповестени по надлежния ред – чрез
публикацията в един в местен ежедневник, от което следва извода, че лицето има качеството
потребител на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща етажна собственост
– член 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите
стени на имотите, подове тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на
това каква част от тази
енергия се използва за отопляване
на собствения му имот. В този смисъл е
и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че
потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части
на сградата.
С приетата по
делото съдебно - техническа експертиза се установява, че абонатната станция
е работила през процесния период
от време, като ТЕ за отопление на имота е била начислявана заради функциниращи отоплителни тела - две щранг
- лири, на които се начислява ТЕ по максимална нормативна мощност. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида
и топлофизичните особености
на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Както бе посочено по - горе
всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на
това каква част се използва
за отопляване на собствения имот
и каква температура е постигната в имота на потребителя.
От заключенията
на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, се установява, че начислените на ответника суми
са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на информацията
от фирмата за топлинно счетоводство.
Съдът възприема изготвените заключения като обективни, последователни и изготвени с необходимите знания и опит в съответната област, както и обосновани.
На основание гореизложените мотиви съдът намира предявеният
от ищеца иск за основателен и доказан, с оглед на което същият ще бъде уважен
в пълния му претендиран размер.
С оглед изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на
ищеца следва
да се присъдят
направените от него разноски по исковото и заповедното производство.
Общият им размер по заповедното е 75 лева, а в исковото в
размер на 555 лева.
На основание гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че П.И.П., ЕГН ********** ***,
дължи на „ ЕВН Б. Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, следните суми:
главница от 263,81 лв., представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия, доставена в обект
на потребление, находящ се в гр. *, бул. Б. № *, ап. *,
с ИТН: 1968493, за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г.; обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на 28,06 лв., за периода
02.12.2016 г. – 21.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.03.2018г.
- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на
парично задължение по реда
на чл. 410
от ГПК, за
които суми е издадена Заповед № за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4689/2018 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр. състав.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на "ЕВН Б. Топлофикация"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 чрез процесуалния представител - *П. сума в размер на 75 лева разноски по заповедното производство и 555 лева
по исковото производство.
На адв. М.М., особен представител на ответника
да се издаде РКО за сумата от 150 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.